Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2188 31.05.2012г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 327 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, р. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2
от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Г.П., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: *********, чрез пълномощника адв. С.Я. е предявил срещу “Ес
Ти Си” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район “Южен”, ул. “Кукленско шосе” № 21В, представлявано от А.Н.Б. обективно
съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата
от 4330 лева главница, и 75, 32 лева мораторна лихва, от които 3270 лева
неплатено ТВ за периода юни 2011г. – декември 2011г., по 530 лева за всеки
месец в периода от юни до ноември и 90 лева за декември, сумата от 75, 32 лева
– обезщетение за забавеното му плащане за периода от първо число на
по-следващия месец след полагане на труда, начиная от 01.08.2011г. до
07.01.2012г., сумата от 530 лева – обезщетение за неползван ПГО за 2011г., и
сумата от 530 лева – обезщетение в размер на едно БРВ за стока на
предизвестието, дължимо при прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ, както и законна лихва от подаване на ИМ насетне. Ето защо моли да бъде
осъден ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законна лихва от
подаване на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на
06.07.2010г. е сключил трудов договор № **** с „ЕС ТИ СИ" ЕООД, гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе" № 21 В, *****. Заел длъжността ***, с нетно
трудово възнаграждение от 450лв. месечно, плюс 0,6 процента за продължителна
работа за всяка прослужена година, плюс допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лева на час. Формираното по описания начин възнаграждение
било около 530лв. месечно. Възнаграждението П. следвало да получава до 30 число
на месеца, следващ заработеното, тоест възнаграждението за месец юни 2011г.
следвало да се получи до 30 число на месец юли. Последно трудово възнаграждение
П. получил за изработеното през месец май 2011г. След това фирмата престанала
да изплаща възнаграждение. По този начин не изплатила нищо за месец юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и пет дни от месец декември. През цялото
време П. се интересувал кога ще му бъде платено, но му отговаряли да чака, без
да дадат конкретен отговор. Поради тази причина той пожелал да прекрати по свое
желание трудовото правоотношение, като отправил за това заявление на
06.16.2011г. Същия ден със заповед №*** трудовия му договор бил прекратен. В
цитираната заповед било указано, че на П. следва да се изплати обезщетение за
неползван отпуск за 2011 г. и една брутна месечна заплата обезщетение за срока
на предизвестието, каквито не му били изплатени. Твърди се, че неизплатените му
суми са, както следва: 4330 лева главница, и 75, 32 лева мораторна лихва, от
които 3270 лева неплатено ТВ за периода юни 2011г. – декември 2011г., по 530
лева за всеки месец в периода от юни до ноември и 90 лева за декември, сумата
от 75, 32 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода от първо число
на по-следващия месец след полагане на труда, начиная от 01.08.2011г. до
07.01.2012г., сумата от 530 лева – обезщетение за неползван ПГО за 2011г., и
сумата от 530 лева – обезщетение в размер на едно БРВ за стока на
предизвестието, дължимо при прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ, както и законна лихва от подаване на ИМ насетне. Ето защо моли да бъде
осъден ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законна лихва от
подаване на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен
отговор, с който се взема становище за неоснователност на исковете като
погасени поради плащане.
В съдебно заседание от
25.04.2012г. е допуснато изменение на исковете в посока намаляване на същите,
на основание депозирана молба от ищеца за изменение на исковете от
23.04.2012г., съобразно приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, като
след допуснатото изменение исковете са предявени в следните размери: искът за
заплащане на трудово възнаграждение се счита предявен за сумата от 2077, 49
лева вместо първоначално предявения размер от 3270 лева, искът за заплащане на
мораторна лихва се счита предявен за 46, 99 лева вместо 75, 32 лева, искът за
заплащане на обезщетение за неползван ПГО се счита предявен за 163, 17 лева
вместо 530 лева и искът за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се счита
предявен за 448, 71 лева вместо 530 лева. С определение от същата дата е
прекратено производството по делото за разликата над сумата от 2077, 49 лева до
3270 лева – неплатено ТВ, за разликата над сумата от 46, 99 лева до 75, 32 лева
– мораторна лихва върху неплатеното ТВ, за разликата над сумата от 163, 17 лева
до 530 лева – обезщетение за неползван ПГО, и за разликата над сумата от 448,
71 лева до 530 лева – неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за срока на
предизвестието. Определението за частично прекратяване на делото е влкязло в
сила, като ответникът не е взел становище по допуснатото изменение.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да бъде уважен искът по чл.
224, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е прекратено, размерът на неползвания
платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението, както и
размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен
работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението. В
тежест на ответната страна е да установи, че претендираната от ищеца сума е
платена, респ. че същата не се дължи на друго основание.
За да се уважи предявеният иск с
правно основание чл. чл. 221, ал. 1 от
КТ за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работника без предизвестие поради забавяне в изплащането на трудовото
възнаграждение от работодателя, в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, ищецът следва да установи, че е работил в ответното
дружество, размерът на последното получено за пълен работен месец преди
уволнението брутно трудово възнаграждение, на база на което да се изчисли
обезщетението, обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото в исковата молба основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и
срокът на предизвестието, в случай, че се твърди същият да е по-дълъг от 30
дни.
От приложените към исковата
молба писмени доказателства – заверено копие от трудов договор от 06.07.2010г,
заявление за прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ от
06.12.2011г., и заповед за прекратяване на ТПо от същата дата се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност – “*****” в ответното
дружество, с основно възнаграждение 450 лева и доп. такова за стаж в размер на 0,
6 % за прослужена година, както и че трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането
на трудовото възнаграждение от страна на работодателя, считано от 06.12.2011г. В
трудовия договор е уреден срок на предизвестието 30 дни. Със заповедта за
прекратяване е разпоредено на ищеца да се заплати обезщетение за 8 дни
неползван ПГО за 2011г., както и обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на БТВ за срока на предизвестието, поради което работодателят е признал,
че такива се дължат на ищеца.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза със
задача вещото да изчисли какъв е размерът на неплатеното трудово възнаграждение
на ищеца за исковия период, какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1
от КТ и обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, мораторната лихва върху
трудовите възнаграждения от падежа на всяко вземане до завеждане на иска, както
и дали начислените от работодателя възнаграждения и обезщетение са били
изплатени към извършване на проверката. От заключението на вещото лице З.М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че
за периода м. юни 2011г. – м. декември 2011г. дължимото на ищеца трудово
възнаграждение е в нетен размер 2077, 49 лева, а брутен такъв 2874, 35 лева,
като сумите са подробно посочени помесечно в заключението. Посочено е от вещото
лице, че сумите са начислени по ведомост на ищеца, но няма данни за тяхното
изплащане, като във ведомостите липсват подписи на ищеца за процесния период.
Установява се, че размерът на мораторната лихва за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 01.08.2011г. до 07.01.2012г. възлиза на 46, 99 лева. Видно
от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ възлиза на 448, 71 лева, който е размерът на последното брутно ТВ за пълен
раб. месец преди уволнението. Видно от заключението, на ищеца са останали 8 дни
неползван ПГо, за които му се дължи обезщетение в размер на 163, 17 лева. Няма
данни на ищеца да са били изплатени нити трудовите възнаграждения, нито
обезщетъенията.
С оглед на дотук изложеното съдът намира, че всички
предявени искове се явяват изцяло доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат. Ищецът доказва, че процесните суми му се дължат, като
ответникът не е ангажирал доказателства за плащането им. Доколкото вземането за
трудово възнаграждение е изискуемо на определена дата – последно число на
месеца, в който е положен труда, ако не е уговорено друго, то обезщетение за
забава върху същото се дължи, тъй като работодателят изпада в забава за
плащането му, без покана да е необходима – чл. 245, ал. 2 от КТ. Ето защо искът
за мораторна лихва се явява също основателен и следва да се уважи.
Основателно е искането за присъждане на мораторна лихва
върху всяка главница, тъй като вземанията са лихвоносни, исковата молба има
характер на покана и лихва е претендирана.
С
оглед изхода ищецът има право на присъждане на направените разноски. Същите са
били претендирани, като са в размер на 1000 лева (хиляда лева) – платено адв.
възнаграждение. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат на
ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове. Същата е в размер на 233, 10 лева
(двеста тридесет и три лева и десет стотинки), на осн чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от които 83, 10 лева –
ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева – ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, и 50 лева ДТ по иска по чл.
221, ал. 1 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски
от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК. Същите възлизат на сумата от 40 лева (четиридесет лева), като следва да
бъдат заплатени по сметката на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Ес Ти Си”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
“Южен”, ул. “Кукленско шосе” № 21В, представлявано от А.Н.Б. да заплати на П.Г.П.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *********, чрез пълномощника адв. С.Я.
следните суми: сумата от 2077, 49 лева
(две хиляди седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. юни 2011г. – до
м. декември 2011г. включително, сумата от 46,
99 лева (четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавеното плащане
на трудовото възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, начиная
от 01.08.2011г. до 07.01.2012г., сумата от 163,
17 лева (сто шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда за 8 дни неползван платен годишен отпуск за 2011г., и
сумата от 448, 71 лева (четиристотин
четиридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от
Кодекса на труда в размер на едно брутно трудово възнаграждение за стока на
предизвестието, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2012г. до окончателното плащане на дължимите суми, както
и сумата от 1000 лева (хиляда лева)
– направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Ес Ти Си”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
“Южен”, ул. “Кукленско шосе” № 21В, представлявано от А.Н.Б. да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен
съд следните суми: сумата от 233, 10
лева (двеста тридесет и три лева и десет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове,
и сумата от 40 лева (четиридесет
лева) - разноски за ССчЕ от бюджета
на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала!
ЕА