Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Павликени, 05.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, III наказателен състав, в публично заседание на 09.12.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 353 по
описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по жалба от К.Д.К., ЕГН********** *** против Наказателно постановление № 20-0311-000472/***2020
г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – В.Т., РУ-П., с което на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП), като се обосновава искане за неговата отмяна по подробно изложените
съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си адв. С.,
ВТАК, поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна - становище не изразява.
Настоящият
състав, след като обсъди доводите на страните и събраният по делото
доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – засегнатото от
последиците на обжалвания акт, в законовия седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От
фактическа страна съдът приема за
установено следното:
На 27.07.2020
г. около 15:20 часа в гр. П. на ул. *** жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № *** - собственост на Ц.Г. К., ЕГН **********.
По същото време
на посочения пътен участък св. Р. и Б. ***, изпълнявали служебните си
задължения по безопасност на движението, при което Р. спрял за проверка
жалбоподателя. При разпореждането да представи свидетелството си за управление
на МПС в хода на проверката К. не представил такова. По показанията на св. Б. при
извършената справка „…в дежурната на РУ – П. и при нас се установи, че лицето е
неправоспособно.“
Поради
горното свидетелят Р., на място съставил против жалбоподателя в присъствието на
свидетел Б. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № ***.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Такива не са постъпили и в законовия тридневен срок
Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Жалбоподателят
притежава СУМПС № ***, издадено от съответните служби в гр. Р., Г. с валидност
поне до 2021 година – представеното Извлечение от база данни за шофьорска
книжка *** от 10.09.2020 година на Служба за обществен
ред и движение по пътищата, гр. Регенсбург.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите Р. и Б., които макар и след предявяване на
АУАН поддържат констатациите в него. Показанията им се кредитират от настоящия
състав като вътрешно непротиворечиви и не се установяват основания, по които да
се приеме, че те са предубедени или заинтересовани.
Настоящият
състав изгради фактическите си изводи и въз основа на събраните и проверени по
делото писмени доказателства –еднопосочни и безпротиворечиви, като от тях по
несъмнен начин се установява описаната фактическа обстановка.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
Отговорността
на жалбоподателя е била реализирана за това, че от фактическа страна на
посочените в НП време и място е управлявал лек автомобил без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Така приетите за
установени факти наказващият орган е подвел под състава на нарушението по чл.
150 ЗДвП, съгласно който „всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“ от ЗДвП.
От
събраните по делото доказателства се установяват по категоричен начин датата и
мястото на извършване на проверката, както и качеството водач на жалбоподателя.
Установява се още и че към момента на процесната проверка К. е имал издадено
СУМПС за съответната категория, валидно на територията на целия ЕС, т.е. липсва
установено каквото и да било нарушение. Липсват по делото данни дали
действително К. е заявил немското си свидетелство за изгубено и то да е било
обявено за невалидно, както и кога и за колко той се е завърнал в РБ.
Извън
това, обаче съдът намира за необходимо да изложи и следното:
В
съдебната практика е трайно утвърдено, че правоспособността и притежаването на
свидетелство за правоуправление не са идентични понятия. За да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС (чл.150а, ал.1 ЗДвП), което се издава от
органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл.
152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че
посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.
Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от
притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от
фактически състав, регламентиран с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152 от ЗДвП.
В горния смисъл
водачът ще бъде неправоспособен, ако по отношение на него не се е осъществил
фактическият състав, очертан в чл. 150-152 от ЗДвП, което в случая не е така.
Така например възможно е водачът да е правоспособен, но да не притежава
свидетелство за правоуправление, като това може да се дължи на различни причини
– ако СУМПС е отнето по административен ред, ако СУМПС е с изтекъл срок на
валидност, ако водачът е по принцип правоспособен, но не притежава СУМПС за
съответната категория МПС. В тези случаи се извършва нарушение по чл. 150а ЗДвП, а не по чл. 150 ЗДвП, т.е. не може да се приеме, че деецът е
неправоспособен по смисъла на чл. 150 ЗДвП.
Тези
трайно утвърдени в практиката положения получиха законодателен израз с
измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 2 от 2018 г., след който изрично бе посочено, че в
разгледаните по-горе хипотези не се касае за неправоспособност, а за нарушение
на чл. 150а ЗДвП. В случая не се касае за ново правно положение, а за
привеждане на граматическия текст на закона в съответствие с наложилата се
практика по прилагането му, а и на здравата логика.
Водим от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО
Наказателно постановление № 20-0311-000472/***2020 г., издадено от ВПД Началник
РУ към ОДМВР – В.Т., РУ-П. , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Велико Търново в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
БН