Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Русе, 16.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 203 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „А.Б.В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***, чрез
адв. С.М., против Решение № 331 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3126/2018
по описа на Русенски районен съд. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните договор за
търговско представителство е развален по вина на въззивника, в качеството му на
търговски представител, като се излагат съображения, че договорът е прекратен
на основание чл. 50 от същия. Направено е подробно разграничение между
прекратяването и развалянето на договорите, както и последиците от
упражняването на тези потестативни права. Изложени са съображения, че по делото
не са събрани доказателства за виновно неизпълнение на задълженията на
търговския представител по договора, в частност предвидените в чл. 50 от
договора предпоставки за едностранното му прекратяване от страна на „Еконт
Експрес“ ООД. Сочи се, че създадената от въззиваемото дружество възможност
клиентите сами да се регистрират в платформата, посочвайки своите лични данни,
е довело да констатираните злоупотреби, което не може да се вмени във вина на
търговския представител. Оспорват се приложените по делото инструкции РИ
04-03-03/29 и РИ 04-14-16_15 за изплащане на пощенски
паричен превод, която е в сила от 08.01.2018 г. (след прекратяване на
договора), поради което същите не са релевантни по отношение на процесните
нарушения. Позовават се на по-старата редакция на процесната инструкция –
04.14.16 12, съгласно която е допустимо изплащането на суми на трети лица след
връзка с титуляра по телефона и заявяване и разрешение от негова страна сумите
да се изплатят на трето лице. Релевирани са възражения относно обосноваване на
решението с недопустими доказателства, допуснати и приети по делото след отговора
на исковата молба.
С въззивната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да се уважи изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се
изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения
относно правилността на обжалваното решение. По-конкретно се излагат
съображения относно обоснования извод на първостепенния съд, че процесният
договор е развален от страна въззиваемото дружество поради неизпълнение на
задължения на търговския представител, като това право е предоставено на
изправната страна и в чл. 87 от ЗЗД. Подробно са обсъдени конкретните нарушения
на правила и стандарти на „Еконт Експрес“ ООД, извършени от въззивното
дружество, като са анализирани и събраните в тази връзка доказателства.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 40, ал. 1 от ТЗ.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от „А.Б.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „***, чрез адв. С.М., със съдебен адрес:***,
офис № 1, чрез адв.С.М. ***, иск за признаване за установено по отношение
на ”Еконт Експрес” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”***, представлявано от
прокурист В. П. П., със съдебен адрес:***, чрез адв.А.Д. ***, че дължат сумата
от 21 000 лв., частично предявена от общ размер на 188 408,40 лв., представляваща
еднократно обезщетение за клиентела по чл.40 ал.3 от ТЗ, поради едностранното
прекратяване на Договор за търговско представителство от 01.04.2016 г.,
анексиран на 03.01.2017 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 953 от 20.03.2018 г. по ч.гр.дело № 1755/2018
г. по описа на РРС, със законната лихва от 19.03.2018 г. до окончателното
плащане, като неоснователен.
Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. В този смисъл не са инвокирани възражения
от страните. Безспорно установено е по делото, че страните са били в
облигационна връзка по повод сключен между тях договор за търговско
представителство (л.38 от том І), който договор е заменен на 01.04.2016 г. с
нов договор за търговско представителство със същия предмет (л. 26 от том І). В
чл. 2 от договора от 2016 г. е очертан неговия предмет, а именно „Еконт
Експрес“ ООД предоставя на „А.Б.В.“ ООД правото да предлага услуги, посочени в
чл. 1 от същия договор, на клиенти на търговските обекти, подробно описани Приложение № 1, неразделна част от този
договор, от името и за сметка на „Еконт
Експрес“ ООД, съгласно и само по обявените от същия Тарифи, Общи условия, срещу
възнаграждение, при условията в договора, с цел развитие на бранда и пазарния
дял на „Еконт Експрес“ ООД. С чл. 3 от Договора, въззивното дружество като
търговски представител е приело за „Стандарти“ на възложителя Тарифи, Общи
условия, вътрешнофирмени правила, публикувани на Информационната система на ЕКОНТ.
В чл.50 от
договора страните са предвидили възможностите за прекратяване и разваляне на
договора, както и последиците от това. Така в чл. 50 са уредени две възможности за едностранно
прекратяване на договора без предизвестие от страна на търговеца- при неспазване
на правила и стандарти от търговския представител, от негови служители и упълномощени
лица, регистрирани в продължение на 30 календарни дни или с два и повече
констативни протокола, довело до необслужване, лошо обслужване и жалби от
клиенти, или до нарушаване на нормалната работа на Еконт, както и при нарушение
задълженията на търговския представител и свързаните с него лица по предходната
точка по отчитане на получените при изпълнението на договора парични средства,
собственост на Еконт, както и във всички случаи на констатирани липси на пари и
материални ценности, собственост на търговеца.
Представени са
ежемесечни протоколи за приемане на работата на търговския представител и
определяне на дължимите от търговеца възнаграждения на търговския представител
(л.201-л.350 от том І), които обаче не са подписани от страните и не могат да бъдат
ценени като годни доказателства.
Приложени са Инструкция
за приемо-предаване на пратки от склад-клиент, в сила от 05.12.20017 г. (л.125
от том І) и от 10.04.2017 г. (л. 817 от том ІІ), Инструкция, регламентираща
случаите на предупреждения за отнемане правото на управление на офис от
партньор, както и тези на директно прекратяване на партньорските
взаимоотношения, изготвени от търговеца, в сила от 01.07.2017 г. (л. 357 и 386
от том І), Инструкция за изплащане на
пощенски паричен превод, обновени от 30.06.2017 г. (л. 363 от том І) и в
редакцията от 20.04.2017 г. (л.826 от том ІІ), Общи условия за прием и
изплащане на пощенски парични превод, обновени от 24.04.2017 г. (л. 371 и л.
397 от том І), Процедура за провеждане на вътрешно разследване, обновена на 01.06.2017 г. (л. 382 от том І),
Инструкция за прекратяване на договор за търговско представителство, в сила от
25.06.2015 г. (л. 392 от том І), Инструкция за приемане и изплащане на наложен
платеж чрез пощенски паричен превод, в сила от 07.03.2012 г. (л. 832 от том ІІ)
, Заповед № 243/31.08.2016 г., Вътрешни правила за контрол и предотвратяване
изпирането на пари и финансирането на тероризма
(л.835 от том ІІ).
Със Заповед №
410/22.12.2017 г. на прокуриста на “Еконт Експрес”ООД е наредено прекратяването
на договора за търговско представителство с “А.Б.В.”ООД, считано от следващия
ден, на основание т.50, буква „Б“ от договора, поради констатирани
дефекти–прием на пратки от лица, които не са реално податели, изплащане на суми
на лица, които не са страна по транспортния договор или физически лица не са в
офиси, управлявани от “А.Б.В.”ООД. На същата дата било изпратено и уведомление
до търговския представител във връзка с упражненото право на търговеца по чл.50,
буква „Б“ от договора (л.56 на том І). Управителят на “А.Б.В.” отказал
получаване на документа. В процесното уведомление за прекратяване на договора,
като основание за упражняване на това право въззиваемото дружество е посочило констативен
протокол от 01.10.2016 г. с предупреждение
за закриване на офис “Мортагон”, поради изплащане на суми по пратки на
лица, които не фигурират като страна по съответния транспортен договор и без
налични пълномощни за това от реалните им получатели/податели, и рекламация
2017-05211 с констатирани пет нарушения за системно изплащане на суми по
транспортни договори на лицата И.П.Д., Х.А.П., Ю.М.Т., без същите да са на
място в офис, за да ги получат, нарушена забрана на търговеца клиенти да
упълномощават служители или партньори на дружеството да изпращат/получават
пратки и пари от името на клиентите, допуснато нарушение суми по наложени
платежи на пратки, изпратени от лицето П. С. С., да бъдат изплатени на жена, за
което липсва изрично пълномощно, и рекламация 2017-05573 с констатирано едно
нарушение-лице с имена Т.И.Г. изпраща пратки и получава суми по тях от името на
лице В. Р. З., без представено пълномощно на служителите от офис “Метро 1”,
както и във връзка с още 14 констативни протокола за допуснати дефекти в
работата.
В хода на
първоинстанционното производство са представени двустранно подписани
констативни протоколи относно неспазване инструкции на управлението и прилагане
на финансова санкция за нарушенията (л. 94 – л. 123 от том І).
Събрани са
доказателства по повод инициирана проверка от страна въззиваемото дружество по
отношение работата на търговския представител във връзка с постъпило оплакване
от лицето П. С. С. по повод незаконно използване на личните му данни от
служители в офис “Мортагон”, довело до разследване от НАП (л.59-л.115,
л.421-л.448, л.845-л.902,л.1051-л.1054).
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е установило размерите на изплатените от
„Еконт Експрес“ ООД на търговския представител възнаграждения/комисионни;
размерът на реализираните приходи по години от страна на „Еконт Експрес“ ООД за
периода от 05.09.2013 г. до 23.12.2017 г.; размерът на годишното възнаграждение
на търговския представител, изчислено на основата на средното възнаграждение за
целия период на договора, но за не повече от 5 г.; размерът на печалбата, на
приходите и разходите на „А.Б.В.“ ООД за същия период.
По делото е представена
кореспонденция между страните във връзка с множество сигнали до въззиваемото
дружество за допуснати нарушения на изискванията на търговеца за работния
процес от други търговски представители на “Еконт Експрес” ООД (л.454-л.784 от
том ІІ).
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите И.К. (л. 789 от том ІІ), И. К. (л. 790 от том ІІ), които
са служители при въззиваемото дружество, съответно на длъжност “Експерт
рекламационно производство” и “Ръководител рекламационно производство”. От
показанията им се установява, че на 22.12.2017 г. са участвали в проверката,
която е извършена при въззивното дружество. Същите посочват, че последната проверка
била инициирана след подадена жалба от клиент във връзка с получени на негово
име суми над 50 000 лв. чрез офиса на партньора. В хода на проверката станало
ясно, че има и други лица получили значителни парични средства, за които
впоследствие от “А.Б.В.” представили пълномощни- л.808-л.812 от том ІІ.
Свидетелите заявяват, че направили опит за връчване на уведомлението за
прекратяване на договора за търговско представителство, но управителят на
търговския представител отказала получаването му. Свидетелят К. посочва, че при
проверката и последващото разследване открили още граждани, чиито лични данни
са използвани за злоупотреби. При разследването, след проверка на видеозаписите
установили, че лицето получило сумата от 50000 лева е различно от посоченото в
документа лице.
Разпитани са и
свидетелите Н. С. (л.1169 от том ІІІ), която е била служител при въззивното
дружество и Л. Т. (л. 1170 от том ІІІ) – управител на офис „Мортагон“. Свидетелката
С. в своите показания заявява, че винаги е изисквала документ за самоличност на
клиентите, като подробно описва процедурата по предаване пратки, като посочва
и, че е установявала фалшиви профили. Свидетелката Т. посочва, че винаги е
изисквала лична карта на клиентите, а когато трето лице получава пратката или
парите е изисквала пълномощно. Посочва, че Р. В. и Л. Т. били упълномощени от
клиенти за получаването на пратки и пари. Свидетелката Т. установява, че по
повод изпратени пратки и пари от Х. П., Ю.Т. и И. Г., парите се изписвали от
касата и се заделяли в пликове, т..е. издавали се документи за изплащането,
дъщеря й изнасяла парите от офиса и ги внасяла в банка. Св. Т. заявява, че е
запозната с инструкциите на Еконт за начина на работа, защото се качвали в
работната програма.
В хода на делото е
изслушан управителя на въззивното дружество – Р.В., която посочва, че никога не
била обучавана как да работи с пълномощни и, че не се замисляла защо не полага
своя подпис, а инициалите на друго лице, защото никой не й обяснил такова нещо.
По делото са
представени пълномощни, видно от които, лицата И. П. Д., Ю. М. Т. и Х. А.П., с
посочени ЕГН и адреси, упълномощили В. Е.
Д., включително с възможност да преупълномощава, от тяхно име и за тяхна сметка
да подписва всички необходими, изискуеми от “Еконт Експрес” ООД или от други
куриерски и спедиторски дружества, документи във връзка и по повод с
изпращаните и получаваните пощенски и куриерски пратки, както и да подписва
всички необходими документи пред съответния офис за получаване и изпращане на
наложени платежи от и към трети лица.Тези свои правомощия В. Е. Д. предоставил
на Р. В., управител на ищцовото дружество, и на св. Л.Т.-нейна майка и служител
на “А.Б.В.” ООД. Приложена е декларация, че до 17.11.2017 г. преупълномощените
лица са отчели на пълномощника всички суми по ППП и НП с получатели В. Д., Х. П.
и Ю. Т.
По делото е
изготвено заключение на графическа експертиза, вещото лице по която е
изследвало множество разписки и разходно касови ордери за изплащане на наложен
платеж, досежно подписите и имената на „получател“. Вещото лице по експертизата
е установило, че по отношение на голяма част от изследваните документи,
подписът и имената са положени от Л. Г. Т.
Въз основа на така установените правнорелевантни за
спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по
възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:
Основния спор,
въведен с въззивната жалба е досежно обстоятелството дали договорът за
търговско представителство е прекратен, или същият е развален от страна на
търговеца поради виновно неизпълнение на задълженията си по договора от страна
на търговския представител, както и относно последиците от това прекратяване, в
частност дължи ли се обезщетение по чл. 40, ал. 1 от ТЗ на търговския
представител, или това право е отпаднало на основание чл. 40, ал. 3, т. 2 от ТЗ.
Предвид характера
на договора за търговско представителство и обстоятелството, че дейността на
търговския представител при добросъвестно изпълнение на задълженията на
последния неминуемо би довело да положително развитие на дейността на
търговеца, от което облаги черпи последния (каквито твърдения са налице и в
настоящия процес), търговският закон е предвидил правото на търговския
представител по чл. 40, ал. 1, на еднократно обезщетение при прекратяване на
договора, ако търговецът продължава да има облаги от клиантелата, когато тя е
създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема
от сделки, сключени с нея. За да предвиди това право на търговския
представител, законодателят е изходил от принципа, че никой не може да се
обогатява за сметка на другиго, като този принцип преценен през призмата на
договора за търговско представителство означава, че не може търговецът да се
обогатява за сметка на добросъвестното изпълнение на задълженията на търговския
представител, в резултат на което първият е увеличил броя на клиентите си и
реализираната годишна печалба. Това право обаче не е безусловно, като напълно
логично законодателят с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ТЗ е изключил
правото на обезщетение по ал. 1 в случаите, в които договорът е развален по
вина на търговския представител. Този законодателен подход напълно съответства
на основния принцип при изпълнението на договорни задължения при търговски взаимоотношения,
а именно, че всеки търговец следва да изпълнява задълженията си с дължимата
грижа на добрия търговец.
В конкретния
случай, в разпоредбата на чл. 50 от договора за търговско представителство страните
са предвидили възможности за терминиране на договора. В буква „А“ на същия член
е предвидена възможност за прекратяване на договора по взаимно съгласие, за
което не възниква съмнение, че не се припокрива с хипотезета на разваляне на
договора по смисъла на чл. 78 от ЗЗД. Буква „Б“ на същата разпоредба обаче е
предвидила една особена хипотеза на прекратяване, като инициативата изхожда от
търговеца и е свързана с неизпълнение на задължения на търговския представител
( 1) „Неспазване на правила и стандарти на партньора, негови служители …..,
довело до необслужване, лошо обслужване и жалби от клиенти, или до нарушаване
нормалната работа на Еконт“ и 2) „нарушаване на задълженията на партньора,
негови служители ….. по отчитане на получените при изпълнение на настоящия
договор парични средства ….“). От анализа на разпоредбата на чл. 50, буква „Б“ безусловно
могат да се изведат предпоставките за разваляне на договорите, а именно: 1)
наличието на двустранен договор между страните; 2) виновно неизпълнение на
задълженията на една от страните; 3) това неизпълнение да не е незначително с
оглед интересите на изправната страна и 4) кредиторът да е дал срок за
изпълнение в случай, че не е отпаднал интересът му от изпълнението. Доколкото
нормите в Закона за задълженията и договорите са преобладаващо с диспозитивен
характер, като такъв е характерът и на разпоредбата на чл. 87 ал.1,
установяваща предпоставките на едностранно разваляне на договор при виновно
неизпълнение - с уговорката, че това приложение е дотолкова, доколкото в
особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са налице императивни норми
по отношение на конкретен договор, или страните не са уговорили условия и начин
за разваляне. По отношение на договора за търговско представителство, специални
спрямо нормите на ЗЗД са тези в Търговския закон. В чл. 47 от ТЗ са уредени
възможностите за прекратяване на договора за търговско представителство по
желание на една от страните, респективно при липсата на виновно неизпълнение (последното
и предпоставка за развалянето на договора), в която норма възможността за
прекратяването му е обвързана с по-кратък или по-дълъг срок на предизвестие, в
зависимост от продължителността на срока, за който е сключен договора и момента
на прекратяването. По отношение на развалянето на този договор, специална
уредба не се съдържа, поради което приложими са разпоредбите на ЗЗД и
уговореното между страните. В случая, в сключения между страните договор
изрично са предвидили възможността търговеца да развали договора без
предизвестие в случай на виновно неизпълнение от страна на търговския
представител, като са конкретизирани и задълженията, чието неизпълнение обуславя
упражняването на това потестативно право на търговеца.
В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че с отправянето на уведомлението за прекратяване
на договора за търговско представителство до въззивното дружество, въззиваемото
дружество е упражнило своето потестативно право да развали договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на първото във връзка с утвърдените от
търговеца правила и стандарти за работа. В същото уведомление, като причина за
развалянето са посочени: 1) изплащане на суми по пратки на лица, които не
фигурират като страна по съответния транспортен договор и без да са налични
пълномощни за това от реалните им получатели/податели (за същото нарушение е
съставен Констативен протокол от 01.10.2016 г. с предупреждение за закриване на
офис Пловдив Мартагон, 2) констатирани 5 броя нарушения по рекламация
2017-05211 във връзка с изплащане на суми по транспортни договори извън офиса и
изплащане на суми на лице, различно от получателя без да е представено
пълномощно и 3) констатирано нарушение
по рекламация 2017-05573, изразяващо се в предоставяне на пратки на лице,
различно от получателя без да е представено пълномощно. В същото уведомление в
т. 4 са описани и други нарушения на правилата и стандартите за работа на
търговеца.
Настоящата въззивна
инстанция намира, че в хода на пръвоинстанционното производство са събрани
доказателства, от които по безспорен начин се установяват извършването на
нарушенията, посочени в уведомлението за прекратяване, но и други нарушения на
правилата и стандартите, изготвени от търговеца. В този смисъл от представените
множество писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите К. и К.,
които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви –
подкрепящи се от останалия доказателствен материал, се установява, че
въззивното дружество в лицето на управителя и служителите му е нарушавало
системно Инструкцията за приемо-предаване на пратки от склад – клиент в
редакцията от 10.04.2017 г. (л. 817 от том ІІІ), като служителите не са извършвали
идентификация на получателите на пратките и не са оформяли протокол, съгласно
същата инструкция. В раздел І, озаглавен „Предаване на пратки от склад към
клиент“ е предвидено, че предаване на пратка към непълнолетно и пълнолетно
лице, служителят извършва след идентифициране на лицето чрез документ за
самоличност. В тази връзка, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите В.
и Т., тъй като същите от една страна са заинтересовани от изхода на делото, и
от друга страна показанията им противоречат на останалите доказателства по
делото, които от своя страна ги опровергават. В хода на делото са събрани
множество доказателства за регистрирани фалшиви профили, чрез използването на
чужди лични данни, както и, че от тези профили са транспортирани многократно
пратки и изпращани парични преводи. Пак от множеството доказателства е
установено, че злоупотребата с лични данни е била преустановена едва след
сигнали на действителните лица, притежаващи посочените в регистъра ЕГН и имена.
Това обстоятелство води до единствения възможен извод, че при предаването на
процесните пратки и изплащането на парични суми, служителите на търговския
представител не са извършвали идентификация посредством лична карта, доколкото
и при положение, че тези лица са ползвали чужди лични данни при евентуална
проверка, злоупотребите биха били установени още при първата изпратена пратка
и/или паричен превод. С тези си действия, служителите на въззовното дружество са
нарушили не само цитираната по-горе инструкция, но и Вътрешни правила за
контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (л.835 от том ІІ), част от които е и
задължението за идентификация на клиентите. В този смисъл, съдът не споделя възраженията
във въззивната жалба, че въззивното дружество е било в състояние на
невъзможност за идентифицира лицата, регистрирали се в платформата с чужди
лични данни. Напротив, идентификацията е напълно възможна при всяко посещение
на офиса от съответния клиент, като при констатирането на несъответствие е било
възможно изясняването на причините за това несъответствие, а при съмнение за
фалшиви профили, добрият търговец би съобщил за тези нередности на своя
съконтахент и без наличието на правила за работа.
По делото са
установени и множество други нарушения на правилата и стандартите за работа,
въведени от въззиваемото дружество видно от представените двустранно-подписани
протоколи относно неспазването на инструкциите на управление. Процесните
протоколи носят подписа на двете страни по делото, съдържат данни за извършени
нарушения, както и за размера на наложената от страна на търговеца парична санкция
за съответното нарушение и не са оспорени от страна въззивното дружество.
Въззивният съд
напълно споделя изводите на първостепенният съд относно установените съществени
нарушения на правилата на търговеца при извършването на дейността му от страна
търговския представител, досежно обстоятелството, че управителя на последното и
нейната майка са получавали парични преводи от името на несъществуващи клиенти,
за които отново не е извършена идентификация относно техните лични данни. В
този смисъл не може да се подмине и безспорно установеният факт посредством
приетата по делото съдебно-графическа експертиза, че същите са получавали
процесните парични преводи, като са оформяли разписките и ордерите като
изписвали имената и полагали подписи вместо действителния получател. В случая
беше установено, че за лицата И. П. Д., Ю. М. Т. и Х. А. П. са представени
пълномощни в полза на управителя Р.В. и св. Т., но са извършени други нарушения
на Инструкцията за изплащане на пощенски паричен превод (редакция от 20.04.2017
г.), а именно да съставят разписка за изплащане на паричен превод (т.2.1. от
инструкцията), в който следва получателят на превода или неговият пълномощник
да удостовери получаването с подпис и имена.
Настоящата
инстанция намира, че установените по делото нарушения на правилата и стандарти
на работа, заложени от търговеца се характеризират като съществено неизпълнение
на задълженията по договора, предвид специфичния характер на осъществяваната от
търговеца и представителя дейност, която
е и законодателно регламентирана със ЗПУ, както и задълженията на търговеца за
изработването и спазването на правила по ЗМИП. Не може да се подмине и
системния характер на нарушенията, като въпреки двукратно предупреждение за
последващо разваляне на договора от страна на въззиваемото дружество,
въззивното дружество е продължило с нарушаването, респективно неспазването на
правилата и стандартите при извършването на дейността на търговеца. Твърденията
на свидетелите, доведени от ищцовото дружество и въззивник в това производство,
че не били на ясно с правилата се явяват несъстоятелни и противоречащи на други
техни изявления, а именно, че правилата са били достъпни в информационната
система, с която е работил търговския представител.
Възражението,
въденето с въззивната жалба досежно нарушенията на правилата за работа на
търговеца във връзка с изготвените в полза на служители на търговския
представител пълномощни, се явява неоснователно и неотносимо, доколкото с
обжалвания съдебен акт съдът не е обосновал изводите си с този факт. Както бе
посочено и по-горе, установените по делото множество и системни нарушения на
инструкциите за работа, в достатъчна степен обосновават крайния извод на съда
за съществено неизпълнение на задълженията на въззивното дружество по договора
за търговско представителство.
С въззивната жалба
са наведени твърдения, че първостепенният съд не е взел предвид, че с
констативен протокол, връчен на 22.02.2018 г. за извършени нарушения,
въззиваемото дружество е наложило финансова санкция на търговския представител,
а не санкция – прекратяване на договора. В този смисъл се сочи, че едно за нарушение
са приложени две санкции – финансова и прекратяване на договора. Подобно
възражение би било основателно в рамките на едно трудово правоотношение, но в
отношенията между търговци, та дори и в облигационните отношения между
физически лица, подобни възражения са несъстоятелни. Плащането на санкция
(неустойка) за неизпълнение, било то поради забавено, или лошо изпълнение, не е
пречка същото това неизпълнение да служи като основание за развалянето на
договора. В разпоредбата на чл.87 от ЗЗД ясно и недвусмислено са очертани
предпоставките, обуславящи упражняването правото на изправната страна да
развали договора, като същите както бе подробно изложено по-горе, са установени
по делото.
Настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението във въззивната жалба относно
обстоятелството, че първостепенният съд е ценил доказателства, които са
недопустими, като събрани след като е настъпила процесуална преклузия за
събирането и приемането им. Окончателната преклузия за представянето на
доказателства за страните по делото настъпва след указанията на съда по реда на
чл. 146, ал. 3 от ГПК. Видно от протоколите от съдебните заседания и поради
големия обем на писмените доказателства и доказателствени искания, ответникът
по иска и въззиваем в това производство се е възползвал от правото си по чл.
144, ал. 1 от ГПК да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по
направените в заседанието доказателствени искания от ищеца и да посочи
допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
Първоинстанционният съд, като е уважил това искане на ответника и му е дал срок
да упражни правата си по чл. 144, ал. 1 от ГПК е „отложил“ преклузията за
представяне на доказателства и излагане на твърдения, предвидена в разпоредбата
на чл. 146, ал. 3 от ГПК. Ето защо, събраните по делото доказателства, които са
послужили за преценка на правнорелевантните факти от първостепенния съд, са
допустими. Не може да се подмине и фактът, че ищецът също се е възползвал от
възможността да отложи излагането на становище по доказателства, представяни от
ответника, което е било уважено от първоинстанционния съд, но за тези
доказателства не се навеждат твърдения да са събрани извън преклузивния срок.
Въз основа
изложеното по-горе, настоящата инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, заедно с фактура и платежно
нареждане за сумата от 1746 лева – адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на въззивното дружество е релевирало възражение за несвоевременно
представяне на списъка по чл. 80 от ГПК, както и другите доказателства за
сторените разноски. Съдът намира това възражение за неоснователно – списъкът по
чл. 80 от ГПК, ведно с доказателствата за сторените разноски са представени от
процесуалния представител на въззваемото дружество до приключването на делото
пред тази инстанция - арг. от чл. 80 от ГПК и ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а искане за присъждане на разноски се съдържа в
отговора на въззивната жалба. Както е прието в мотивната част на цитираното
тълкувателно решение, ограничаването на възможността за представяне на списък с
разноските до приключването на делото в съответната инстанция, е с оглед
осигуряването на равенството на страните в процеса и най-вече осигуряване
възможността насрещната страна да изрази становище по направеното искане и
представените доказателства във връзка с това искане. В този смисъл, на
процесуалния представител на въззивното дружество бе предоставена възможност да
вземе становище по представените списък и доказателства за разноски, като
същият се възползва от това право. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на „Еконт
Експрес“ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 1746 лева за платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.
Воден
от горните мотиви, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 331 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д.№
3126/2018 по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А.Б.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „***, да заплати на ”Еконт Експрес” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”***, представлявано
от прокурист В.П.П., сумата от 1746 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.