Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 21.01.2020 г. гр.Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Терзиева
при секретаря Й. Тянева,
като разгледа докладваното от съдия М. Терзиева гр.дело № 2174 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Предявен иск с правна квалификация чл.
422 вр.чл.415 ГПК, във вр с
чл. 59 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В.И.И. - чрез
пълномощника му адвокат Г., за установяване съществуване на вземането му против
Н.Х.Т., за сумата от 7 510 лева, представляваща задължение за притежаваната от
него 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и е дължама за извършени ремонти на общите части на сграда – покрива
на същата, намираща се в Асеновград, ул.“Панайот Сребров“
№ 5. Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в Асеновград, ул.“Панайот Сребров“ № 5, че преди около 10 години покривът на сградата
започнал да се компрометира, като с времето състоянието му се е влошило
толкова, че с обикновен ремонт не би могъл да се постигне желания ефективен
резултат. Ищецът обяснил на съсобствениците си: Валя В., В.
Василев и Н.Т. необходимостта от изграждането на нов покрив. През 2017 г. е
издадено разрешение за строеж /за преустройство и ремонт на покрив и изграждане
на надзид до 1.50 м. на жил.сграда/,
за ремонта средствата са осигурени от ищеца, а същия е бил осъществен от Минчо Бачалов и наети от него работници. За целия ремонт на
покрива ищеца е заплатил сумата 22530 лв., в която сума влизат материали,
транспорт и труд. След извършване на ремонта – изграждане на нов покрив,
съсобственика В. Василев е заплатил на ищеца сумата 7510 лв., а ответника Н.Т.
е отказал да заплати сумата 7510 лв. – съответстваща на притежаваните от него
1/3 ид.ч. от ремонта на покрива, които е обща част на
сградата. За изпълнение на същото е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1858/2018 г., но длъжникът е
подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо моли да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че му дължи горната
сума. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Н.Х.Т. – чрез пълномощника му адвокат Ж.М., с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са съсобственици в триетажната жил.сграда, че той е собственик на първи етаж от същата,
както че е получил адресираната до него нотариална покана. Оспорва
необходимостта от извършване ремонт на покрива, да са били провеждане
предварително разговори за извършване на този ремонт и да е било взето решение
на ЕС за това. Оспорва твърдението, че не е било необходимо вземане на решение
за ремонт на общите части, тъй като сградата се състои от три етажа и попада в
обхвата на ЗУЕС – съгл.чл.3 от ЗУЕС. Оспорва достоверността на приложените
частни документи, свързани със СМР. Твърди че документ озаглавен като „ремонт
на покрив на ул.“П.Сребров“ № 5 е без достоверна
дата, а по отношение на посочените КСС – счита че същите са значително завишени
и не отговарят на пазарната стойност. Оспорва твърдението, че покрива е бил до
такава степен компрометиран, че да се е наложило демонтаж на същия и цялостното
му изграждане. Твърди, че ремонтът е извършен през 2016 г. без разрешение, за
което той и съседи са подали сигнали в Община Асеновград. Ангажира
доказателства, претендира за разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства,
че ищеца, Валя и В. Василеви и ответника Н.Т. са съсобственици на самостоятелни
обекти в жилищната сграда, находяща се в град
Асеновград, ул.“Панайот Сребров“ № 5. Ответникът е
собственик на първи жилищен етаж от същата сграда, видно от Договор за
разпределение на новострояща се жил.сграда от 28.02.1974
г.
Собственици на подпокривното пространство на
сградата са: Валя и В. Василеви и В.И.И., тъй като на
09.02.2011 г. ответника Н.Т. е продал своята 1/ 3 ид.ч.
от тавана на триетажната жил.сграда на същите.
От Община Асеновград на 15.09.2017 г. е издадено разрешение за строеж на
Валя и В. Василеви и В.И.И., за преустройство и
ремонт на покрив и изграждане на надзид до 1.50 м. на
жилищната сграда на посочения адрес.
По делото е представена преписка от Община Асеновград /от 2016 г./ за
премахване на незаконен строеж на посочения адрес
От приетата по делото СТЕ на вещото лице М.М., което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че от огледа е установено,
че е извършен цялостен ремонт на покрива на жил.сграда
на ул.“Панайот Сребров“ № 5. Дървената конструкция на
покрива е изпълнена с нов дървен материал /греди, дъсчена обшивка, летвена скара за керемидите, челни дъски/. Конструкцията е
покрита с нови керемиди, капаци, извършена е ламаринена обшивка на
комините, монтирани са хоризонтални
водосточни тръби, снегозадържащи куки и други видове
работи, отразен подробно в приложената към експертизата таблица. Качеството на
извършената работа е много добро. Стойностите на видовете СМР подробно са
отразени в основната таблица № 1 към експертизата, а стойността на ремонтните
работи е 21 720 лева. Същата е оспорена от ответника.
От приетата по делото СТЕ на вещото лице
инж. В.Х., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че стойността
по вид, количество на ремонтните дейности, разбити на материали и труд по
Справочника за цените в строителството са отразени в Таблица № 1, и са както
следва: Материали 9002.79 лв., труд 4 841.69 лв., доставно
складови разходи 10 % - 900.298 лв.,
общата сума е 20 435 лв. с включена печалба 10 % и ДДС 20 %. Стойността по вид, количество на ремонтните
дейности, разбити на материали и труд по пазарни цена са отразени в Таблица № 2
и са както следва: материали 12 539.74 лв., труд 7 813.53 лв., доставно складови разходи 10 % - 125.40 лв. Общата сума е
22 527 лв. с включена непредвидени разходи 5 % и печалба 10 %, без ДДС.
Видовете материали, вложени в строително монтажните дейности са описани в
таблица № 3.
От показанията на свидетеля Минчо Романов
Бачолов /извършил ремонт на покрива на страните/,
които съдът кредитира тъй като са подчинени на преки впечатления, се
установява, че той заедно с други работници е осъществил бутането на стария и
изграждането на новия покрив на къщата на страните. Покрива е бил започнат през
2016 г. и завършен след около 2 години. Стария покрив се подменил нацяло с нов,
стените са вдигнати около метър, поставени са нови: греди, валки,
ребра, дъски, мембранна хартия, два реда летви, нови керемиди, обшивка на
калкана, обшивка на улуците, нови улуци, без водосточните тръби. Керемидите са
сменени с нови, тъй като старите били изпочупени и много стари – не е могло да
се мине с частичен ремонт, на много места по покрива е имало течове, дървенията е била за смяна, улуците също. Свидетелят е бил
ангажират от двамата Весковци, които живеят в къщата,
плащането на материали и труда е извършено от ищеца. Свидетелят посочи фирмата,
от която са закупени материали за покрива, от стария материал нищо не е използвано,
общо за ремонта – включващо материали и труд са заплатени около 20 хил.лева /за
всички закупени материали са взимали фактури/. Първоначално ремонта е започнал
през 2015-2016 г., но общината е спряла
същия със заповед. След това ремонта е започнал отново през 2018 г. Посочената
от свидетеля сума е само за ремонта на покрива, в нея не е включена цена за
настрояването на тавана /материали и труд/, за това отделно му е било заплатено
от ищеца.
От показанията на свидетеля И.
Игнатов И. – баща на ищеца, които съдът кредитира се установява, че строежа на къщата е започнал през 1973 г. и е
завършен следващата година, с издадено разрешително от Градски съвет. Покривът
е изграден в края на 1973 г. или началото на 1974 г. За покрива са били закупени
горнооряховски керемиди, които са имали основа между тях като вар и в
продължение на времето се пукали и покрива започнал да тече на различни места, част
от капаците и гредите били изгнили. Свидетелят лично се качвал на покрива много
пъти, сменял е керемиди, подменял е капаци. На покрива на сградата от 1974 г.
до 2018 г. основен ремонт не е правен, а само частичен на проблемните места.
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
заявителя /ищец в настоящото производство/ В.И. срещу: Н.Х.Т., по което е
образувано ч. гр. дело № 1858/2018 г. на Асеновградския
РС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесната сума, както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от
длъжника и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си, в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, като се основава на същите
обстоятелства, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Покривът и комините, които са били
предмет на ремонта, представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и
са притежание на всички съсобственици на имота на адрес: гр. Асеновград, ул.
„Панайот Сребров“ № 5, при права по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС,
общата вещ се използва и управлява, съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 91 от 1.Х.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК, действия,
които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, са действия по
управление. Извършването на посочения по-горе ремонт представлява надлежно
предприето действие по управление, насочено към запазване и поддържане на
общите части, за което не е необходимо изрично съгласие на останалите
собственици. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят
от съгласието на останалите собственици и те дължат възстановяване на
направените разноски (без да изследва въпросът увеличена ли е стойността на
вещта).
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС „всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си“.
Под "тежести" следва да се разбират тези грижи и разноски, които са
необходими за запазване на вещта (Решение № 520 от 22.06.2010 г. по гр.д. №
496/ 2010 г., ВКС, IV г.о). Разбирането на правната доктрина и съдебната
практика, относно необходимите разноски, е еднопосочно: в смисъл, че
необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние, годно за тяхното предназначение (Решение № 85/24.06.2014 по гр.д. №
1157/2014 на ВКС, ГК, II г.о.).
Поради горното необосновано
е твърдението на ответника, че е следвало да се вземе решение на ЕС, за да се
поправи, съответно реконструира, покривът на сградата. Според чл. 3 от ЗУЕС:
„За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в
които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един
собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32
от Закона за собствеността.“ Чл. 30, ал. 3 от ЗС гласи: „Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.“,
а чл. 32, ал. 1 от ЗС „Общата вещ се използува
и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ.“ Именно защото конкретната ситуация влиза в хипотезата
на чл. 3 от ЗУЕС се прилага Законът за собствеността. Чл. 3 ЗУЕС препраща към
чл. чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Нелогично
е твърдението на ответника, че приложение намира ЗУЕС. Следователно, лишено от
правна логика е твърдението на представляващия ответната страна, че решение на
ЕС е било изобщо необходимо.
На първо
място се оспорва необходимостта от извършване на ремонт на покрива. Оспорва се,
също така, обстоятелството, че между ищеца и ответника са провеждани каквито и
да са разговори, във връзка с необходимостта от ремонт на покрива. Твърди се,
че не са били вземани каквито и да било решения на ЕС, във връзка с ремонт на
общи части. Ответникът заявява с отговора си, че всъщност е необходимо
вземането на решение за ремонт на общи части, тъй като сградата се състои от
три етажа и попада в обхвата на ЗУЕС, съгласно чл. 3 от ЗУЕС. Оспорва, също
така, достоверността на приложените по делото с исковата молба частни
документи, както и че записаните стойности върху тях не отговарят на пазарните
към момента на извършване на ремонта. На последно място, ответника оспорва
извършването на каквото и да е заплащане на суми за ремонт на покрива на процесната сграда.
Недоказано остана твърдението на ответника Н.Т.,
че причините за демонтажа на покрива на къщата, находяща
се на адрес: гр. Асеновград, ул. „Панайот Сребров“ № 5
били свързани с невъзможността да бъде извършено надстрояване на сградата, без
предварително физическо отстраняване на покрива. Напротив от събраните
свидетелски показания на свид. И. се установява, че
ремонта на покрива е започнал праз 2015 г., след като съседи са протестирали
общината е издала заповед и е спрян строежа. След това ищецът е направил нов
проект, които е бил одобрен и ремонта отново е продължил от средата на 2018 г. (две
години след започването), като е завършен същата година окончателно. От
показанията на свид. Бачолов
се доказа, че преди да започнат да работят по покрива са извършили оглед и установили,
че покрива не е можело
да се мине с частичен ремонт, защото керемидите са били стари, с
варовик и част от тях счупени. Керемидите, валките и
гредите на покрива са били за смяна, при огледа са установили теч около
комините, на ребрата и гредите, както и че част от дървения материал били
изяден от дървояди или изгнил.
От показанията на свидетелите на
ответната страна: Х.Т. и В.К. се установява, че не са виждали състоянието на
покрива отблизо или ако са го виждали, то е било преди твърде много време. Тези свидетели доказаха с показанията си, че
нямат точни наблюдения над състоянието на покрива преди извършения от ищеца
ремонт. Това означава, че те не знаят какво в действителност е било състоянието
му, не са наясно колко наложителна е била подмяната на покрива. В допълнение от
събрания по делото доказателствен материал става
ясно, че ищеца В.И. и съсобственика В. Василев са започнали цялостен ремонт на
покрива, тъй като не е имало друга възможност за възстановяването му.
Следва да се има предвид и
факта, че през целия етап на осъществяване на строителните дейности по ремонта
на покрива, ответникът не се е възпротивил, че такъв ремонт се извършва, че
същият се осъществява без негово съгласие. Не се установи също, че имало
уговорка между страните в процеса да се извърши надграждане на сградата, а ремонта
на покрива да остане за сметка на ищеца. Ответникът не доказа изложеното в
отговора на исковата молба твърдение, че „причините за демонтажа на покрива са
обвързани с невъзможността да бъде извършено надстрояване на сградата, без
предварителното физическо отстраняване на покрива, а не с компроментиране
на покривната конструкция“. Напротив от
събраните по делото доказателства става ясно, че такъв основен ремонт е бил
абсолютно наложителен в случая.
По повод твърдението на ответника
Н.Т., че не са провеждани каквито и да било разговори във връзка с необходим
ремонт на покрива между него, ищеца и В. Василев в качеството им на
съсобственици, от
ответника не се събраха каквито и да са
доказателства, в подкрепа на това твърдение. Напротив от ищеца бе доказано, че
до момента на подаване на ИМ е инициирана кореспонденция между страните по този повод,
състояща се в разговори между ищеца, ответника и другия съсобственик, изпращане
на нотариална покана чрез нотариус Екатерина Начкова, получена лично от
ответника на 05.07.2018 г., както и подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК, която не е довела до адекватен
резултат, а именно заплащането от страна на Н.Т. на сумата 7 510 лв.,
съответстваща на притежаваните от него 1/3 идеални части от покрива,
представляващ обща част на сградата. Установи се, че никой от съсобствениците в
сградата не се е възпротивил, когато е бил извършван ремонта на покрива.
Относно качеството на
осъществения ремонт, ответникът Н.Х.Т. не е правил каквито и да било възражения.
Що се касае до оспорването на
достоверността на приложените частни документи от ищеца, съдът счита че
достоверността на същите беше потвърдена. От показанията на свид.Бачолов, участвал в извършването на ремонта на покрива, се
установи че представения документ е изготвен от него, във връзка с този ремонт.
По отношение
на твърдението на ответника, че посочените КСС са значително завишени и не
отговарят на пазарните стойности: по делото се изготвиха и приеха две СТЕ. В
първата е прието, че ремонтът на покрива възлиза на стойност не по-малка от 21
720 лв., която беше оспорена от представляващия ответника. От заключението на
повторната експертиза се установи, че стойността на ремонтните дейности възлиза
на 22 527 лв., или следва да се приеме, че цената от 22 530 лева, платена от
ищеца за ремонта на покрива, не е завишена.
Не на последно място, с отговора
на исковата молба се оспорва заплащането на каквито и да са суми за ремонт на
покрива на процесната сграда. И това
твърдение от страна на ответната страна остана недоказано. При разпита на свид. Бачолов се установи, че
същия е работил на покрива на къщата: бутане на стария и направа на нов покрив,
до 12 човека са работили на ден на този обект, ангажирани са били от двамата Весковци, а ищеца е плащал за всичките закупени материали и
положен труд. Документът, който бе показан на свидетеля в съдебно заседание е
изготвен от него, само за ремонт на покрива, надстрояването не е включено в
тази разбивка /отделно му е било платено надстрояването/. Тъй като договорът за
ремонт на покрива е вид договор за изработка, то следва да се има предвид, че
последният е неформален договор. За да е действителен не е нужно да бъде
сключван в определена форма. Между ищеца и свид.Бачолов е било постигнато съгласие, във връзка с всички
съществени елементи на договора, поради което следва да се приеме, че
последният е действителен. В тази връзка - не е нужно да се представя писмен
документ, за да се свидетелства извършването на плащане по този неформален
договор. Обстоятелството, че извършващия ремонта свидетелства пред съда, че
уговорената сума му е заплатена изцяло от ищеца, то следва да се приеме, че това
твърдение е доказано.
Ремонтът, извършен от ищеца в
настоящото производство, е качествен - направен е професионално с добри
материали, в тази посока свидетелстват приетите по делото експертизи и
разпитаните свидетели.
Или съдът приема, че извършения от ищцата В.И. ремонт,
представлява действие по управление за запазване и поддържане на общите части,
за което не е необходимо изрично съгласие на останалите собственици, въпреки че
за предстоящия ремонт са били предварително уведомени останалите съсобственици
/единия от които е заплатил припадащата му се част за ремонта/, а ответника
въпреки че е бил уведомен и не се е противопоставял на извършването на същия не
е заплатил своята част. От събраните по делото множество писмени и устни
доказателства се установи, че извършения от ищеца през 2017 г./2018 г. ремонт
на покрива е бил наложителен, поради което същия не е бил длъжен да иска
предварително разрешение за извършването му от останалите съсобственици. За
този ремонт е знаел ответника, които не са е противопоставил за извършването
му. От приетата по делото СТЕ се установи, че основен ремонт на покрива е
извършен, качеството на извършения ремонт е добро и стойността на същия е общо
22 527 лева. В последствие на ответника е изпратена нотариална покана, с
която същия е поканен да заплати припадащата му се част от стойността на
извършения ремонт. При така събраните доказателства се установява, че за
ответницата е възникнало валидно задължение за плащане на сумата от общо 7509
лева, представляваща припадащата му се част от разноски за извършването на цялостен
ремонт /подмяна/ на покрива на сградата, тъй като той не е изпълнил това
задължение в дадения с нотариалната покана срок. Или предявения иск като основателен, ще следва
да се уважи за сумата 7509 лева, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 7509 лева за ремонт
на покрива – представляваща 1/3 ид.ч. от стойността
на цялостния ремонт на покрива. Всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване
на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт - изпълнението на негово задължение, с
което той е спестил възникнали за него разходи. Ето защо ответникът следва да
заплати на ищеца общо сумата 7509 лева, ведно със законната лихва от подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените в настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски общо в размер на
500.20 лева, за внесена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски общо в размер на 800.20
лева, за внесена държавна такса, депозит за СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че: Н.Х.Т., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на В.И.И., ЕГН **********
***, сумата от 7510 лева (седем хиляди петстотин и десет), представляваща
непогасената част -1/3 ид.ч. от дължимата от него
сума за ремонт на покрива на сграда (обща част на сградата), находяща се в град Асеновград, ул.“Панайот Сребров“ № 5, ведно със законна лихва, върху главницата считано
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 06.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, за която е била издадена Заповед № 926/08.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1858/2018 г. по описа на Асеновградския
РС.
ОСЪЖДА Н.Х.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.И.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1300.40
лева (хиляда и триста лева и
четиридесет стотинки) - разноските по ч. гр. дело № 1858/2018 г. и по
настоящото гр.д. № 2174/2018 г. по описа на Асеновградския
РС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: