Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на
секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 112/2023 г. по описа на
Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Н.М.Н., чрез адв. А.А. от ВАК против Решение №
1590/28.11.2022г. по АНД № 1141/2022г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 004/09.02.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на Н.М.Н. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, на осн.
чл. 178е от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В жалбата се
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при неизяснена
фактическа обстановка и неправилен анализ на доказателствата, които са довели
до неправилно решение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира
се заплащане на разноските, съгласни представен списък.
Ответникът – зам.
кмет на Община Варна, не се явява и не се представлява.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита
решението за неправилно, като постановено при неизясняване
на фактическата обстановка, поради което се иска
отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството
пред ВРС е образувано по редовна жалба на Н.М.Н., срещу Наказателно
постановление № 004/09.02.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна. За да се произнесе ВРС е установил от фактическа страна,
че А. е наказан за това, че на 29.12.2021г., около 9.40 ч.. в гр. Варна, при
обход в района зад блок 97б на бул. „Чаталджа“, С К – служител на Общинска
полиция към ОД на МВР Варна, установил паркирал АВТОМОБИЛ „///” С РЕГ. № ///, собственост
на въззивника, извън обозначените за това места, в градина. Съставил фиш за
глоба серия ОВ № **********, в отсъствието на водача, за което било поставено
Уведомление по чл. 186 ал. 3 от ЗДвП. След подадено от Н. възражение, с
твърдение, че не е осъществил вмененото нарушение, издаденият фиш бил анулиран
и на лицето бил съставен АУАН за допуснато от него нарушение по чл. 15 ал. 7 от ЗДвП. Актът бил редовно връчен на Н.. Административнонаказващият орган /АНО/ като
възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна
квалификация, счел възраженията за неоснователни и издал процесното НП, като
наложил на лицето административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на осн. чл.
178е от ЗДвП.
В хода на
въззивното производство били разпитани: Н К – актосъставител и С П – свидетел
при съставянето на АУАН, С К – установил нарушението и В А – близка на
жалбоподателя и ползвател на автомобила, за който се твърди, че е паркирал
неправилно.
Описаната
фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на свидетелските показания само на св. К , като
лично възприел ситуацията, заедно с представените от район Приморски документи,
независимо, че не съдържат изрично посочване на съответния обект като градинка.
Свидетелските показания на другите свидетели не са приети – на служителите,
защото не са присъствали на нарушението, а на св. Ангелова – като
заинтересована.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните
правила.
Настоящата
инстанция намира, че въззивното решение е неправилно. Касационният състав
констатира, че НП е постановено при допуснато нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото отсъства точно описание на мястото на извършване на
нарушението. Като такова в процесното НП, а и в АУАН е посочено „зад блок 97Б“.
Посоченото място обхваща значително пространство, поради което подобно описание
не може да даде ясна представа за точното място на паркиране на автомобила, а в
преписката липсва и снимков материал. Отсъствието на конкретика в тази насока
обуславя наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй
като лишава съда от възможността да осъществи надлежен контрол, дали правилно е
приложен материалния закон.
Съдът обаче намира за
необходимо за пълнота да посочи, че не споделя и останалите, изложени в
решението мотиви.
Неправилно съдът се е позовал на
писмените доказателства, представени от район Приморски, тъй като това са
извадки от ОУП. Следва да се има предвид, че този план определя само общата структура и преобладаващото предназначение на
териториите /чл. 104 ал. 1 и чл. 106 от ЗУТ/, докато уличната инфраструктура и
предвиденото около нея озеленяване /каквото е настоящото/, се предвижда
единствено с ПУП /чл. 108 от ЗУТ/.
В решението
неправилно са посочени свидетелски показания, каквито липсват в протоколите от
проведените съдебни заседания. Св. К , на чиито показания единствено е основал
извода си съда, никъде не е твърдял, че „Градинката е встрани от блока, перпендикулярно
разположен на бл. 97 и е отделена от градинката непосредствено зад бл. 97 с
асфалтирана алея. Там, върху тази тревна площ, до перпендикулярния блок спрямо
бл. 97, беше паркиран автомобила.“ В протокола от с.з. на 28.09.2022г. св. К е говорил за паркирани автомобили на ул.
„Илинден“ и никаква част от показанията му се съвпадат с посоченото в съдебното
решение.
Настоящата инстанция
намира, че посочените пороци на съдебното решение не налагат връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав, тъй като констатираното
по-горе в мотивите на настоящото решение, допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение обуславя незаконосъобразност на НП и е достатъчно
основание за отмяната му само на това основание, предвид формалния характер на
административнонаказателното производство и доколкото този порок не може да се
санира в хода на съдебното такова, то въззивното решение следва да се отмени, като се отмени и
наказателното постановление.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане, на пълномощника на Н.М.Н. –
адв. А.А., следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 800 лв. – по 400
лв. за всяка инстанция, при условията на чл. 38 ал. 1 т.3 от Закона за
адвокатурата и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1590/28.11.2022г. по АНД № 1141/2022г. на Районен съд – Варна,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 004/09.02.2022 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което
на Н.М.Н. за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, на осн. чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на адв. А.А. сума в размер на 800 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.