Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-24                               26.03.2019 година                              град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На дванадесети март                                                                            година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева  

                                                                                    2. Кремена Лазарова

                   

                                                  Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  189 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3336/29.06.2018г. на ЦРС от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. “Стефан Стамболов” 26, чрез адв.Мая Великова – процесуален представител, против решение № 50/05.06.2018г., допълнено с решение № 60/20.07.2018г., допълнено с решение № 94/26.11.2018г. и определение № 12/11.01.2019г., всички по гр.д.№ 245/2017г. по описа на ЦРС, в частта, с която е уважен предявеният от Р.М.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.Я. п., общ.П., ул. „В.“ № **, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26- партер, офис 2, адв.С.Каров, срещу дружеството иск за заплащане на обезщетение по договор за застраховка „Каско+“ поради настъпило застрахователно събитие за размера над 3045.52лв. до размера от 9 345.52лв. Твърди се, че в обжалваната част постановеното решение не е правилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, съобразно въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата чрез адв. С. Каров. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски.

Пред въззивния съд не са допуснати нови доказателства.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

ЦРС е разгледал иск с правно основание чл. 386 КЗ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от Р.М.С. против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Въззиваемият е твърдял, че на 25.01.2017г. в резултат от ПТП, на собствения му автомобил, марка „М.“ модел „* ***“, с рег.№ А 7366 МС, са причинени щети – подробно изброени в приложения към исковата молба опис-заключение. При наличието на сключен с въззивника договор за застраховка „Каско+“ на МПС, е обявил щетата при застрахователя и е образувана преписка. Въпреки наличието на достатъчно убедителни доказателства за механизма на ПТП и вида и размера на щетите, въззивникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ето защо С. е завел искова молба, с която е молил, след като се установи основателността на изложените твърдения, да бъде осъден застрахователят да му изплати сумата от 9 800лв. главница, съответстваща на 70% от стойността на автомобила съобразно договора за застраховка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Ангажирани са доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззивното дружество – „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, съдебен адрес: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов” 26, е оспорило иска чрез процесуалния си представител – адв.М.Великова. Оспорено е изложеното в исковата молба и се твърди, че липсват доказателства, че уврежданията са получени в резултат от покрит застрахователен риск. Заявява, че обезщетение не се дължи, понеже е налице основание за изключване на отговорността на застрахователя. Моли за отхвърляне на иска. Също ангажира доказателства.

Видно от приложената на стр.5 застрахователна полица № 440116021044943 от 29.11.2016г., с валидност на застраховката от 30.11.2016г. до 29.11.2017г., между въззивника и собственика на процесния л.а. – Р.С., е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско+“ на МПС.

При разглеждане на спора пред настоящата инстанция страните спорят само относно размера на дължимото обезщетение. Ето защо съдът приема за безспорно, по реда на чл.153 ГПК, че на 25.01.2017г. застрахованото МПС, собственост на въззиваемия е претърпяло самостоятелно ПТП - при движение, по пътя с.Ново паничарево – с.Ясна Поляна и в резултат от това автомобилът е увреден.

Видно от опис-заключение от 03.02.2017г. – стр.31 и опис-заключение от 21.02.2017г. – стр.33, по щета № 44010211700715 на Застрахователя, са констатирани щети по тридесет броя детайли на лекия автомобил, изброени по двата описа.

 Не е спорно между страните, че въззиваемият е предявил пред  застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и е заведена преписка по щета № 4401021100368. На С. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че след детайлен оглед от ангажирано от застрахователя В.л. е установено, че вредите по автомобила не съответстват на описаното от него ПТП – писмо изх.№ 03-483/27.04.2017г. – стр.9.

За доказване на вредата по делото са извършени съдебно-техническа експертиза, съдебна авто-техническа експертиза и комплексна СТЕ. От заключението на В.л. се установява, че ищецът се е движел по конкретния пътен участък  със скорост от около 50 км./ч., която е в рамките на допустимата от закона скорост от 90 км./ч., като асфалтовата настилка е с много неравности и пукнатини. По мантинелата, където се сочи за място на удара, се вижда следа от задиране. Щетите по МПС-то съответстват на следите по мантинелата. От експертизите – СТЕ и съдебна авто-техническа експертизи следва извод, че уврежданията по автомобила са в причинно-следствена връзка с твърдяното от въззиваемия ПТП. В.л. е дало заключение и за стойността на увредените части, като счита, че не е налице тотална щета.

От извършената комплексна експертиза, обаче, се установява, че стойността на частите, необходими за ремонт на автомобила, надвишава остатъчната му пазарна стойност, т.е. трите вещи лица са счели, че е налице тотална щета. По отношение на средната пазарна цена вещите лица са отговорили, че не могат да определят такава, понеже става въпрос за рядко срещан автомобил в Република България. Автомобилът е поръчков, макар и доста амортизиран, освен това е предназначен за пазара на Великобритания и е с дясна дирекция. Комплексната експертиза посочва за автомобила пазарна стойност към датата на инцидента – 14 000лв., а третото В.л. инж. Желязков е заявило, че според него автомобилът е с пазарна стойност от 5 000лв., като се има предвид, че е с пробег от 377 000км., освен това е сериозно обезценен от времето и ползването, затова го оценява на 5 000лв.

Основният спор в случая е относно размера на дължимото обезщетение, като се свежда до това дали следва да бъде намалено, съобразно установената съдебна практика - Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, като се оцени фактът, че возилото е с дясна дирекция. По този повод съдът се съобрази с отразеното от В.л. инж.Илиев, че при сключване на договора за застраховка клиентът – въззиваемият, е посочил, че автомобилът е с лява дирекция и така е записан в застрахователната полица. Въпреки това има данни, че за да се сключи договора е бил направен оглед от служител на въззивника, т.е. той е уведомен за особеностите на МПС-то.

Освен това съдът приема, че видно от застрахователната полица, автомобилът е оценен при сключване на договора за застраховка на 14 000лв. от самите експерти на застрахователя. Ето защо е необосновано да се твърди, че пазарната му стойност около 2 месеца след сключване на договора драстично е намаляла около три пъти и то без да са налице данни за други ПТП-та или настъпили обстоятелства, които да го обезценят толкова бързо. Затова настоящият състав кредитира тройната СТЕ, като отчита и особеното мнение на В.л.Желязков.

При така изложеното и детайлно описаната от районния съд фактическа обстановка по делото, съдът споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на ЦРС относно основателността на претенцията за главницата и дължимата законна лихва и намира, че обжалваното решение е правилно , съобразено със закона и трайната съдебна практика и следва да бъде потвърдено.

Съответно, направените от двете страни разноски за настоящата инстанция ще останат така, както са извършени.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/05.06.2018г., допълнено с решение № 60/20.07.2018г., допълнено с решение № 94/26.11.2018г. и определение № 12/11.01.2019г., всички по гр.д.№ 245/2017г. по описа на ЦРС в обжалваната част.

Разноските за настоящата инстанция остават за страните така, както са извършени.

Решението е окончателно.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: