№ 215
гр. С. 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110155150 по описа за 2021 година
„Юробанк България“ АД предявява срещу М. Т. Н. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за следните суми: сумата от 5546,03 лв., представляваща дължима главница по
договор за кредит № за периода от 13.01.2021 г. до 01.08.2021 г., сумата от 200,13 лв.,
възнаградителна лихва начислена за периода 15.02.2021г. - 29.06.2021 г., сумата от
125,50 лв., представляваща начислени такси и разноски, дължими за периода от
14.01.2021 г. до 01.08.2021 г., и сумата от 188,53 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.02.2021 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит № .. по силата на който
му е разрешил ползване на кредит в размер на 7201, 60 лева за срок до дата 13.07.2021
г. Излага, че от 13.01.2021 г. ответникът е преустановил погасяване на дължимите
вноски за главница, а от 13.02.2021 г. – и на лихва, поради което е изпаднал в забава. С
оглед на настъпилото просрочие на дължимите вноски по договора за кредит /7 вноски,
представляващи главница за периода от 13.01.2021 г. до 01.08.2021 г. и 6 вноски,
представляващи договорна лихва за периода от 13.02.2021 г. до 01.08.2021 г./, ищецът е
връчил на ответника Покана за доброволно изпълнение на 29.06.2021 г., като му е
предоставил срок за плащане, след изтичането на който ще смята кредитът за
предсрочно изискуем. Поддържа се към настоящия момент ответникът да не е погасил
задължението си по кредита. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Т. Н. не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
1
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 11.07.2020 г. между „Юробанк България“ АД като кредитор и М. Т. Н., като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № .. по силата на който
кредитодателя се е задължил да предостави кредит в размер на 7201, 60 лева за текущи
нужди, а кредитополучателя се е съгласил да върне така предоставения му кредит в
срок до 13.07.2022 г. на 24 броя погасителни вноски като всяка погасителна вноска
включва главница и лихва /възнаградителна/, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. Погасителните вноски, които кредитополучателят се е задължил да
изплаща на кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. С полагането на подписа си върху договора за
кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил посочената в него сума.
Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит под формата на
паричен заем, са уредени в договора, като съгласно чл. 9, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския
съвет.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза общият размер на дължимите от ответника суми по
Договор за потребителски кредит № са както следва: задължение по главница в размер
на 5546,03 лв., задължение за възнаградителна лихва в размер на 200,13 лв.,
задължение за мораторна лихва в размер на 104,43 и разноски в размер на 125,50 лв.
Експертизата констатира, че договореният кредит в размер на 7201,60 лева е усвоен
еднократно и в пълен размер от ответницата, съобразно условията на процесния
договор, на дата 13.07.2020 и че между страните е налице валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Видно от приложените по делото писмени
доказателства и заключението на СсЧЕ безспорно се установява обстоятелството, че
ответницата е изпаднала в забава с непогасяване на месечна погасителна вноска с
падеж 13.09.2020 г., от която дата следва да се счита, че започва да тече мораторната
лихва. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост главниците по вноски от
шеста до единадесета са в просрочие (1733,14), а договорните лихви частично от шеста
до единадесета (204,29 лева).
Представено по делото е уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и разписка за връчването му ( л. 19-22), от които е видно, че уведомлението е
лично връчено на ответника на 29.06.2021 г. и поради това съдът приема, че поканата е
надлежно връчена.
Не се ангажираха други относими към изясняване на спора доказателства по
делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
2
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на действително правоотношение по договор за баков кредит, по силата на
което е разрешил кредит в размер на 7201,60 лева на М. Т. Н.; обстоятелството, че
ответникът е усвоил средствата по разрешения кредит в пълен размер; уговорената
между страните възнаградителна лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита – неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за кредит и
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата
молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна
лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението
на задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна
лихва, че е уговорено заплащането от страна на ответника твърдяните в исковата молба
такси и размерът на същите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
между „Юробанк България“ АД, в качеството й на кредитор, и М. Т. Н., в качеството й
на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави в заем на
кредитополучателя уговорената парична сума. От своя страна ответникът не е
изпълнил задължението си да върне усвоения от него потребителски кредит, като
считано от 13.01.2021 г., поради което са останали неплатени задължения за сумата от
5546,03 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит № за периода от
13.01.2021 г. до 01.08.2021 г., сумата от 200,13 лв., възнаградителна лихва начислена за
периода 15.02.2021г. - 29.06.2021 г., сумата от 125,50 лв., представляваща начислени
такси и разноски, дължими за периода от 14.01.2021 г. до 01.08.2021 г., и сумата от
188,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2021 г. до
01.08.2021 г.,
За да настъпи предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита следва да
са настъпили фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на
договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем, както и
длъжникът да бъде уведомен за това. В случая длъжникът е преустановила
плащанията, предвид което за кредитора е възникнало правото по чл. 7 и чл. 8 във
връзка с чл. 14 от Договора за потребителски кредит № да обяви предсрочна
изискуемост на вземанията си. Налице е надлежно връчено лично на ответника
уведомление, преди предявяване на настоящите осъдителни искове на 29.06.2021 г.
чрез ЧСИ Ренета Милчева, с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС.
С оглед гореизложеното, исковете се явяват изцяло основателни и следва да
бъдат уважени. Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.08.2021 г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски. Същият е направил такива за настоящото исково производство в общ
размер от 1172,93 лв., от които сумата от 242,40 лв. – за държавна такса, сумата от
530,53 лв. – за адвокатско възнаграждение и сумата от 400 лв. – за депозит за изготване
на експертиза.
За пълнота следва да се посочи, чи ищецът няма право на разноски за адвокатско
3
възнаграждение, сторени в заповедното производство, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е изцяло отхвърлено с влязъл в
сила съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж.к. „С.“, бл., вх. ет., ап. да заплати
на „Юробанк България” АД, ЕИК ... сумата от 5546,03 лв., представляваща дължима
главница по договор за кредит №, сключен ан 11.07.2020 г. за периода от 13.01.2021 г.
до 01.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
06.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 200,13 лв.,
възнаградителна лихва начислена за периода 15.02.2021г. - 29.06.2021 г., сумата от
125,50 лв., представляваща начислени такси и разноски, дължими за периода от
14.01.2021 г. до 01.08.2021 г., и сумата от 188,53 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.02.2021 г. до 01.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С. ж.к. „С.“, бл., вх. ет., ап. да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК ... и
съдебен адрес гр. С. ул. „ОО. П.“ № 260, сумата от 1172,93 лв.– разноски за
настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4