№ 575
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110137194 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ..., ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която
моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15 233,66 лв., представляваща
регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 2361,35 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 7664,71 лв. за периода от 25.06.2019 г. до 07.07.2022 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че между него и ... бил сключен договор за застраховка
„Товари по време на превоз“,обективиран в застрахователна полица № .../2018 г., с обект на
застраховката- сонари, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019
г. Сочи, че в срока на застрахователното покритие по договора за имуществено застраховане
е настъпило застрахователно събитие- загубване на превозвания товар, поради което пред
застрахователя била заведена Щета № .../2019 г.
Твърди, че на 14.12.2018 г. ... изпратил 12 броя сонари T. T. и 12 броя сонари ... до
търговско дружество „... ..” с адрес в Германия, ползвайки услугите за превоз,
осъществявани от ответника, с товарителница № .../14.12.2018 г. Поддържа, че на
17.01.2019 г. ищецът предал на ответното дружество за транспортиране до крайния купувач
12 броя сонари T..., с товарителница № .../17.01.2019 г. Сочи се, че горепосочените стоки
не били доставени до крайния клиент в Германия, във връзка с което била предявена
рекламация пред ..., а последният счел рекламацията за основателна, тъй като пратките не
могли да бъдат локализирани и били обявени за изгубени. Твърди, че ... предявило
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на
16 428,96 лв., съставляваща сумата от 10 561,44 лв. за липсващ товар - 12 бр. сонари ..., и
сумата от 5867,52 лв. за липсващ товар- 12 бр. сонари ..., като ищецът уважил частично
същата, изплащайки сумата от 7664,71 лв. с преводно нареждане от 10.06.2019 г., и
1
постановил отказ за сумата от 8764,25 лв.
Посочва, че с изплащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата
на увредения срещу причинителя на вредата, с оглед което е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване стойността на изплатеното обезщетение. В отговор ответникът
заявил, че във връзка процесните пратки имало заведена рекламация в срок, която е
приключила на 11.02.2019 г. като основателна, както и че носи ограничена отговорност за
обезщетяване на международните пратки- общо в размер на 200 лв. и за двете, която сума
била изплатена на подателя.
Поддържа се, че с оглед постановения от ищеца отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение за горницата над уважената сума до пълния претендиран размер ... подал
искова молба за заплащане на неизплатения остатък в размер на 8764,25 лв., в резултат на
което било образувано гр.д. № 1444/2020 г. по описа на РС- гр. ..., XIII състав, и
постановено уважително решение, впоследствие частично отменено от ОС- гр. ... по гр.д. №
1965/2021 г. Въззивната инстанция постановила решение, с което уважила исковата
претенция за сумата от 7568,95 лв. и отхвърлила за горницата до пълния претендиран размер
от 8764,25 лв. Ищецът посочва, че заплатил уважената сума заедно с присъдените лихва и
разноски по банков път с преводно нареждане от 10.11.2021 г.
Поддържа, че изгубването на превозваната стока е настъпило по вина на превозвача,
поради което с плащане на застрахователното обезщетение е възникнал правен интерес да
заведе настоящото дело. Претендира и заплащане на мораторна лихва върху първоначално
уважената и изплатена сума за обезщетение в размер 7664,71 лв. за периода от деня, следващ
датата на получаване на поканата- 25.06.2019 г. до 07.07.2022 г. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
С исковата молба прилага писмени доказателства. Моли за допускане на съдебно-
оценителна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ..., ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба, с
който не оспорва, че между него и ... били сключени договори за куриерска услуга за
посочените в исковата молба стоки. Посочва още, че между същите бил подписан и Рамков
договор № 81843 от 2018 г. Не оспорва, че пред него била заведена рекламация от
изпращача, касаеща процесните товарителници, като с писмо от 11.02.2019 г. ответникът го
информирал, че счита рекламацията за основателна и ще изплати дължимото обезщетение.
Ответното дружество оспорва твърденията, изложени в ИМ, относно съдържанието на
процесните пратки, като посочва, че като декларирано от подателя съдържание на пратките
било посочено „техника“, но не била заявена и заплатена допълнителна услуга „обявена
стойност“. Посочва, че не става ясно какъв по вид и брой стоки са се съдържали в
изгубените пратки, с оглед което не може да се определи стойността на същите, която така
или иначе не била обявена при предаването им на куриер. Сочи се, че съгласно чл. 72 от
Общите условия на ответника за международни пратки без обявена стойност обезщетението
е до 100 лв. за пратка, а за пратки с обявена стойност обезщетението е в размер на
действителната стойност на нанесената щета, но не повече от обявената стойност.
Следователно, страните по договора за куриерска услуга са се били договорили да ограничат
отговорността на пощенския оператор. Поддържа, че съгласно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки исковете, свързани с превози, се погасяват в
едногодишен срок, с оглед което релевира възражение в този смисъл. Моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото, без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорно, че между ... и ... е бил сключен договор за застраховка „Товари по
време на превоз“, обективиран в застрахователна полица № .../2018 г., с обект на
2
застраховката- сонари, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019
г. В срока на застрахователното покритие по договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие- загубване на превозвания товар, поради което пред
застрахователя била заведена щета № .../2019 г., като ... уважил частично същата,
изплащайки сумата от 7664,71 лв. с преводно нареждане от 10.06.2019 г. За изплащане на
отхвърлената част от застрахователната претенция ... е завел искова молба, като по
образуваното съдебно производство по гр.д. № 1965/2021 г.,, въззивната инстанция е
постановила окончателно съдебно решение, с което уважила исковата претенция до размер
от 7568,95 лв. и отхвърлила за горницата до пълния претендиран размер от 8764,25 лв.
Ищецът заплатил уважената от съда сума /в размер на 7568,95 лв./ заедно с присъдените
лихви и разноски, по банков път с преводно нареждане от 10.11.2021 г.
По делото не се спори също, че между ответника ... и ... били сключени договори за
куриерска услуга за посочените в исковата молба стоки (сонари), както и Рамков договор №
81843 от 2018 г., в изпълнение на които предадената техника от ... била предадена за превоз
на ..., съгласно товарителници № .../14.12.2018 г. и № .../17.01.2019 г., като не е спорно също,
че товара по тези товарителници бил изгубен от Превозвача и не е бил предаден на крайния
получател. С оглед на това, пред ответното дружество била заведена рекламация от ...,
касаеща стоките по процесните товарителници, като с писмо от 11.02.2019 г. ответникът го
информирал, че счита рекламацията за основателна и ще изплати дължимото обезщетение,
съгл. собствените му ОУ (чл.72.2.), в размер на общо 200 лв. за двете пратки, тъй като
същите били с необявена стойност.
Съгласно раздел II, т. 9. 3. от Общите условия на ..., операторът предоставя чрез
изградената си мрежа следните куриерски услуги: международни куриерски услуги за
пратки над 0, 5 кг., а съгласно т. 10. 1. до т.10.7. и допълнителни услуги, сред които и
„обявена стойност“ – представляваща договорена отговорност на оператора в случай на
загуба, кражба или повреда на пратка до размера на обявената от подателя стойност на
съдържанието на пратката. Обявената стойност следва да отговаря на действителната
стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, предоставени
от Потребителя.
Установява се от приетите като доказателства две товарителници с №№ .../14.12.2018
г. и № .../17.01.2019 г., че ответното дружество, в качеството му на превозвач (куриер) е
приел да извърши международни куриерски услуги ... (PICK-UP), по които не е обявена
стойност на пратката, а в описание на стоката било посочено само „ техника, кашон“.
В раздел XI "Рекламации и обезщетения" са уредени размерите на обезщетенията по
предявени от потребители рекламации, като съгласно т. 72. 2. при международни пратки по
услуга ... без обявена стойност обезщетението е в размер до 100 лв. за пратка, при
представяне на подходящо доказателство , удостоверяващо стойността на пратката и
увреждането.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представените доказателства, че
ответника е изплатил на ищеца общо 200 лв. за двете пратки, позовавайки се на
горепосочената клауза от собствените си ОУ.
По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, от което се
установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие (декември 2018 г. и
януари 2019 г.) средната пазарна стойност на увреденото имущество възлиза на 19808,64 лв.
с ДДС по първата товарителница и 11711,40 лв. с ДДС по втората товарителница.
Същевременно, съгласно приложените от ищеца фактури за продажната цена на процесните
12 бр. сонари „...“ и 12 бр. „. TF ..“ съответно възлиза на 10 561,44 лв. с 0 % ДДС и 5 867,52
лв. с 0 % ДДС или общата стойност по двете фактури за 24 бр. сонари от посочените модели
възлиза на сумата от 16 428, 96 лв. (с 0 % ДДС), а средната пазарна стойност на същите 24
бр. сонари възлиза на 26 266, 68 лв. без ДДС или 31 520,04 лв. с вкл. ДДС.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Основателността на иска за главницата се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка, по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения – застрахован,
възникнала за него по силата на съществуващо помежду им договорно правоотношение
поради виновно неизпълнение на договорно задължение, установяването на които е в
доказателствена тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, сключен с
увреденото лице. В тежест на ответника е да докаже и плащане на сумата.
С оглед обявените за безспорни по делото обстоятелства между страните и
разпределената доказателствената тежест по отношение на приетите от съда за релевантни
за исковете факти, основния спорен въпрос се очертава по отношение на размера на
нанесените вреди и стойността за възстановяването им, в т.ч. ограничена ли е
отговорността на превозвача до определените със собствените му Общи условия, размери за
пратки с необявена стойност.
Ответното дружество е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ. Съгласно чл. 85,
ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на
загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни
пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с
наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната
разпоредба, а по силата на чл. 4 конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват
в общите условия на договорите с потребителите.
Неоснователно се явява възражението на ответника, заявено с отговора по чл.131 от
ГПК относно липсата на информация в товарителниците за вида и броя на стоките,
представляващи съдържанието на изгубените пратки, с оглед което не може да се определи
стойността на същите, които и без това били без обявена стойност.
Във връзка с това възражение на ответника по делото са събрани свидетелски
показания на св. Д. Т., собственик и управител на ..., явяващ се изпращач на пратките по
процесните товарителници.
Установява се от показанията на св. Т., че дейността на фирмата му е търговия на едро с
риболовни принадлежности, 99 % износ за цяла Европа. Относно двете пратки от края на м.
декември 2018 г. и м. януари 2019 г. свидетелят споделя, че са предадени на ... за доставка
до Германия, но същите са били изгубени. Относно съдържанието на пратките, свидетелят
твърди (под клетва), че в кашоните е имало сонари за радиоуправляеми лодки. В деня на
изпращането е била създадена фактурата, която придружава стоката до получателя, която
фактура е проформа и служи пред застрахователя за застраховане на изпращаната стока,
съгласно действителната й стойност. И двете пратки не са били доставени до крайния
получател, като ... ги обявили за изгубени. Според свидетеля, движението на пратките се
проследявало чрез приложението на превозвача до склад в Унгария, след което вече не
можели да се локализират, поради което били обявени за изгубени. От показанията на св. Т.
става ясно още, че първата от изгубените пратки е била два кашона, като само единия е
4
изчезнал и в него са се съдържали 12 бр. сонари, модел „TF ...“, а втората пратка е
съдържала един кашон, с 12 бр. сонари, модел „TF ..“, които също изчезнали.
От приетите по делото писмени доказателства – застраховка „Товари по време на
превоз“ отворен застрахователен договор № .../24.10.2018 г., Апликация № 2/02.01.2019 г. и
Апликация № 3/05.02.2019 г. се установява, че застрахованите по посочената полица товари,
собственост на ... съставляват „сонари“ и „радиоуправляеми лодки“, с посочените модели и
спецификации, и с обявена застрахователна стойност равна на фактурната стойност на всяка
пратка, като същите са опаковани при изпращането до крайните получатели в Европа в
кашони, а се транспортират чрез превозвач ..., който е куриер с идентификационен номер
916379. Обсъдените писмени доказателства подкрепят напълно събраните свидетелски
показания на св. Т., поради което съдът изцяло дава вяра на последните, като ги намира за
обективни, последователни и непротиворечиви, а преценени съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК и за незаинтересовани. Свидетелят Т., в отношенията между страните по
делото се явява трето лице, което е незаинтересовано от изхода на делото, предвид на което
показанията му по отношение на вида, броя, количеството и стойността на процесните
пратки, изгубени при превоза от страна на ответника, следва да бъдат ценени безкритично
от съда, още повече, че същите се подкрепят и от приетите писмени доказателства в тази
насока.
Други възражения от страна на ответника не са заявени, с изключение на твърдението
му, че доколкото предадената за превоз стока (кашони) е с необявена стойност, то неговата
отговорност за изгубването на този товар се ограничава до изплатеното от него обезщетение
в размер на по 100 лв. за всяка от изгубените пратки.
За преценка основателността на това възражение на ответника, следва да се преценят и
обсъдят относимите към въпроса за лимита на отговорността на превозвача норми и
нормативни актове.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените две товарителници по
делото, че пратките по тях са с необявена стойност.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенският оператор дължи обезщетение на
потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски
пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена
стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от ДР. Съгласно чл.
85, ал. 4 от ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на
договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито начина на
определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. В
изпълнение на тази законова делегация в своите ОУ ответникът е определил размера на
отговорността си до 100 лв., без да е извършено никакво разграничение между отделните
хипотези, при които могат да настъпят вреди. В разглеждания случай е налице празнота,
поради което приложение намират общите правила - при договорно неизпълнение
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението - чл. 82 ЗЗД. По същество в ОУ на ответника е извършено
едностранно ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя
на пратката, каквато не би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 от
ЗПУ. На още по-силно основание това ограничаване на отговорността не може да бъде
противопоставено на платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение
застраховател, който е трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. По
тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че предвид наличието на
специална уредба не са приложими общите правила при договорно неизпълнение, уредени в
ЗЗД /в посочения смисъл – решение № 2241 от 15.04.2020 г. по в. гр. д. № 14312/2019 г. на
5
СГС; решение № 3593 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 8845/2021 г. на СГС; решение № 262783
от 28.04.2021 Г. по в. гр. д № 12800/2019 г. на СГС; решение № 696 ОТ 31.03.2022 г. по в. гр.
д. № 7094/2021 г.; решение № 332 от 19.01.2023 г. по в. гр. д. № 11378/2021 г. на СГС;
решение № 7404 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 51043/2021 г. на СРС и др. /. Напротив, съдът
счита, че в случая отговорността на превозвача следва да се регулира от общите правила при
договорно неизпълнение, съгласно които обезщетението следва да обхваща както
претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора за превоз. В настоящия случай, ответника не
отрича, че предадените му за превоз товари /стоки/ са изгубени и то по време на
осъществявания от негови служители превоз, част от предоставяната от ответника куриерска
услуга. Следователно, ответника не оспорва да е в договорни отношения със собственика на
товара, вкл. неизпълнението от негова страна на основното му задължение по договора за
курирерската услуга – да достави предадената му стока на получателя, посочен в
товарителницата. Загубата на товара, която не се оспорва, се явява пряка последица от
неизпълнението на договорното задължение на оператора, а пряката загуба за собственика
на товара, респ. за встъпилия в правата му застраховател, се явява пазарната стойност на
изгубените стоки, в случая това е фактурната им стойност, доколкото установената в
производството средна пазарна стойност е по-висока от платената от ищеца такава.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите, при които вредите, произтичат от неизпълнение на договорно
задължение.
По делото нито се твърди, нито се установява от ответника, чиято е доказателствената
тежест за този факт, последния да е платил в полза на ищеца претендираната по регресната
претенция сума.
Следователно, от всички доказателства по делото, се установява безспорно, че в полза
на ищеца е възникнало и е налице регресно вземане към отговорния за загубата на товара
превозвач, възлизащо на стойността на изплатеното от него застрахователно обезщетение
(сбора от доброволно платеното по образуваната щета № .../2019 г. – 7664,71 лв. и съдебно
присъденото такова – 7568,95 лв.) или за сумата от общо 15233,66 лв.
По изложените съображения искът следва да се уважи изцяло, в предявения размер.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Установеното задължение на ответника към ищеца е парично, с оглед на което за
неизпълнението му длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след покана по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана в случая е
отправена до ответника, като същата е получена на 24.06.2019 г., като от следващия ден
ответника се счита изпаднал в забава, доколкото със същата не е предоставен конкретен
срок за доброволно изпълнение. Ищецът в случая претендира обезщетение за забава
единствено върху частта от регресното си вземане, която е изплатил доброволно на
застрахования при него собственик на товара, по образуваната пред него щета, т.е. върху
сумата от 7 664, 71 лв., по отношение на която сума е и отправил регресната покана изх. №
112-1051/19.06.2019 г. За периода от 25.06.2019 г. до датата предхождаща датата на
завеждане на исковата молба в съда, дължимото се обезщетение възлиза на претендираната
от ищеца сума от 2361,35 лв.
С оглед изложеното за периода 25.06.2019 г. – 07.07.2022 г. ищецът има вземане за
мораторна лихва в размер на сумата 2361,35 лв., определена и от съда по реда на чл. 162
ГПК, посредством електронен лихвен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp /.
6
Следователно и този иск на ищеца се явява основателен и доказан по размер, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на
производството съдебни разноски, които съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата за извършването им, възлизат на сумата от 2289,73 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... да заплати на ..., ЕИК ... на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата от 15 233,66 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение на увреденото лице по Щета № ..., образувана във връзка със застраховка
„Товари по време на превози“ съгласно застрахователна полица № .../2018 г. и Апликации №
2 и № 3 към нея, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 2 361,35 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на част от главницата в размер на
7 664,71 лв., дължимо за периода 25.06.2019 г. – 07.07.2022 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... да заплати на ..., ЕИК ... на основание, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 2 289,73 лв., представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7