Р Е Ш Е Н И
Е №9
Гр. Стара Загора, 06.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година, осми състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 653 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба от А.С.А.като
ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 130, магазин 1, срещу Решение № 217/29.07.2021г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение
като неоснователна жалбата на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А.А.“ срещу
Разпореждане изх. № С210024-137-0002207/22.03.2021 г., издадено от А.А.на
длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора, в частта, в която не е прекратено поради изтекла
давност събирането на публични задължения за ДДС по Ревизионен акт №
*********/20.08.2012 г. за периодите 01.12.2008 г. – 30.11.2009 г., 01.12.2009
г. – 31.05.2010 г., 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение в обжалваната част поради неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя неправилно е изчислено по време
настъпването на погасителната давност, както за дължимите суми по ДДС, така и
за сумите за лихви. Направено е искане за отмяна на административния акт в обжалваната част като
незаконосъобразно и неправилно и връщане преписката на публичния изпълнител за
ново произнасяне по молба-възражение с вх. № С210024-000-0120343/15.03.2021 г.
В открито съдебно заседание, редовно
и своевременно призован, жалбоподателят не се явява. В представено писмено
становище процесуалният му представител адв. Любомир П. от ВТАК поддържа
жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Ответникът – Директор на ТД на НАП
Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К.в писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй
като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт в обжалваната му част. Претендира разноски за осъществена
юрисконсултска защита по представен списък на разноските - в размер на 240 лв.
В случай на уважаване на жалбата изцяло или частично, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде присъдено в
минимален размер.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Изпълнително
дело № 3526/2015г. е образувано в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, за
установени, изискуеми и неплатени от А.С.А.публични вземания, в т.ч. в
качеството му на ЕТ „Роншанс
комплекс – 90 – А.А.“ гр. Стара Загора произтичащи от Ревизионен акт №
*********/20.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив вземания за ДДС и
лихви за периода 2007 – 2011 г.
Във връзка с подадено възражение с вх. № С210024-000-0120343/15.03.2021
г. за погасяване по давност на задължения по ревизионен акт № *********/20.08.2012
г. включени в изпълнителното дело, старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив се е произнесъл с
разпореждане № С210024-137-0002207/22.03.2021 г., с което е прекратено поради
изтекла давност събирането на вземания за ДДС по Ревизионен акт №
*********/20.08.2012 г. главница 1484,83 лв. и лихва 42371,03 лв. за периода
01.02.2007 г. – 30.06.2007 г. и не е прекратено поради изтекла давност
събирането на вземания за ДДС по Ревизионен акт № *********/20.08.2012 г. общо главница
3369,22 лв. и общо лихва 73144,41 лв. за периодите 01.12.2007-30.11.2008 г.,
01.12.2008-30.11.2009 г., 01.12.2009 – 31.05.2010 г., 01.02.2011 – 28.02.2011
г.
Разпореждането е обжалвано от ЕТ
„Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ – Стара Загора до Директора на ТД на НАП Пловдив в частта за вземанията,
за които изпълнителното производство не е било прекратено поради изтекла
давност.
С
Решение № 217/29.07.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е оставена без
уважение като неоснователна жалба вх. № 70-00-7408/16.07.2021 г. по регистъра
на ТД на НАП Пловдив, подадена в офис гр. Стара Загора с вх. № 12750/15.07.2021г.
от А.С.А.с ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ – Стара Загора срещу Разпореждане
с изх. №С210024-137-0002207/22.03.2021 г., издадено от А.А.на длъжност старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта в
която не е погасено поради изтекла давност събирането на публични вземания за
ДДС по Ревизионен акт № *********/20.08.2012 г., за периодите 01.12.2008 г. -
30.11.2009 г., 01.12.2009 г. - 31.05.2010
г., 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. Със същото решение Директор ТД на НАП –
Пловдив е отменил Разпореждане с изх. № С210024-137-0002207/22.03.2021 г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, в частта, в която не е погасено поради изтекла давност събирането на
публични вземания за ДДС по Ревизионен акт № *********/20.08.2012 г., за
периодите 01.12.2007 г. - 30.11.2008 г. и преписката е върната на публичния
изпълнител за ново произнасяне по възражение с вх. № С210024-000-0120343/15.03.2021г.
съобразно отменената част на Разпореждане с изх. № С210024-137-0002207/22.03.2021
г. при съобразяване мотивите към решението.
В настоящото съдебно производство е
оспорена частта от Решение № 217/29.07.2021 г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив, с която е оставена без уважение жалбата на ЕТ „Роншанс комплекс -
90 - А.А.“ – Стара Загора срещу Разпореждане с изх.
№С210024-137-0002207/22.03.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта в която не е погасено
поради изтекла давност събирането на публични вземания за ДДС по Ревизионен акт
№ *********/20.08.2012 г. за периодите 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г.,
01.12.2009 г. - 31.05.2010 г.,
01.02.2011 г. – 28.02.2011 г.
За да
постанови този резултат Директор
ТД на НАП – Пловдив е изложил доводи за началния момент на давността за всеки
един от посочените периоди – датата 01.01.2010 г. е посочена като начален
момент за давността за вземанията за периода 01.12.2008 г. – 30.11.2009 г.;
датата 01.01.2011 г. – начален момент за давността за вземанията за периода 01.12.2009
г. - 31.05.2010 г., а датата 01.01.2012 г. – начален
момент за давността за вземанията за периода 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г.
Описани са многобройни действия, прекъсващи и спиращи давността за времето от
2012 г. до 2021 г., както следва:
На 20.08.2012г. с издаването на ревизионния акт
давностният срок е прекъснат и е започнала да тече нова 5-годишна давност – чл.172,
ал.2 от ДОПК.
На 13.07.2012г. е издадено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх.
№ 24/РД-10- 183/13.07.2012 г., с което са наложени възбрани върху недвижими
имоти и запор върху движима вещ МПС - постановлението е изпратено и получено от
Агенцията по вписванията на 26.07.2012 г. и ОД на МВР Стара Загора на
26.07.2012 г. – основание за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Действието на предварителните обезпечителни мерки е
продължено на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № 24/РД-11-252/13.09.2012 г., връчено
на задълженото лице на 21.09.2012 г. Постановлението е изпратено и получено от
Агенцията по вписванията на 18.09.2012 г. и ОД на МВР Стара Загора на
18.09.2012 г.
С Решение № 1272/28.09.2012 г. на Директор Дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението” – Пловдив изпълнението на Ревизионен акт № *********/20.08.2012г.
е било спряно до постановяване на влязло в сила решение на административен или
съдебен орган. Спирането на изпълнението има действие от датата на влизане в
сила на Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 24/РД-11-252/13.09.2012
г., влязло в сила на 29.09.2012г. до постановяването на влязъл в сила съдебен
акт – Решение № 13118/04.11.2014 г. по адм. дело №15715/2013г. по описа на
Върховен административен съд. През този период давността е спряла да тече и е
продължила да тече от 04.11.2014 г.
По образуваното изпълнително дело в ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора с № 3526 от 2015 г. е изпратено Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх.№003526/2015/000001/19.03.2015 г.
/връчено на 25.03.2015 г./.
Предприети са били действия по изпълнителното дело, с
които давността е била спирана и прекъсвана, а именно налагането на обезпечителни
мерки и предприети действия по принудително изпълнение:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 3526-000002/08.04.2015
г. /връчено на 09.04.2015г./ е наложен запор върху движими вещи - МПС - товарен
автомобил марка FORD, модел Форд карго 3430
Д, рег.№ СТ6201АВ. Запорът е наложен от ОД на МВР на 15.04.2015 г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№3526- 000010/22.06.2015г. /връчено на 06.07.2015г./ е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банковите сметки на лицето, като са изпратени
запорни съобщения до всички лицензирани търговски банки на територията на
страната. От получените отговори са установени открити банкови сметки в ТБ
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, изпратено е разпореждане за изпълнение на
запорното съобщение.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№ С 170024-022-0057853/11.10.2017г. и Запорно съобщение № С170024-119-0013990/11.10.2017
г., на 12.10.2017 г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице –
работодател: „А и П 2017“ ЕООД с ЕИК *********.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № С190024-022-0040429/23.05.2019г. и Запорно съобщение с изх.
№С190024-119-0007347/23.05.2019 г., на 23.05.2019 г. е наложен запор върху
вземане от трето задължено лице – Национален осигурителен институт.
Възбранен търговски обект /магазин/, находящ се гр.
Стара Загора, ул.“Света Богородица” № 65, ет. 0, обект 1 е продаден на проведен
търг с тайно наддаване, по реда на чл.251-254 от ДОПК на 07.08.2017 г., като
цялата получена сума е отнесена към задълженията по изпълнителното дело и е
намален размерът на публичните задължения. Издадено е Съобщение за продажба
чрез търг с тайно наддаване с изх. № С170024-111-0001413/ 07.07.2017г. Издадено
е Постановление за възлагане Изх. № С170024-091-0000350/10.08.2017 г. и
Разпореждане за разпределение на постъпили суми с изх.№ С170024-125-0224258/10.08.2017
г. и изх.№ С170024-125-0222212/ 08.08.2017 г.
Възбранен апартамент, находящ се в гр. Стара Загора,
община Стара Загора, област Стара Загора, ул. „Сава Силов” № 130, вх. Б, ет. 3,
ап. 31 е продаден на проведен търг с тайно наддаване, по реда на чл.251-чл.254
от ДОПК на 15.07.2019г., като цялата получена сума от публичната продан е
отнесена към задълженията по изпълнителното дело и е намален размерът на
публичните задължения. Издадено е Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване
с изх. № С180024-111-0000499/14.03.2018 г. Издадено е Постановление за
възлагане Изх. № С190024-091-0000664/05.09.2019г. и Разпореждане за разпределение
на постъпили суми с изх.№ С190024-125-0263237/09.09.2019 г. и изх.№ С190024-125-0263231/09.09.2019
г.
Проведени са публични продажби на 2 бр. МПС като
получените суми от публичната продан са отнесени към задълженията по
изпълнителното дело и е намален размерът на публичните задължения. Издадено е
Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С210024-111-0001188/19.04.2021
г. Издадени са Постановление за възлагане с изх. № С210024-091-0000504/14.06.2021
г. и с изх. № C210024-091-0000490/11.06.2021
г. и Разпореждания за разпределение на постъпили суми с изх. № С210024-125-0150722/25.06.2021
г., № С210024-125-0150717/25.06.2021 г., № С210024-125-0150715/25.06.2021 г. и
№ С210024-125-0150709/25.06.2021 г.
При издаване на оспореното решение административният
орган е изложил доводи и че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от
24.03.2020 г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП/ като
неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече
от 21.05.2020 г. предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.
Обоснован е краен извод за
неизтекъл към момента на произнасяне на решението давностен срок за събиране на
вземанията за периодите 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г., 01.12.2009 г. -
31.05.2010
г., 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. и съответно същите не се явяват погасени по
давност. С позоваване на разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.1 вр. чл.9 от ДОПК, същият
извод е мотивиран и по отношение вземанията за лихви върху ДДС, определени като
публични вземания.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на
съдебно оспорване акт.
Разгледана по същество, е частично основателна,
по следните съображения:
Обжалваното Решение № 217/29.07.2021г. е постановено от компетентен орган –
Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено при условията на чл.267,
ал.1 и ал.2 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката
писмени доказателства по повод оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по
административен ред Разпореждане изх. № С210024-137-0002207/22.03.2021 г.
също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1
от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената писмена форма и съдържа
задължителните реквизити.
Относно приложението на материалния закон при постановяването на процесните
административни актове съдът съобрази следното:
Включените в предмета на
изпълнителното производство вземания за ДДС и лихви върху ДДС представляват
публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.1 и т.9 от ДОПК. В този
смисъл е неоснователно възражението в жалбата за различен давностен срок
относно задълженията за лихви. Задълженията за лихви върху ДДС са публични вземания
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 във връзка с т. 1 от ДОПК. Погасителната
давност е материалноправен институт, което изисква прилагане на приложимите разпоредби
на чл.171 и чл.172 от ДОПК, които са в сила към момента на възникване на
задълженията на жалбоподателя.
Съгласно
чл.171 от ДОПК в редакцията, действала към датата на възникване на задълженията
(в сила от 01.01.2006 г.), публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, както и че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК
давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване
на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни
мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение. Прекъсването на
давността е уредено в ал. 2 и 3, според които давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва
да тече нова давност.
По делото не е спорно многократното прекъсване и спиране на давността от
2012 г. до 2021 г. Основният спорен въпрос между страните не е по фактите, а е
правен и се отнася до приложение на института на погасителната давност относно
установените публични задължения за ДДС и лихви върху тях за периодите 01.12.2008
г. - 30.11.2009 г., 01.12.2009 г. - 31.05.2010
г., 01.02.2011 г. – 28.02.2011г., което е основание за отписването им по
реда на чл.173 от ДОПК по отношение на жалбоподателя.
Правилни са изложените от Директор
ТД на НАП – Пловдив доводи за началния момент на давността за всеки един от
посочените периоди. Задълженията за ДДС за периода 01.12.2008 г. -
30.11.2009 г. е следвало да се платят през 2009 г. и за тях давностният срок е
започнал да тече от 01.01.2010 г. Задълженията за периода 01.12.2009
г. - 31.05.2010 г. е следвало да се платят през 2010 г. и за тях давностният
срок е започнал да тече от 01.01.2011 г. Задълженията за периода 01.02.2011 г. –
28.02.2011г. е следвало да се заплатят през 2011 г., следователно за тях
давностният срок е започнал да тече от 01.01.2012 г.
Относно
периода, в който изпълнението на Ревизионен акт №
*********/20.08.2012г. е било спряно по искане на длъжника - с Решение № 1272/28.09.2012 г. на Директор Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, до постановяване на влязло
в сила решение на административен или съдебен орган, следва да се съобрази
следното:
Спирането на изпълнението има действие от 29.09.2012г. –
дата на влизане в сила на Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
24/РД-11-252/13.09.2012 г., до постановяването на влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 13118/04.11.2014 г. по адм. дело № 15715/2013г. по описа на Върховен
административен съд. През този период давността е спряла да тече и е продължила
да тече от 04.11.2014 г. Към този момент действащата разпоредба на чл.171, ал.2
от ДОПК е предвиждала само едно изключение за изтичане на 10-годишната
абсолютна давност – в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
в което изключение настоящият казус не попада. Със Закон за
изменение и допълнение на ДОПК, обн. в ДВ бр. 94 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г., е предвидено допълнително изключение от правилото на чл.171,
ал.2 от ДОПК за 10-годишната абсолютна давност, а именно за случаите, когато
изпълнението е спряно по искане на длъжника. В настоящия казус спирането на
изпълнението по искане на длъжника е в периода от 29.09.2012 г. до 04.11.2014
г., тоест през този период давността е спряла да тече и е
продължила да тече от 04.11.2014 г. Към 01.01.2016 г. – дата на влизане в сила
на изменението на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК с ДВ бр.94/2015 г. и
след тази дата при действието на новата разпоредба, предвиждаща удължаване на
абсолютната давност със срока на спиране на изпълнението по искане на длъжника,
давността не е била спирана на това основание.
Разпоредбата
на чл. 171, ал.2 от ДОПК /изм. с ДВ бр.94/2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г./ е материалноправна и няма предвидено
обратно действие. Само спиране на изпълнението по искане на длъжника при
действие на новия закон, който има действие занапред, считано от 01.01.2016 г.,
би удължило със съответния срок абсолютната давност. /в този смисъл Решение № 6663 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1359/2021 г., I о.; Решение № 5898 от 28.10.2020 г. по адм.д. №
6774/2020 г. по описа на АССГ; Решение №
33 от 08.01.2021 г. по адм. дело № 1869/2020 г. по описа на АС – Варна/. Институтът
на давността е предвиден в полза на длъжника, поради което всички изключения от
правилото за абсолютната давност следва да бъдат тълкувани и прилагани
стриктно. Абсолютната давност е започнала да тече при действието на старата
норма, която определя и нейната продължителност. Спирането на изпълнението по
искане на длъжника също е породило и завършило своето действие преди влизане в
сила на новата норма. След като правоотношението е настъпило към момента на
действие на разпоредба, която е била благоприятна за жалбоподателя, според
настоящия състав, новата редакция на чл.171, ал.2 от ДОПК /в сила от
01.01.2016г./ не следва да преурежда възникналото правоотношение във вреда на
данъчно задълженото лице, като утежнява положението му. В подкрепа на горния
извод е налице съдебна практика, съобразяваща основен правен принцип за
неприложимост на нормите за сроковете, установени в нов закон към започнали да
текат заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква
по-дълъг срок от предвидения в новия закон – арг. от § 7 от Преходните правила
на ЗЗД. Ето защо новата материалноправна норма на чл.171, ал.2 от ДОПК не може
да бъде приложена в хипотезата на посоченото спиране. В случая е приложим така
нар. "стар закон", т. е. нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК преди
изменението, в сила от 01.01.2016 г. /в редакцията й от 2006 г. до 01.01.2016
г./, доколкото не визира по-дълъг срок от новата разпоредба.
По
гореизложените съображения, абсолютната погасителна давност за задълженията по
процесния ревизионен акт не следва да бъде удължавана с времето, през което
изпълнението е било спряно по искане на длъжника, а именно за периода от
29.09.2012 г. до 04.11.2014 г., равняващ се на 2 години 1 месец и 6 дни. Достигнатият
противоположен извод в оспореното от длъжника разпореждане на публичния
изпълнител и потвърждаващото го решение на Директор ТД на НАП – Пловдив, е в
противоречие с материалния закон.
За
задълженията за периода 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г. абсолютният давностен
срок, започнал да тече от 01.01.2010 г., е изтекъл на 01.01.2020 г., съгласно разпоредбата
на чл.171, ал.2 от ДОПК в редакцията й от 2006 г. до 01.01.2016 г., тъй като не
е налице изключението изпълнението да е било отсрочено или разсрочено.
За задълженията за периода 01.12.2009 г. -
31.05.2010 г. абсолютната давност е започнала да тече от 01.01.2011 г. По
правилото на чл.171, ал.2 от ДОПК в цитираната редакция /от 2006 г. до
01.01.2016 г./, абсолютният давностен срок е 10 години, независимо от спирането
или прекъсването, доколкото не е налице изключението изпълнението да е било отсрочено
или разсрочено.
В
решението на Директор на ТД на НАП – Пловдив са изложени съображения за
приложението на § 29, т. 1 от ПЗР към Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 24.03.2020 г.). Съгласно
цитирания законов текст до отмяната на извънредното положение срокът по чл.
171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. Според изложените в решението и в становището
на процесуалния представител на ответника доводи, давността е започнала да тече
отново от 21.05.2020 г. по аргумент от разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./, съгласно която сроковете, които са спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Тоест според атакуваното
решение срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК следва да се удължи с времето от
24.03.2020 г. /дата на влизане в сила на § 29 от ПЗР към ЗМДВИП - ДВ бр.28/2020
г./ до 21.05.2020 г. вкл. – тоест с 59 дни. При тези мотиви, макар и без
изрично посочване, решаващият административен орган е приел удължаване на
абсолютната погасителна давност с 59 дни. Този състав на съда поддържа тезата,
че абсолютната давност не може да бъде спирана или прекъсвана. Но дори и при
направеното в мотивите към оспореното решение тълкуване на ЗМДВИП и чл.171, ал.
2 от ДОПК и предвид датата на постановяване на решението на Директор на ТД на
НАП Пловдив – 29.07.2021 г., а и спрямо датата на издаденото разпореждане на
публичния изпълнител – 22.03.2021 г. и този срок е изтекъл. Това е така, тъй
като започналият да тече на 01.01.2011 г. абсолютен давностен срок по чл.171,
ал.2 от ДОПК за задълженията за периода 01.12.2009 г. - 31.05.2010 г., би
изтекъл при направеното от органа тълкуване след 10 години и 59 дни, или на
01.03.2021 г.
С оглед
гореизложеното, обжалваният административен акт следва да се отмени в
посочената част, предвид изтеклата абсолютна погасителна давност на
задълженията за периодите 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г. и 01.12.2009 г. -
31.05.2010 г., съгласно приетата за приложима редакция на чл.171, ал.2 от ДОПК.
Отделно от това следва да се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в
съответната част и да се върне преписката за ново произнасяне, съгласно
дадените указания.
Що се касае до задълженията за периода 01.02.2011
г. – 28.02.2011г., като публични задължения за ДДС същите е следвало да се
заплатят през 2011 г. и за тях давностният срок е започнал да тече от
01.01.2012 г. За тези задължения абсолютният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК не е изтекъл нито към датата на произнасяне на разпореждането на публичния
изпълнител /22.03.2021г./ и решението на Директор ТД на НАП – Пловдив /29.07.2021
г./, нито към датата на приключване на устните състезания – 09.12.2021 г. по
аргумент от разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДОПК. Не е изтекъл и
срокът по чл. 171, ал.1 от ДОПК, с оглед предприетите действия по принудително
изпълнение, с които давността е прекъсвана многократно на основание чл.172,
ал.2, изр.1, предл.2 от ДОПК – последно през 2021 г. по повод публични продажби на 2 бр. МПС. Следователно
оспореният изричен отказ на публичния изпълнител да прекрати поради изтекла
давност събирането на задълженията в тази част и да отпише тези вземания, както
и потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив в тази част, се
явяват постановени в съответствие с материалния закон към момента на
произнасянето им и към датата на приключване на устните състезания, а жалбата
срещу тях – неоснователна.
С оглед изложеното по-горе,
оспореното в настоящото производство решение, следва да бъде отменено в частта,
с която е оставена без уважение жалбата срещу разпореждането на публичния
изпълнител, досежно задълженията, за които съдът прие по-горе погасяване по
давност. В тази част вместо него следва да се постанови решение, с което
разпореждането да бъде отменено по отношение на тези задължения. В останалата
част – по отношение на задълженията за периода 01.02.2011 г. – 28.02.2011г., жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В хода на делото и двете страни са
заявили претенция за присъждане на разноски. Предвид констатираната частична
незаконосъобразност на оспорения административен акт, разноски се дължат,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата. Жалбоподателят е
направил разноски в размер на 450 лв., от които 400 лв. – адвокатски хонорар и
50 лв. – държавна такса. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно представен списък на разноските, в който е отразено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лв. Ответникът е заявил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя, като
настоява в случай на уважаване на жалбата изцяло или частично това
възнаграждение да бъде намалено до минималния размер съгласно чл. 8 ал.3 или
чл.10 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В конкретния случай платеното от жалбоподателя възнаграждение
за един адвокат е в размер под минималния по чл.8, ал.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и в този смисъл направеното възражение от процесуалния
представител на ответника е неоснователно.
С оглед уважената, респективно
отхвърлената част на жалбата, разноските следва да се определят за всяка от
страните пропорционално. Жалбата е основателна за два от общо три периода и
неоснователна за един период. Тоест на жалбоподателя се дължат 2/3 от
направените разноски, а именно – 300 лв. На ответника по жалбата се дължи 1/3
от сумата за посоченото в списъка на разноските юрисконсултско възнаграждение,
а именно 80 лв. По компенсация
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 220 лв.
Така мотивиран и на основание чл.268
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на А.С.А.като ЕТ
„Роншанс комплекс – 90 – А.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 130, магазин 1, Решение № 217/29.07.2021
г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта с която е оставена без уважение
като неоснователна жалба вх. № 70-00-7408/16.07.2021 г. по регистъра на ТД на
НАП Пловдив, подадена в офис гр. Стара Загора с вх. № 12750/15.07.2021г. от А.С.А.с
ЕТ „Роншанс комплекс - 90 - А.А.“ – Стара Загора срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0002207/22.03.2021
г., издадено от А.А.на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, в частта в която не е погасено поради изтекла давност
събирането на публични вземания за ДДС по Ревизионен акт № *********/20.08.2012
г., за периодите 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г., 01.12.2009 г. - 31.05.2010 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. №
С210024-137-0002207/22.03.2021 г., издадено от А.А.на длъжност старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта в която не е
погасено поради изтекла давност събирането на публични вземания за ДДС по
Ревизионен акт № *********/20.08.2012 г., за периодите 01.12.2008 г. -
30.11.2009 г., 01.12.2009 г. - 31.05.2010
г.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив в посочената част, за ново произнасяне по възражение
вх. №
С210024-000-0120343/15.03.2021 г.
в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, подадено от А.С.А.като ЕТ „Роншанс
комплекс – 90 – А.А.“, гр. Стара Загора, съобразно дадените с настоящото
решение указания по прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А.като ЕТ
„Роншанс комплекс – 90 – А.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 130, магазин 1 срещу Решение №
217/29.07.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на жалбоподателя срещу Разпореждане изх. №
С210024-137-0002207/22.03.2021 г., издадено от А.А.на длъжност старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение
публичните вземания за периода от 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП
– Пловдив да заплати на А.С.А.като ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А.А.“, гр. Стара
Загора, разноски по делото по компенсация в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: