№ 1632
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100506133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника АТ. Д. Д. срещу постановление №506 от
06.04.2022г. по изпълнително дело №20209210400071 на частен съдебен изпълнител С.П.
№921 на КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че всички извършени до момента на подаване на жалбата
изпълнителни действия са порочни, тъй като поканата за доброволно изпълнение била
връчена на процесуалния представител на длъжника през м.март 2022г., след момента на
изтичане на двугодишния срок от образуване на изпълнителното дело. Твърди, че до
връчване на поканата за доброволно изпълнение наложените запори и възбрани не
произвеждат действие, предвид императивната разпоредба на чл.428, вр.чл.449 и чл.451 от
ГПК. Взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Претендира отмяна на обжалваното постановление и произнасяне в обратния
смисъл, както и разноски в настоящото производство.
Взискателят „Й.Б.“ЕАД с подаденото писмено възражение (озаглавено „молба-
становище“) оспорва жалбата като твърди, че по делото периодично са искани и
извършвани изпълнителни действия от категорията на прекъсващите срока на перемцията,
поради което не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
1
неоснователна, като изброява извършените изпълнителни действия от образуване на
производството до подаване на молбата за прекратяване.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20209210400071 на частен съдебен изпълнител С.П. №921 на
КЧСИ е образувано по молба от 16.01.2020г. на взискателя „Теленор България“ЕАД
(наименованието променено на „Й.Б.“ЕАД в хода на изпълнителното производство) срещу
жалбоподателя в която молба са посочени изпълнителни способи.
На 03.02.2020г. до длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело.
След като адресът на длъжника е посетен на 03.02.2020г., 11.02.2020г., 23.02.2020г. и
04.03.2020г., на последната дата е залепено уведомление на входната врата на жилището му.
На 05.02.2020г., 10.02.2022г. и 21.03.2022г. са наложени запори банкови сметки на
длъжника в търговски банки в страната. На 07.08.2020г. и на 21.03.2022г. са наложени
запори на трудовото възнаграждение на длъжника. На 23.03.2022г. е наложен запор на два
броя МПС, собственост на длъжника. На 17.03.2022г. взискателят е поискал да бъдат
наложени запори на банкови сметки, трудови възнаграждения и движими вещи на
длъжника.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законовоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването настъпва по силата на закона, с изтичането на две години от последното
изпълнително действие, годно да спре или прекъсне срока, а постановлението на съдебния
изпълнител само констатира настъпването на този факт.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело, след образуването му и до
момента, не е изтичал период от две години, през които да не са предприемани
изпълнителни действия, или да не е правено такова искане от взискателя. Всички
гореизброени изпълнителни действия прекъсват както погасителната давност относно
вземането, така и срока на перемцията.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя относно валидността на
извършените изпълнителни действия предвид невръчването на покана за доброволно
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.428, ал.1, изр.2 и 3 от ГПК, когато пристъпва към
изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с
връчването , а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното
2
изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща
съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. В
слечая изпълнителният лист е издаден именно въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която влиза в сила след връчването и
на длъжника. Следователно съдебният изпълнител не е длъжен да връчва покана за
доброволно изпълнение и да дава нов срок за такова, а да изпрати съобщение за
образуваното изпълнително дело, заедно с копие от изпълнителния лист. Именно това е и
сторено, видно от съобщението на л.19 от изпълнителното дело. След като адресът на
длъжника е посетен на 03.02.2020г., 11.02.2020г., 23.02.2020г. и 04.03.2020г., на последната
дата е залепено уведомление на входната врата на жилището му, при спазване изискванията
на чл.47, ал.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника АТ. Д. Д. срещу постановление №506
от 06.04.2022г. по изпълнително дело №20209210400071 на частен съдебен изпълнител С.П.
№921 на КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3