№ 862
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504205 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260234 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. № 10835/
2018г., на Софийски градски съд, І-13 състав, са отхвърлени предявените от
Д. П. Б. срещу Столична Община искове с правно основа- ние чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, имащи за предмет присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в размер на сумата от 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на
сумата от 414, 80 лв., получени при травматично увреждане от падане,
поради неравност на тротоарна площ, настъпило на 04.05.2018г., ведно със
законната лихва върху тези суми. С решението ищецът е осъден да заплати на
Столична Община на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лв. –
съдебни разноски.
Решението се обжалва от ищеца изцяло с подробно изложени съобра-
жения в обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на въз-
зивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и необосно-
ваност и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на съ-
дебни разноски пред двете съдебни инстанции.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
1
Жалбата е допустима - подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – претендират се обезщетения за неиму-
ществени и имуществени, причинени от неизпълнение задължението на от-
ветната община за стопанисване и поддръжка на общински път, и по-кон-
кретно на шахта на тротоар.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за неустановени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на общината, поради неустановяване
механизмът за настъпване на инцидента, съответно чия е вината.
В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване
елементите от фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, а именно: Причинени
неимуществени и имуществени вреди от лице при или по повод изпълне ние
на работата му, възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД. Следователно, за да
възникне отговорност на възложителя за съответните твърдяни вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действи-
телност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки
/юридически факти/: - деяние /действие или бездействие/; - противоправност
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото пове
дение/ - вреди /неблагоприятно засягане имуществената и неимуществената в
случая сфера/; - причинно-следствена връзка между противоправното пове
дение и настъпилите вреди; - вина на делинквента, която съобразно уреде-
ната в чл. 45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, и виновното лице
да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената рабо-
та. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината
на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната винов-
ност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност и необоснова-
ност на извода за недоказаност на твърдения в исковата молба механизъм на
инцидента – спъване в капак на шахта и последвало падане, вследстие на
което е получено травматичното увреждане.
Страните не спорят, че ищецът е получил описаното в исковата молба
травматично увеждане. Спори се по правилността на направения от състава
на СГС извод за недоканост на сочения механизъм на инцидента.
В подкрепа на твърдението, че се е спънал в стърчащ капак на шахта по
тротоара, ищецът е ангажирал показанията на свидетелката И., от които се
установява, че била със свой приятел, когато видяла как ищецът се спъва в
2
стърчаща над земята шахта и да пада. Шахтата била дълбока и без капак, като
пострадалият стъпил в шахтата, спънал се и паднал. По това вре- ме шахтата
стърчала доста над тротоара. След това свидетелката повикала хора да му
помогнат. Вземала си кафе и на излизане видяла настъпването на самия
инцидент. Била на 5-6 крачки встрани от него, идвала от долната улица.
При повторния разпит на същата свидетелка, допуснат от въззивния
състав, се установява, че последната излизала от пицарията, когато ищецът,
вървейки пред нея, се спънал в шахтата и паднал. Свидетелката посочва, че не
само капаците на шахтата стърчали много, а целият тротоар бил разбит.
Пояснява, че пострадалият паднал върху шахтата, която имала два капака.
Като причина за инцидента свидетелката посочва, че капакът на шахтата бил
издаден с около 6 см. Последната била заедно с приятели в пицарията, а
непосредствено след настъпването на инцидента извикала хора, за да му по-
могнат да се прибере. Мястото не било добре осветено. Предполага, че по-
страдалият се прибирал към вкъщи, тъй като идвал отгоре от улицата. Твър-
ди, че доста хора, а дори и самата тя, се е спъвала в тази шахта преди това.
При падането си пострадалият изкрещял, след това бил много зле, постъпил и
в болница. Свидетелката няма спомен как точно е паднало тялото на ище- ца,
но е категорична, че се е спънал в шахтата и е паднал върху нея. Видяла го, че
идва и смятала да го поздрави, тъй като го познава покрай сина му, и тогава
той паднал. Била точно срещу него и го видяла как се спъва и пада, лошо
изкрещял. Паднал към нея, върху шахтата, капаците.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като намира, че след
направените пояснения във въззивната инстанция, не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото. Възражението на ответната
страна за противоречия в показанията и по-конкретно, че първоначално
свидетелката твърдяла, че пострадалият бил пред нея, а след това – срещу нея,
е неоснователно. От разпита във въззивното производство, по ясен и не-
съмнен начин се установи, че ищецът се е движил срещу свидетелката, а не
пред нея, като изказът „пред нея“ не означава еднозначно, че е в „гръб“ към
свидетеля.
В първата инстанция е прието заключението на СМЕ, от което се ус-
тановява, че вследствие на падане на 04.05.2018 г. ищецът е получил счуп-
ване на Maisonneuve на лявата подбердрица /фрактурата е в горната трета на
малкопищялната кост, със засягане на синдесмозата на глезена и междукост-
ната мембрана/, съчетано с вътреставна фрактура на задния малеол на голя-
мопищялната кост. Механизмът на получаване на тези фрактури е стъпване
върху пръстите на ходилото и завъртането му навън /в пронация/, или рота-
ция на подбедрицата навътре. Според вещото лице този механизъм би могъл
да се реализира при спъване в неравна повърхност по време на опорната фа-
за на походката и рязко стъпване в гореописаната позиция на ходилото.
3
Непосредствено след инцидента болките са били много силни поради
нарушаване на целостта на костта и периоста, разкъсването на синдесмозата и
междукостната мембрана, нарастващия фрактурен хематом и посттравма-
тичния оток. След операцията ищецът също е изпитвал силни болки, които се
дължат на проникването през меките тъкани, наместването и поставянето на
метални импланти. Експертът е посочил, че е възможно болковият син- дром
да предизвика промени в психо-емоционалното състояние на постра- далия и
да се отрази на съня му, както и да доведе до дискомфорт. Това за- ви си от
типа нервна система, вредните навици, придружаващите заболява- ния,
професията и редица фактори от личния, професионален и семеен жи- вот.
Проведено е етапно лечение, което има за цел създаване на условия за
зарастване на счупването в добра анатомична позиция и функционално въз-
становяване най-близко до нормата и за най-кратки срокове. Извършена е
операция в етап на отсрочена спешност – наместване на счупването и на
зоната на синдесмозата и вътрешна фиксация с два супрасиндесмални винта.
След това е предприето медикаментозно лечение. Ищецът се е придвижвал с
патерици първоначално, без да натоварва крайника, а след 30-тия ден до 80-85
ден го е натоварвал частично. Извършена е повторна операция за премах-
ване на имплантите, след което е проведено отново медикаментозно лече-
ние. Ищецът се е предвижвал с помощни средства за период от 15-20 дни.
Проведена е рехабилитация.
Вещото лице е на мнение, че макар походката на пострадалия да е въз-
становена, в зоната на разкъсната синдесмоза и междукостна мембрана има
натрупал се осификат в резултат на осифициращ хематом, който може да съз
дава определен дискомфорт при продължително физическо натоварване. В
такива случаи експертът посочва, че следва да се обсъди вариант за опера-
тивното му отстраняване.
В о.с.з. в първата инстанция вещото лице поддържа заключението си.
Пояснява, че при определен процент хора с увреждане като процесното на-
стъпва осификация на хематома, който е в зоната на разкъсване на мембран-
на интеросея. Такъв е и случаят при ищеца, като експертът пояснява, че по-
някога този осификат пречи на биомеханиката на глезенната става и се нала-
га да бъде отстранен. Последиците от процесната травма и изпитваните бол-
ки зависят от много фактори като патоморфологията на счупването, начина на
лечение, съдействие от страна на пациента, типа нервна система и др.
Вещото лице е посочило, че заплатените от ищеца суми, за които са
представени фактури, са свързани с проведеното от него лечение на полу-
ченото при процесния инцидент увреждане.
Съдът кредитира заключението в описаната част, тъй като е изготвено
от експерт с необходимите познания и опит, който изчерпателно е разгледал
представените му материали и е отговорил възможно най-точно на дадените
4
му задачи.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Б. (син на ище- ца), от
които се установява, че последният си бил вкъщи, когато двама мъже
помогнали на пострадалия да се качи в дома си, тъй като бил паднал върху
шахта и бил зле физически. Кракът на ищеца бил подут, не можел да се из-
прави, чак плачел. Пострадалият отишъл в УМБАЛ „Пирогов“ на следва- щия
ден, тъй като инцидентът станал късно – към 21:00 – 22:00 часа. Май- ката на
свидетеля дала болкоуспокоителни на ищеца, който непосредствено след
инцидента смятал, че положението му не е толкова сериозно, но уста- новил,
че не е така, тъй като не можел да стане на следващия ден. На 5-ти същия
месец го приели в болница, а инцидентът станал на 4-ти вечерта. Из- писали
го на 15-ти май. Пострадалият се чувствал зле, имал нужда от чужда помощ.
След като се върнал вкъщи минал над месец докато започне да ходи без
помощни средства. Не можел да си върши работата, тъй като ходейки на
другия си крак му навредил на капачката. Все още не бил се възстановил из-
цяло. Все още не се чувствал добре, тъй като не можел да си върши рабо- тата
както трябва.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като представят непо-
средствените впечатления за състоянието на ищеца след инцидента и не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал се
установяват елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав счита, че по делото се установи по катего-
ричен начин какъв е механизмът на настъпване на инцидента, а именно, че
ищецът е получил увреждания при падане, след като се е спънал в капака на
издадена от тротоара шахта. Свидетелката И. е категорична относно начина и
причините за настъпването на инцидента, също така от заключение то на
изготвената по делото СМЕ се установява, че процесните травми могат да
бъдат получени точно при спъване в неравна повърхност.
Макар ищецът да е приет в болничното заведение на 09.05.2018 г., от
представената по делото фактура с номер: ********** от 05.05.2018 г., се
установява, че още на 05.05.2018 г. пострадалият е посетил спешния кабинет
по травмотология на УМБАЛС „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е проведен прег-
лед от лекар – специалист. От свидетелските показания също се установява,
че непосредствено след инцидента пострадалият и близките му не са осъз-
нали, че състоянието на последния е значително влошено и че той се нуждае
от спешна медицинска помощ. Освен това, видно от експертното заключе ние
извършена операция е била в етап на отсрочена спешност, което оче- видно е
възможно и допустимо в медицината при подобни фрактури.
Настоящият състав споделя и препраща към изводите на първоинстан
ционният съд, че ответникът не може да се освободи от отговорност, тъй като
5
шахтата, станала причина за настъпване на инцидента, се използва от трето
лице - „ЧЕЗ Разпределние България“ АД и срещу които не са заявени
възражения от въззиваемата страна. Въпросната шахта се намира на тротоар
на настилка, за чието състояние, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС, се грижи Сто-
лична община, тъй като се намира на нейна територия. Дори съответното
съоръжение да е предоставено за ползване на трето лице, което съгласно чл.
16 от ЗОС е отговорно за поддръжката му, това не освобождава от отговор-
ност ответника, който следва да следи за технически неизправности и да
изисква от оператора да ги отстранява своевременно.
Възражението на ответника, че увреждането не е получено от сочения
механизъм, тъй като в първата епикриза било отразено, че е в следствие на
битов инцидент, е неоснователно. Епикризата в сочената част няма доказа-
телствена стойност, доколкото преценка на приемащия лекар е нейното
оформяне. Не е изключено разбирането падането на тротоар да се възприеме
като битов инцидент, доколкото не е трудова или пътна злополука.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от
ответника, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде опре-
делен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, поня-
тието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на реди-
ца конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 44
години, вида, естеството и тежестта на получените травми: счупване на Mai-
sonneuve на лявата подбердрица /фрактурата е в горната трета на малкопи-
щялната кост, със засягане на синдесмозата на глезена и между костната
мембрана/, съчетано с вътреставна фрактура на задния малеол на голямопи-
щялната кост, което представлява комплексна травма; продължителността на
лечебно-възстановителния период, през който се е наложило ищецът да се
подложи на две операции и последвала рехабилитация; необходимостта от
поставяне на импланти и имобилизация на увредения крайник за продъл-
жителен период от време; ползването на помощни средства месец след опе-
рацията; изпитваните от него болки и страдания, които са били с по-интен-
зивен характер непосредствено след първата оперативна интервенция и при
натоварване на крайника; обстоятелството, че ищецът е разчитал на чужда
помощ през по-голямата част от възстановяването си, което е довело до зна-
чителен дискомфорт, както и обстоятелството, че в зоната на травмата се е
натрупал осификат в резултат на осифициращ хематом, който може да съз-
даде допълнителен дискомфорт и да се наложи допълнително лечение; не-
минуемото негативно въдействие върху психиката му, като съобрази и кон-
кретните икономически условия към датата на инцидента – 04.05.2018г., на-
стоящият състав намира, че сумата от 30 000 лв. е справедливото в случая
обезщетение за неимуществени вреди.
6
Съдът намира за основателен и предявения иск за присъждане на обез-
щетение за имуществени вреди до размер на сумата от 414, 80 лв., за които са
представени писмени доказателства за извършването им, както и че като и че
са по повод лечението на получените при инцидента травми.
Възражението за съпричинавяне, заявено своевременно с отговора на
исковата молба, е неоснователно. Същото е заявено общо – неадеватно по-
ведение от страна на ищеца поради избор на неподходящи обувки, скорост на
движение, липса на внимание. Освен че не е доказано никое от конкрет- ните
фактически основания, сочените твърдения сами по себе си не пред ставляват
противоправно поведение, което да обуслови основателност на възражението
по чл.51,ал.2 ЗЗД.
Върху размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди законна лихва считано от датата на настъпване на инцидента – 04.
05.2018г., а върху размера на обезщетението за имуществени вреди - от дата-
та на настъпването им, съобразно поисканото – 28.05.2018г., когато е напра-
вено последното плащане.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, първоинстанцион
ното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата в размер от
30 000 лв., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от
04.05.18г.; в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщете-
ние за имуществени вреди до сумата в размер от 414, 80 лв., ведно със закон
ната лихва от 28.05.2018г., вместо което се постанови ново, с което се присъ-
дят посочените суми.
При този изход на спора, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сума-
та от 200лв., съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ище-
ца на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски в размер на 220.20лв. съобразно
представения списък по чл.80 ГПК, в който неправилно се сочи като извър-
шен разход заплащане на д.т. от 800лв., за каквито няма данни да е платил и
за които е освободен от състав на САС. Ответникът следва да заплати на
адв.М. Н. - Т. на основани чл. 38 ЗА адвокатско възна- граждение размер на
1 478.65 лв., с ДДС. Решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски над 200 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция: Столична община
следва да бъде осъдена да заплати на адв. М. Н. - Т. су- мата от 1 478.65 лв., с
ДДС – адвокатско възнаграждение, както и по сметка на САС сумата от
1 824.90 лв., съобразно уважената част от исковете. Ище- цът следва да бъде
осъден да заплати на Столична община юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лв.
7
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260234 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. №
10835/2018г., на Софийски градски съд, І-13 състав, в частта, с която са от-
хвърлени предявените от Д. П. Б., ЕГН: **********, срещу Столична община,
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за су- мата до 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени при
травматично увреждане от падане, поради неравност на тротоарна площ,
настъпило на 04.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане, и за сумата от 414, 80
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, полу чени при
травматично увреждане от падане, поради неравност на тротоарна площ,
настъпило на 04.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.05.2018г. до окончателното изплащане; както и в частта, с
която Д. П. Б., ЕГН: **********, е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал.
3 и ал.8 от ГПК, на Столична община сумата над 200 лв., разноски по делото,
вместо което постанови:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. П. Б., ЕГН: **********,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, получени при травматично увреждане
от падане, поради неравност на тротоарна площ, на- стъпило на 04.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. до
окончателното изплащане и сумата от 414, 80 лв., пред- ставляваща
обезщетение за имуществени вреди, получени при травматично увреждане от
падане, поради неравност на тротоарна площ, настъпило на 04.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05. 2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260234 от 28.09.2020г., постановено по
гр.д. № 10835/2018г., на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. П. Б., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 220.20 лв. – деловодни разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. М. Н. – Т., на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 1 478.65 лв. – адво- катско възнаграждение с
ДДС за представителство на ищеца в първата ин- станция и сумата от
1 478.65 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община на осн.чл.78 ал.6 ГПК да заплати в полза
8
на САС сумата от 1 824.90 лв. - дължима държавна такса за двете инстан-
ции.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН: **********, да заплати на Столична община,
разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9