Решение по дело №3883/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 283
Дата: 2 април 2018 г. (в сила от 22 април 2018 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова Савова
Дело: 20173230103883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 02.04.2018 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА

                                           СЕКРЕТАР: ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА   

 

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3883/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, с която против С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове с пр. осн. чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване вземанията, за които е издадена заповед № 1684 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2999 по ****, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и 253,20 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /21.08.2017 г./, като началната дата е 22.11.2013 г. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

Излагат се следните обстоятелства: между ищеца и ответника е сключен договор при действие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор, по силата на който ищецът е предоставял на ответника абонат, водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползваните В и К услуги.

Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида кл.№ ….. За периода 10.11.2013 г. до 15.06.2017 г. ищецът изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. На 16.09.2015 г. на ответника е начислена служебна консумация като за повреден водомер, а след тази дата същият е монтирал водомер и съобразно неговите показания са отчитани потребените количества вода.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва исковете. Релевира възражение за погасено по давност вземане на ищеца - както по отношение на главницата, така и относно претендираното обезщетение за забава. Твърди, че обектът е необитаем, ищецът не е уведомил ответника за констатирана повреда във водомера.

Непосредствено преди провеждане на открито съдебно заседание по делото,  ищецът представя писмена молба, с която сочи, че оттегля претенцията си, по отношение, на която давността е изтекла, без да сочи период и размер на погасените по давност вземания. В с.з. не се явява и не се представлява, поради което съдът е предоставил възможност на ищеца, с писмена молба по делото да уточни заявеното оттегляне на исковете. Така, с молба по делото, ищецът заявява, че оттегля исковете си за заплащане на главница за сумата от 281,11 лева, за периода от 10.11.2013 г. до 16.06.2014 г. и за обезщетение за забава, за сумата от 83,83 лева, за периода от 17.01.2014 г. до 21.08.2017 г. Сочи, че вземанията по фактурите издадени след 18.07.2014 г. не са погасени по давност. Ответникът, с писмена молба, заявява, че е съгласен със заявеното от ищеца оттегляне на исковете, в частта относно горепосочените фактури и период, като по отношение на останалата част от исковете признава претенцията на ищеца. Моли при постановяване на решението, съдът да разсрочи неговото изпълнение, като не сочи това искане да е обусловено от имотното състояние на ответника. Не се твърди и наличие на други обстоятелства по смисъла на чл.241, ал.1 ГПК. Ищецът не прави искане за произнасяне на съда с решение съобразно признанието, на осн. чл.237, ал.1 ГПК. Доколкото по делото не е налице изрично искане от страна на ищеца, съдът не може да се произнесе при условията на чл.237 ГПК.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, поради което същата подлежи на преценка по основателност.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.

В полза на ищеца е издадена заповед № 1684 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.08.2017 г., за следните суми: 2631,60 лева – незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 10.11.2013 г. до 15.06.2017 г. за обект в град Добрич, ул. „Тракия“ №21, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 21.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 253,20 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /21.08.2017г./, като началната дата е 22.11.2013г. и  57,70 лева - разноски по делото – държавна такса.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът възразява писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 19.09.2017 г. съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 20.09.2017 г. Исковата молба постъпва в съда на дата 23.10.2017 г., като видно от приложено писмено доказателство – разписка от куриерска служба „Лео Експрес”, същата е изпратена до РС Добрич на 20.10.2017 г. Въз основа на подадената от „Водоснабдяване и Канализация - Добрич” АД, искова молба е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №1684/23.08.2017 г. по гр.д. №2999/2017 г. по описа на ДРС.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за забава.

С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Не се оспорва от ответника, че е собственик на недвижим имот с административен адрес: град Добрич, ****, че в имота е осъществено присъединяване към водопреносната мрежа, както и че в същия се доставят и ползват ВиК услуги. Фактът, че ответникът е потребител на услуги, доставяни от ищеца, в горепосочения обект, се установява и от представените от ищеца карнетни листи, в които за клиент е записан именно ответникът.

С оглед горното, следва да се приеме за установено, че между страните е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по силата, на което, ищецът се задължава да предоставя В и К услуги, а ответникът – да заплаща същите, в т.ч. и през процесния период. Не е спорно по делото, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес: град Добрич, ул****, в т.ч. и през периода, за който се претендират процесните вземания. Облигационното отношение, което ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). Искът за обезщетение за забава черпи основание от разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.

Облигационното отношение между страните е възникнало при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/ с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.

Съгласно нормата на  чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Ищецът представя разпечатка от периодични издания, видно от които, ОУ са публикувани на 04.09.2014 г. и на 08.09.2014 г. По отношение на заварените потребители не е предвидена възможност за сключване на писмен договор, с оглед приемането на ОУ, така както тази възможност е предоставена на новите потребители, съгласно чл.70, ал.3 ОУ.

Съгласно чл.7, т.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

По делото са представени три карнетни листа, в първия от които /л.5 от делото/ – карнет № 443, вписаните отчитания касаят периода от 27.09.2010 г. до 16.10.2012 г. – т.е. извън претендирания от ищеца период, поради което не следва това доказателство да бъде обсъждано от съда. Във втория карнетен лист /л.6 от делото/, в който са отразени отчитания за периода от 16.11.2012 г. до 17.02.2015 г., като отношение на всеки от записите е посочено, че водомерът е повреден. Видно от последния карнетен лист - № 17, за абонатен № 21648 и абонат С.С.С., през периода от 17.02.2015 г. до 16.09.2015 г. е отчитано потребление на вода, при повреден водомер. В същия са налице неясни дописвания по отношение на пломбата, както и три отбелязвания „пълно с вода”.

За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на ответника. С разпоредбата на чл. 32, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а според чл.22 изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

Видно от приложените карнети, операторът е изпълнявал задълженията си, като е извършвал ежемесечни отчети на показанията на водомера  в имота на ответника. С ОУ е предвидена възможност, в случаите, когато абонатът не е съгласен с фактурираните количества, същият да уточни с оператора на водоснабдителната мрежа, извършване на отчитане, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ответникът не твърди, отчитанията да са били извършвани в негово отсъствие, не оспорва автентичността на положените подписи, поради което следва да се приеме, че потребителят е бил съгласен с отразеното в карнета. Действително, при част от отчитанията е посочено, че водомерът е повреден, но тук приложение следва да намери разпоредбата на чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения - не и индивидуалните такива, които са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхната изправност.

Видно от приложените карнети, водомерът в обекта на потребление на ответника е бил повреден, което е установено и документирано от служителя/и на ищеца. Каква е причината довела до повредата е без значение за спора, доколкото задължението на абоната да поддържа в изправност средството за търговско измерване е безспорно. Тъй като ответникът не е изпълнил това договорно задължение, той се явява неизправна страна в облигационната връзка с ищеца. От друга страна, неизправният водомер може да се приравни на липса на водомер, доколкото за оператора е невъзможно да отчете потребените от ответника В и К услуги. Така, за ищеца не остава друга възможност, освен да начисли служебно стойност на потребени В и К услуги, при прилагане предвиденото с чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., с оглед компенсиране на неотчетени, но доставени В и К услуги. Противното би довело до неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на оператора на водоснабдителната система.

Възможността за служебно начисляване на стойността на доставени В и К услуги, предвидено с разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата /респективно чл.25, ал.8 ОУ/ не би могло да се приеме за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото неравноправната клауза  би била налице ако в ущърб на потребителя се създава значителна неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В Общите условия на В и К оператора, ясно са посочени правата и задълженията, както на доставчика, така и на потребителя на услугите. Спазването и изпълнението на предвиденото в ОУ, в т.ч. и възможността да бъде едностранно определена, респективно – служебно начислена стойност за потребени услуги не може да се приеме, че създава неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от облигационната връзка, във вреда на потребителя. Налице е и възможност, предвидена с разпоредбата на чл.71, ал.2 ОУ, според която, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат правото да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Исковете, в частта по отношение, на която ищецът заявява оттегляне, а именно относно вземанията за заплащане на главница и обезщетение за забава, за периода от 10.11.2013 г. до 17.06.2014 г. или за вземанията по фактури №№ *********/16.12.2013 г., *********/21.01.2014 г., *********/20.02.2014 г., *********/24.03.2014 г., *********/16.04.2014 г., *********/20.05.2014 г., *********/28.05.2014 г., *********/18.06.2014 г. и *********/18.07.2014 г. вкл., т.е за сумите: 281,11 лева - главница, за периода от 10.11.2013 г. до 16.06.2014 г. и за обезщетение за забава, за сумата от 83,83 лева, за периода от 17.01.2014 г. до 21.08.2017 г., следва да бъдат прекратени.

С оглед горното, съдът намира, че искът за главница е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ответника след 21.08.2014 г. е неоснователно. Съгласно разрешението дадено с ТР3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват периодично плащане по смисъла на чл.111, б.в ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Заявлението въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 2999/2017 г. по описа на ДРС е подадено на 21.08.2017 г., поради което и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК,  към тази дата не е изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила след 21.08.2014г. 

В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съразмерно на уважения иск, след заявеното оттегляне по отношение на част от претендираните суми, на заявителя се следват 51,54 лева от направените от него в заповедното производство разноски за внесена държавна такса. В тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 87,14 лева внесена държавна такса. Доколкото не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и не е представено доказателство за извършено плащане, на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

 Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и Канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, следните суми, за които е издадена заповед № 1684 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2999 по описа на ДРС за 2017 г., а именно: 2350,49 лева – незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 17.06.2014 г. до 15.06.2017 г. за обект с адрес: град Добрич, **** ведно със законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и 169,37 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от 21.08.2014 г. до 21.08.2017 г.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, разноски в размер на 51,54 лева по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2999/2017 г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, разноски в исковото производство в размер на 87,14 лева внесена държавна такса.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по искова молба вх.рег.№17839/23.10.2017 г. на „Водоснабдяване и Канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, с която против С.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове по реда на чл.415 вр.чл.422 ГПК вр.чл.86 ЗЗД, за заплащане на главница - незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за сумата от 281,11 лева и за периода от 10.11.2013 г. до 16.06.2014 г. и за за сумата от 83,83 лева - обезщетение за забава, начислено върху главното задължение за периода от 17.01.2014 г. до 21.08.2017 г., поради оттеглянето им, на основание чл.232 ГПК.

В прекратителната част Решението има характер на определение и подлежи на обжалване от ищеца, с частна жалба, пред Окръжен съд гр. Добрич, в едноседмичен срок от съобщението.

Решението в останалата част може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Добрич, в двуседмичен срок от съобщаването.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните. 

 

                                                                              

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: