Номер 15228.09.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500634 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е частна жалба, подадена от Д. В. Н. , чрез пълномощника й адв.М.
Миланов от ВАК, против Определение №958/26.05.2020г., постановено по Гр.д.
№3769/2017г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молба от
частния жалбоподател /ищца по делото/ вх.№6488/04.05.2020г., чрез пълномощника й
адв.Миланов от САК, за възобновяване на производството по делото, спряно на основание
чл.229 ал.1 т.7 ГПК. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, както и че е постановен в противоречие на процесуалния закон.
Твърди се, че е произволен изводът на съда за откриване на производство по
несъстоятелност на ЗК „Олимпик“ АД в Република Кипър и връзка между него и акта за
назначаване на временен ликвидатор на дружеството. Сочи се липса на данни за извършено
вписване на решение на откриване на производство по несъстоятелност на ответника в
съответните публични регистри, както и в писмените доказателства, представени с молбата
на ЗК „Олимпик“ АД, Никозия, за спиране на производството по иска с правно основание
чл.432 КЗ – Решение от 10 август 2018г. за назначаване на временен ликвидатор на ЗК
„Олимпик“ и уведомление на КФН от 17.08.2018г. за назначаване на „предварителен
ликвидатор“ от ръководителя на застрахователния надзор, публикувано на сайта на КФН.
Позовава се, че приложението на разпоредбата на чл.624 ал.1 КЗ е обусловено от
представяне на решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното
застрахователно дружество със седалище в Кипър. Посочва, че обжалваното определение не
съдържа въпроса от кой момент следва да се приеме, че е налице открито производство по
несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, въпросът не е
обусловил решаващия извод на съда за наличието на предвиден от закона факт, при който е
длъжен да спре делото. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени
обжалваното Определение №958/26.05.2020г., постановено по Гр.д.№3769/2017г. по описа
на ВТРС.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик –
Клон България“ КЧТ гр.София.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в частната жалба и с материалите,
съдържащи се в Гр.д.№3769/2017г. по описа на РС – Велико Търново, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предмет на производството по Гр.д.№3769/2017г. по описа на ВТРС са предявени от
1
частния жалбоподател /ищца/ против ответника ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез
„Застрахователна компания Олимпик – Клон България“ КЧТ гр.София, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване пряк иск на увредено лице с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди и пряк иск на увредено
лице по чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от настъпване на процесното ПТП – 07.04.2017г. до
окончателното изплащане.
В влязло в законна сила определение №2161/10.10.2019г. производството по гр.д.
№3769/2017г. по описа на ВТРС е спряно на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.220 от
Закон за дружествата на Република Кипър.
С молба от ищцата вх.№6488/04.05.2020г., чрез пълномощника й адв.Миланов от
САК, за възобновяване на производството по делото, е представен Формуляр от ищцата за
предявяване на вземанията, предмет на делото, с вх.№ПВ01-2732/02.12.2019г. до ЗК
„Олимпик“ АД, Кипър.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от процесуално активно
легитимирана страна /ищец/, против подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ по-
нататъшното развитие на делото, в рамките на едноседмичният преклузивен срок за
обжалване, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана, като
съображенията за това за следните:
На основание чл.230 ал.1 ГПК, производството се възобновява служебно или по
искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, като в
настоящата хипотеза на спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК не е
допустимо служебното му възобновяване.
В процесният случай производството по Гр.д.№3769/2017г. по описа на РС – Велико
Търново е спряно с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. чл.220
Закон за дружествата на Република Кипър. Релевираните оплаквания в частната жалба, от
една страна са неоснователни, а от друга, са неотносими към обжалвания съдебен акт, с
който се отказва възобновяване на производството, а имат отношение към правилността на
определението за спиране на производството на приложеното основание чл.229 ал.1 т.7 ГПК
вр. чл.220 Закон за дружествата на Република Кипър, което не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Видно от справка в ТР по партидата на „Застрахователна компания Олимпик –
клон България“ КЧТ, на 26.09.2019г. в ТР са вписани данни за несъстоятелност на
чуждестранния търговец, обявена с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск
656/2018г., както и за назначаването на Павлос Накузи и Спирос Коккинос, последният в
качеството му на Официален синдик на Република Кипър, всеки от тях за постоянен
ликвидатор /синдик/ в производство по принудителна съдебна ликвидация поради
неплатежоспособност /несъстоятелност/ с акт на Областен съд на Никозия, Кипър по номер
на иск 656/2018г. Определение №273/23.04.2019г. по ч.т.д.№638/2019г. на ВКС, II отд., на
което се позовава жалбоподателя, е постановено преди датата на издаване на заповедта за
ликвидация на ответния застраховател 30.07.2019г., както и преди вписването в ТР от
26.09.2019г. несъстоятелност на ответника – чуждестранен търговец, обявена с акт на
Областен съд на Никозия, Кипър по номер на иск 656/2018г.
Съгласно чл.624 ал.1 КЗ, решението за откриване на производство по ликвидация или
по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда
действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава
членка. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в чл.274, §2 б.“д“ от
Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009г. относно
започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност е
2
предвидено, че решението за откриване на производство за ликвидация на дадено
застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са
регламентирани от правото, приложимо в държавата – членка по произход, в това число и
действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете, заведени от
индивидуални кредитори. С оглед изложеното, намира приложение нормата на чл.220 от
Закон за дружествата на Република Кипър, съгласно която, при постановяване на
ликвидация или назначаване на временен ликвидатор, какъвто е процесният случай на
открито производство на ответния чуждестранен застраховател по принудителна съдебна
ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, не може да има продължаване
или започване на съдебно дело или производство срещу дружеството, освен с разрешение на
съда и при спазване на условията, наложени от съда, уреждаща хипотеза на спиране на
висящо съдебно дело срещу дружество, за което е постановена ликвидация, какъвто е
именно процесният случай, предвид което и производството е спряно на основание чл.229
ал.1 т.7 вр. чл.220 от Закон за дружествата на Република Кипър. Съгласно чл.220 от
приложимия в случая Закон за дружествата на Република Кипър, представянето на
разрешение на съда по несъстоятелността и при спазване на условията, наложени от този
съд, се явява процесуална предпоставка за развитието на съдебно дело срещу дружеството,
включително и на производството по настоящите искове, заведени от ищцата –
индивидуален кредитор. Сам по себе си факта на предявяване от ищцата на вземането,
предмет на настоящото дело, не е основание за възобновяване на производството. По
настоящото дело от ищцата не е представено с молбата й за възобновяване на
производството изискуемото, съгласно приложимия чл.220 от Закон за дружествата на
Република Кипър, разрешение на съда по несъстоятелността за продължаване на настоящото
производство, което е предпоставка за развитието му и което да съдържа и условията за
това, наложени от съда, поради което не са отстранени пречките за движение на делото по
смисъла на чл.230 ал.1 от ГПК и правилно и законосъобразно и в съответствие с
процесуалния закон първоинстанционният съд с обжалваното определение е оставил без
уважение молбата на ищцата за възобновяване на производството, доколкото не са налице
основанията за това, поради което и обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден,
доколкото не страда от пороците, посочени в жалбата, респ. частната жалба оставена без
уважение, като неоснователна и недоказана.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №958/26.05.2020г. , постановено по Гр.д.
№3769/2017г. по описа на РС – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба при наличие на предпоставките
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3