№ 252
гр. гр.Монтана, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630101545 по описа за 2021 година
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,,ТП‘‘ АД, ЕИК: ********* с адрес: гр.П 2303, кв.,,М‘‘,
ТЕЦ ,,Р‘‘ срещу ответницата Т. Й. КР., ЕГН ********** с адрес: гр.П,
ул.,,Р.Д‘‘, бл.64, вх.Е, ап.138 обективно съединени положителни
установителни искове със следния петитум: да бъде признато за установено,
че съществуват следните вземания на ищеца към ответницата:921,53 лв.
главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент с адрес: гр.П, ул.,,Р.Д‘‘, бл.64, вх.Е, ап.138 за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително; 114,65 лв.-мораторна
лихва, начислена за периода от 09.07.2017 г. до 16.02.2021 г. Претендира
деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
Между страните е налице облигационноправна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия при общи условия.
Искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимите от
ответницата суми за доставка на топлинна енергия за апартамент с адрес:
гр.П, ул.,,Р.Д‘‘, бл.64, вх.Е, ап.138 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
включително; 114,65 лв.-мораторна лихва, начислена за периода от 09.07.2017
г. до 16.02.2021 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
1
едномесечен срок от ответницата е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва факта,
че процесното топлоснабдено жилище е нейна собственост. Оспорва факта, че
дължи претендираните суми, тъй като не е изразходвала никаква топлинна
енергия. Твърди, за което представя писмено доказателство, че в апартамента
дори няма монтирани радиатори. Освен това не е получавала фактури за
дължимите суми. Под евентуалност, на осн. чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД прави
възражение за погасяване на вземанията по давност за сумата от 136,53 лв.
главница и 41,16 лв.-мораторна лихва.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз
основа на закона, доказателствата по делото и като съобрази
задължителната съдебна практика, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в
установения срок.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Съображенията на Районният съд са следните:
Относно облигационната връзка между страните: ответницата не
оспорва, че е собственик на процесния топлоснабден имот с адрес: гр.П,
ул.,,Рашо Д‘‘ бл.64, вх.Е, ап.138. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в СЕС/сграда етажна собственост/ се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и съответно одобрени от КЕВР. Съгласно чл.
2- топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия
най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3- в срок от 30 дни, след влизане в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.
По делото липсват данни и доказателства ответницата да е била несъгласна с
тези общи условия. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на недвижим имот-
отв. К. като собственик на имота е клиент на дружеството-доставчик на
топлинна енергия и абонат на топлопреносното дружество по силата на общи
условия.
Водим от горното достигна до извода, че страните са били в
2
твърдяната облигационна връзка за процесния период.
Видно е от заключението на вещото лице Т. по назначената от съда
съдебно-икономическа експертиза, което съдът напълно кредитира, като
обективно и компетентно изготвено: размерът на претендираната главница,
неплатена от ответника за периода от м. април 2017 г. до м. април 2020 г. е
921,53 лв. и е осчетоводявано своевременно; всяка една от издадените
фактури е с посочен падеж на плащане; размерът на обезщетението за забава
на плащане на месечните задължения общо за всички неплатени дължими
суми е 112,68 лв.; по процесните задължения няма постъпили плащания; в
счетоводството на ищеца са въведени и осчетоводените изравнителни сметки
за реално консумирана топлинна енергия.
Съгласно заключението на вещото лице Б. по назначената от съда
съдебно-техническа експертиза, на което съдът дава вяра, като компетентно и
професионално изготвено, отчитането на топлинна енергия е било
извършвано при спазване на нормативните изисквания и методиката за това,
като реално потребената топлинна енергия е на стойност от 944,00 лв./ дори в
по-голям размер от исковата сума/.
Относно възражението на ответницата, че в нейния имот дори няма
монтирани радиатори, за което прилага Констативен протокол: съдът не взема
предвид като меродавен приложения Констативен протокол, тъй като същият
на първо място е с голяма давност-от 2006 г. и на следващо място това
твърдение бе опровергано от заключението на вещото лице по СТЕ, че има
реално потребление в процесния имот на топлинна енергия, за което разбира
се са необходими монтирани в имота радиатори.
Относно направеното от ответницата възражение за частично
погасяване на сумите по давност за сумата от 136,53 лв. главница и 41,16 лв.-
мораторна лихва: съгласно чл.111, б.,,в‘‘ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3 по описа за 2011 г. на ОСГКТК на
ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съдържат признаците на
понятието ,,периодично плащане‘‘ по смисъла на чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД и за
тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност.
Видно от делото, заявителят е подал своето заявление по чл. 410 от
3
ГПК за исковите суми на 01.03.2021 г. пред РС-П. Респективно вземанията за
периода преди 01.03.2018 г. са погасени по давност. Съответно
претендираното вземане за главница за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018
г. на стойност от 110,66 лв. не се дължи и главният иск подлежи на
отхвърляне в тази част. Респективно погасено по давност на осн. чл. 111,
б.,,в‘‘ от ЗЗД е и вземането за мораторна лихва за периода съгласно
заключението на вещото лице от 09.07.2017 г. до 10.05.2018 г. на стойност от
32,38 лв. и искът за мораторната лихва подлежи на отхвърляне в тази част,
съотносимо към по-малкия размер на лихвата, изчислена от вещото лице по
СИЕ в размер на 112,68 лв.
Водим от горното съдът намира, че е налице договорно неизпълнение
от страна на ответницата по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а именно изцяло и
в срок да плаща дължимите от нея суми за изразходвана топлинна енергия за
имота, на който е собственик. От друга страна ищцовото дружество е
изправна страна по правоотношението, като е доставяла в имота на
ответницата топлинна енергия за исковия период без прекъсване.
Респективно отв. К. дължи заплащане на посочените по-горе суми, които не
са погасени по давност.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството-ищеца
сторените от него деловодни разноски, направени както в настоящото исково,
така и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2, вр.с чл. 415, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват следните
вземания на ,,ТП‘‘ АД, ЕИК: ********* с адрес: гр.П 2303, кв.,,М‘‘, ТЕЦ ,,Р‘‘
към Т. Й. КР., ЕГН ********** с адрес: гр.П, ул.,,Р.Д‘‘, бл.64, вх.Е, ап.138 :
810,87 лв. главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.П, ул.,,Р.Д‘‘,
бл.64, вх.Е, ап.138 за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. включително,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над уважения до предявения размер
от 921,53 лв. главница и за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г.-като
погасен по давност; сумата от 80,30 лв.-мораторна лихва, начислена за
4
периода от 11.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва в останалата част над уважения до предявения размер от 114,65 лв. и за
периода от 09.07.2017 г. до 10.05.2018 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т. Й. КР., ЕГН ********** с
адрес: гр.П, ул.,,Р.Д‘‘, бл.64, вх.Е, ап.138 ДА ЗАПЛАТИ на ,,ТП‘‘ АД, ЕИК:
********* с адрес: гр.П 2303, кв.,,М‘‘, ТЕЦ ,,Р‘‘ сумата от общо 795,55
лв.-деловодни разноски по настоящото дело, както и общо 64,50
лв.-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 888/2021 г. по описа на РС-Монтана
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5