РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Перник, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. Р. Т., ЕГН ********** от *** против
Решение № 774/10.07.2023 г. по гр. д. № 289/2023 г. по описа на Районен съд
– Перник.
С обжалваното решение е отхвърлен иска на въззивния жалбоподател за
признаване на установено, че не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Ч. К. С. – изпълнителен директор сумата от 2436.08 лв. – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата от 557.58 лв. – обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., сумата от 259.87 лв. – разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. и заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6450/2012 г. по описа на
Районен съд – Перник и които суми са предмет на изпълнително дело №
2623/2012 г. по описа на ЧСИ А. В., изпълнително дело № 472/2017 г. по
описа на ЧСИ У. Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ С.
Б., поради погасяването им по давност. Със същото решение ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 148.00 лв., представляваща направени
разноски.
Въззивният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно.
Сочи, че съдът е установил всички относими факти, но е приложил
неправилно закона, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД и
1
със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС и решение № 27/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС. Счита, че решаващият извод на съда за
отхвърляне на предявения иск не съответства на събраните по делото
доказателства. Излага, че с подаването на молба от 20.01.2017 г. не е
прекъсната давността за спорното вземане, тъй като тя е бланкетна а и не
представлява искане за извършване на изпълнително действие.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба –
„Топлофикация“ – Перник АД е подал писмен отговор. Оспорил е жалбата,
като неоснователна. Посочил е, че обжалваното решение на Районен съд –
Перник е правилно и законосъобразно. Искането към въззивния съд е да го
потвърди. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си
адвокат Ц., поддържа жалбата и оспорва отговора. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от насрещната
страна.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител. Докладвана е писмена молба от пълномощника – юрисконсулт
М., с която се иска обжалваното решение да бъде потвърдено и бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439
от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД с искане за признаване на установено,
че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение на сумата от 2436.08 лв. – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата от 557.58 лв. – обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г., сумата от 259.87 лв. – разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. и заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6450/2012 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че давностният срок за
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането не е изтекъл
тъй като е прекъсван многократно, с изпълнителни действия, извършени по
изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А. В., изпълнително дело
№ 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по
описа на ЧСИ С. Б..
От приетите копия на изпълнителни дела, с № 2623/2012 г. по описа на
ЧСИ А. В., № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и № 2373/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б. се установява, че с изпълнителен лист, издаден на *** г. въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД
№ 6450/2012 г. по описа на Районен съд – Перник, ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 2436.08 лв. – главница за неплатена топлинна
2
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557.58 лв. –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
18.09.2012 г., сумата от 259.87 лв. – разноски, както и законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното плащане.
От отбелязванията върху изпълнителния лист е видно, че на 30.11.2012 г. за
принудително събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
2623/2012 г. по описа на ЧСИ А. В.. Последното изпълнително действие по
него е извършено на 10.12.2014 г. и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От писмо, изпратено от ЧСИ А. В. се установява, че изпълнителното дело е
внесено в архив на 06.06.2017 г. и на основание чл. 5, ал. 5, т. 1 от Наредба №
4/06.02.2006 г. е унищожено на 21.07.2022 г.
С молба от 20.01.2017 г. подадена от кредитора до ЧСИ У. Д. с рег. № ***,
с район на действие СГС е поискано образувано на изпълнително дело за
събиране на същото вземане. На ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18
от ЗЧСИ. Поискано е извършване на пълно имуществено проучване на
длъжника и пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на
запор върху банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Въз основа на
молбата е извършено проучване на длъжника, но изпълнителни действия не
са предприето. Взискателят на 27.02.2018 г. отново е подал молба за извърши
справка за налични банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху
тях. ЧСИ не е предприел действия във връзка нея.
С молба от 30.11.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ У. Д. да прекрати
изпълнителното дело и да го изпрати на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС
за продължаване на изпълнителните действия. Искането е останало без
последици.
С молба от 27.02.2019 г. взискателят е поискал да се извърши справка в
БНБ за банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху същите.
С постановление от 09.07.2020 г. ЧСИ У. Д. е прекратила изпълнителното
производство.
С молба от 21.04.2021 г. е поискано връщане на изпълнителния лист.
С молба от 05.08.2021 г. кредиторът е поискал от ЧСИ С. Б., с район на
действие ПОС да образува изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист. С молбата са възложени на ЧСИ правомощия по чл. 18 от
ЗЧСИ. Поискано е извършването на конкретни справки за установяване
имущественото състояние на длъжника, както и пристъпване към
принудително изпълнение на вземането чрез налагане на запор върху
доходите му от трудово възнаграждение или от пенсия, банковите му сметки
и собствените му моторни превозни средства.
На 16.08.2021 г. е изпратено съобщение на длъжника за образуваното
изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., което му е връчено
при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 16.08.2021 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД,
„Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, Директора на
ТП на НОИ – П. за налагане на запор върху банковите сметки и върху
получаваната пенсия от длъжника.
На 25.08.2021 г. е постъпило писмо от ТД – П. на НОИ с уведомяване, че
запорът не може да бъде изпълнен, тъй като върху пенсията са наложени по-
3
рано други запори.
На 27.08.2021 г. е постъпило писмо от „Юробанк България“ АД, с което
ЧСИ се уведомява, че е наложен запор върху сметката на длъжника.
На 08.09.2021 г. е постъпило писмо от „Банка ДСК“ АД за наложен запор
върху сметката на длъжника.
Върху изпълнителния лист са извършени отбелязвания за предявени суми
на взискателя на 04.01.2022 г. в размер на 77.07 лв. и на 24.03.2023 г. в размер
на 926.33 лв.
При така установените факти, настоящият въззивен състав от правна страна
намира следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на
императивни правни норми - следи служебно и без да има изрично оплакване
в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е постановено от съдия в първоинстанционен, в
законен състав, в съответствие с правомощията му, при спазване на
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. С него
съдът се е произнесъл по предявен с редовна искова молба допустим иск и
при отсъствие на пречки за провеждане на съдебното производство. Затова
същото е допустимо.
Решенето е правилно.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 2 от ГПК. Цитираната разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу
взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, вземането му е престанало да съществува.
В настоящия случай погасяването на спорното вземане се основава на
твърдението за изтичане на давностия срок за него.
Изпълнителното основание, в което то е обективирано, е такова по чл. 404,
т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването
на заповедта за изпълнение протича като едностранно и безспорно. След
издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има
възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането,
обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част
производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се
преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща
страните сила установява, че обективираното в нея вземане,
индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
4
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и
други /.
Спорният въпрос по делото е изтекъл ли е към момента на приключване на
съдебното дирене, предвиденият в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срок. Началният
момент на същия е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е
обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, в настоящия
случай за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния
лист – *** г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
До влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е действало Постановление
№ 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно
решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
5
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането.
В настоящия случай изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ
А. В. е образувано на 30.11.2012 г. Последното изпълнително действие по
него е извършено на 28.07.2014 г. Посочените обстоятелства са отразени от
съдебния изпълнител върху изпълнителния лист, което отразяване
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и
удостоверява извършването на посочените действия. С оглед отразяването, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК и предвид датата на последното изпълнително действие, следва да се
приеме, че прекратяването по силата на закона е настъпило на 28.07.2016 г.
Предвид разясненията на посочените по горе тълкувателни решения на ВКС и
Постановлението на Пленума на ВС, давностният срок за вземането е
прекъснат с образуването на изпълнителното производство на 30.11.2012 г. и
не е текъл до 26.06.2015 г. От тази датата е започнала да тече нова давност.
С подадената молба от кредитора на 20.01.2017 г. за образуване на
изпълнително производство за принудително събирана на спорното вземане
давностният срок отново е прекъснат на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Молба е редовна, тъй като в нея е посочен желаният изпълнителен способ и
са приложени доказателства за заплащане на дължимите такси. По тази
причина тя поражда последиците предвидени в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД –
прекъсва давността. В този смисъл са разясненията дадени в № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и трайната
съдебна практика, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС. С оглед изложеното неоснователни се явяват
оплакванията на въззивния жалбоподател за неправилно приложение от
Районния съд на нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и противоречие на
направения от съда извод със задължителната съдебна практика.
След прекъсването на давността на 20.01.2017 г., на основание чл. 117, ал. 1
от ЗЗД от същата дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Тя е
прекъсвана неколкократно отново на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с
подаването на редовна молба от длъжника за образуване на ново
изпълнително производство на 25.08.2021 г., както и с предприетите действия
за налагане на запори върху пенсията и банковите сметки на длъжника на
16.08.2021 г., съответно с налагането на посочените запори на 25.08.2021 г.,
на 27.08.2021 г. и на 08.09.2021 г. Видно е, че всяко предприемане на
изпълнителни действия от взискателя, респективно – от съдебния изпълнител,
е преди да е изтекъл срок от пет години от предходното такова. Затова с тези
действия давностният срок е прекъсван и е започвал да тече нов. От
последното прекъсване на давността – 08.09.2021 г. до приключване на
съдебното дирене също не е изтекъл срок от пет години. Следователно
спорното вземане не е погасено по давност, а предявеният иск е
неоснователен.
Идентичен е изводът на районния съд, обективиран в обжалваното
решение. Затова последното като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника по въззивната жалба следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Не следва да се разглежда възражението
на насрещната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
6
тъй като размерът му се определя от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 774/10.07.2023 г. по гражданско дело №
289/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Р. Т., ЕГН ********** от ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ч. К. С. –
изпълнителен директор сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7