№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска
изслуша докладваното от съдията Йова
Проданова адм. д. № 1793 по описа за 2016 год.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на главния
архитект на Район „Одесос“ – Община Варна срещу Заповед № ДК-11-В-05/02.06.2016
г. на Началника на Регионалния отдел за национален строителен контрол / РО НСК/
– Варна при Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ –
Североизточен район /СИР/, с която е отменено Разрешение за строеж №
О-33/16.05.2016 г. на Главен архитект на Район „Одесос“ – Община Варна.
В жалбата са изложени твърдения
за извършена проверка от контролния орган в последния, предвиден от закона ден
– 02.06.2016 година, след получаване на уведомлението за издаване на
разрешението за строеж, което е станало на 19.05.2016 година. Проверката е
приключила в 16.30 часа на 02.06.2016 година, като на главния архитект не е
връчен препис от изготвен за нея протокол. Главният архитект на район «Одесос»
не е уведомен за издаването на Заповед № ДК-11-В-05 от 02.06.2016 година в
установения от закона срок, поради което разрешението за строеж е влязло в сила
и не подлежи на отмяна. Оспорената заповед е издадена след изтичане на
предвидения преклузивен срок, при липса на компетентност по време за нейния
автор, поради което е нищожна. Искането е заповедта да бъде отменена. В
представените след приключване на производството писмени бележки се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалба срещу Заповед №
ДК-11-В-05/02.06.2016 г. на Началника на Регионалния отдел за национален
строителен контрол / РО НСК/ – Варна при Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ – Североизточен район /СИР/ е подадена и от Етажната
собственост на сградата, нахояща се в гр.Варна, ***, вх.Б чрез Председателя на
Управителния й съвет. По съображения за издаване на разрешението за строеж при
спазване на законовите изисквания, се претендира отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Двете жалби са оспорени от
ответната страна Началникът на Регионалния отдел за национален строителен
контрол – Варна при Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ – Североизточен район /СИР/, чрез процесуалния му представител.
Ответната страна оспорва и допустимостта на жалбата на главния архитект на
Район «Одесос» при Община Варна.
Като страни в производството са
конституирани всички собственици, респ. притежатели на ограничени вещни права
върху самостоятелни обекти в сградата на ***, гр.Варна. Заинтересованите лица Д.Ц.Ц.
и А.Ц.Ц. оспорват жалбите, като изразяват становище за незаконосъобразност на
отмененото разрешение за строеж.
Останалите заинтересовани лица –
«Вектор индустриал», К.А.П., С.А.Т., Т.Г.Д., Г.Х.Г., К.Д.Г., С.М.И., К.А.Д.-С.,
В.Л.Д., П.А.Д., А.В.и., З.Х.И., В.Р.Р., И.Д.А., Е.Д.Д., С.И.К., А.К.М., П.Г.В.,
М.Г.В., Н.Г.Н., Е.О.Н., Г.О.Н., Д.К.С., Л.Г.В., К.С.Ж., Т.С.Г., С.В.Ф., Н.Х.Л.,
В.Б.Г., Г.Я.Г., Б.Я.Г., Б.Д.Б., Д.Н.М., Д.С.Л., С.П.Л., Т.М.Л., Г.В.С., Г.Н.П.,
Й.Г.П., П.В.И., М.Й.И., И.Щ.К. и М.Щ. не са изразили становища по жалбите.
Съдът, като прецени законосъобразността
на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените от страните
доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:
По
допустимостта на производството.
Правото на главния
архитект да оспори заповедта по чл.156, ал.3 от ЗУТ е изрично уредено с нормата
на ал.5 на чл.215 от ЗУТ в редакцията на ДВ бр.13 от 7 февруари 2017 година, в
сила от 11 февруари 2017 година. До
тази дата правото на главния архитект да оспорва заповедите на началника на
ДНСК, респ. упълномощено от него длъжностно лице, се урежда от текста на ал.5
на чл.215 ЗУТ, в редакцията от ДВ бр.101 от 22.12.2015 година, в сила от
25.12.2015 година.
С нормата на пар.58, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ ДВ бр.13/2017
година е разпоредено, че започнатите производства по одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж до влизане в сила на
този закон се довършват по досегашния ред. При това разрешение, действащата
разпоредба към датата на постановяване на оспорената заповед от 02.06.2016
година е тази на чл.215, ал.5 ЗУТ в редакцията й от ДВ бр.101/2015 година,
която ограничава правото на главния архитект да обжалва заповедите на органите
на ДНСК до хипотезата на чл.216, ал.6 от ЗУТ. Следователно, към датата на
издаване на Заповед № ДК-11-В-05 - 02.06.2016 г., предвид основанието за
постановяването й – правомощията по чл.156, ал.3 ЗУТ, които не попадат в
хипотезата на ал.6 на чл.216 ЗУТ, за главния архитект не е възникнало право за
оспорването й.
След като за главния архитект,
като орган по ал.1 на чл.216 ЗУТ не е налице право да обжалва заповедта на
Началника на ДНСК, респ., на упълномощено от него длъжностно лице, това
означава, че законът му отказва правото да оспори акта както по отношение на
неговата законосъобразност, така и по отношение на неговата действителност.
Предвид задължението на
съда да следи за допустимостта на производството във всяка негова фаза,
независимо от изразеното в с.з. на 26 септември 2016 година становище, съдът
намира, че жалбата на главния архитект е недопустима с оглед на действащата към
деня на подаването й правна уредба, което определя като недопустимо и
настоящото производство в частта на подадената от главния архитект на район
«Одесос» при Община Варна жалба, и налага неговото прекратяване.
Жалбата на Етажната собственост
на сградата, находяща се в гр.Варна, ***, подадена чрез Председателя на
Управителния съвет като нейн законен представител, не е оспорена по отношение
на допустимостта й от ответната страна. Съдът намира, че следва да се произнесе
по същество по нея, предвид разпоредбата на чл.117, ал.2, т.1 от Закона за управление на етажната
собственост във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за устройство на територията,
които я определят изрично като носител на материални права и предвиждат реда за
реализирането им.
По
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Доказателствата в
административната преписка установяват, че проведеното административно
производство по издаване на Разрешение за строеж №О-33 от 16.05.2016 година
започва по Заявление на «Либра» ООД, вх.рег.№АУ043106ОД от 13.05.2106 година в
район «Одесос» на Община Варна, на основание Решение по т.2 на Общо събрание на
собствениците на жилища и обекти в жилищната сграда на ***, гр.Варна по
Протокол от 25.02.2016 година. Самото разрешение за строеж е издадено в полза
на «…всички етажни собственици на адрес гр.Варна, ***, вх.Б, като възложители
по смисъла на чл.161, ал.1, изр.1 от ЗУТ, представлявани от М.Л.И. –
Председател на УС на ЕС, избран с Протокол от Общото събрание от 31.01.2016
година …» на основание чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.38, ал.5 и
чл.185, ал.2 от ЗУТ, при условията и по реда на глава осма, раздел втори на ЗУТ.
Разрешението е издадено за строеж
»Офис, представляващ преустросйство и промяна предназначение на общо помещение
за колички, разположено на първия етаж и общо избено помещение, разположено в
полуподземен етаж в сграда с идентификатор 10135.1505.9.1», находяща се на ***,
вх.Б, кв.446 по плана на 1-ви м.р. на
гр.Варна.
Разрешенито за строеж от
16.05.2016 година е отменено от Началника на РО НСК Варна при РДНСК –
Североизточен район по съображения, че при издаването му са допуснати следните
нарушения:
– Заявлението за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти с ОСИП от ЕСУТ и издаване на Разрешение за
строеж за преустройство и промяна на предназначението на помещение за колички и
избето помещение в офис не е подадено от възложителя или упълномощено от него
лице, с което е нарушена разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗУТ;
- обект на преустройството и
промяна на предназначението са помещения, които представляват обща част на
етажната собственост, което изисква решението за извършването им, съгласно
специалната разпоредбаа на чл.117, ал.2, т.1 от Закона за управление на
етажната собственост да бъде взето единодушно, със 100 на сто идеални части от
общите части. В случая решението за извършването на преустройството и промяната
на предназначението е взето от Общото събрание на етажната собственост с
гласовете на 23 апартамента, при общ брой на апартаментите в етажната
собственост – 27, в нарушение на разпоредбата на чл.117, ал., т.1 от Закона за
управление на етажната собственост;
- не са представени доказателства
за изрично писмено съгласие на всички собственици –непосредствени съседи на
обекта, с което е нарушена нормата на чл.185, ал.2 ЗУТ;
- не е изпълнено изискването на
чл.1, ал.3 от Наредба №4 от 21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти във вр.чл.144, ал.1,т.3 от ЗУТ за наличие инвестиционен
проект по част Пожарна безопасност.
Оспорената заповед е постановена
от компетентен орган, при условията на чл.156, ал.1 от ЗУТ, въз основа на
извършена служебна проверка на издаденото Разрешение за строеж от 16.05.2016
година. В показанията си като свидетел по делото М.В.,***«Одесос» от 2004
година, подготвила издаването на разрешението за стоеж, установява, че в
последния ден от 14 дневния срок за служебната проверка, са проверени
документите по Разрешението за строеж от инспектор на РДНСК. В същия ден не е
връчен протокол за извършената проверка, на следващата сутрин по факс е
изпратена заповед за отмяна на разрешението за строеж. По делото не са
представени доказателства за връчване на протокола от проверката на главния
архитект, факт, който съдът преценява като ирелевантен за спора. Констатациите
по протокола представляват фактическите основания за издаване на оспорената
заповед и нямат самостоятелно правно значение, но подлежат на преценка с оглед
крайния издаден и подлежащ на оспорване административен акт. Като тълкува разпоредбата
на ал.1 на чл.156 от ЗУТ по отношение на предвидения срок, в който следва да се
произнесат органите на ДНСК, съдът приема, предвид уредените в ЗУТ контролни
правомощия на органите, че те не са ограничени от преклузивни срокове и че този
срок е инструктивен. Независимо от изложеното, в конкретната хипотеза
процесната заповед е издадена и в рамките на 14 дневния срок от ал.1 на чл.156 ЗУТ.
В съдебното производство
като доказателства са представени архитектурни планове на сградата, одобрени с
протокол №49 от 24.11.1964 година на ГНС Варна, отдел «Архитектура и
благоустроство», съгласувани на 13.02.1965 година.
По делото няма спор, че обект на
отмененото разрешение за строеж са помещения, които представляват общи части на
сградата, находяща се в гр.Варна, ***, вх.Б. Характерът на помещенията и
исканото преустройство и промяна на предназначението определят и приложимите
законови разпоредби за тяхното осъществяване – специалните норми на Закона за
устройство на територията и Закона за управление на етажната собственост.
Разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗУТ изрично определя лицата, на които е предоставено правото да заявят искане
за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и това са възложителите –
собственици, респ. носители на ограничени вещни права по смисъла на чл.161,
ал.1 от ЗУТ. Доказателствата в административната преписка категорично
установяват, че лицето, заявило одобрението на инвестиционните проекти не
притежава качеството възложител, не е собственик или носител на ограничено
вещно право върху обект в етажната собственост. В административното
производство и пред съда не са ангажирани доказателства за наличие на
представителна власт за лицето Тихомир Миланов Цветков въпреки твърденията в
жалбата.
Безспорно е по делото, че решението
за преустройството и промяната на предназначението на общите помещения е взето
от Общото събрание на собствениците с гласовете на собствениците на 23
апартамента от общо 27 самостоятелни обекта в етажната собственост.
Предвид характера на обектите и заявените
дейности – преустройство и промяна на предназначение на общи части в сграда
етажна собственост, те следва да бъдат съобразени с правилата на чл.185, ал.2
от ЗУТ, която изисква наличие на решение от общото събрание на собствениците,
което да е взето по установен ред. В случая разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗУТ
препраща към специалната норма на чл.117, ал.2, т.1 от Закона за управление на
етажната собственост, която императивно изисква наличие на решение на общото
събрание на собствениците в етажната собственост, взето със 100 на сто идеални
части от общите части. Следователно, взетото решение от 25.02.2016 година с
гласовете на собствениците на 23 апартамента не изпълнява изискванията на
специалната норма на закона.
Предявеното с жалбата възражение,
че за насроченото събрание и неговия дневен ред са уведомени всички етажни
собственици е без правно значение при преценката за изпълнение на предвидените
от закона изисквания за извършване на преустройство и промяна в
предназначението на общи части на сградата. Законът изисква единодушно решение
на всички етажни собственици за предприемане на тези действия, което в случая
не е налице. Издаването на Разрешението за строеж в нарушение на изискванията на чл.117,ал.2, т.1 от
Закона за управление на етажната собственост във връзка с ал.2 на чл.185 от
Закона за устроство на територията е достатъчно основание за неговата отмяна.
Обстоятелството, че помещенията,
предмет на разрешението за строеж нямат непосредствени съседи на обекта би
имало значение само при доказано изпълнение на изискването по първото
предложение на чл.185, ал.2 ЗУТ – законосъобразно взето решение от Общото
събрание.
По делото не са представени
доказателства, че е изпълнено изискването на чл.1, ал.3 от Наредба №4 от
21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти във
вр.чл.144, ал.1,т.3 от ЗУТ, като наред с останалите, е представен и
инвестиционен проект по част Пожарна
безопасност, поради което не са опровергани изводите в оспорената заповед за
допуснато нарушение при издаване на Разрешението за строеж от 16.05.2016 година
на посочените разпоредби на Наредба №4 от 21.05.2001 година
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти във вр.чл.144, ал.1,т.3 от ЗУТ, които са приложими към процесния обект.
При установените по
делото факти и изложените правни изводи, съдът приема, че оспорената заповед не страда от пороци,
водещи до нейната нищожност или унищожаемост, тя
представлява валиден и законосъобразен индивидуален
административен акт, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на собствениците от Етажната собственост на сградата,
нахояща се в гр.Варна, ***, вх.Б чрез Председателя на Управителния й съвет М.Л.И.
срещу Заповед №
ДК-11-В-05/02.06.2016 г. на Началника на Регионалния отдел за национален
строителен контрол / РО НСК/ – Варна при Регионална дирекция за национален строителен
контрол /РДНСК/ – Североизточен район /СИР/, с която е отменено Разрешение за
строеж № О-33/16.05.2016 г. на Главен архитект на Район „Одесос“ – Община Варна,
ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж.
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалбата на главния архитект на Район „Одесос“ – Община Варна
срещу Заповед № ДК-11-В-05/02.06.2016 г. на Началника на
Регионалния отдел за национален строителен контрол / РО НСК/ – Варна при
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Североизточен
район /СИР/.
РЕШЕНИЕТО в частта на прекратяването на производството подлежи на
обжалване в седемдневен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която е отхвърлена жалбата на собствениците от Етажната собственост
на сградата в гр.Варна, ***,вх.Б подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: