РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Хасково,
08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова адм. дело №860 по
описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба подадена от М.Б.Ю. ***, депозирана чрез пълномощник адв. Ч., против
Решение № 1012-26-311-1 от 05.08.2021г.на Директора на Териториално поделение
(ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********-2140-26-517 от
06.07.2021г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Хасково, с което е отказано
отпускане на ЛПОСВ.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно
е зачетен трудовият и осигурителен стаж на жалбоподателя като
продължителност. Игнорирана била доказателствената стойност на удостоверителни
документи издавани съгласно разпоредбите на чл.40 от НПОС. Незаконосъобразно
бил игнориран осигурителния стаж на оспорващия за периода от 07.12.2020г. до
09.03.2021г. Извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ-Хасково
била нищожна по своята същност, тъй като била осъществена от неоторизиран
контролен орган – без издадена заповед за проверка съгласно разпоредбите на
Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно
ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, в която било регламентирано
кога се извършва ревизия и кога се извършва проверка от контролен орган на към ТП на НОИ.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният акт и потвърденото с него разпореждане. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител, който излага подробни съображения за отмяна на
оспореният акт.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният
административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № Ц 2113-26-891 от 22.07.2020г. отправено до ТП на НОИ-Хасково, М.Б.Ю.
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
молбата приложил документи удостоверяващи трудовия му и осигурителен стаж.
С Разпореждане №
**********/Ц2140-26-305 от 20.11.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-Хасково, отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М.Б.Ю. било отказано. Разпореждането било връчено на
26.11.2020г., като няма данни същото да е било обжалвано.
На 10.03.2021г. М.Б.Ю.
подал ново заявление до Директора на ТП на НОИ-Хасково с вх. № 2113-26-278 от 10.03.2021г. с искане
за отпускане на ЛПОСВ, към което приложил документи за трудов и осигурителен
стаж.
По искане изх. №
21102-26-198 10.03.2021г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково за потвърждаване на данните за осигурителния
стаж и доход помесечно за периода от 07.12.2020г. до 09.03.2021г. вкл., Началника на отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Хасково
издал на 11.03.2021г. резолюция, в която отразил необходимост за проверка, с адресат г-жа Ж. и срок до
25.03.2021г.
Резултатите от
проверката възложена с посочената резолюция били обективирани в Констативен
протокол № КВ-5-26-00897524/23.03.2021г. изготвен от контролен орган при ТП на
НОИ-Хасково - П. Е. Ж. – старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Хасково.
На база този
протокол, същият орган издал Задължителни предписания № ЗД-1-26-00897533 от 23.03.2021г.,
с които указал на М.Б.Ю. да подаде в ТД
на НАП-Пловдив–офис Хасково, Декларация обр.1“Данни за осигуреното лице“, съдържаща заличаващи данни за периода 07.12.2020г.-09.03.2021г.
С писмо от
06.07.2021г. Началника на отдел“КПК при ТП на НОИ-Хасково уведомил Началник
отдел“Пенсии“ при ТП на НОИ-Хасково, че неоснователно подадените данни от М.Б.Ю.,
за процесния период, са служебно заличени.
С Разпореждане №
**********/2140-26-512 от 06.07.2021г.
Ръководителя на „ПО“при ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне ЛПОСВ на М.Б.Ю..
Разпореждането
било обжалвано от адресата му на 15.07.2021г., като оспорването било заведено при
ТП на НОИ-Хасково с вх. № 1012-26-311, от същата дата.
С Решение № 1012-26-311-1 от 05.08.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Хасково, жалбата срещу посоченото разпореждане била
отхвърлена. За да постанови негативният
за оспорващия резултат административният орган е приел, че не са налице
условията и предпоставките на чл. 68, ал.3 от КСО за отпускане
ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като същия има по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж, както и че при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, нормата на чл.
15, ал.4 от НПОС е неприложима.
Решението е връчено на адресата чрез изпращане на
известие за доставяне, което е получено на 09.08.2021г. Жалбата срещу решението
е подадена на 20.08.2021г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с
вх.№1012-26-311-2 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Проверяваното в
настоящото производство решение
изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1,
т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се
отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда
от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително
изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите по
делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
По материалната законосъобразност на
оспореното решение съдът намира следното:
Спорните въпроси
по делото са два - дали правилно е зачетена календарната продължителност на
стажа положен от жалбоподателя в периода 12.12.1974г. – 11.12.2010г. и
дали следва да бъде зачетен за
осигурителен стаж времето от 07.12.2020г. до 09.03.2021г. през което жалбоподателя твърди, че е осъществявал
дейност като земеделски производител.
Видно от описа
на осигурителния стаж съдържащ се в административната преписка на
оспорващия е признат стаж от I – ва категория труд в размер на 07г.02м. и 18 дни, от II–ра
категория труд в размер на 04г. 03м. и 08 дни, от III-та
категория труд в размер на 02г. 02м. и
13дни и стаж по чл. 104, ал.3от КСО в
размер на 01г.00м. и 21 дни. За действителен осигурителен стаж е приет такъв в
размер на 14г., 9м. и 0 дни, а за целите на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО общия стаж превърнат към трета категория труд
е приет за такъв в размер на 22г., 08м.
и 29 дни.
Жалбоподателят
не е оспорва обстоятелството, че за времето от 12.12.1974г. до 11.12.2010г. е
полагал труд при визираните в описа осигурители, на посочените длъжности и периоди. Отразеното в описа
изцяло съответства на приетите по делото като писмени доказателства без
оспорване от страните и представени от жалбоподателя в хода на производството
пред Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, трудова книжка, осигурителна
книжка, УП-2 и обр.УП-3. Други писмени доказателства, от които да се установява
различен времеви период на полагания при посочените в описа осигурители труд
или труд полаган при други осигурители и за различни от визираните в описа
периоди не са били представени от жалбоподателя, нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното производство. Ето защо
неоснователно се явява възражението на оспорващия, че неправилно е зачетена
календарната продължителност и наличния му трудов стаж за периода 12.12.1974г. - 11.12.2012г.
Напротив - по представените и налични по делото документи за трудов и
осигурителен стаж, съдът намира, че за процесния период, същия правилно е
зачетен като продължителност и категория труд. Съответно и на база приетите като част от
административната преписка документи законосъобразно Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково,в
потвърденото от ответника разпореждане, е възприето, че спрямо жалбоподателя не
са налице основания за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като
макар последния да е навършил изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от
събраните по делото доказателства съдържащи се в административната преписка, че
към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, последния няма необходимия
осигурителен стаж от 39г. Правилно е възприето в потвърденото от органа
разпореждане и че не са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 69б,
ал. 1 и ал.2 от КСО тъй като М.Б.Ю. няма
10 години стаж при условията на първа категория труд и 15 години при условията
на втора категория труд.
Касателно твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразно игнориране на осигурителния му стаж за периода от 07.12.2020г. до 09.03.2021г.,
през което време се излагат доводи че оспорващият е осъществявал дейност като
земеделски стопанин и е бил осигурено лице :
Понятието
"осигурено лице" по смисъла на част
първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се
лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.
6, ал. 8, а лицата по чл.
4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. ". В чл.
10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. В чл.
4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по този кодекс, а в чл.
4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл.
4, ал. 4 от КСО, лицата по ал.
3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да
се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица -
на основание чл.4, ал.3, т.4, вр. ал.4, вр. с §1, т.5 от ДР на КСО.
От посочените разпоредби следва извода, че за да е налице качеството
„осигурено“ или „самоосигуряващо“ се лице
законодателят изисква кумулативно
регистрация, като земеделски стопанин, упражняването на дейност и
внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
Легално понятието
"регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на
КСО е определено в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред". В чл.
5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл.
1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че
задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.
4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване
на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По делото не е спорно,
че жалбоподателят е бил регистриран като земеделски стопанин считано
от 07.12.2020г. Установява
се от Констативен протокол № КВ-5-26-00897524/23.03.2021г. на Контролен орган
при ТП на НОИ ,че регистрацията на М.Б.Ю. като земеделски стопанин от 07.12.2020г., е със заявен вид на
осигуряване за фонд“Пенсии“, за същия са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода 07.12.2020г.
до 09.03.2021г., заявеното в анкетната му карта намерение е да засее основна
култура – домати – полски на площ от 0.500ха, и към 09.03.2021г. - последен ден
в осигуряване, това обстоятелство не е било променяно от лицето.
Това обаче не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството
"регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла
на КСО. По аргумент от § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска/растителна
продукция, предназначена за продажба(производството за лични нужди не покрива
изискването за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред,
не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице
всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената
разпоредба – т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при
наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и
внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на
осигурителното правоотношение по чл.
10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4
от КСО във връзка с § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО
като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска
продукция с цел продажба". Доказателствената тежест за установяване факта
на произвеждане на растителна продукция
с цел продажба тежи върху оспорващата страна.
Същевременно установява
се, че със задължителни предписания от 23.03.2021г. на жалбоподателя е указано да
подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация обр. № 1“Данни за
осигуреното лице“ съдържаща заличаващи данни за цитирания спорен период, като е
прието, че М.Б.Ю. не отговоря на изискванията на пар.1 ,т.5 от ДР на КСО,
според който регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводдители са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба и са
регистрирани по установения ред
Към момента на
произнасяне на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково по заявлението за
отпускане ЛПОСВ на жалбоподателя, респ. и към датата на произнасяне на
Директора на ТП на НОИ-Хасково с оспореното решение, осигурителните данни за М.Б.Ю.
касаещи периода 07.12.2020г.-09.03.2021г. са били заличени. Това означава, че
към момента на произнасяне от тези
административни органи, за този спорен
период, данни за осигурителния доход
и осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за фонд“Пенсии“ за
жалбоподателя не са били налични, а оттук и че за същия период на това
основание М.Б.Ю. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на пар. 1,
т.5 от ДР на КСО. В хода на съдебното
производство жалбоподателя не е ангажирал никакви доказателства и
доказателствени искания оборващи този довод на ответника, както и такива че за
спорния период оспорващия действително е осъществявал дейност като земеделски
стопанин, като е произвеждал земеделска продукция предназначена за продажба.
Следователно
верни са изводите на административният орган, че за периода 07.12.2020г.-
09.03.2021г. жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО (във връзка с § 1,
т. 5 от ДР на КСО), като същите почиват на събраните по делото писмени
доказателства.
Оспорващия
твърди, че разпореденото заличаване на осигурителен стаж за посочения период е
неправилно и е проведено в нищожно производство, което води и до
незаконосъобразност на оспорения акт. Съдът не споделя това възражение.
Неоснователно се
твърди, че допуснатото нарушение на закона в хода на административното
производство по издаване на задължителните предписания и по-конкретно по
възлагане на проверката, с която е започнало това производство от некомпетентен
орган са довели до незаконосъобразност на оспорения в настоящото съдебно
производство акт, респ .и на потвърденото с него разпореждане.
Производството
по издаване на задължителни предписания и производството по отпускане на ЛПОСВ
са отделни и независими едно от друго, и се провеждат при различни
предпоставки, условия и ред. В настоящото съдебно производство, предмет на разглеждане по което е законосъобразността на издаденото в
производство по отпускане на личния пенсия за осигурителен стаж и възраст решение
на Директора на ТП на НОИ-Хасково, съдът не може да проверява
законосъобразността на задължителните предписания, с които е наредено подаване
на декларация обр.1 съдържаща заличаващи
данни за периода 07.12.2020г.-09.03.2021г., доколкото издаването на
задължителните предписания не е елемент от производството по издаване на
разпореждане за отпускане на ЛПОСВ от Ръководителя на „ПО“ при съответния ТП на
НОИ, т.е. същите не представляват акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Напротив
задължителните предписания са административен акт, който подлежи на
самостоятелно оспорване по реда на глава осма от КСО. В случая не се твърди, нито се
представят доказателства те да са били оспорени по административен, респ. и по
съдебен ред, поради което и предвид твърденията на органа, че са влезли в сила
и се представят доказателства за
реалното им изпълнение, съдът е длъжен да ги зачете като стабилен административен акт. По
аргумент от чл. 17, ал.2 на ГПК, приложим в настоящото производство на
основание чл.144 от АПК, вр. с чл. 118, ал.3 от КСО, съдът не разполага с
възможност и инцидентно да се произнася по валидността на посочените
задължителни предписания, доколкото същите се противопоставят на страна
участник в производството по издаването им, която е разполагала с право да ги
обжалва. Дали са връчени надлежно или не задължителните предписания, също не
може да бъде предмет на преценка в настоящото производство. Нередовното им връчване няма отношение към
законосъобразното им издаване – това обстоятелство е относимо единствено към
преценка спазване срока за обжалване, и
то в случаите на оспорване с твърдения за
незаконосъобразност.
Касателно
констативният протокол на база който задължителните предписания са издадени е
необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен
институт, а съгласно чл.
107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен
институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на
Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО, е да извършват проверки и ревизии във връзка с
дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В случая
проверката видно от Констативен протокол № КВ-5-26-00897524 от
23.03.2021г. в който са удостоверени
резултатите от нея е осъществена именно
от такъв
орган – П. Ж. - старши инспектор по осигуряването в ТН на НОИ –
Хасково, от което следва, че същата е извършена и КП е издаден от компетентен
орган. Протоколът е официален удостоверителен документ и обвързва съда относно
фактическите установявания на органа, не и относно правните изводи, до които
същия достигнал. Последните, доколкото са възприети в издадените въз основа на
него задължителни предписания подлежат на проверка, именно при обжалването им.
В настоящото производство предмет на установяване е единствено налице ли са
доказателства досежно осигурителен стаж на оспорващия в периода 07.12.2020г.-09.03.2021г., и ако да оборва ли се с тях съображението на ответника, че жалбоподателя за
процесния спорен период не е имал качество на осигурено лице. В настоящия
случай, както вече се посочи по-горе в
мотивите на съда, такива доказателства не са налице.
Доколкото проверката на контролният орган е
приключила с издаване на съответен акт - задължителни предписания, които както
се отбеляза подлежат на самостоятелно оспорване, то допуснатите нарушения на
административнопроизводствените правила или нарушения на материалноправните
разпоредби при издаването им, включително такива обосноваващи нищожността им, не са относими към предмета на настоящото производство и не
следва да се обсъждат.
Във връзка са откритото производство по
оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК верността на съдържанието на цитираната резолюция от 11.03.2021г., която
представлява официален документ, касателно отразеното в нея, че е за извършване
на проверка и със срок - 25.032021г.: Този документ е диспозитивен такъв, а не
свидетелстващ и в посочените части не обвързва съда с материална
доказателствена сила. Все пак с оглед откритото производство по оспорване на
този документ доказателствената тежест
за установяване неистинността му в оспорената му част пада върху
жалбоподателя - чл.193, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Тази
доказателствена тежест е надлежно указана от съда на оспорващата страна в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.02.2022г., когато е
открито производството по чл.193 от ГПК и на което е присъствал процесуален
представител на жалбоподателя. До приключване на делото доказателства и
доказателствени искания за установяване неистинността на резолюцията в
оспорената й част не са ангажирани, като пълномощника на жалбоподателя изрично
е заявил че няма такива. В действителност верността на съдържанието на
резолюцията в тази част и по специално, че със същата действително е наредено
извършване на проверка, която да приключи в срок до 25.03.2021г.изцяло се
установява от събраните по делото доказателства и конкретно от изготвения въз
основа на същата резолюция Констативен протокол № КВ-5-26-00897524 от
23.03.2021г. Изрично в протокола е посочено, че се изготвя на база извършена
въз основа на същата резолюция проверка. Този протокол е официален документ и
обвързва съда с материална доказателствена сила, която не е оборена от
оспорващата страна, тъй като протокола не е оспорен по реда на чл.193 ГПК. Ето защо, съдът приема за недоказано, че
резолюцията на Началник КПК при ТП на НОИ-Хасково от 11.03.2021г. в частта й в
която е отразено, че е за извършване на проверка и със срок до 25.03.2021г.е
неистински документ.
Предвид изложеното макар и към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛПОСВ М.Б.Ю. да е навършил изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, не са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя, с оглед установеното, че действителният стаж на М.Б.Ю. за времето от 12.12.1974г. до датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ възлиза на 14г., 9м. и 0дни, т.е. в размер по-малък от изискуемия в посочената норма размер от 15 години. Същевременно чл.15, ал.4 от НПОС в случая е неприложима. Съгласно посочената разпоредба при преценяване на правото по чл. 15, ал. 1 НПОС и определяне размера на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, осигурителният стаж се превръща в трета категория. Задължение за превръщане на стажа от втора в трета категория възниква за административния орган само при извършване на преценка на правото на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и при извършването на преценка правото на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в Решение № 10831 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2021 г., VI о., в което изрично е възприета невъзможността при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж да бъде превръщан по реда на чл. 104 КСО в стаж от трета категория.
По изложените
съображения оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за
законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу
него жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото
следва да се определи в размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателя.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Б.Ю.
***, против Решение № 1012-26-311-1 от 05.08.2021г.на Директора на Териториално
поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия
против Разпореждане № **********/2140-26-517
от 06.07.2021г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Хасково, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА М.Б.Ю., с ЕГН **********
да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството по адм.дело № 860/2021г. по описа на
Административен съд, гр. Хасково
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: