Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
Гр.Елхово, 14.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 826 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на М.Г. ***, чрез пълномощник
адв. Г.С., съдебен адрес ***, адв. Г.С., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР – за заплащане на сумата от 1500.00 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до 16.10.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 16.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
- за заплащане на сумата от 180.00 лева, представляваща лихва за забава върху всяка
една от главниците в периода 16.10.2016 година до 16.10.2019 година. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.07.2016
г. до 16.10.2019 г. ищецът е работил на длъжност „младши инспектор“ в ГПУ -
Елхово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София и
съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител.
Твърди се, че през посочения по – горе времеви период
е работил на смени, като е полагал нощен труд, който преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 е довело до положен от ищеца извънреден труд, който не му е
бил заплатен от ответника в качеството му на работодател, като се претендира
сума в размер на 1500 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до 16.10.2019 година. Поради
това, че ответникът е изпаднал в забава, ищецът твърди, че за последния е
възникнало задължението да заплати и мораторна лихва върху дължимите се суми за
положен от него извънреден труд през исковия период, като се претендира сумата
от 180.00 лева лихва за забава върху всяка една от главниците в периода от
16.10.2016 година до 16.10.2019 година.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище,
депозирано по делото от пълномощникът на ищеца предявените искове се поддържат
по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 16.01.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК по искане на
процесуалният представител на ищеца е допуснато изменение в размера на
предявените искови претенции, както следва: увеличаване на размера на главния
иск от 1500.00 лева на 1748.46 лева и увеличаване на размера на предявения
акцесорен иск за лихви за забава от 180.00 лева на 207.31 лева. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, за които е
представен списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар ***, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са
съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в
резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който
при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че
при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и
специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на
основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице
основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – 01.07.2016
г. до 16.10.2019 г. ищецът М.Г.К. е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „младши
инспектор“ в ГПУ - Елхово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД
„ГП“ гр. София. Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани
от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 01.07.2016 година до 16.10.2019 година
ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1808 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от
общо 1808 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2066.54
часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за
процесния период в размер на 258.54 часа, която разлика не е начислена и не
е изплатена на ищеца. След извършени изчисления
експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1748.46 лева.
За месеците юли, август и септември 2019 година вещото
лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 136 часа, който приравнен на
дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 155.45 часа. Разликата между
приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 19.45 часа.
Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците
юли, август и септември възлиза на сумата от 152.38 лева, която вещото лице е установило,
че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката- 18.12.2019 година.
Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 16 число на
месеца/ ищецът е положил нощен труд от 24 часа, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 27.43 часа дневен труд. По този начин вещото лице е установило,
че през месец октомври ищецът е положил 3.43 часа извънреден труд, който не е
бил заплатен и възлиза на сумата от 24.56 лева. Съответно, установеният от
вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на
общата сума от 207.31 лева, като лихвата за забава е
изчислена от вещото лице от 31.01.2017 година до датата на подаване на исковата
молба – 16.10.2019 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 16.10.2016 година до 16.10.2019 година, съгласно искането
на ищеца, заявено в исковата молба.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1748.46 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.07.2016г. до 16.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху
сумата от 1748.46 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019г.
до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 207.31 лева,
представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците в периода от
16.10.2016 година до 16.10.2019 година, начислена за периода на забавата от
падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 16.10.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от
воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното
правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така и по
отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР,
чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността
на работното време на държавните служители в МВР, режима на
работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд- установено в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, от
КТ „извънреден” е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно
приложимата разпоредба на чл.178, ал.1,
т.3 от специалния ЗМВР държавните служители, какъвто е и ищецът, имат право на
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно
чл. 142, ал. 2 от КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни
и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд на смени по
график, всяка с продължителност по 12
часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни (22.00 – 06.00
часа) смени
месечно /единият месец 7, следващия 8/, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство липсва спор
между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между
страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
всички на Министъра на
вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В посочените три наредби разпоредбите на чл.3, ал.3 са
идентични и визират, че за държавните служители в МВР при работа на смени е
възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В
последващите две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Съдът приема, че в периода от отмяната на посочената Наредба с
§4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила
от 02.08.2016г./, а именно от 11.07.2016г. до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г.,
отново е била приложима
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. Или предвид изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни
актове, съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до
31.12.2018г. са действали, както следва: за периода от 01.07.2016г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г.; за периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., а за периода от
02.08.2016г. до 31.12.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. По време на действие на посочените три
Наредби, с изключение на посочения период на действие на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., при липсата на специално правило, възвеждащо
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
съдът намира, че действително е налице нормативна празнота, като в тази насока
ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд /НСОРЗ/.
Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно цитираната
разпоредба от НСОРЗ е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
- 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също
се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат- при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от
01.01.2018г. до края на процесния период - 16.10.2019г. приложение намират
разпоредбите на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а,
ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018 г. е действало
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, което предвижда, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" са заличени,
считано от 17.07.2018г. От
това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на посочения период от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. и
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период – 01.07.2016г. - 16.10.2019г.
е действало правилото на чл.18,
ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От
това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и въведеното в чл.9,
ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата
редакция на чл.9г ( изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Ето
защо с оглед на гореизложените си съображения, съдът намира, че при
липса на законова методология за преобразуване на нощния труд в дневен с
изключение единствено през времето на действие от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за периодите: от 01.07.2016г. до 29.07.2016г.; от
02.08.2016г. до 01.01.2018г.; от 17.07.2018г. до
16.05.2019г. и за периода от 01.01.2018г.
до 17.07.2018г., когато е действала редакцията на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е
положен извънреден труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден
труд за процесния период от 01.07.2016г. до 16.10.2019 г. общо 258.54 часа, като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1748.46 лева,
в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца
извънреден труд за периода от
01.07.2019г. до 30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен до 31.10.2019г.,
т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл., ищецът е положил общо 136 часа нощен
труд, които след приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 155.45 часа.
Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 19.45 часа не
е начислена, съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 152.385 лева към момента на
проверката от вещото лице – 18.12.2019 година, с което е реализиран
юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да претендира в производството,
като неплащането й след настъпване на падежа – края на м. октомври 2019 година,
установено безспорно от вещото лице, следва да бъде съобразено и взето предвид
от съда при произнасянето му по исковата претенция, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
размер на 1723.90 лева, която сумата представлява разлика между претендираното
от ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за целия исков период /1748.46
лева/ и възнаграждението за извънреден труд за месец октомври 2019 година в
размер на 24.56 лева.
Искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2019 г.
до 16.10.2019 година /датата на подаване на исковата молба за сумата от 24.56 лева,
съгласно заключението на вещото лице, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв. Положеният от ищеца извънреден труд през месец октомври
2019 година ответникът следва да заплати най – късно до 31.01.2020 година. Т.е.
по отношение на положеният през м. октомври 2019 година извънреден труд,
ответникът дължи заплащане след датата на приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд.
Вземанията за всички
главници са лихвоносни, а исковата молба има характер
на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до
30.06.2019 година в размер на 1571.52 лева, следва да бъде уважена, считано от
датата на подаване на исковата молба- 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата от 1571.52 лева.
Върху сумата от 152.38
лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода от м. юли 2019г. до м. септември 2019г. включително, с падеж на плащане
31.10.2019г., лихвата за забава следва да бъде присъдета не от датата на
подаване на исковата молба - 16.10.2019г., а от дата, на която ответникът е
изпаднал в забава по отношение на тази сума - 01.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
Върху сумата от 24.56
лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода от 1 до 16 октомври 2019 година с падеж на плащане 31.01.2020г., по
отношение на която искът се явава неоснователен, лихвата за забава не следва да
бъде присъждана.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва - обезщетение за
забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно
сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая
разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва,
със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза на общата сума от 207.31 лв. върху дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.10.2016
година /съгласно формулирания петитум/ до 30.06.2019 година, считано от последно
число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи
заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска – 16.10.2019г. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се
преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната
сума от 207.31
лева. За положеният от ищеца извънреден труд за месеците юли, август и
септември 2019 година ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2019 година, т.е.
след датата на завеждане на исковата молба, а за положеният от 1 до 15.10.2019г.
вкл. извънреден труд ответникът не е изпаднал в забава както към датата на
подаване на исковата молба, така и към датата на приключване на съдебното
дирене по делото, поради което върху сумата от 152.38 лева и върху сумата от 24.56
лева не следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на
исковата молба.
По отношение на разноските:
Направеното от ответникът искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно.
Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по –
нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв. размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно приложимата в случая
разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело е в размер на 366.90
лева. Договореното и
заплатно адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 500.00 лева. Настоящото
производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуциран до размер, близък до минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно – 380.00 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил искова молба, както и молба за
изменение на исковете.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски
пред настоящата инстанция. Дължимите на ищеца разноски, които ответникът следва
да бъде осъден да му заплати, съразмерно с уважената част от общо предявените с
исковата молба искове, са в размер на 375.23 лева.
Ответникът също има право
на разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно с
отхвърлената част от иска.
Тъй като ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид частичното отхвърляне на
предявения главен иск за сумата от 24.56 лева, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1.26
лева /при определен
от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото/.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 77.25 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати
на М.Г.К. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. Г.С., съдебен адрес ***, адв. Г.С., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1723.90 /хиляда седемстотин двадесет и три лева и деветдесет стотин/лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1571.52 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба- 16.10.2019г. до
окончателното изплащане и върху сумата от 152.38 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й
изплащане, като ИСКЪТ В ЧАСТТА за
присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.10.2019 година до 16.10.2019 година в размер на 24.56 лева, в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.10.2019 година до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати
на М.Г.К. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. Г.С., съдебен адрес ***, адв. Г.С., на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 207.31 /двеста и седем лева и тридесет и
една стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата /дължима за периода от 01.10.2016 година до 30.06.2019г.
вкл./, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 16.10.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, да заплати на М.Г.К.
с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г.С., съдебен адрес ***, адв. Г.С.,
на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК
разноски в съдебното производство в размер на 375.23 /триста седемдесет и пет лева и двадесет
и три стотинки/ лева,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН **********,***, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в съдебното производство в размер на 1.26 /един лев и двадесет и шест
стотинки/лева, съръзмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,***”
46, представлявана от Директора - Гл. комисар ***, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените
искове в размер на
77.25 /седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, сумата от 100.00
/сто/ лева разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда,
както и 5.00 /пет/лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/