Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Н., 04.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си
заседание на двадесет и първи декември хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретар протоколиста Галина
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 320 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ ДЗЗД, със седалище и адрес на
управление в с. К., ж.к. П.., ул. „***“ № *, общ. С., обл. С., представлявано
от Д. О. и Л. Й. оспорва Наказателно постановление №27-0001156/17.09.2020г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ш..
Жалбоподателят твърди, че административно наказващия
орган неправилно е възприел фактическите обстоятелства, които не кореспондирали
с действителната фактическа обстановка. Сочи, че в обстоятелствената част не са
посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
Жалбоподателят, твърди, че дори и да е налице соченото
от АНО нарушение, то същото е малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и
постановено в противоречие с разпоредбите на закона, а алтернативно, моли да
бъде намален размера на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Ш. сочи, че в административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения, а издаденото НП отговаря на установената фактическа
обстановка. Въззиваемата страна счита извършеното нарушение за доказано, а
издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено и да й
се присъдят разноски.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Съгласно приложения АУАН № 27-0001156/17.08.2020г г.
на ИТ Ш. на 28.07.2020 г.в 11,00ч., в участъка между селата с. П. и с. И., общ.
Н., била извършена проверка на обект строеж на „разширение на газопреносната
инфраструктура на „***“ ЕАД, паралелно
на северния магистрален газопровод до българо – сръбската граница“, етап
„линейна част“, в който участък подизпълнител на товаро-разтоварни и земни
работи е дружеството жалбоподател. Възложител на обекта е „***“ ЕАД, гр. С., а
строител е „*** АРКАД“ гр. С..
На обекта било установено, че работи лицето П.Д.П., като
общ работник, без да му е представил преди постъпването на работа, копие от
уведомлението от ТД на НАП по чл. 62, ал.3 от КТ. В акта е посочено, че такава
справка е представена от 28.07.2020 г. от 19,47ч.за прието уведомление.
Посочено е, че нарушението е извършено на 28.07.2020
г. Посочени са нарушените разпоредби – чл. 63, ал. 2 от КТ.
Актът е връчен и подписан от жалбоподателя на 17.08.2020
г. В акта не са посочени писмени възражения.
Съдът намира, че при съставянето на акта не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото
НП.
Съдът намира, че при съставянето на НП № 27-0001156/17.09.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш. също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. С НП за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2500лв. Наказателното постановление е връчено на
пълномощника на жалбоподателя на 23.09.2020 г.
Разгледано
по същество, съдът установи следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят „***“ ДЗЗД,
със седалище и адрес на управление в с. К., ж.к. П.., ул. „***“ № 1, общ. С.,
обл. С., представлявано от Д. О. и Л. Й., е подизпълнител на обект строеж на
„разширение на газопреносната инфраструктура на „***“ ЕАД, паралелно на северния магистрален
газопровод до българо – сръбската граница“, етап „линейна част“, в който
участък подизпълнител на товаро-разтоварни и земни работи е дружеството
жалбоподател. Възложител на обекта е „***“ ЕАД, гр. С., а строител е „***
АРКАД“ гр. С..
На 28.07.2020
г.в 11,00ч. била извършена проверка на обект строеж на „разширение на
газопреносната инфраструктура на „***“ ЕАД паралелно на северния магистрален
газопровод до българо – сръбската граница“, в участъка между селата П. и И., на
територията на общ. Н.. На мястото на проверката било лицето П.Д.П.. Същия
извършвал дейности като общ работник. От лицето била поискана декларация по чл.
402 от КТ за обстоятелствата, при които той работи. Същия е декларирал, че
работи от 3 дни, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч., почиства пътя, изравнява
дупки. Посочено е, че получава заплата по 50лв. на ден.
По делото е приложена справка от НАП за
регистрираните трудови договори с лицето и е установено, че такъв е регистриран
на 28.07.2020 г. в 19,47ч.
Приложено е и копие от трудовия договор от
27.07.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от гласните доказателства – показанията на
свидетелите по делото С.Т. и П.С., както и от приложените към административната
преписка писмени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка,
съдът намира, че към датата на проверката – 28.07.2020 г. жалбоподателят е
притежавал качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР към КТ вр. чл. 1
от КТ, а лицето П.Д.П. от с. Дойранци, е работник, поради което в отношенията
между тях по престиране на работна сила се уреждат и се подчиняват на
разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Самото изпълнение на трудовите задължения от
страна на работника, започва след като работодателят му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. За работодателят
е налице изрична забрана, да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави посочените документи, съгл. чл. 63, ал.2 от КТ.
В резултат на събраните
доказателства и установеното по делото, че на 28.07.2020 г. в 11,00 ч. на
обекта, изпълняван от жалбоподателя „***“ ДЗЗД, в участъка между селата П. и И.,
на територията на общ. Н., лицето П.Д.П., е работил като общ работник и е
извършвал възложените му от работодателя трудови дейности, преди да му е връчено
преди постъпването на работа, копие от уведомлението от ТД на НАП по чл. 62,
ал.3 от КТ. Уведомлението е регистрирано в НАП едва на 28.07.2020 г. в 19,47ч.
От това следва, че към датата на започване
на работния ден и към датата на проверката, работодателят е нарушил забраната
на чл. 63, ал. 2 от КТ, да не допуска до
работа работник или служител, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, т.к към датата на проверката, 28.07.2020 г. в рамките на
работния ден, на лицето П.Д.П., не е било
връчено уведомление за регистрация на трудовия договор.
Съдът намира, че описаното в НП
нарушение е законосъобразно и при пълно изясняване на фактите, релевантни към
установеното нарушение.
За извършеното от жалбоподателя нарушение
чл. 414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание, имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв.
Административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена
санкция в размер на 2500 лева. Съдът намира така определеното по размер
наказание за законосъобразно, доколкото в случая не е приложима разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно чл.
415в, ал. 2 от КТ: „не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3
и чл. 63, ал. 1 и 2“ от КТ. Съдът намира, че
императивната разпоредба на чл.
415в, ал. 2 от КТ, изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения по защита
на едни от най-важните конституционногарантирани права на гражданите -
трудовите.
Съдът намира обаче, че при
определяне на имуществената санкция не са съобразени тежестта на нарушението и
целите, визирани в чл.
12 от ЗАНН, поради което наложеното наказание се явява несправедливо. Съдът
намира, че наложеното административно наказание следва да бъде намалено до
установения законов минимум, като следва да се вземе предвид и факта, че в НП
липсват конкретни мотиви за налагане на санкция в размер над минимално
предвидения, а само бланкетни относно чл. 12 от ЗАНН. Към
административнонаказателната преписка не са приложени справки за други
административни наказания, налагани за нарушения по КТ, което води до извод, че
установеното по настоящето дело нарушение е единичен случай на такова.
Съдът намира, че имуществената
санкция, която следва да се определи следва да бъде в размер от 1500лв.,
съвпадащ със специалния минимум, като счита, че по този начин ще се постигне
нужната превантивна роля и за бъдеще няма да се допуска от страна на
жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство.
Относно
разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК. По делото искане за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна. Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела е от 80 до 120 лв.
Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт на въззиваемата страна следва да се определи в максималния размер от 120лв.
Доколкото според взетото от съда решение, следва да се
намали наложената с НП имуществена санкция от 2500лв. на 1500лв., то
пропорционално на тази уважената част следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 72лв.
От жалбоподателя не е претендирано възнаграждение за
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление НП № 27-0001156/17.09.2020 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш., с което на „***“ ДЗЗД, със
седалище и адрес на управление в с. К., ж.к. П.., ул. „***“ № *, общ. С., обл. С.,
представлявано от Д. О. и Л. Й., в качеството
на работодател, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ и чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева, като намалява размера на същата до 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА, на
основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН,
„***“ ДЗЗД, със седалище и адрес на управление в с. К., ж.к. П.., ул. „***“ № *,
общ. С., обл. С., представлявано от Д. О. и Л. Й.,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Ш., сумата от 72лв. (седемдесет и два лева), разноски по делото за възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
211 от АПК пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Галина Николова