№ 1353
гр. София, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503939 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 7455/18 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 265669/08.09.21 г., съдът е присъдил в полза на ищеца на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 34 800 евро, ведно със законната лихва от
05.06.18 г. (когато е предявена исковата молба), разноски, в размер на 6872.82 лв. и е
отхвърлил иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 255 евро. Съразмерно на
отхвърлената част в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 21.10 лв.
Искът, с който съдът е сезиран, е предявен от О. К. срещу Гаранти-коза
България ЕАД. Основава се на твърдения за сключен между страните договор за
строителство, инкорпориращ клаузите на предварителен договор за покупко продажба
на създадената при изработката вещ. Предмет на договора е жилищен имот,
индивидуализиран в исковата молба. Ищецът твърди, че тъй като до момента, отразен
като краен за изпълнение - 30.03.17 г., имотът не е бил предаден, той няма интерес от
забавеното изпълнение и с нотариална покана от 22.02.18 г. развалил договора. Иска
връщане на заплатените 34 800 евро, платени на вноски според погасителен план и 255
евро неустойка за забава.
Въззиваемото дружество твърди, че част от вноските ищецът е привел със
забава, не е заплатил последната 31-ва вноска и вноските са плащани без начислен
ДДС. Поради това ищецът е неизправна страна по договора и като такава не може да
упражни потестативното право за едностранно разваляне на договор. Тъй като няма
твърдение за фикс сделка, според ответника не е настъпило преобразуващото действие
на изявлението за разваляне на договора. Твърди, че неговата забава е по обективни
причини – административна забава в издаването на съгласувания и разрешения по
изискуемата се строителна документация и затова е неоснователен и искът за
присъждане на мораторна неустойка.
Съдът, с решението си, е приел, че тъй като не е доказано, че изпълнението е
станало ненужно/безполезно за възложителя, ролята на покана за изпълнение и
1
предизвестие за разваляне има исковата молба. Тъй като не е доказано през време на
първоинстанционното производство да е настъпило изпълнение, за ищеца е
възникнало валидно упражнено потестативно право да развали договора.
Недоволен от решението е ответникът. Във въззивната жалба той навежда и
доводи за невъзможност да се упражни потестативното право на разваляне на договора
от ищеца, направени за първи път пред въззивния съд. Тъй като те, като възражения, не
са били предмет на анализ от първостепенния съд, САС не дължи произнасяне по тях.
След констатацията, че решението е валидно и допустимо, а въззивната жалба е
подадена в срок, САС следва да анализира следните твърдения на ответника за
неправилност на първоинстанционното решение – липса на искане за разваляне на
договора с исковата молба, няма неизпълнение от ответника поради причина, за която
той отговаря, ищецът е преустановил плащанията на 10.04.17 г., а нотариалната покана
е получена на 10.02.18 г., като през този интервал няма плащания от ищеца (довод,
развит за първи път във въззивната жалба), задълженията на двете страни са насрещно
обусловени и спирането на плащането освобождава строителя от задължение да
изгради и продаде имота. Неправилно е определен началният момент за дължимост на
лихвата, тъй като в решението е прието, че времетраенето на процеса е срок за
изпълнение. Следователно след неговото изтичане ответникът би изпаднал в забава.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемият е представил подробен отговор на жалбата.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното
производство, САС приема следното:
С исковата молба се обосновава твърдение за неизпълнение в срок на
задължение по договор за строителство и осъществени като насрещна престация
плащания по договора за изработка и като продажна цена (според двойнственото
съдържание на договорната връзка, съдържаща елементи от есенциалното съдържание
на договора за изработка в неговия подвид договор за строителство и предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот).
Неоснователно е твърдението на ответника, че той не е в забава, тъй като срокът
за изпълнение започва да тече от получаване на разрешение за строеж. Ответникът,
като строител, би следвало да е наясно с административните процедури по изменение
на ПУП, по съгласуване на идеен проект и издаване на разрешение за строеж. Той в т.
5.1 от договора е поел задължение да предаде на възложителя имота в степен на
завършеност замазки в определен срок -30.03.17 г. Няма противоречие между датата,
за която страните са постигнали съгласие за предаване на жилището – и уговорения в т.
4.6.3. срок за въвеждане на сградата в експлоатация, удостоверено с акт образец 16.
Издава се акт образец 16 след приобщаване на сградата към съответните инсталации,
завършена вертикална планировка и извод за съответствие между построеното и
строителните книжа във всички техни части.
Страните не спорят за това, че към датата 30.03.17 г. жилищният имот не е бил
предаден на възложителя – купувач.
Относно договора за строителство като разновидност на договора за изработка,
чл. 262, ал. 2, са установени предпоставки за разваляне на договора, различаващи се от
общите такива, визирани от чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД, „ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има
право на обезщетение по общите правила”. В този случай законодателят не изисква
даването на допълнителен срок за изпълнение, но на доказване подлежи твърдението,
2
че е „станало явно”, че строителството няма да бъде изпълнено в срок или по
уговорения начин.
Приетата по делото техническа експертиза, осъществена от вещо лице А. Б.,
депозирана в съда на 09.12.20 г. (л. 473) установяава, че при направения оглед в
отредения за строителството УПИ е започнало строителство, като е извършен изкоп,
същият е укрепен и има частично положен бетон и фундаменти. С оглед на това може
да се приеме, че са били налице предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД за разваляне на
договора за строителство и не е било необходимо възложителят да предоставя срок за
изпълнение на изпълнителя-строител и настоящият състав приема, че с нотариалното
изявление за разваляне на договора е упражнено потестативното право за разваляне на
договора.
Предпоставка за това е наличието на изправност от страна на възложителя. По
делото са приети първоначална и последваща експертиза, осъществена от в.л. М.. На с.
311 в графичен вид са отразени плащанията от възложителя към изпълнителя. Видно
от там сума в общ размер 34 050 евро е преведена на ответника по сметката, посочена в
договора, а 750 евро са платени по друга сметка. През м. септември 2018 г. ответникът
е уведомен от търговското дружество, притежател на втората сметка, за осъщественото
плащане от ищеца на сумата от 750 евро и с фактура № **********/30.09.18 г. е
удостоверил плащането от ищеца на сума от 34 800 Э. Същата е включена в Дневник
продажби на ответника.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че
поради ниската степен на изпълнение на жилищната сграда – изкопна и начална
укрепваща дейност, преустановяването на плащането на вноските от ищеца не
обосновава негова неизправност. При видима невъзможност на ответника да извърши
възложената работа е безсмислено добавянето на нови средства по договора и
начисляването на лихви за забава след прекратяване на отношенията.
Вещото лице е констатирало забава в превода на отделни заплатени вноски.
Видно от таблично отразени плащания (л. 389), седем от вноските са били с падеж
неработен ден и плащането е осъществено в първия работен ден. Налице е плащане
преди настъпване на падежа (на 03.01.17 г. е внесена сумата с падеж 10.01.17 г.). За
вноски 15-та – 18-та е осъществен общ превод, по който най-голямата забава е от 3
месеца спрямо първата от падежиралите вноски. Не са представени доказателства в
подкрепа на тезата на ищеца, че причина за забавата е неизправност на банковата
сметка на ответника, непозволяваща превод на пари. Въпреки това САС приема, че
поведението на ищеца демонстрира добросъвестност до момента, в който за него става
ясно, че строителят очевидно няма да спази срока за предаване на обекта.
С оглед на това, макар на друго основание, изводите на първостепенния съд за
надлежно упражняване на потестативното право за разваляне на договора за
строителство обосновават правилния извод за осъществено плащане на отпаднало
основание. С разваляне на договора облигационната връзка се разпада с обратна сила и
се дължи връщане на платените в изпълнение на договора суми. Изпълнителят би
следвало да заплати лихви върху дължимите на ищеца средства от момента на
достигане до него на нотариалната покана с изявление за разваляне на договора, но
поради липса на жалба от страна на ищеца, САС не може да пререшава изводите за
началния момент, от който в полза на ищеца се дължат от ответника лихви (същите са
благоприятни за възложителя на работата).
Отхвърлителният диспозитив по отношение на претенцията, основана на
разпоредбата на чл. 92 ЗЗД е влязъл в сила.
Тъй като двете съдебни инстанции достигат до идентични изводи,
постановеното решение следва да се потвърди изцяло.
На основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски
за въззивния процес, които са заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 933.75 лв.
3
Неоснователно е направеното възражение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК от страна на повереника на ответното дружество. По делото са приложени като
доказателства много документи, част от тях – преводни, спорът не е рутинен и поради
това се дължи присъждане на адвокатски хонорар в размера на действително
заплатеното от въззиваемия възнаграждение (л. 36 от въззивното дело).
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265669/08.09.21 г., постановено по гр.д. 7455/18 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Гаранти-коза България ЕАД да
заплати на О. К. разноски за въззивното производство в размер на 2 933.75 (две
хиляди, деветстотин тридесет и три, 0.75) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4