О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1032 06.12.2019 г.
гр. Хасково
Хасковският окръжен съд първи
въззивен граждански състав
На шести декември две хиляди и
деветнадесета година
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ч.гр.д. №781 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
ал.3 от ГПК.
С определение №851/11.09.2019г.,постановено по гр.д.№174/2019г. Районен съд-Свиленград оставя без разглеждане молбата на ответника Д.Х.Г. за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател Д.Х.Г.,който в законоустановения срок го обжалва с оплакване за неправилност.Счита,че неправилно и в противоречие с фактите и обстоятелствата по делото съдът присъдил разноски на ищцата.Тъй като съдът по искане и на двете страни по делото не се произнесъл по въпроса за вината за прекратяване на брака следвало да намери приложение разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК и разноските на страните да останат такива ,каквито всяка една от тях е направила по делото.Поддържа също,че решаващият съд превратно тълкувал нормата на чл.80 ал. 2 от ГПК,без да се съобрази с разясненията ,дадени в т.9 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.Претендира от въззивната инстанция за отмени обжалваното определение на РС-Свиленград и вместо него да постанови ново,с което разноските по делото да останат в тежест на страните,както са ги направили,с оглед изричното правило на чл.329 ал.1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба Л.Д.Г. чрез
пълномощника си адв.Гергана Г.-*** оспорва жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното
определение на РС-Свиленград и претендира присъждане на разноски за настоящето
производство,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт,от активно легитимирана страна и в законоустановения срок,поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е основателна .
В настоящия случай по
гр.д.№174/2019г. по описа на РС-Свиленград е постановено решение №336/25.07.2019г.,с
което съдът прекратява гражданския брак между Л.Д.Г. и Д.Х.Г.,като дълбоко и
непоправимо разстроен,без да се произнася по въпроса за вината;постановява след
прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име- Бояджиева;осъжда
всяка една от страните да заплати по 15лв. ДТ за производството и осъжда Д.Х.Г.
да заплати на Л.Д.Г. сумата от 625лв.-разноски
по делото.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е депозирана молба от ответника Д.Х.Г. за
изменение на решението по делото в частта за разноските,като се твърди,че съдът
не е следвало да присъжда разноски на ищцата,а е следвало да приложи
разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК.
Видно от доказателствата по първоинстанционното производство е,че ищцата е
направила както искане за присъждане на разноски по делото,така е представила и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски,не е представил и списък на разноските съгласно
разпоредбата на чл.80 от ГПК.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК
е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК,
първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на
съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти
при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК,
тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения
съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК,
поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК,
след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те
да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което
искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Настоящия случай действително е
свързан с втората посочена хипотеза тъй
като искането на ответника касае изменение на решението в частта за разноските. Исканото изменение обаче на решението на РС-Свиленград в частта
за разноските не касае разноски на ответника,а касае разноски присъдени на
другата страна по делото,поради което разрешението по т.8 и т.9 от ТР от 06.11.2013г.
по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо.Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК от ответника е процесуално
допустима,независимо ,че от този ответник не е представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК и съдът дължи
произнасяне по същество.Представянето на списък по чл.80 от ГПК от ответника не е процесуална предпоставка за
допустимостта на искането на ответника за
изменение на решението в частта за разноските присъдени на другата страна по
смисъла на чл.248 ал.1 от ГПК ,поради което липсата на списък не е пречка съдът да се произнесе по същество.
Като е направил изводи противни на
изложения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно
определение,което ще следва да бъде отменено,а делото върнато за произнасяне по
същество по искането на ответника,направено на основание чл.248 ал.1 от ГПК.
Предвид изхода на делото и поради основателността на частната жалба на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за настоящето
производство.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение 851/11.09.2019г., постановено по гр.д.№174/2019г. на Районен съд-Свиленград,с което се оставя без разглеждане молбата на ответника Д.Х.Г. за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.
ВРЪЩА делото на РС-Свиленград за произнасяне по същество по молбата на ответника Д.Х.Г.,с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.