Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело № 1704 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба подадена от “Ост Треидинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ангел Г.“ №14,
представлявано от Управителят О Т И, действащ чрез адв.Л.П., със съдебен адрес:***,
против “Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“ №5, представлявано от Ф Т Д Я и С Г,
действащи чрез юрисконсулт Д.К., като след частично прекратяване на
производството, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за
установяване на несъществуването на оспорено от несъстоятелният длъжник и
прието вземане в размер на 24261.23лв., представляващо общо задължение по
Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена карта с
гратисен период №СК15-1/20.01.2015г. от 20.01.2015г., ведно с Анекс №1 от
02.11.2016г., от което 19923.07лв.-главница и 4338.16лв.-лихва, което вземане е
включено в т.3.14 и 3.15 от Списъка на приетите вземания по чл.686 от ТЗ по
т.д.№1698/2017г. на ОС Варна, обявен на 08.08.2018г. в Търговски регистър под
№20180801075718.
В исковата молба се
твърди, че с решение по т.д.№1698/2017г. на ОС Варна, по отношение на ищецът, е
открито производство по несъстоятелност. Твърди се, че на 08.08.2018г. ищецът е
депозирал възражение с вх.№23524 срещу изготвения от Синдика списък на приети
вземания, обявен на 08.08.2018г. в ТР под №20180801075718, досежно вземане на
ответника в общ размер от 7232962.75лв., което е включено в т.3 /в това число
от подточки 3.1 до 3.16, включително/ на Списък на приетите вземания по чл.686
от ТЗ по горецитираното дело. Твърди се, че с Определение от 10.10.2018г. по
посочено дело, било отхвърлено изцяло възражението на ищецът. Твърди се, че
ищецът не дължи на ответника приетото вземане от 7232962.75лв. Сочи се, че
задълженията на ищецът към ответника са предмет на съдебен спор по
т.д.№41/2018г. на Окръжен съд Варна. Не се оспорва, че между страните е сключен
Договор за кредитна линия от 01.03.2013г., но се оспорва обстоятелството, че към момента има
непогасени главница, лихви и такси по този кредит.
С депозирания
отговор на исковата молба, се поддържа, че съществуването на процесните
вземания, вече е установено с експертиза на вещото лице в рамките на
откриването на производството по несъстоятелност, от синдика при предявяване на
вземанията и от съда при утвърждаване на така приетите вземания, включително и
в производството по подаденото възражение от страна на ищеца. Твърди се, че
вземанията на ответника в приетия и утвърден размер от 7232962.75лв.,
представляват сбор от вземания по три договора за банков кредит и една кредитна
карта. Сочи се, че съдебният спор по т.д.№41/2018г. на ОС Варна, касае
установителен иск по чл.422 от ГПК, заведен във връзка с подадено възражение по
издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и няма връзка с процесното задължение.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват истинността на представените от
ответника заявки и искания за усвояване на кредитна линия за периода
27.06.2013-23.06.2017г., като се поддържа, че същите не са подписани от
управителя О И или от упълномощено от дружеството лице. Оспорва се верността,
както следва: на Извлечение към 21.11.2018г. от сметка на кредитополучател по Договор
за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта с
гратисен период; на Извлечение към 21.11.2018г. от сметка на кредитополучател
по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г.; на Извлечение към 21.11.2018г. от
сметка на кредитополучател по Договор за револвиращ банков кредит
“Евроулеснение“ /кредитна линия/ с възможност за финансиране от ЕИБ и на
Извлечение към 21.11.2018г. от сметка на кредитополучател по Договор за
кредитна линия от 24.06.2013г.
С постъпилият от
ответника в срока чл.373 от ГПК отговор, се поддържа, че депозираната
допълнителна искова молба е голословна и бланкетна, като не съдържа никакви
аргументи по същество. Поддържа се, че представените с отговора на исковата ни
молба писмени доказателства са действителни и верни.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощник поддържа направените оспорвания на представените от
ответника доказателства.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, оспорва иска и
поддържа възраженията си. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане
на разноски.
Синдикът на ищцовото
дружество В.И.Г., поддържа становище за неоснователност на претенцията, като
развива подробни съображения, включително и за доказателствената стойност на
ангажираните от кредитора доказателства..
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
По допустимостта на
иска:
С Решение №455 от
11.06.2018г. постановено по т.д.№1698/2017г. по описа на Окръжен съд Варна по
отношение на ищцовото дружество, е открито производство по несъстоятелност. На
02.07.2018г. ответното дружество е предявило вземания към несъстоятелният
длъжник, като в пункт IV от молбата, е индивидуализирано негово вземане, в
качеството на правоприемник на “Синбанк“ ЕАД по Договор за предоставяне на
кредитен лимит по револвираща фирмена карта с гратисен период
№СК15-1/20.01.2015г. от 20.01.2015г., ведно с Анекс №1 от 02.11.2016г., в общ
размер на 24261.23лв., от което 19923.07лв.-главница, 3450.92лв.-лихва и
887.24лв.-законна лихва върху главницата за периода от подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност-03.01.2018г. до датата на
решението за това-11.06.2018г. На 08.08.2018г. по партидата на несъстоятелният
длъжник в TP, е публикуван списък с приетите от синдика и предявени в срока по
чл.685 ал.1 от ТЗ вземания на ищеца, сред които горепосоченото вземане в общ
размер на 24261.23лв.-главници и лихви. В деня на обявяване на списъка,
длъжника е подал възражение срещу приемане на въпросното вземане, което
възражение е оставено без уважение от съдът по несъстоятелността с определение
от 19.09.2018г. Впоследствие с Определение №3533 от 10.10.2018г., което е
обявено в ТР на 11.10.2018г., е одобрен списъка на приетите вземания, който
включва и процесното такова. Исковата молба инициирала настоящото производство
е депозирана на 24.10.2018г., т.е. в границите на преклузивния срок по чл.694,
ал.6 от ТЗ. Ето защо иска на несъстоятелният длъжник, се явява допустим и следа
да се разгледа по същество.
По основателността
на иска:
Видно е от
представените писмени доказателства, в настоящото производство и това по
несъстоятелността, че на 20.01.2015г. “Синбанк“ ЕАД и ищеца са сключили Договор
за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена карта с гратисен
период №СК15-1/20.01.2015г. от 20.01.2015г., който впоследствие е изменен с
Анекс №1 от 02.11.2016г. По силата на посоченият договор банката е предоставила
на ищеца кредит с лимит от 20000лв., който се ползва чрез кредитна карта-“MasterCard
Business PayPass, за срок
от 24 месеца, с опция за автоматично удължаване с нов срок от 26 месеца. От
записванията в ТР по партидата на “Синбанк“ ЕАД се установява, че дружеството е
преобразувано на 05.02.2018г., чрез вливане в “Обединена Българска Банка“ АД,
т.е. ответникът, се явява универсален правоприемник на кредитора.
От заключението на
вещото лице по ССч.Е, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че размерът на непогасеният дълг по
горецитираният договор, към момента на предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност възлиза общо на 23116.21лв., като от които
19923.07лв.-главница и 3193.14лв.-лихва за периода от 10.11.2017г. до
02.07.2018г. Установява се още, че към 30.05.2019г. общото задължение по
кредита е в размер на 28151.62лв., от които 19923.07лв.-главница и 8228.55лв.-лихва
за периода от 10.11.2017г. до 30.05.2019г.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че претенцията на несъстоятелният длъжник, се
явява частично основателна, а имено за сумата от 1145.02лв., съставляваща
разликата между претендираната от кредитора лихва до датата на предявяване на
вземането в размер на 4338.16лв. и установената като дължима от в.л. ССч.Е
лихва в размер на 3193.14лв. В тази връзка следва, да се има предвид, че е
недопустимо едновременното присъждане на възнаградителна и мораторна лихва
върху главницата за един същи период, поради което претендираната от кредитора
законна лихва за периода от подаване на молбата за несъстоятелност до
предявяване на вземането, не му се следва.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът
дължи разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска,
като изчислени по посоченият начин, същите възлизат на 285.85лв. за внесен
депозит за възнаграждение на в.л. и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание разпоредбата на чл.694, ал.7, изр.3 от ТЗ, ищецът следва да
заплати държавна такса, съобразно
отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 231.16лв. По аргумент от
нормите на чл.694, ал.2 от ТЗ и чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда, дължимата за производството по уважената
част от иска държавна такса, чиито размер възлиза на 11.45лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК, всяка от страните, следва да
бъде осъдена да заплати и ДТ в размер на 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на
“Ост Треидинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ангел Г.“ №14, представлявано от Управителят
О Т И, Синдика и кредиторите на
несъстоятелността на “Ост Треидинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, несъществуването на прието в производството
по несъстоятелност вземане в размер на 1145.02лв.,
представляващо лихва за периода от 10.11.2017г. до 02.07.2018г. върху
главницата от 19923.07лв. по Договор за предоставяне на кредитен лимит по
револвираща фирмена карта с гратисен период №СК15-1/20.01.2015г. от
20.01.2015г., ведно с Анекс №1 от 02.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1145.02лв. до предявените 24261.23лв.,
или за сумата от 23116.21лв., съставляваща общо задължение по договора за
кредит от 20.01.2015г., от което 19923.07лв.-главница и 3193.14лв.-лихва върху
главницата за периода от 10.11.2017г. до 02.07.2018г.
ОСЪЖДА “Ост Треидинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ангел Г.“ №14, представлявано от
Управителят О Т И, да заплати на “Обединена
Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Света София“ №5, представлявано от Ф Т Д Я и С Г, деловодни разноски в размер на 435.85 лв., от
които 285.85лв.-депозит за възнаграждение на в.л. и 150лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Ост Треидинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Ангел Г.“ №14, представлявано от
Управителят О Т И, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на
Варненски окръжен съд, сумата от
231.16лв., представляваща дължима
държавна такса за производството, съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 5лв., представляваща ДТ за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА “Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №5,
представлявано от Ф Т Д Я и С Г, да
заплати в полза на Държавата, по
сметка на Варненски окръжен съд, сумата
от 11.45лв., представляваща
дължима държавна такса за производството, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 5лв., представляваща ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: