Определение по дело №1077/2020 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260012
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20205240101077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  260012 /11.03.2022 г., гр. Пещера

 

Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав,

на единадесети март, две хиляди двадесет и втора година,

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Милуш Цветанов,

 

като разгледа докладваното от съдията Милуш Цветанов гражданско дело № 1077 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба от Теленор България ЕАД срещу А.Г.А..

Предявения иск е допустим, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива. На следващо място подадената искова молба  е редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са необходими, допустими и относими и следва да се допуснат.

Следва да се укажат на страните възможностите и последици при постановяване на решение при признание на иска и неприсъствено решение.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:

1. Твърденията на ищеца са, че между него и ответника е имало сключен на 13.01.2018г. договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ********** и месечна такса от 30,99 лв. /с ДДС/, по който ответникът /с абонатен № *********/ не е изпълнил задълженията си да плати месечните такси и цената на осъществени извън абонаментния пакет международни разговори за периода от 15.03.2018г. до 14.05.2018г., като оставало да дължи фактурираната му сума от 158,04 лева. Поддържа се, че поради неплащането й в срок договорът бил едностранно прекратен, а за нея била издадена Заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №196/2020г. по описа на РС-Пещера. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът има спрямо него право на вземане в размер на 158,04 лева – цена на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 15.03.2018г. до 14.05.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.02.2020г. до окончателно й плащане.

            В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от особения представител на ответника претенцията се счита за допустима, но неоснователна. Сочи се, че като частни свидетелстващи документи едностранно подписаните от страна на ищеца фактури нямат материална доказателствена сила да удостоверят твърдяното доставяне и потребление на мобилни услуги, чиято цена се търси. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договора, при съображения – че липсва писмено предупреждение за развалянето -  съобразно чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на иска.

2. Правната квалификация на претендираното по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК право е: по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД.

3. Към настоящия момент няма права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване.

4. Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин:

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период, по което е изпълнил задълженията си точно, приемането на изпълнението и наличието на възникнали в полза на ищеца изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на сочените основания -  незаплатени начислени такси и цени на ползвани далекосъобщителни услуги. Ищецът следва да установи как е формирана претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги.

Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията, че ответникът реално е ползвал мобилните услуги.

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 , ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022 г. от 15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                      СЪДИЯ:

                                                                                                               /Милуш Цветанов/