Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
09.03.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
09.02.2022
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Д.а от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
146 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от
Ш.И.С., с ЕГН ********** и с
постоянен адрес:***, подадена чрез адв.С.Ф.М. от АК-***, с адрес на призоваване - ***, против Решение №122 от 22.10.2021 год., постановено по АНД
№579/2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №21-1300-000725 от 13.05.2021 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали при
ОДМВР – Кърджали.
Касаторът
заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост
на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди,
че От
доказателствата по делото не се
установява да е осъществил административно
нарушение, за което е издадено наказателно
постановление №21-1300-000725 от
13.05.2021 год. на началник
група в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали
към ОД МВР - Кърджали. Твърди също, че съдът
неправилно не е кредитирал свидетелските
показания на Ф. Р., тъй като същият
работил за касатора, каккто и че със
събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските
показания на Р., се
установило по един категоричен
начин, че касаторът не
е нарушил разпоредбата на чл.103 от
ЗДвП. Излага
довод, че като
не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, съдът
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание
за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед
на изложеното, с касационната жалба моли да
бъде отменено обжалваното
Решение №122 от 22.10.2021 год.,
постановено по АНД
№579/2021 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, както и моли да
бъде осъдена ОДМВР - Кърджали,
да му
заплати направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Касаторът
Ш.И.С. от ***, редовно призован за
съдебното заседание, се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален
представител – адвокат С.М.
от АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че
с оглед събраните по делото доказателства,
се установява че касаторът
не е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Твърди, че съдът неправилно
не кредитирал показанията на св.Ф.
Р., тъй като той работи при
касатора, но е пряк
очевидец на
случая,
двамата пътували
заедно на посочената
дата и
не са видели
служител на сектор „ПП” да подава ясен и своевременно
разбираем сигнал със стоп-палка, за да спре касаторът.
Твърди също, че това
било установено
от събраните по делото доказателства
пред Районен съд
– Кърджали, а именно - от
показанията на
Ф. Р., който е заявил това обстоятелство.
Отбелязва, че
свидетелят по акта заявил, че
жалбоподателят, след преминаване на кръстовището, внезапно ускорил скоростта, като счита,
че това е нормална реакция на всеки шофьор,
който навлиза в кръстовище с намалена скорост и след като го напусне, да
ускори до нормалната позволена скорост по ЗДвП.
Сочи, че този
мотив залегнал и в съдебното решение, тъй като по
тези доводи съдът счита, че
касаторът е видял
полицая със стоп-палката, след което е ускорил скоростта. По тези съображения, моли съда да отмени обжалваното
решение, като заявява изрично, че не претендират за направените по делото
разноски.
Касаторът Ш.И.С.
заявява, че на кръстовището е имало трима полицаи и той ги видял, но нямало подаден сигнал със стоп-палка и че досега винаги е спирал, когато му подадат сигнал. Заявява, че полицаите дошли на обекта, на който работи ***,
след
15-20 минути
и го наказали.
Ответникът по касация
- началник група в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали при ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита,
че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин
е доказано извършено нарушение, както
и счита,
че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради
това предлага да
бъде оставено в сила
обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският административен
съд, в настоящия съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените
в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е нарушение
на закона и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №122 от 22.10.2021 год., постановено
по АНД №579/2021 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №21-1300-000725 от 13.05.2021 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали при
ОДМВВР – Кърджали, с което,
на Ш.И.С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 150.00
/сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/
месеца, за извършено виновно нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/. Със същото решение съдът е осъдил Ш.И.С. от ***,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали, сумата от
80 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че
нa 26.04.2021 год.
свидетелите Д. Д. и В. Н. били на
работа като служители в ЗЖУ - Кърджали и осъществявали
контрол на път *** в района на ***, на
разклона за
***. Около 18:20
часа те възприели
движещ се по същия път лек
автомобил,
марка „Фолксваген Пасат”,
с per.№***, управляван от жалбоподателя Ш.И.С.
Свидетелят Д. Д., който бил
униформен и със светлоотразителна
жилетка, подал на водача на
автомобила ясен сигнал за спиране
със стоп-палка. При подадения сигнал водачът не спрял
на посоченото от контролния орган
място
и забелязвайки,
че полицейският служител се опитва
да го спре,
той увеличил скоростта и продължил в
посока към ***. Свидетелите Д. и Н. със служебния автомобил
и включен звуков и светлинен сигнал веднага се отправили
след автомобил, марка
„Фолксваген
Пасат”,
с рег.№***. Успели да го установят в една от пресечките на ***, където същият бил паркиран, а до
превозното средство се намирал жалбоподателят,
който потвърдил, че е негов водач.
Когато свидетелите Д. и Н. го попитали защо не е спрял на
подадения сигнал, същият заявил, че не ги
е видял. Във връзка
с установеното нарушение било поискано съдействие
от служители на сектор ПП – Кърджали, на място пристигнал свидетелят С. Ч., който
съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от Ш.С. без
възражения, а на 13.05.2021 год. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба”, в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за
установена от показанията на свидетелите Д. Д., В. Н. и С. Ч., които е
кредитирал изцяло; показанията на свидетеля Ф. Р., кредитирани само частично;
Акт за установяване на административно нарушение от 26.04.2021 год., за който е
посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена
сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 27.04.2021 год.;
Справка за нарушител/водач за жалбоподателя; Заповед
№81213-515 от 14.05.2018 год. на МВР; Заповед №81213-825 от 19.07.2019 год. на
МВР; Справка за собственост на автомобил, марка „Фолксваген Пасат”, с рег.№***;
Месечен график на ЗЖУ – Кърджали, за периода от 01.04.2021 год. до 30.04.2021
год.; Ежедневна ведомост за 26.04.2021 год.; Разпореждане от 23.04.2021 год.;
Писмо на ЗЖУ - Кърджали от 08.07.2021 год.; Длъжностна характеристика за
длъжността полицай/старши полицай в ЗЖУ. При анализа на гласните доказателства
съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. Д., В. Н. и С. Ч.,
защото били логични, последователни и взаимно допълващи се и установявали по
безспорен начин релевантните по делото факти, като е посочил, че Д. и Н. са
свидетели- очевидци и сочели, че на процесната дата и
място, жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство,
както и че не е спрял на подадения му ясен сигнал от контролния орган. На
твърденията на свидетеля Ф. Р., който се стремял да опровергае извършеното от
жалбоподателя нарушение, първоинстанционният съд не е
дал вяра, тъй като той сам заявил, че работи за Ш.С. Съдът е направил извод, че
това го прави заинтересован свидетел и като такъв, било нормално да поддържа
неговата версия, а освен това, показанията на Ф. Р. били в пълно противоречие с
тези на свидетелите Д. и Н., които били обективни и незаинтересовани от изхода
на делото.
При така възприетата
фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Според първоинстанционния
съд, жалбоподателят следвало да носи отговорност за вмененото му
административно нарушение, като съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установило, че на посочените в наказателното
постановление дата и място, той е управлявал автомобила, марка „Фолксваген
Пасат”, с рег.№***, като при подаден ясен сигнал да спре, не се е подчинил и не
е спрял на посоченото от контролния орган място и че на жалбоподателя бил
подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.З от ЗДвП, а именно - чрез
стоп-палка от униформения полицейски орган. Съдът е посочил, че цитираната
норма гласи, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие, служителят от органите за контрол подава своевременно
ясен сигнал със стоп-палка. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че водачът Ш.С. е възприел подадения му сигнал, но
въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде преследван с патрулния
автомобил и затова правилно административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съдът е
приел също, че от субективна страна нарушението е извършено умишлено, като
деецът е съзнавал, че нарушава установените правила за движение по пътищата,
като е посочил, че субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в неговото поведение. Съдът е посочил, че законосъобразно
наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ да се
наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Районният съд е приел, че при
индивидуализиране на санкцията, наказващият орган е спазил принципите на чл.27
от ЗАНН, като е определил наказанията „глоба” и „лишаване от право да управлява
МПС” към средния предвиден размер и че наложените на нарушителя наказания „глоба” от 150 лева и „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, се явяват справедливи и отговарят
в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът е приел
също, че този среден размер е оправдан, предвид извършваните от жалбоподателя
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказан с
влезли в сила наказателни постановления и фишове и че само с такова наказание
биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
При извършената служебна
проверка районният съд не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които
да съставляват основание за отмяна на атакува постановление. Съдът е приел, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че даденото описание
на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава. Според районния съд, не почиват на събраните по делото доказателства
твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и
място не е видял знак за спиране, като е посочил, че тази версия се опровергава
напълно от показанията на свидетели Д. и Н., които били категорични, че
сигналът е бил възприет от жалбоподателя. Съдът е посочил, че показателно било и
поведението на водача Ш.С., който след подадения сигнал е увеличил скоростта на
управлявания автомобил и се наложило да бъде преследван от полицейския патрул и
поради това, не можело да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение.
Предвид изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод,
че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното
пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Касационният състав споделя установената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи, досежно извършеното
деяние и неговото авторство, съответно, правилно
е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора в настоящото производство. В тази връзка, съдът,
естествено, е кредитирал безрезервно и изцяло показанията на разпитаните по
делото жандармерийски служители – Д. Д. и В. Н., като е приел, че показанията
им са логични, последователни и взаимнодопълващи се,
което настоящият съдебен състав намира, че не е точно така по отношение на
всички детайли в тях. Така свидетелят Д. обяснява, че на посочената дата, време
и място, към тях в посока от *** се приближил лек автомобил, марка „Фоксваген Пасат”, *** на цвят, който не спрял при подадения
от него сигнал със стоп-палка, докато свидетелят Н. твърди и то на две места в
показанията си, че този лек автомобил е бил марка „Ауди”, *** на цвят. В
показанията си твърдят, че след като този автомобил не спрял и подминал, те го
последвали със служебния автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал, като в
мотивите си районният съдът е приел, че двамата служители го последвали „веднага”
и че „се наложило да бъде преследван с патрулния автомобил”, което явно не е
така. В показанията си тези двама свидетели сочат, че кръстовището, на което са
осъществявали контрол и на което касаторът не спрял
при подадения му сигнал, се намира в *** и така, ако са го последвали веднага,
са щели да го настигнат и да го спрат след не повече от 2-3 минути и след около
300-400 метра. Същите обаче явно не са потеглили веднага и не „са го
преследвали”, тъй са го изгубили от поглед и се е наложило да обикалят из
селото, за да го търсят, като са забелязали същия лек автомобил, паркиран в
една пресечка/улица/, след около 10-15 минути, като са установили там и водача,
което пък е заявено в показанията на актосъставителя С.
Ч. Тук следва да се добави, че в показанията си свидетелят Н. сочи, че след
като автомобилът не спрял и „се изнесъл”, той направил справка по станцията с
дежурния офицер, за собственика на този автомобил, по регистрационния му номер,
което също е индиция за това, че двамата
жандармерийски служители не са тръгнали след него веднага с патрулния автомобил
и не „са го преследвали”, а едва след няколко минути, след направената справка,
са тръгнали да го издирват в ***. На следващо място, свидетелят Д. Д. сочи в
показанията си, че след като установили лекия автомобил, той бил с изгасен
двигател, а касаторът Ш.С. се намирал до автомобила,
докато свидетелят В. Н. заявява в показанията си, че на една улица забелязали
същия автомобил, паркиран в дъното, а Ш.С., за който преди това установили с направената
справка с дежурния, че е собственик на този автомобил, „работел с някакъв бетон
на 150-200 метра от автомобила”. Толкова за последователността и логиката в
показанията на двамата свидетели – служители в ЗЖУ – Кърджали, но така или
иначе, тези разминавания и несъответствия в показанията им не променят извода,
че деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора
Ш.С., е осъществено от него на посочената дата, време и място, с което е
осъществен състава на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, както в крайна сметка,
правилно е приел и решаващият състав на Районен съд – Кърджали.
Сочената
в процесното НП за
нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на
МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая,
посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в това, че след подаден
сигнал със стоп–палка от контролния орган, наказаният водач не е спрял на
указаното място и е продължил движението си. Това
поведение на водача представлява неизпълнение на нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението по смисъла на ЗМВР, във вр.
с чл.170, ал.3 от ЗДвП и относима за извършеното административно нарушение е именно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Неправилно
обаче районният съд е приел, че
НП е постановено при съблюдаване на материалния закон досежно размерите на наложените административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП и че при индивидуализиране на
санкцията, наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е
определил наказанията „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС” към
средния предвиден размер, както и и че
наложените на нарушителя наказания
„глоба” от 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3
месеца, се явяват справедливи и отговарят в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Не се споделя и изводът, че този среден размер е
оправдан, предвид извършваните от жалбоподателя предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които е наказан с влезли в сила
наказателни постановления и фишове и че само с такова наказание биха се
постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Цитираната разпоредба
на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда кумулативното налагане на водача на МПС,
на наказанията „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 1 до 6 месеца и
„глоба” от 50 до 200 лева. В случая, на касатора са
наложени наказания „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и „глоба”
от 150 лева, т.е. и двете наказания са над минималния размер, предвиден от
законодателя, като наказанието „лишаване от право до управлява МПК” действително
е наложено в средния му размер, но наказанието „глоба” явно е наложено над този
среден размер, който в случая е 125 лева, но в същото време, наказващият орган
не е изложил абсолютно никакви аргументи относно причините, поради които е
индивидуализирал наказанията в конкретно определените им размери. Същият дори
не се е позовал на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, но дори и да го беше
сторил, това не освобождава издателя на наказателното постановление от
задължението му да се мотивира, защо определя размера на наказанията над
минималния такъв, предвиден в закона, тъй като не позволява на нарушителя, а
впоследствие и на съда, да установят конкретните причини, които са мотивирали
преценката му досежно тежестта на нарушението и на обществената
опасност на неговия автор. Това в случая се е опитал да стори решаващият състав
на Кърджалийския районен съд вместо наказващия орган, като е изложил в мотивите
към решението съображения и доводи в тази насока. Районният съд се е опитал да
обоснове в мотивите към решението, вместо това да бъде сторено от наказващия орган
в процесното наказателно постановление, защо и двете
наказания са наложени на нарушителя точно в тези им размери, а не в минимално
предвидения такъв. Дали тези аргументи са били аргументите и на наказващия
орган, за да наложи наказанията в тези им размери обаче, няма как да се знае.
Отделно от това, настоящият касационен състав не споделя тези мотиви на
районния съд, с оглед установените факти и обстоятелства по делото, като
намира, че не е съобразено поведението на касатора в
последователност – както като водач преди факта на извършване на твърдяното
нарушение, така и впоследствие, след извършването му и след установяването му
от контролните органи. По делото няма данни, а няма и твърдения, непосредствено
преди това или след извършването на това нарушение, касаторът
да е извършил някакво друго нарушение по ЗДвП – прим.
да се е движил с превишена или несъобразена скорост, да е бил без обезопасителен колан, да е извършил забранена маневра, да е
отнел предимство на друго ППС или каквото и да е друго нарушение; няма
твърдения същият да е бил под въздействие на алкохол, макар че същият не е бил
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но така или иначе, от
двамата свидетели – служители на ЗЖУ – Кърджали, няма твърдения дори да е лъхал
на алкохол или да е имал неадекватно поведение, а същите са разговаряли с него
и дори са му снели писмени обяснения, приложени по делото. На следващо място,
няма данни същият да е бил с нередовни документи като водач на МПС – същият е
притежавал валидно СУМПС, управлявал е собственото си МПС, което е било
надлежно регистрирано, няма твърдения същото да не е преминало годишен
технически преглед или за него да не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, т.е. не е имало никаква логична причина, касаторът С. да не спре управляваното МПС при подадения му
сигнал от жандармерийския служител, като такава причина може да е, че не е
възприел този сигнал или че сигналът не му е бил подаден достатъчно ясно, въпреки
твърденията на двамата свидетели. Аргумент за това е и обстоятелството, че след
като не е спрял при подадения му сигнал, касаторът не
се е укрил, респ. не се е опитал да укрие управлявания от него лек автомобил, а
го е паркирал на видимо обществено място – улица, след което е започнал да
работи на строителния обект, „с някакъв бетон”, според показанията на св.В. Н. Най-сетне,
при проведения с него разговор от двамата жандармерийски служители, касаторът Ш.С. не е отрекъл, т.е. потвърдил е, че той е
управлявал лекия автомобил и е обяснил, че не е забелязал подадения му сигнал
със стоп-палка, като това го е описал и в дадените писмени обяснения. Според приобщените по делото доказателства
обаче, вкл. и показанията на свидетелите Д. и Н., които не са оборени, сигналът
е бил подаден около 18:20 часа, на 26.04.2021 год., т.е. подаден е в светлата
част на денонощието и пред управлявания от касатора автомобил
не е имало други МПС. От това следва, че като участник в движението, водачът е
следвало да може да възприеме подадения му сигнал и да изпълни указанията на
полицейския орган, като твърденията му, че не ги е видял, не е обстоятелство,
изключващо вината му в случая.
Независимо от
изложеното по-горе следва да се посочи също така, че според данните от Справка
за нарушител/водач, изготвена на 21.05.2021 год. от сектор „ПП” – Кърджали при
ОДМВР – Кърджали, приложена по първоинстанционното
дело, за периода от 06.12.2001 год. до 29.03.2021 год., т.е. за период от почти
20/двадесет/ години, срещу касатора Ш.С. са съставени
само 6/шест/ АУАН за нарушения по ЗДвП и съответно, за този период от почти
20/двадесет/ години, са му издадени само 6/шест/ наказателни постановления, от
което следва, че срещу него е съставян по един АУАН и е издавано по едно НП
средно на 3 години и 3-4 три месеца, което не сочи същият да е водач, който
системно и често нарушава правилата за движение по пътищата. Аргумент за това е
и обстоятелството, че за периода от 08.05.2012 год. до 06.04.2021 год., т.е. за
период от почти 9/девет/ години, срещу същия е издадено само едно наказателно
постановление/последното, шесто за посочения по-горе период/, което е било за
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, т.е. за неизползването на обезопасителен
колан.
Така, според
настоящия състав, всичко изложено по-горе обоснова извод, че касаторът Ш.С. не е рисков водач и системен нарушител на
ЗДвП и съответно, че като деец – извършител на конкретното нарушение по чл.103
от ЗДвП, същият не е с някаква по-висока степен на обществена опасност, което
да обуславя налагането и на двете наказания в средния и над средния им размер,
предвиден в санкционната норма, а това от своя страна, обосновава извод за корекция
на наложените административни наказания, предвидени в разпоредбата на чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП, в посока намаляване към минималния им предвиден размер.
С оглед на изложеното
по-горе, съдът намира, че процесното наказателно
постановление, в частта му досежно определения размер
на наказанията, наложени за нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е
издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила, което е съществено, доколкото е довело до нарушаване правото на защита
на нарушителя, а решението на районния съд в тази му част е постановено в
нарушение на материалния закон. Поради това, решението в частта му, с която е
потвърдено процесното наказателно постановление в
частта му, с която за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, на касатора Ш.И.С. са наложени
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3
месеца и „глоба”, в размер на 150 лева, следва да бъде отменено, а процесното НП в тази му част следва да бъде изменено, като
размерът на кумулативно наложените наказания следва да бъде намален до
минималния такъв, предвиден в санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В останалата му част обжалваното решение на районен съд – Кърджали следва
да бъде оставено в сила. Деловодни разноски не са претендирани
от касатора в настоящото производство, което е
изрично заявено от процесуалния му представител в съдебно заседание, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.222,
ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №122 от 22.10.2021
год., постановено по АНД №579/2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали, в
обжалваната му част, с която е потвърдено наказателно постановление №21-1300-000725
от 13.05.2021 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в частта му относно наложените, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, на Ш.И.С., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, административни
наказания „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца и „глоба”,
в размер на 150 лева, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №21-1300-000725 от 13.05.2021 год., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Ш.И.С., с ЕГН **********
и с постоянен адрес: ***, са наложени административни наказания: „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца и „глоба”, в размер на 150/сто
и петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС”, на 1/един/ месец и НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „глоба”, на 50/петдесет/ лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №122 от 22.10.2021 год., постановено по АНД №579/2021 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.