№ 1362
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 264018/17.08.2021 г. по гр.д. № 10166/2020 г. на СГС, I-30 състав е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т. С. сумата 25 000
лева по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване
неимуществените вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
269, ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с присъда по нохд № 1080/2018 г. на СГС,
НО, 18 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15.01.2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над
присъдения размер от 25 000 лева до предявения размер от 100 000 лева.
Със същото решение Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т.
С. сумата 8 700 лева по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за
обезщетяване имуществените вреди от същото незаконно обвинение, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.01.2020 г.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни.
Ищецът И. Т. С. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, с твърдения,
че първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства в
нарушение на чл. 12 ГПК, поради което постановил неправилно решение. Съдът не
отчел и всички установени обстоятелства при определяне размера на обезщетението.
Съдът не взел предвид и завишения интензитет на вредите, предвид обстоятелството,
че ищецът бил обвинен в качеството му на министър на здравеопазването.
Необосновано и при неотчитане на събраните в тази насока писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд приел и че липсва причинно-следствена
връзка между появилия се при ищеца дифузен болков синдром в областта на корема и
1
претърпения стрес вследствие незаконното обвинение. Съдът не мотивирал как всяка
от установените вреди на ищеца влияе върху общия размер на обезщетението. Моли да
бъде отменено решението на СГС в обжалваната част, като на ищеца бъде присъден
пълния размер на претендираното обезщетение, ведно със законната лихва.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната
жалба на ищеца, но е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение
в неговата осъдителна част. Поддържа, че исковите претенции не са доказани по
основание и размер. Намира, че Прокуратурата не носи отговорност за публикации в
медиите, чиито източник не е самата Прокуратура. Сочи, че ищецът не е търпял вреди
над обичайните, като поддържа, че събраните гласни доказателства са от
заинтересовани лица. Присъденото обезщетение не отговаряло на принципа на
справедливостта и неправилно било увеличено обезщетението заради качеството на
ищеца на здравен министър, като поддържа, че публичността му не може да води до
завишаване на обезщетението. Интензитетът на претърпените вреди бил изключително
малък и несъответствал на определеното обезщетение. Недоказани били и
имуществени вреди в размер на 8 700 лева, тъй като тази сума многократно
надвишавала минималния размер на адвокатските възнаграждения и не се дължала
предвид малката фактическа и правна сложност на делото. Моли обжалваното решение
да бъде отменено изцяло или евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба на Прокуратурата, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно
относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и
следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче
следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни
разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът И. Т. С. е твърдял в исковата си молба, че на 03.04.2017 г. бил
привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство пр.пр.
№9516/2017г. по описа на СГП. Обвинението било за престъпление по чл.269, ал.1 от
НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „подписка“.
През февруари 2018 г. делото било внесено в СГС с обвинителен акт и било образувано
под №1080/2018 г. С присъда на СГС по така посоченото наказателно дело ищецът бил
признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на СГП постановената
оправдателна присъда била изцяло потвърдена от САС с решение по внохд
№1510/2018г. По касационен протест на ответника, с решение от 15.01.2020г. по н.д.
№769/2019г. ВКС е оставил в сила решението на САС, с което ищецът бил
окончателно оправдан.
Ищецът е поддържал, че от незаконните действия на Прокуратурата търпял
неимуществени вреди. Сочи, че воденото срещу него производство било широко
отразено в медиите, а към датата на повдигане на обвинението изпълнявал длъжността
служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен
министър на здравеопазването. Това довело до злепоставяне на ищеца в обществото,
опозоряване на доброто му име на гражданин и професионалист – лекар, политик и
2
общественик. Рязко пострадала политическата му кариера, поради недостъпността на
публичните длъжности за лица, срещу които тече наказателно производство. През
цялото време бил разстроен и чувствал психически тормоз, притеснявал се и как се
отразява случващото се на семейството му. Особено тежко му се отразявали
публичните изяви на говорителката на главния прокурор, която излизала по
телевизията и в други медии след всяко негово публично обяснение по казуса, за да го
опровергава и категорично да твърди неговата виновност. Влошило се здравословното
му състояние, станал депресивен, затворен, получил тежък дифузен болеви синдром в
областта на коремната кухина, наложил диагностични и лечебни интервенции и
продължителен прием на медикаменти. Дълбоко били накърнени честта и
достойнството му. Предвид посоченото иска Прокуратурата на Република България да
бъде осъдена да му заплати обезщетяван за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетяване на понесените имуществени
вреди, представляващи заплатените в рамките на наказателното производство
адвокатски възнаграждения, възлизащи на обща сума в размер на 8 700 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Прокуратурата на Република България е депозирала отговор на исковата
молба, в който са оспорвали иска по основание и размер. Поддържали са,
че са недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и
причинната им връзка със същото. Сочили са, че спрямо ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение – подписка, а производството е приключило в разумния срок от
2 г., 8 м. Направили са възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за имуществени вреди са
направили възражение за прекомерност с твърдения, че минималното възнаграждение
в случая, изчислено по редна на НМРАВ възлиза на сумата от 800 лева.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следното:
С постановление от 03.04.2017 г. ищецът е бил привлечен към наказателна
отговорност като обвиняем за това, че на 24.03.2017 г. в гр. София, в сградата на
Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ / към МЗ, с цел да принуди орган на власт
- А. Х. С. – Изпълнителен директор на ИАЛ, да извърши нещо, свързано с функцията
й, а именно против волята й да назначи Б. К. Д. за заместник - изпълнителен директор
на ИАЛ, е употребил заплашване – в телефонен разговор казал с висок и заплашителен
тон на С., че ако не назначи Д. на поста, С. ще го назначи на нейното място, както и че
може да я уволни, а „може да й направи и други неща“ - престъпление по чл.269, ал.1
от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
От същото постановление е видно, че спрямо обвинения е била взета мярка за
неотклонение – подписка.
С присъда от 18.06.2018г. на СГС, НО по нохд №1080 по описа за 2018г. ищецът
е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл.269, ал.1 от НК. Срещу присъдата е постъпил протест от СГП.
С въззивно решение на САС от 02.04.2019г., постановено по внохд №1510 по
описа за 2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена.
Срещу решението е постъпил касационен протест от Апелативна прокуратура –
София, по който било образувано к.н.д. №769/2019 г. на ВКС, Трето НО, приключило с
окончателно решение от 15.01.2020 г., с което решението на САС е оставено в сила.
От ангажираните по делото протоколи от съдебни заседания, изготвени по
процесното наказателно производство, се установява, че в рамките на съдебното
производство пред СГС са били проведени три заседания, пред САС две заседания и
пред ВКС – едно съдебно заседание, във всяко от които ищецът се е явявал лично и с
3
упълномощен адвокат – И. Л..
Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на
медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в
медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца обвинение, както и изразените
мнения на представители на прокуратурата по въпроси, свързани с повдигнатото
обвинение срещу ищеца. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на
съдебния процес.
Приети са като писмени доказателства три броя договори за процесуално
представителство и защита, сключени между ищеца и Адвокатско дружество „Д., А. и
Съдружници“, с предмет съответно процесуално представителство във всеки от
етапите на процесното наказателно производство. Уговореното адвокатско
възнаграждение възлиза на 1 800 лв. за защита по досъдебно производство – пр.пр.
№9516/2017г. по описа на СГП, 3 600 лв. за производството пред СГС по нохд
№1080/2018 г., 1 800 лв. за въззивното производство и 1 800 лв. за производството
пред ВКС. Всички възнаграждения са с включен ДДС. Договорите са придружени от
издадени фактури и приходни касови ордери за заплащането на съответните суми.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. П. С. –
съпруга на ищеца и А. И. К..
Свидетелката С. е заявила, че през 2017 г., докато съпругът й бил вицепремиер
и министър на здравеопазването в служебното правителство на президента Р., срещу
него било повдигнато обвинение. За ищеца това бил истински шок. В лекарствената
политика по това време имало пропуски, водещи до недостиг на лекарства за
онкоболни и диабетици. Ищецът се опитвал да наложи управленско решение чрез
назначаването на заместник – директор на ИАЛ, който да бъде коректив на действията
и решенията на еднолично управляващата по онова време ИАЛ сена С.. Последната
подала срещу него сигнал в прокуратурата. Три дни след като предприел тази
професионална стъпка, говорител на прокуратурата направил изявление по
телевизията, в което обвинил ищеца и дори цитирал годините затвор, които ще му
бъдат наложени. Това било огромен шок за ищеца и членовете на семейството му. По
принцип той бил силна личност и до този момент свидетелката не била виждала нещо
така да го пречупи и да му нанесе такава емоционална и психическа травма. Рухнал,
загубил съня си, не се хранел. По-далечният кръг от познати на семейството – съседи,
колеги, пациенти – започнали да странят от тях, което също му се отразявало тежко.
Психическата травма се изявила физически чрез развитието на т.нар. „дифузен болков
синдром“ в областта на корема. Получавал силни и остри кризи. Първоначално
потърсил помощ в „Пирогов“, след което правили изследвания и в „Св. Иван Рилски“.
Започнал медикаментозно лечение, което продължило с месеци. В продължение на две
години и половина получавал силни болки периодично.
Според свидетелката повдигнатото обвинение му се отразило и в
професионален аспект. Ищецът бил човек с авторитет и високи професионални
качества, създател на Лекарския съюз и възстановител на здравноосигурителния модел
в България. От разговор със съпруга си свидетелката заявява, че знае за намерение на
президента Р. да го покани за поста съветник към Президентството. Когато човек е
подсъдим обаче, не може да заема политически постове. Ето защо това обвинение
сложило кръст на възможностите му за политическо развитие и кариера в тази сфера.
Имало и предложения за поста управител на различни медицински и лечебни
заведения, като не може да посочи конкретно кои. Всички обаче изчаквали да мине
делото и да има съдебно решение. Когато това станало факт и през 2020 г. ищецът бил
окончателно оправдан, вече били загубени години и шансове за развитие. Наложило се
да започне работа в семейния дентален център, което за него било свиване на
4
професионалните възможности и потенциал. От скоро работел и като консултант към
Асоциацията на лечебните заведения в частния сектор.
Емоционално случилото се му се отразило много тежко. Баща му по това време
бил на 91 години. Живеел в сравнително малък град – *** – и тъй като са известна
фамилия на учители и просвещенци, хората, които ги познавали, цялата местна
общност, коментирали, че синът на учителя С. е подсъдим. Това било много пагубно за
психиката на бащата на ищеца, а оттам и за него самия. Отделно той се притеснявал за
съпругата си и децата им. Всички те работели с пациенти – свидетелката и синът им са
стоматолози, а дъщеря им по това време била шеф на отделение за спешна неврология.
И тримата се налагало да се обясняват на пациенти, че ищецът не е виновен и че срещу
него се извършва политическо гонение. И до момента, след като съдът е оправдал
ищеца, имало хора недоразбрали, които продължавали да говорят, че е бил наказателно
преследван, което му тежало.
Процесът се отразявал в медиите като у нас, така и в чужбина, тъй като за
всички било много интересно действащ вицепремиер да е обект на наказателно
преследване. Свидетелката отбелязва, че за разлика от самото повдигане на
обвинението, оправдаването на съпруга й три години по-късно, не било така публично
оповестено, поради което нямало публична реабилитация на доброто име на ищеца.
Уточнява, че не може да каже със сигурност дали обвинението е било
повдигнато по време на мандата на служебното правителство или след това.
Последният бил доста кратък и ищецът е заемал поста си до неговия край.
Свидетелят К. е заявил, че познава ищеца отдавна, тъй като са от един град и
са учили в едно училище. В студентските си години отново били заедно. Като лекари
били разпределени в съседни села. След това, когато се преместили в София, ищецът се
изявил като лидер в областта на здравеопазването. През 2000г. свидетелят бил поканен
да бъде заместник-министър на здравеопазването в правителството, в което ищецът
бил министър. След това продължили да поддържат близки отношения, вкл. и
семействата им. Във втория мандат на ищеца като министър на здравеопазването, през
2017 г., свидетелят отново бил негов заместник, с ресор „Лекарствена политика“. Още
в началото на мандата, който бил кратък – три месеца, екипът си определил няколко
важни неща, които да свърши в този срок. Едното от тях било да се справи с недостига
на лекарства. В страната липсвали лекарства, които се плащат от Здравната каса –
инсулин, онко-медикаменти, непрекъснато получавали в министерството писма и
сигнали от пациентски организации в тази връзка. С д-р С. възложили на директора на
ИАЛ г-жа С. да започне проверки, за да се установи причината, но тя не се справила.
По предложение на д-р С. организирали съвместни проверки с представители на НЗОК
и успели да намалят недостига на лекарства със 70%. Тогава дошло това обвинение
срещу ищеца, което било шокиращо за него и за всички от неговата среда. Свидетелят
бил наясно, че д-р С. няма никаква вина, не можели да повярват, че това може да се
случи в България. Ищецът се чувствал пречупен, макар да не го показвал външно. В
средите им се смятало, че той е най-подготвеният човек, който да управлява
здравеопазването и като експерт бил спряган за министър от различни политически
сили именно в това си качество. Обвинението му подействало като силен удар, защото
попречило на плановете му за бъдеща политическа кариера като съветник на
президента. Той винаги работел с перспектива, чертаел проекти, но когато се видели
със свидетеля след повдигането на обвинението, бил потиснат. Започнал работа в
семейния дентален център. Бил разтревожен за семейството си и споделил, че се
притеснява за баща си, който по това време бил на 91 години. Тъй като са от малък
град, а новини за обвинението вървели по медиите, общи познати от града разпитвали
свидетеля за случващото се, което поведение продължава и досега.
5
Във връзка със здравословното състояние на ищеца по време на воденото
срещу него наказателно производство, свидетелят сочи, че е професор по медицина в
болница „Св. Иван Рилски“. Д-р С. му се обадил някъде през 2018г. и му споделил, че
от доста време изпитва силни коремни болки. След съответните изследвания и
консултации, свидетелят му поставил диагнозата „психосоматично страдание“. Не се
открили никакви органни изменения, туморни образования или друга причина за
болковия синдром, поради което свидетелят преценил, че се касае за прояви на болка
на соматично ниво. Проявите продължили и след края на процеса.
Според свидетеля образуваното наказателно дело се отразило на ищеца. Преди
това той винаги се занимавал с проекти, вкл. международни, винаги работел с
перспектива. След делото някак си спрял да говори са каквито и да било проекти,
разговорите били с минорен тон.
По повод твърденията на свидетеля за извършване на изследвания на ищеца
във връзка с неговите оплаквания, по делото са ангажирани като писмени
доказателства резултати от лабораторни изследвания от 06.08.2018г. и от КТ на гръден
кош – без дата, в което е посочено, че при пациента се установява нормален КТ образ.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящияг
състав намира следното:
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата
се ангажира за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. За да възникне тази отговорност следователно са необходими две
предпоставки: повдигане на обвинение за извършено престъпление и оправдаване на
лицето по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда. За да е основателен иск за
заплащане на обезщетение за вреди от незаконното обвинение следва да са доказани
още настъпили вреди в причинна връзка с незаконното обвинение и тяхната конкретна
интензивност във връзка с размера на обезщетението.
В случая в първинстанционото производство е установено, че Прокуратурата
е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от
общ характер по чл. 269, ал. 1 НК, както и че същият е оправдан с влязла в законна
сила присъда на 15.01.20204 г., като тези обстоятелства не са спорни в настоящото
производство, но е спорно какви вреди е претърпял И.С. причинна връзка с
незаконното обвинение, както и какъв е размера на следващото му се обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
В решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година
по описа на ВКС, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото
лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото
в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е
уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
6
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му
среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в
решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени
вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното обвинение. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при
наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди
обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други
доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване
на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по
гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ІV г. о. Същевременно в решение №
542/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1568/2011 година по описа на ВКС, ІV
г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното
благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е
доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен
случай факти и обстоятелства, които имат значение за изхода на спора, за да се
прецени налице ли е конкретна хипотеза на закона, при която може да се ангажира
отговорността на държавата за вреди. С Решение № 40 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2683/2019 г., III г. о. са обобщени критериите, които съдът следва да използва при
определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди по следния начин:
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от
непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с
преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото
чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното
задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед
кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на
ответника по иска – така ТР № 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.);
броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях
наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност;
общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е
преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното
производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало
е негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и
професионалния живот (вземат се пред вид преди, по време и след наказателното
производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве.
От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както
и други особености в субективния състав на престъплението (например користна цел),
особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/
или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени
негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази
7
професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и начина,
по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на
увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното
преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални
ценности.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и
връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който
незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на
увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези
конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-
икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и
средностатистически стандарт на живот.
При съобразяване указанията, дадени с цитирана съдебна практика на ВКС и
с оглед на събраните доказателства се установяват претърпени от И.С. неимуществени
вреди във връзка с повдигането и поддържането на обвинението. На първо място,
следва да се отчетат естествените презумптивни вреди, които той е претърпял – страх
от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение
в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение в социалните
отношения, които негативни усещания следва да се приеме, че са в значителен
интензитет не само предвид липсата на данни за престъпно минало на И.С., но и
предвид обстоятелството, че същият е лекар, публично известен в обществото не само
с лекарските си функции, но и с широката си обществена ангажираност, както и с
обстоятелството, че два пъти е бил министър на здравеопазването. Неоснователни са
твърденията на Прокуратурата, че общественото положение и политическата кариера
на ищеца не следва да служат като обстоятелства, обосноваващи по-висок размер на
дължимото се обезщетение, като обратното е застъпено в практиката на ВКС, цитирана
по-горе. Високите изисквания за морал, доверие и стриктно спазване на закона към
позицията на министър и обстоятелството, че И.С. е бил обвинен в извършване на
престъпление именно от позицията на власт като министър, водят до сериозно
засилване интензитета на нанесената увреда на самооценката, честта, достойнството и
доброто име на ищеца, каквото до този момент той е имал в обществото.
Всъщност посочените вреди в случая са не само презумптивни вреди – от
свидетелските показания се установява, че преди обвинението И.С. е бил уважавана
личност и се е ползвал с висок авторитет в своите среди, развивал е широка
обществена дейност, особено в качеството си на министър. Канен е за участие в
различни институции и свързани с дейността му на лекар прояви. След като
незаконното обвинение се е разчуло, за което в голяма степен е съдействало медийното
му отразяване, обществената нагласа в част от обществото се е променила, много от
познатите му са се отдръпнали. Обвинението му се е коментирало нашироко, като
особено интензивен отзвук то е имало в родния му град ***, заради което е донесло на
ищеца интензивни душевни страдания особено във връзка с начина, по който 91-
годишният му баща е приемал случващото се. Несъмнено тази промяна в
общественото мнение относно човек, който преди това се е ползвал с уважение и е
заемал висок държавен пост – министър, е довело до чувство на унижение от
засегнатите му чест и достойнство и до потиснатост. Съпругата му свидетелства, че
въпреки силния му дух и характер той буквално е рухнал. Неоснователни са
оплакванията на Прокуратурата, че не следва да се ценят нейните показания поради
близостта й с ищеца. Съдът отчита тази близост по реда на чл. 172 ГПК, но от друга
страна отчита, че показанията й са логични, безпротиворечиви, като в същото време не
8
противоречат и на други събрани доказателства по делото. Казаното от нея се подкрепя
и от показанията на свидетеля К., според когото също ищецът много се е променил и
потиснал от случващото се, предвид неговата неочакваност и обстоятелството, че
сериозните му усилия да подобри снабдяването на страната с лекарства е последвано
до толкова унизително обвинение.
Несъмнено душевните страдания на ищеца са били интензивни и предвид
широкото разгласяване на случая в медиите, което е направило повдигнатото срещу
него обвинение достояние на извънредно голям кръг от хора. Още повече, че от
събраните доказателства за медийни публикации се установява, че от говорителя на
Прокуратурата са изказвани твърдения за категорична доказаност вината на ищеца още
на ниво досъдебно производство, което изказване не само че нарушава презумпцията
за невиновност, но и внушава на широката общественост, че ищецът е престъпник.
Неоснователни са оплакванията на Прокуратурата, че не отговаря за медийните
публикации, защото повечето от тях нямат за източник Прокуратурата. Тези
публикации са израз на правото на обществото на информация, като същите
коментират действия на прокуратурата и след като същите действия са незаконни и с
тях се нанася вреда, Прокуратурата носи отговорност за тази вреда, такава, каквато тя е
настъпила за ищеца, включително за усиления й интензитет предвид медийното
разгласяване.
Не са събрани обаче конкретни доказателства относно твърдението на ищеца,
че политическата му кариера е прекратена по причина на незаконното обвинение.
Липсват доказателства за конкретни постове, които ищецът да е имало реална
възможност да заеме и не ги е заел само по причина на воденото срещу него
наказателно производство. Назначаването му като съветник на Президента Р. е било
очаквано от него, което се установява от разпита и на двамата свидетели, но липсват
данни за реално намерение на Президента да го назначи като такъв. Следва обаче да се
вземе предвид, че висящото наказателно производство несъмнено е ограничавало
възможностите на ищеца да заема съответни на подготовката, опита и квалификацията
му длъжности.
Основателно е оплакването на И.С., че в противоречие със събраните
доказателства първоинстанционният съд е приел за недоказана връзката между
получения от него „дифузен болеви синдром“ и повдигнатото му обвинение. Съгласно
чл. 197/19.10.2017 г. по гр.д. № 60238/2016 г. на ВКС, IV г.о. свидетелски показания за
травматични увреждания и последици за здравето на пострадало лице, имащи значение
за определянето на размера на застрахователното обезщетение, могат да бъдат
съобразявани от експерта при изготвяне заключението му, а в случаите, когато
свидетелят притежава съответните специални знания, показанията му следва да се
ценят с оглед с всички останали доказателства по делото. В случая е разпитан като
свидетел д-р К., който е бил лекуващ лекар на ищеца, който е посочил, че ищецът се е
обърнал към него във връзка с болките в стомаха, като от направените изследвания не
се е установило този синдром да е имал органичен причинител, т.е., някаква органна
увреда, водеща до изпитваните коремни болки. Поставена е диагноза „психосоматично
страдание“, т.е., такова, което произтича от психиката. От друга страна същото се е
появило именно след повдигането на обвинението. Липсват данни за друга възможна
причина за психосоматичния болеви синдром освен сериозното емоционално и
психическо сриване на ищеца, предвид повдигнатото обвинение. Ето защо, предвид
логическата връзка между установените факти, следва да се приеме за доказана
причинна връзка между получения от ищеца болеви синдром, който е започнал след
повдигане на обвинението и е преустановен след него (според съпругата е продължил
две години и половина). Няма данни обаче посоченото страдание да е продължило
9
дълго и след оправдателната присъда, нито ищецът да не се е възстановил от него.
Настоящият състав намира, че при установените обстоятелства, съдът следва
да приеме за доказан по основание иска за неимуществени вреди в граници, в каквито
те са засегнали ищеца конкретно. Изхождайки от горното и предвид възрастта на
пострадалия в периода на започването на наказателното производство (58 г.) – възраст,
когато човек е социално активен и в която конкретно ищецът е достигнал високо ниво
на положение в обществото; характера и интензитета на причиненото му увреждане,
установения вид и интензитет на претърпените емоционални и психически страдания и
дискомфорт; че на същия е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което той да е извършил именно в
качеството си на министър, за които е било предвидено наказание „лишаване от
свобода” в значителен размер – до шест години; обстоятелството, че обвинението е
било широко медийно разгласено; че незаконното обвинение значително е ограничило
социалната му дейност и е създало пречки пред възможността за политическо
развитие; времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед продължителността на
наказателния процес – около 3 г. и явяване на 6 съдебни заседания, която не излиза
извън рамките на разумния срок за водене на наказателен процес; че ищецът е бил
оправдан на три инстанции; фактът, че на ищецът е била взета мярка за неотклонение
„подписка”, която в минимална степен се е отразила на ежедневието му, липсата на
данни незаконното обвинение да има траен негативен ефект върху здравето, в личния и
социален живот на ищеца; както и предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, при съобразяване икономическите условия в страната към 2020 г.,
съдът намира, че доказаните неимуществени вреди на И.С. ще бъдат репарирани с
обезщетение в размер на 25 000 лева. Предвид това неоснователно е възражението на
ищеца, че присъденото от първата инстанция обезщетение не покрива всички
претендирани и доказани от него неимуществени вреди, но от друга страна е
неоснователно оплакването на Прокуратурата, че този размер на обезщетението е
завишен. Поради достигане от въззивния съд до извод идентичен с този на първата
инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане и в частта, с
която за разликата до претендираните 100 000 лева искът е отхвърлен.
По отношение на претърпените имуществени вреди от заплатено в
наказателното производство адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че
такива разноски са доказани общо в размер на 8 700 лева с ДДС. Във връзка с
оплакването на Прокуратурата, че СГС е присъдил завишен размер на това
обезщетение, настоящият състав намира следното:
В Тълкувателно решение от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК е
разяснено, че когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата
грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Когато по иск с
10
правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в
наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се
произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието
на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена
вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се
произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането
на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу
противоправното поведение на делинквента.
При така посоченото, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
установеното в НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение за конкретното
обвинение и предвид фактическата и правна сложност на конкретното дело и обема на
събраните доказателства (писмени и разпит на 12 свидетели на първа инстанция)
уговореното за досъдебното производство възнаграждение в размер на 1800 лева с
ДДС не надхвърля съществено разумното и обичайно възнаграждение, но
възнагражденията за съдебните инстанции го превишават. Според този състав разумно
за първа инстанция е адвокатско възнаграждение не по-високо от 2400 лева с ДДС и по
1200 лева с ДДС за всяка следваща инстанция. Ето защо на ищеца се дължат общо 6
600 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид достигане от настоящата инстанция до краен извод, различен от този
на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която на И.С. е присъдено обезщетение за имуществени вреди над 6 600 лева
до 8 700 лева и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Жалбоподателят-ищец, който има право на разноски предвид
изхода от спора е претендирал такива в размер на 5 лева – държавна такса и 600 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение.
Прокуратурата е направила възражение срещу разноските. Същото е
неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение в случая (при
защитаван интерес в размер на 100 000 лева имуществени вреди и 8 700 лева
неимуществени вреди) надхвърля платеното, поради което последното се дължи
изцяло.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264018/17.08.2021 г. по гр.д. № 10166/2020 г. на СГС, I-
30 състав в частта, в която на И. Т. С. е присъдено обезщетение за имуществени вреди
за сума над 6 600 лева до 8 700 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Т. С. против Прокуратурата на Република
България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 269,
ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с присъда по нохд № 1080/2018 г. на СГС, 18
състав за сума над 6 600 лева до присъдените 8 700 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264018/17.08.2021 г. по гр.д. № 10166/2020 г.
на СГС, I-30 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т. С.
разноски пред САС в размер на 605 лева.
11
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12