Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 974 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят В. ЕООД твърди, че към настоящия
момент е в невъзможност да осъществява търговската си дейност и да реализира
приходи от нея, а в резултат от това е и в невъзможност да погаси изискуемите
си парични задължения, произтичащи от търговски сделки, както и тези към НАП. Поддържа,
че активите му са незначителни, като по-голямата част от тях са формирани от
вземания към трети лица, но с несъбираем характер поради изтичаща давност. Ето
защо счита, че е в състояние на неплатежоспособност, а евентуално – на
свръхзадълженост и моли да бъде открито спрямо него производство по
несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от вписванията в Търговския регистър,
молителят е еднолично дружество, в чийто предмет на дейност е включена търговия
на едро и дребно в страната и в чужбина. От събраните писмени доказателства и от
заключението на СИЕ се установява, че дружеството е осъществявало търговска
дейност до 31.03.2019 г. За периода 2014 г. – 2019 г. активите му са се формирали
основно от парични средства, които към настоящия момент възлизат на 227,09 лв.
Този извод се потвърждава и от служебно събраните данни относно липсата на
вписвания за притежание на право на собственост върху недвижими имоти и върху
МПС, както и данните относно наличностите на средства по банковите сметки, на
които молителят е титуляр.
Същевременно СИЕ установява, че за
изследвания период дружеството има изискуеми непогасени задължения към свързани предприятия, доставчици и към
НАП. С голям дял са публично-правните задължения – в размер на 16 170,52
лв. главница и 2 196,61 лв. лихва, за събирането на които е образувано
изпълнително производство. Касае се за задължения от вида, посочен в чл. 608, ал.
1, т. 1 и 2 ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно (арг.чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на трайно влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена данните
на СИЕ. Вещото лице сочи, че за периода от 2017 г. до 15.05.2019 г. се
наблюдава спад в коефициентите за ликвидност, които са основен показател за
платежоспособността на дружеството. За сектора, в който молителят е развивал
дейността си, а именно в сферата на търговията, референтната стойност на
показателя за обща ликвидност е 0,80-0,90, докато този коефициент за молителя
варира за посочения период от 0,4211 до 0,0909. Видно е, че ръстът му е
намаляващ в немалък период от време, което обуславя извод за трайност на
влошаването. Необратимият характер на този процес се подчертава и от обстоятелството,
че към настоящия момент молителят не осъществява търговска дейност. По
изложените причини съдът приема, че спрямо ответника е налице
неплатежоспособност като юридическо основание за откриване на производство по
несъстоятелност. Следва да се определи началната дата на неплатежоспособността.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 и чл. 631 ТЗ съдът приема,
че начална дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид и това се дължи на трайно влошеното му финансово състояние.
Ето защо е необходимо да се издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. В случая най-ранното непогасено задължение е публично и е с падеж
25.07.2017 г. Няма обаче данни, от които да се заключи, че към тази дата
влошаването е имало вече траен характер – тъй като коефициентите за ликвидност
за преходната година са много над референтните стойности (6,33). Първият
документиран момент на спад на ликвидността под референтните стойности е в
годишния финансов отчет за 2017 г., който обаче обобщава финансовото състояние
на молителя едва към 31.12.2017 г. Следователно първият доказан момент, в който
двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение и
трайна финансова невъзможност за погасяването му – безспорно съвпадат, е
31.12.2017 г. Тази дата следва да се определи за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК
(тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В
указания с определение от 12.07.2019 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на В. ЕООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на В. ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на В. ЕООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ В. ЕООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 974/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА В.
ЕООД, ЕИК ********, да заплати по сметка на съда сумата от
250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: