№ 16155
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110134278 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против наследниците на Х.
Костадинов Г., а именно: Е. Х. Г. и Т. Х. Г., в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Триадица“, бул. „Княз
Борис I“ № 46, вх. А, ап. 6, аб. № 13796, придобили процесния имот по наследствено
правоприемство, осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в условията на разделна отговорност, за следните суми: 294,56 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018
г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. (датата на депозиране на
исковата молба) до окончателното изплащане на вземането и 68,77 лева - законна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., както и сума в размер на 28,55 лева - главница за
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и 6,99 лева -
мораторна лихва върху главница за услугата дялово разпределение от 01.07.2019 г. до
31.05.2022 г.
Исковите претенции са предявени при условията на разделна отговорност, при
равни квоти от 1/2, както следва: 1. Е. Х. Г., ЕГН ********** - сума в общ размер на 199,43
лева, от които 147,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г.
(датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането и 34,39
лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., както и сума в размер на
14,27 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. и 3,50 лева – мораторна лихва върху главница за услугата дялово разпределение
от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г. 1. Т. Х. Г., ЕГН ********** - сума в общ размер на 199,44
лева, от които 147,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г.
(датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането и 34,38
лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., както и сума в размер на
14,28 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г. и 3,49 лева – мораторна лихва върху главница за услугата дялово разпределение
от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
1
възникнало с ответниците, в качеството им на съсобственици, придобили собствеността
върху процесния имот в резултат на настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребитЕ.те, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот с
абонатен № 13796, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Триадица“, бул. „Княз
Борис - I“ № 46, вх. А, ап. 6, топлинна енергия за процесния период, както и услугата дялово
разпределение за периода, но ответниците не са престирали насрещно, т. е. не са погасили
задължението си. Сочи, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са
изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Т. Х. Г. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответницата Е. Х. Г. оспорва предявения иск като твърди ,че сумите за топлинна
енергия до края на отоплителен сезон 2020 год. са платени ,предвид изравнителните сметки
от „Термокомплект“ООД като сума за получаване била 50лв.За периода 01.05.2021год. –
30.04.2022год. съгласно изравнителната сметка имало сума за получаване 8,28лв
С определение 29.03.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Термокомплект”ООД. Същото
не изразява становище по предявените искове,представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и
нейната стойност, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.В тежест на
ответната страна е и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата
цена.
По делото не е спорно ,че ответниците Т. Х. Г. и Е. Х. Г. са наследници на Х.
Констадинов Г.,починал на 09.06.1997год. и Лиляна Т.ова Г.,починала на 20.11.1986год.
Ответникът Т. Х. Г. е подал Молба-декларация от 30.07.2002год. за откриване на
партида за топлоснадбен имот на адрес в гр.София,ул.”Княз Борис І”,№46,ап.6 ,с досегашен
потребител Лиляна Г. ,която от своя страна фигурира като собственик в списък на живущите
на ул.Цар Борис І,№46.
Няма доказателства ,а и твърдения ответниците да се разпоредили с имота.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
2
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребитЕ.те – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект
апартамент № 6,ул.Княз Борис І,№46 ,абонатен № 13796.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период тъй като представения Договор от
262/09.08.2002год.,сключен между ЕТ с адрес гр.София,ул.Княз Борис І,№46 и
„Термокомплект“ЕООД е за срок от 1 година .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
3
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ между потребитЕ.те в сграда – етажна собственост се заплаща от потребитЕ.те на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода от
третото лице помагач , за периода 01.05.2018год. – 01.05.2019год.,издадена на
07.10.2019год. и за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.,издадена на 30.09.2020год.
Представени са и главни отчети ,от 08.05.2018год.,02.05.2019год. и
01.06.2020год.,подписани от потребител,които не са оспорени по делото.
От писмените доказателства от третото лице се установява ,че същото е извършвало
разпределение на количеството топлинна енергия в процесната топлоснабдена сграда като
са отчитани топлинна енергия за отопление на имота – съгласно показания на разпредЕ.тЕ.
на отоплителни тела в имота ,за топла вода ,по показания на водомер и е разпределяна
топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация.
За периода 01.05.2018год. – 01.05.2019год. по прогнозни данни са издадени фактури
за сумата от 514,67лв.,а е изчислена сума след изравняване от 362,19лв. ,с разлика за
получаване 152,48лв.
За периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. по прогнозни данни са издадени фактури
за сумата от 344,75лв.,а е изчислена сума след изравняване от 284,80лв. ,с разлика за
получаване 59,94лв.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца ОФ от 31.07.2019год. за сумата от 362,19лв.,за реално консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. със срок на плащане до 14.09.2019год. и
ОФ от 31.07.2020год. за сумата от 317,33лв.,за реално потребената топлинна енергия за
периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.
Представена и справка за издадени фактури ,от която се установява ,че
задължението по ОФ от 31.07.2019год. е в размер на 17.19лв.,а това по ОФ от 31.07.2020год.
е в размер на 277,35лв.Издадени са и фактури за дялово разпределение за периода
м.05.2019год. – м.04.2020год. на стойност 28.55лв.
Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като
собственици и съответно потребитЕ. на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
през процесния периода са били ответниците Е. Х. Г. и Т. Х. Г. като стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. възлиза на
294,56лв.,а главницата за услугата дялово разпределение на 28,55лв.
Възражението на ответницата Е. Г. ,че съгласно индивидуалните справки ,издадени
4
от „Термокомплект”ООД сумите са платени е неоснователно.
Според клаузите на чл.30,ал.1 от Общи условия ,потребителят следва да заплаща
установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази
стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация.
В случая са били начислявани месечни вноси,определени по прогнозна консумация
,а третото лице –помагач е извършвало изравняване като се установява ,че и за двата
процесни периода е налице сума са получаване ,като разлика от прогнозните фактури и
изчислените суми за топлинна енергия.Тази разлика ,посочена за получаване би следвало
реално са се получи от потребителя само ако той е заплатил издадените преди това от ищеца
прогнозни фактури.В случая няма доказателства прогнозните фактури да са били изцяло
заплатени от ответниците,за да възникне за тях право да получат разликата след
изравняването .Други доказателства от ответниците ,за реално плащане на процесните
задължения не са представени.
Така посочените суми се дължат ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба – 27.06.2022год. до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребитЕ.те на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.,а
ОФ от 31.07.2020год. е с падеж до 14.09.2020год. Или ответната страна е изпаднала в забава
на 15.09.2019год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до датата
на предявяване на иска.В случая той е претендирал период на забава 15.09.2019год. до
31.05.2022год. ,което обезщетение ,изчислено от съда възлиза на 53лв. До пълния предявен
размер от 68,77лв. претенцията на ищеца е неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
5
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 6,99лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Предвид че всеки от двамата ответника е собственик на ½ идеална част от
процесния имот ,то следва да носи отговорност до притежаваната от него идеална част от
правото на собственост или за ½ от дълга.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски производство ,съразмерно с
уважената част от исковете.
Доказани са разноски в общ размер от 200лв. – 100лв. д.т. , 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК.Съразмерно уважените му
претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на 188,59лв.
или всеки от двамата ответника дължи по 94,29лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна,но такава претенция не е правена от последната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. Г.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.”Княз Борис І”,№46, вх.
А,ап.6 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на
147,28 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателното й
заплащане, 26,50 лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., както и
сума в размер на 14,27 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г., ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
94,29лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Е. Х. Г.,ЕГН : ********** ,с правно основание чл.86
от ЗЗД ,за разликаата от уважения размер от 26,50лв. до пълния предявен размер от 34,39лв.
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,както и за
заплащане на сумата от 3,50 лева – мораторна лихва върху главница за услугата дялово
разпределение от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Х. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Марин Дринов” №
15,ет.1,ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на
147,28 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателното й
заплащане, 26,50 лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., както и
сума в размер на 14,27 лева - главница за услугата дялово разпределение за периода м.
05.2019 г. до м. 04.2020 г., ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
94,29лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Т. Х. Г., ЕГН ********** ,с правно основание чл.86
от ЗЗД ,за разликаата от уважения размер от 26,50лв. до пълния предявен размер от 34,38лв.
6
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,както и за
заплащане на сумата от 3,49 лева – мораторна лихва върху главница за услугата дялово
разпределение от 01.07.2019 г. до 31.05.2022 г. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект”ООД като трето
лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7