№ 3182
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508640 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8640/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. С. А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №102 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.
№28580/2021 г на СРС , 41 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди И. В.
Й. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 6000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /душевни страдания/ от набедяване в извършено
престъпление – даване на неверни показания по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав
; ведно със законната лихва от 21.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Безспорно са настъпили
неимуществени вреди от неправомерни действия на ответника . Й. не е действала
добросъвестно при подаване на сигнал до полицейските органи за лъжесвидетелстване по
н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав . Предполагаемата добросъвестност е
опровергана предвид влошените отношения между двете семейства , а сигналът е подаден
една година след влизане на присъдата по наказателното дело в сила . Й. е знаела , че
сигналът не е обективен , а е търсела евентуална отмяна на присъдата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като
просрочена респ. недопустима и неоснователна . Недобросъвестността на Й. не следва от
влошените отношения между двете семейства . Между членове на семействата се водят и
1
други дела , включително и за делба , но тези обстоятелства са без значение по настоящото
дело . На Д. А. вече е присъдено обезщетение и не може от едно деяние да се претендират
две обезщетения . Й. е поискала да се проверят по законов ред показанията на ищеца по
наказателното дело . От даване на показания като свидетел не може да следват тревожност и
страх . Не е доказан фактическия състав на чл.45 ЗЗД , както и злоупотреба с право от
ответника . Мотивите на СРС са законосъобразни .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.02.2022 г
и е обжалвано в срок на 28.02.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че на 03.02.2020 г ответникът е подал сигнал до СРП , че
в о.с.з на 08.01.2016 г по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав е съобщил
обстоятелства , които „не са факти от действителността , а сценарии , сътворен съвместно“
от Золева и ищеца А. . По сигнала е образувана пр.пр.№6280/20 г на СРС и е извършена
предварителна проверка от 4-то РУ-СДВР . По предварителната проверка ищецът е разпитан
като свидетел , разпитани са и други свидетели . С постановление от 20.05.2020 г СРП е
отказала да образува досъдебно производство , като отказът е потвърден от СГП и АП-
София до 17.08.2020 г . Пред СРС са разпитани и свидетелите А.И. и Д. А.а /за
претърпените от ищеца душевни страдания ; и Й.Й. и В.П. за обстоятелства свързани с
деянието по н.ч.х.д.№15657/14 г на СРС , НО , 14 състав и че ищецът всящност не бил
разстроен .
Според СРС сигналът от 03.02.2020 г е бил за лъжесвидетелстване от ищеца по частно
наказателно дело срещу ответника . Прокуратурата е отказала да образува досъдебно
производство , а само тя е компетентния орган . За да е налице противоправност от страна
на ответника при подаване на сигнала трябва да се докаже злоупотреба с право от негова
страна . Злоупотреба с право би имало ако при подаване на сигнала ответникът знае , че
обстоятелствата в него са неверни , а само цели да навреди на ищеца . В случая подаването
на сигнал е право на ответника и за него поначало не се носи деликтна отговорност , като в
този смисъл е и трайната практика на ВКС . В сигнала ответникът дава тълкуване на
показанията на ищеца и изказва съмнения в тяхната достоверност и във възможността А. да
възприеме определени данни , което е допустимо . Не се установява недобросъвестност и
самоцелно набедяване .
2
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Упражняването на процесуалното право на тъжба или сигнал за престъпление
поначало е правомерно. Само в случай на злоупотреба с право на подаване на тъжба/сигнал
може да е налице противоправност т.е. когато правото да се подаде сигнал се упражнява
недобросъвестно – само с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57
ал.2 от Конституцията) . За да се установи злоупотреба с правото на подаване на сигнал
ищецът трябва да докаже по безспорен начин , че ответникът е подал сигнал не с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а въпреки , че е
знаел , че те са неверни , но въпреки това подава сигнала , за да навреди . В този смисъл са
решение №758 от 11.02.11 по гр.д.№.1243/09 г на ВКС , IV ГО, решение №245 от 05.11.14 г
по гр.д.№.734/14 г на ВКС , ІІІ ГО , решение №53 от 04.04.2018 г по гр.д.№1913/17 г на
ВКС , III ГО , решение №201 от 06.01.2020 г по гр.д.№3973/18 г на ВКС , IV ГО и др./
В случая ищецът не твърди в исковата си молба злоупотреба с право за подаване на
сигнал , а само че същият е бил /явно/ неоснователен и е предизвикал у него най-различни
негативни емоции при проведената предварителна проверка . Следователно , искът както е
заведен е изначално неоснователен – визира хипотеза , за която не е предвидена деликтна
отговорност . Притесненията и негативните емоции на лицата по предварителните проверки
на полицията /извън случаите на злоупотреба с право/ са без правно значение .
Дори да се приеме , че в случая съдът е сезиран да изследва и злоупотреба с право на
подаване на сигнал , то такава не е доказана по делото . Данните са , че ответникът е считал ,
че показанията на ищеца са недостоверни и ищецът не е могъл да възприеме фактите , които
после е установил като свидетел . Целта на ответника е била да се проверят дадените от
ищеца показания и евентуално да се стигне до възобновяване на наказателното
производство и отмяна на осъдителната му присъда . Тези цели са допустими и легитимни ,
макар да не са в интерес на ищеца .
Следователно , не е налице противоправно поведение на ответника , поради което е
безпредметно да се коментират доказателствата във връзка с понесени от ищеца душевни
страдания и притеснения , както и други предпоставки на чл.45 ЗЗД . Само за пълнота
трябва да се отбележи , че показанията на св.А.И. /адвокат, дъщеря на адвоката на ищеца/ и
на св.Д. А.а /съпруга на ищеца/ за претърпени значителни душевни страдания от ищеца
изглеждат пристрастни и изключително преувеличени . Не са достоверни твърденията на
свидетелите , че всички негативни емоции и притеснения на ищеца се дължали само на
подаването на процесния сигнал от ответника ; още повече че има данни , че между страните
по настоящото дело и техни близки се водят и други съдебни дела и има неуредени
отношения .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна – 700 лева адвокатско
възнаграждение . До този размер е намалено адвокатското възнаграждение поради
прекомерност . Делото не е с висока фактическа и правна сложност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.№28580/2021 г на
СРС , 41 състав .
ОСЪЖДА Д. С. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на И. В. Й. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 700 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4