№ 318
гр. Дупница, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100546 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. К. срещу „АПС Бета България“
ЕООД.
Ищцата твърди, че срещу нея имало издадени 1/ изпълнителен лист по гр.д. №
20545/2009г. по описа на СРС, II ГО, 77 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД следните суми: 308 лв. – главница въз основа запис на заповед от
16.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2009г.
до изплащане на вземането и 125 лв. – разноски по делото; 2/ изпълнителен лист по гр.д. №
39537/2008г. по описа на СРС, II ГО, 52 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД следните суми: 1568 лв. – главница въз основа запис на заповед от
16.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2008г.
до изплащане на вземането и 71,36 лв. – разноски по делото. 3/ изпълнителен лист по гр.д.
№ 1247/2009г. по описа на СРС, 74 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД следните суми: 558 лв. – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.01.2009г. до изплащане
на вземането и 65 лв. – разноски по делото. Заявява, че въз основа на цитираните
изпълнителни листове имало образувано изпълнително дело № 20118610401440 по описа на
ЧСИ ДВ, преобразувано под № 20219240402037 по описа на ЧСИ ГК. Сочи, че ответникът
„АПС Бета България“ ЕООД се легитимирал като цесионер на описаните вземания, но
оспорва същият да ги е придобил надлежно. Счита, че за посочените вземания е настъпила
погасителната давност, като намира за приложима тази по чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ, а не
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. С тези мотиви изчислява, че давността е изтекла на 26.06.2018г.
Оспорва още че ответникът надлежно е придобил вземанията по процесните изпълнителни
1
листове въз основа договор за цесия, сключен с кредитора. По изложените съображения
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи описаните
по-горе суми.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е настъпила твърдяната от ищеца
погасителна давност. Счита, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия и не влияе на прекъсването на давността. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК. В тежест на ищцата е да докаже
наличието на правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и
непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесните изпълнителни
листове. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава изгодни за
себе си последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането
или прекъсването на погасителната давност за процесните вземания.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложените доказателства (л. 5-7) е
видно, че срещу ищцата има издадени 1/ изпълнителен лист по гр.д. № 20545/2009г. по
описа на СРС, II ГО, 77 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД следните суми: 308 лв. – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2009г. до изплащане на
вземането и 125 лв. – разноски по делото; 2/ изпълнителен лист по гр.д. № 39537/2008г. по
описа на СРС, II ГО, 52 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД следните суми: 1568 лв. – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2008г. до изплащане на
вземането и 71,36 лв. – разноски по делото. 3/ изпълнителен лист по гр.д. № 1247/2009г. по
описа на СРС, 74 с-в, по силата на който следвало да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
следните суми: 558 лв. – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.01.2009г. до изплащане на
вземането и 65 лв. – разноски по делото.
Основният спор между страните се свежда до това дали за процесните вземания е
настъпила погасителната давност за принудителното им събиране, респ. дали са
прехвърлени надлежно от кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на ответника „АПС Бета
България“ ЕООД, по които съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Същата давност е приложима и когато вземането е
установено със заповед за изпълнение, като в този случай новата давност тече от влизане в
сила на заповедта (Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022г., IV г.о.
и др.).
2
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС и т. 10 ОТ ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, за
вземания, за събирането на които има образуван изпълнителен процес преди 26.06.2015г.
давност не тече, като за тях давността тече от 26.06.2015г. След тази дата се приема, че
давността в изпълнителния процес не спира, но на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД същата
може да бъде прекъсната при предприемане на действия за принудително изпълнение. За
разлика от исковото производство, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За да избегне погасяване
на вземането си по давност, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес, в т.ч. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсване настъпва при всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не водят до прекъсване на давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В съдебната практика се подчертава, че давността е свързана с поведението на
кредитора (тя не се влияе от поведението на други лица), поради което от значение за
прекъсването й е действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а
не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица (Решение № 68 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1924/2023 г., IV г.о.). Изтъква се и това, че перемпцията е без правно значение за
давността, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г.о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о. и др.).
В настоящия случай от изисканите изпълнителни дела се установява, че въз основа
молба от 28.09.2011г. на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД до ЧСИ ДВ, при последния е образувано
изпълнително дело № 20118610401440 за принудително събиране на процесните вземания
на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. От изисканите изпълнителни дела се установява и това, че
последните действия, извършени по цитираното изпълнително дело са от 09.06.2014г. (л.
136) и се изразяват в извършването на плащане от ЧСИ ДВ към взискателя. След посочената
3
дата (09.06.2014г.) няма данни по изпълнителното дело да са извършвани, каквито и да било
действия (независимо дали са годни да доведат до спиране/прекъсване на давността или не),
с изключение на поставения на 10.12.2021г. входящ номер върху молбата на взискателя (л.
42), от който може да се заключи, че за събиране на процесните задължения на 10.12.2021г.
при ЧСИ ГК е образувано изпълнително дело № 20219240402037.
Както бе посочено по-горе, при наличие на образувано изпълнително производство, до
26.06.2015г. давност не тече (т.е. до приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС). След като в относимия за давността период – от 26.06.2015г. до
10.12.2021г. (когато е отбелязано, че е образувано изпълнително дело № 20219240402037 по
описа на ЧСИ ГК) - не са извършвани никакви действия по прилагане на конкретен
изпълнителен способ, респ. взискателят не е отправял никакви искания до съдебния
изпълнител за предприемане на конкретни изпълнителни действия, то следва да се приеме,
че правото на принудително изпълнение на вземанията по процесните изпълнителни
листове се явява погасено по давност.
За пълнота следва да се посочи още че с определение по чл. 190 ГПК от 14.05.2024г.
ответникът е бил задължен да представи договора за цесия и приложенията към него, по
силата на който е придобил от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД процесните вземания, което в случая
не е сторено, като данни за извършената цесия не се съдържат и в изисканите от съдебния
изпълнител заверени преписи от изпълнителните дела.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата
за сумата от 165,57 лв. – държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Н. М. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. ***, кв. ***, ул. ***, ап. 13 НЕ ДЪЛЖИ на ответника „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3 следните суми, за които в полза на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 20545/2009г. по описа на СРС, II
ГО, 77 с-в: 308 ЛЕВА – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.04.2009г. до изплащане на
вземането и 125 ЛЕВА – разноски по делото, както и следните суми, за които в полза на „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 39537/2008г. по описа на
СРС, II ГО, 52 с-в: 1568 ЛЕВА – главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2008г. до изплащане на
вземането и 71,36 ЛЕВА – разноски по делото, както и следните суми, за които в полза на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1247/2009г. по описа на
4
СРС, 74 с-в: 558 ЛЕВА– главница въз основа запис на заповед от 16.05.2008г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.01.2009г. до изплащане на
вземането и 65 ЛЕВА – разноски по делото.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3 да заплати на Н. М. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ***, кв. ***, ул. ***, ап. 13 сторените по делото разноски, а
именно: 165,57 ЛЕВА – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5