Определение по дело №781/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

№ 1032                         06.12.2019 г.                  гр. Хасково

 

Хасковският окръжен съд                                               първи въззивен  граждански състав

На шести декември                                                          две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                                                   

                                                                   ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                           ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ч.гр.д. №781 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.248 ал.3 от  ГПК.

С определение  №851/11.09.2019г.,постановено по гр.д.№174/2019г. Районен съд-Свиленград оставя без разглеждане молбата на ответника Д.Х.Г. за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател Д.Х.Г.,който в законоустановения срок го обжалва с оплакване за неправилност.Счита,че неправилно и в противоречие с фактите и обстоятелствата по делото съдът присъдил разноски на ищцата.Тъй като съдът по искане и на двете страни по делото не се произнесъл по въпроса за вината за прекратяване на брака следвало да намери приложение разпоредбата на  чл.329 ал.1 от ГПК и разноските на страните да останат такива ,каквито всяка една от тях е направила по делото.Поддържа също,че решаващият съд превратно тълкувал нормата на чл.80 ал. 2 от ГПК,без да се съобрази с разясненията ,дадени в т.9 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.Претендира от въззивната инстанция за отмени обжалваното определение на РС-Свиленград и вместо него да постанови ново,с което разноските по делото да останат в тежест на страните,както са ги направили,с оглед изричното правило на чл.329 ал.1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба Л.Д.Г. чрез пълномощника си адв.Гергана Г.-*** оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Свиленград и претендира присъждане на разноски за настоящето производство,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт,от активно легитимирана страна и  в законоустановения срок,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е основателна .

 В настоящия случай по гр.д.№174/2019г. по описа на РС-Свиленград е постановено решение №336/25.07.2019г.,с което съдът прекратява гражданския брак между Л.Д.Г. и Д.Х.Г.,като дълбоко и непоправимо разстроен,без да се произнася по въпроса за вината;постановява след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име- Бояджиева;осъжда всяка една от страните да заплати по 15лв. ДТ за производството и осъжда Д.Х.Г. да заплати на Л.Д.Г. сумата от 625лв.-разноски по делото.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е депозирана молба от ответника Д.Х.Г. за изменение на решението по делото в частта за разноските,като се твърди,че съдът не е следвало да присъжда разноски на ищцата,а е следвало да приложи разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК.

Видно от доказателствата по първоинстанционното производство е,че ищцата е направила както искане за присъждане на разноски по делото,така е представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК.Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски,не е представил и списък на разноските съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК.

Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

 

 

 

 

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

           Настоящия случай действително е свързан с втората посочена хипотеза  тъй като искането на ответника касае изменение на решението в  частта за разноските. Исканото изменение  обаче на решението на РС-Свиленград в частта за разноските не касае разноски на ответника,а касае разноски присъдени на другата страна по делото,поради което разрешението по т.8 и  т.9 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо.Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК от ответника е процесуално допустима,независимо ,че от този ответник не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и съдът  дължи произнасяне по същество.Представянето на списък по чл.80 от ГПК  от ответника не е процесуална предпоставка за допустимостта на искането  на ответника за изменение на решението в частта за разноските присъдени на другата страна по смисъла на чл.248 ал.1 от ГПК ,поради което липсата  на списък не  е пречка съдът да се произнесе по същество.

        Като е направил изводи противни на изложения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно определение,което ще следва да бъде отменено,а делото върнато за произнасяне по същество по искането на ответника,направено на основание чл.248 ал.1 от ГПК.

Предвид изхода на делото и поради основателността на частната жалба на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение 851/11.09.2019г., постановено по гр.д.№174/2019г.  на Районен съд-Свиленград,с което се оставя без разглеждане молбата на ответника Д.Х.Г. за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.

ВРЪЩА делото на РС-Свиленград за произнасяне по същество по молбата на ответника Д.Х.Г.,с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №336/25.07.2019г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване .

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                                  2.