Решение по дело №210/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Делото е образувано по жалба на А.Б.К. ***, против Решение № 116/24.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане за разпределение с изх.№ С200005-125-0163111/16.07.2020г., издадено от Публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ Видин. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Иска се от съда да отмени оспореното решение, респ. потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска от съда да я като неоснователна.Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установеноотфактическастранаследното: В ТД на НАП Велико Търново, офис Видин е образувано изпълнително дело №**********/2003г. за задължения на А.Б.К.. С Разпореждане за разпределение с изх. № С200005-125-0163111/16.07.2020г. е извършено разпределение на постъпило плащане в размер на 933.36лв. по изпълнителното дело. Публичният изпълнител е погасил суми, представляващи главници по декларация Образец 6 - ДОО/Декларация образец 6 № 050021403984566/30.04.2014г., Декларация 6 050022003417676/16.04.2020г. и Декларация 6 № 050022003884850/24.04.2020г., лихва по ЗДДФЛ, установени с РА №*********/30.06.2014г.. лихви по данък, дължим по ЗДДФЛ/Декларация 054391400442402/29.04.2014г.,лихви за данък по ЗДДФЛ/РА *********/30.06.2014г./ и главници по дължими вноски за здравно осигуряване/Декларация 6 № 050021403984566/30.04.2014г. и Декларация 6 №050022003417676/16.04.2020г./ и за универсалния пенсионен фонд /Декларация 6 № 05002!*********/30.04.2014г. и Декларация 6 № 050022003417676/16.04.2020г.

При така установената фактическа обстановка, която не е спорна съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в предвидения срок.

Разгледана по същество е основателна.

 Оспореният акт е издаден при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Спорът се свежда до тълкуването на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят има установени и неизплатени публични задължения, за събирането на които е образувано производство по принудително изпълнение, следователно е налице хипотезата на чл. 169 ал. 8 ДОПК. При тези факти, органите по приходите са длъжни да действат по предписания там ред, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Не може да се приемат за правилни действията на органите по приходите, да се погасят задължения за лихва на жалбоподателя, преди да е извършено прихващане със изискуемите и ликвидни задължения за главница. Ако бъде възприета така утвърдената от приходните органи теза, особеният ред на погасяване на данъчни задължения при образувано изпълнително дело би бил напълно неприложим. Чл. 169 ал. 8 ДОПК изрично посочва, че при образуване на изпълнително дело се дерогират правилата относно последователността на погасяването, установени в ал. 3, 3а, 4 и 5 от същата норма. Това от своя страна означава на първо място, че данъчно задълженото лице е лишено от право на избор да посочи кои задължения погасява при частично плащане. Но след образуването на изпълнителното делото, това означава и неприложимост на правилото, че задълженията за данъци се погасяват в поредността на възникването им, т.е. ал. 8 дерогира и отчитането на поредността на възникването им. Това практически означава, че с образуването на изпълнителното делото, всички задължения, представляващи главници, установени с надлежни актове, за събирането на които се отнася изпълнителното дело стават общо задължение за главница, което подлежи на погасяване първо, а съответно натрупаните до този момент лихви - друго такова, което подлежи на погасяване след като се изплати в пълен размер задължението за главницата. Както решаващият орган, така и приходният въпреки изричното указание за неприложимостта на разпоредбата изцяло, погасяват задълженията за лихва с аргумента, че първо се погасявало най-старото задължение в последователност главница, лихви. Разпоредбата на ал. 8 не предвижда изобщо преценка на датата на възникване на задълженията, а определя последователността на погасяването им само от вида им - дали са главница или лихва, при това такива - предмет на изпълнително производство. Само така погасяването на тези задължения следва императивната последователност на чл. 169 ал. 8 ДОПК и смисълът на посочената разпоредба е да се погасяват първи главниците, като по този начин задължението се погасява изцяло, без да се трупат нови лихви върху неизплатените остатъци от тях, които биха се получили, ако плащанията се погасяват в поредност лихви, главници, както процедира приходния орган.

Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител е незаконосъобразно. При този изход на спора и с оглед заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат присъдени такива в размер на 510 лева.

Воден от горното и на основание чл. 268 ДОПК Административен съд Видин,

                                           Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпореждане за разпределение с изх.№ С200005-125-0163111/16.07.2020г., издадено от Публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ Видин потвърден с Решение № 116/24.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на органа по приходите за издаване на ново разпореждане за разпределение, съобразно мотивите на съда, посочени в настоящето решение относно поредността на погасяването на данъчни задължения.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико Търново да изплати на А.Б.К. *** сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляващи направени по делото разноски.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: