№ 2183
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110214680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
019307/30.09.2022 г., издадено от началник сектор при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на В. В. А., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Недоволен от НП е останал А., който го обжалва в срок. Навеждат се
доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като се сочи, че
жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил, поради което не е
автор на описаното в АУАН и НП нарушение на закона. Иска се отмяна на
НП и присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С.,
която пледира пред съдебния състав за отмяна на НП, като преповтаря
изложените в жалбата аргументи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.09.2022 г., около 02:19 часа, свидетелите С. и В. Иванов забелязали,
че лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № С **** НА, се движи в гр. София, по
ул. „Кутловица“, с посока на движение от ул. „Справедливост“ към ул. „357-
а“. Полицейските служители забелязали, че посоченото МПС завило без
водачът да подаде мигач, поради което решили да последват автомобила. Те
нямали постоянен зрителен контакт с посочения автомобил, като след като го
настигнали в близките пресечки, установили, че на мястото на водача във
вече спрелия автомобил седял жалбоподателят, а друго лице в този момент не
се намирало в автомобила. Полицейските служители поискали документите
на лицето А., но той заявил, че няма да им даде СУМПС, а само им дал
личната си карта. Малко след началото на проверката до автомобила дошъл и
свидетелят Е.И., който бил до дома си за кратко и заявил, че е ходил да вземе
пари, защото ще ходят на казино с А.. А. заявил още, че той не е управлявал
колата, а се е прехвърлил на мястото на водача след като Иванов се качил до
дома си, за да вземе пари.
При справка с ОДЧ било установено, че жалбоподателят А. е лишен от
право да управлява МПС, поради което двамата полицейски служители
повикали екип на ОПП, който да му състави АУАН, тъй като приели, че той е
управлявал колата.
Така, на мястото пристигнал свидетелят Георгиев, който съставил на А.
АУАН за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното НП с №
22-4332-019307/30.09.2022 г., издадено от началник сектор при СДВР, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. В. А., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р., В. Иванов, С. и Е.И.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че процесното нарушение не е доказано по изискуемия от
закона начин, тъй като по делото няма доказателства, които да сочат, че
2
полицейските служители са установили кой точно е управлявал посочения
автомобил. Това е така, защото те не са имали непрекъснат визуален контакт
с автомобила до момента на неговото спиране. Т.е. те не са видели със
сигурност кой е управлявал колата и кой кога е слязъл от нея.
Самият свидетел Р. сочи, че не е видял събитията, тъй като той е
пристигнал за да състави АУАН и не е видял случилото се. Т.е. той няма
лични възприятия за събитията.
На следващо място, свидетелят Тахов изрично посочи, че не са видели
кой е карал колата, не са видели и автомобила в момента на спирането, както
и че не са имали пряк визуален контакт с колата през цялото време. Неговите
твърдения се подкрепят и от показанията на Е.И., защото той сочи, че е
управлявал автомобила и е слязъл до дома си, като през това време А. се е
прехвърлил на мястото на водача. Твърденията на Иванов не са опровергани
от доказателствата по делото, поради което съдът намира, че нарушението не
е доказано по несъмнен начин.
На следващо място, съдът намира, че показанията на другия полицай – В.
Иванов не отразяват обективната истина, защото противоречат на
показанията на колегата му Тахов. Освен това, изцяло се разминават с
твърденията на Е.И. досежно това защо се е качил до дома си, като заявеното
от Е.И. е подкрепено от показанията на Тахов (който е чул, че се е качил за
пари, за да ходят на казино). Ето защо, съдът намира, че не може да приеме за
достоверни показанията на този свидетел, защото те противоречат на
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
3
Съдът намира, че по делото няма доказателства, които да доказват
извършено нарушение от страна на жалбоподателя А.. Това е така, защото не
са налице безспорни доказателства, които да сочат, че именно той е
управлявал автомобила в процесния случай.
Поради тези съображения и като взе предвид, че нарушението е
недоказано по категоричен начин, съдът намира, че АНО е приложил
неправилно материалния закон, поради което издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло.
При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски
на жалбоподателя, като предвид липсата на възражение за прекомерност от
страна на въззиваемата страна, то следва да се присъди в претендирания
размер от 500 лева, на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-4332-019307/30.09.2022 г., издадено от
началник сектор при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. В. А.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на
300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. В. А., с ЕГН **********, сумата от
500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4