Решение по дело №329/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 127
Дата: 12 юли 2023 г.
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20232330200329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Ямбол, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М. П. М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20232330200329 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***/16.12.2022 г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР -Ямбол, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2 предл.1 от ЗДвП на В. Г. Х. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. В
съдебно заседание редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата и
моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващия орган-Началника на Сектор ПП при
ОД-МВР-Ямбол, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
На 03.12.2022 г. във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, мл. автоконтрольор при сектор ПП при ОД-МВР-Ямбол, в
присъствието на свид. П. Т.-служител при сектор ПП при ОД-МВР-Ямбол
съставил АУАН против жалбоподателя за това, че на 03.12.2022 г. в 22:26
часа, в гр. Ямбол на Обходен път Юг, като Водач на лек автомобил. ФИАТ
Браво с ДК № **** управлява собственото си моторно превозно средство лек
със скорост несъобразена с атмосферните условия /наличие на лек дъжд и
1
мокра пътна асфалтова настилка/ и релефа на пътя, като при навлизане в
дясна хоризонтална крива в близост до кръстовище с улица „Клокотница“ и
улица „Георги Шейтанов“ губи контрол над автомобила и излиза извън
платното за движение вляво по посока на движение, вследствие на което
преминава през метално ограждение /мантинела/ и деформира същото. В
АУАН било посочено, че водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението, а като нарушена разпоредба била
посочена чл. 20, ал.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен на място, в присъствието
на жалбоподателя, бил подписан от него без възражения и му бил връчен
екземпляр от него.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в
административно - наказателната преписка, административно-наказващият
орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП на В. Х.
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление му е било
връчено лично на 17.03.2023 г. и обжалвано пред ЯРС на 30.03.2023 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел, както и приетите и
приложени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се преценя като основателна по следните съображения:
На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
На първо място, в обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел, че жалбодателят при движение с
несъобразена скорост „губи контрол”, след което формално е преписал
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от административно-
наказващият орган „губи контрол”- означава, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него
не му е предявено. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не
е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи контрол”,
което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена
скорост” - ал.2 от ЗДвП.
На второ място съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение и в
2
наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно
средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В наказателното постановление е записано дословно, че водачът
не избира скоростта на движението съобразно атмосферните условия и
релефа, условията на видимост интензивност на движението и други
обстоятелства за да спрат пред видимо препятствие или създадена опасност за
движението, което било нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на НП е описано, че жалбоподателят напуска пътя
вляво на посоката си на движение , в следствие на което преминава през
метално ограждение /мантинела/ и деформира същото. В настоящия случай от
страна на жалбоподателя не се оспорва, че е напуснал пътя в ляво, но не може
да се приеме, че контролът при управлението на автомобила непременно е
бил загубен от жалбоподателя вследствие на несъобразена скорост. След като
липсват доказателства, а и твърдения за несъобразена скорост на движение,
то няма основание да се налага санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП,
още повече, че това би съответствало на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
която правна норма не съответства на правната квалификация на нарушението
/по чл.20, ал.1 от ЗДвП/, за което е следвало да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на Х.. Следователно за
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидена санкцията, визирана в
нормата на чл.185 от ЗДвП, която е следвало да приложи административно-
наказващият орган. Като не е отчел това, същият съществено е нарушил
правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно какво точно
нарушение е извършил и за какво е наказан. Допуснатото противоречие
между нарушеното правило за поведение и наложената санкция за
отклонение от него е съществено, тъй като накърнява основен принцип на
административното наказване, въведен с нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение да бъде наложено съответното по закон
наказание, а това обуславя отмяна на НП, като незаконосъобразно. Следва да
се посочи, че има извършено нарушение от жалбоподателя, но то е по чл.185,
вр.чл.20, ал.1 от ЗДвП. Да му се наложи наказание за това нарушение в тази
фаза на производството е невъзможно, защото противното би означавало
жалбоподателят да бъде наказан за нарушение, в което не е обвинен. Също
така, за да се твърди, че една скорост на движение е несъобразена трябва
преди това да е установена нейната величина и тя да бъде сравнена с
отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0813 - 001498/16.12.2022
3
г. на Началник сектор ПП при ОДМВР -Ямбол, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2 предл.1 от ЗДвП на В. Г. Х. с ЕГН ********** от гр.
Ямбол, ул.**** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4