РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Петрич, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200795 по описа за 2021 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Д.К.“ ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ж.к. „Л.-*“,
ул. “***-та“ № *, представлявано от управителя Р.К.М., против Наказателно постановление
№ 568862-F575303/31.03.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП – гр. С., с което за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от
Закон за данъка върху добавената стойност на дружеството е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се, че цялата сума от дневния оборот на монтирания в
проверявания търговски обект ЕСФП била налична, но в сейф на дружеството, намиращ се
на втория етаж от сградата на обекта, поради което не е извършено административно
нарушение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. При
условията на евентуалност, в случай, че бъде установено извършване на нарушение, същото
да бъде квалифицирано като маловажен случай или да бъде наложено административно
наказание в предвидения от закона минимален размер.
1
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател не се явява представител.
За административнонаказващия орган не се явява представител, депозирано е писмено
становище от гл. юрисконсулт Е.В.М., с което се иска съдът да отхвърли депозираната
жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като
напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения, претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с.з. от
20.01.2022 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. ИВ. С. и
свидетелят по съставянето на акта ЛЮБ. Л. ТЮЛ..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 25.09.2020 г. служители на ЦУ на НАП –
свидетелите М.С. и Л.Т., извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от
ДР на ЗДДС – Бензиностанция Алех 333, находящ се в с. К., общ. П., Път ***, стопанисван
и експлоатиран от „Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК ****. При проверката е установено, че дневният
оборот от монтирания в обекта ЕСФП, съгласно междинен отчет от фискална памет №
0021278 от дата 25.09.2020 г. е в размер на 2 805.88 лв., а фактическата наличност в касата
на обекта, съгласно изготвен от К.А.Б. опис на паричните средства е в размер на 251.25 лв.
Констатирано е, че фискалното устройство Datecs FP-800, индивидуален номер на
фискалното устройство №OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет №
58010149, притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но
установената промяна в касовата наличност в размер на 2 554.63 лв., представляваща
извеждане на пари от касата, не е отразена на фискалното устройство.
При гореустановеното, проверяващите приели, че „Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК **** не е
изпълнило задължението си, да отбележи всяка промяна на касова наличност на фискалното
устройство чрез операцията „служебно изведени“ суми с точност до минута, което не води
до неотразяване на приходи. Въз основа на направените констатации бил съставен протокол
от извършена проверка сер. АА № 0462583/25.09.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл.
50, ал. 1 от ДОПК, в присъствието на служителя И.А.Б.
На 14.10.2020 г. свидетелят М. ИВ. С. на длъжност Инспектор по приходите при ЦУ на
НАП съставил АУАН № F575303/14.10.2021 г. срещу дружеството жалбоподател за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При съставянето на акта
присъствал управителят на дружеството, на когото акта бил връчен лично и срещу подпис,
като последният отразил, че възразява към акта. Възражения не са постъпили в
законоустановения тридневен срок за това.
2
Въз основа на така съставения АУАН, на 31.03.2021 г. началника на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП – гр. С. издал атакуваното НП № 568862-F575303/31.03.2021 г., с
което за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност наложил на дружеството жалбоподател наказание "имуществена
санкция" в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
В с.з. са разпитани свидетелите М.С. и Л.Т.. От показанията на свидетеля М.С. се
установява, че при първоначално извършена проверка съвместно с органи на Български
институт по метрология на бензиностанцията, находяща се в с. К., инспекторите установили
бензиноколонка с неодобрен тип на електронната система с фискална памет, обективирано в
протокол за извършена проверка № 0458717/29.07.2020 г., по повод на което, с цел
установяване разминавания в данни и количества горива е извършена и последваща
проверка на обекта. В хода на втората проверка се установило, че има разлика в касовата
наличност след съпоставка на данните от снетия отчет „хикс“ и съставения опис на
паричните активи. Свидетелят Л.Т. не си спомня случая, поддържа описаното в акта, и
доколкото същият е свидетел по съставянето на АУАН, неговите показания свидетелстват
относно авторството на акта и присъствието на управителя на дружеството жалбоподател
при съставянето му, съответно и връчването на акта.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите М.С.
и Л.Т., Наказателно постановление № 568862-F575303/31.03.2021 г. /оригинал/, АУАН №
F575303/14.10.2021 г. /оригинал/, протокол за извършена проверка сер. АА №
0462583/25.09.2020 г. /заверено копие/, искане за представяне на писмени обяснения от
задължено лице – И.А.Б. от 25.09.2020 г. /заверено копие/, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение за И.А.Б. от 25.09.2020 г. /заверено копие/, опис на
парите в касата с общо 251.25 лв. към протокол № 0462583 с дата 25.09.2020 г. /заверено
копие/, свидетелство за регистрация на фискално устройство Datecs FP-800 с индивидуален
номер на фискалното устройство № OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет
№ 58010149 от 30.06.2020 г. /заверено копие/, разпечатка на дневен отчет и фискални бонове
/заверени копия/, протокол за извършена проверка № 0458717/29.07.2020 г. /заверено копие/.
Съдът кредитира всички доказателства събрани по делото, като намира същите за относими
към предмета на доказване по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно
постановление, в установения от закона седмодневен срок от получаване на НП и до
3
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Относно основателността на жалбата съдът намира следното:
При гореустановеното от фактическа страна и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на дружеството жалбоподател е осъществен по безспорен и
категоричен начин съставът на вмененото административно нарушение по смисъла на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно
операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност.
В казуса е извършена проверка на касовата наличност на регистрираното и въведено в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Datecs FP-800, индивидуален
номер на фискалното устройство №OS010149 и индивидуален номер на фискалната памет
№ 58010149. В хода на проверката е установено, че монтираното фискалното устройство
притежава функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, извършена е
съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в обекта, при
която е установено: разчетена касова наличност от ФУ в обекта 2 805.88 лева; фактическа
наличност в размер на 251.25 лева /по опис/; установена е разлика в размер на 2 554.63 лева.
Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата наличност на парични
средства в проверения обект и отразената във ФУ, правилно и законосъобразно
административно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството, което е
задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото,
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра
на финансите. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената
опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Не
би могло да се твърди, че липсват общественоопасни последици, нито колко тежки са
последните, ако има такива. Също така житейската причина за касовата разлика
/съхранението на дневния оборот в сейф, находящ се на втори етаж от проверявания обект/
не изключва възможността това да бъде отразено по надлежния ред, доколкото
4
монтираното фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Не на последно място, обстоятелството, че дружеството не е
извършило други нарушения е такова, което по-скоро следва да се съобрази при
индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно основание за
приложение реда на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за оправдаване на извършеното
нарушение с факта, че не води до неотразяване на приходи. Именно, че нарушението не
води до неотразяване на приходи е обективният признак, при наличието на който се налагат
по-благоприятните за нарушителя санкции по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, т.е. в по-нисък размер.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция
в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административно наказващият орган е
наложил санкция в размер от 700 лева. Така наложената санкция, с оглед значителния
размер на сумата - 2 554.63 лева, явяваща се разлика между разчетената касова наличност по
ФУ и фактическата такава в обекта, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца и в този смисъл се явява справедлива. Наложеното наказание не е за
укриването на приходи, а за неизпълнение на задължението да бъдат изпълнени операциите
"служебно въведени/изведени", във ФУ. По тези съображения не са допуснати нарушения
нито при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция и същата е
законосъобразно наложена, при правилно приложение на закона.
При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са
засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен
обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни
органи и в законоустановените срокове.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 568862-F575303/31.03.2021 г. на Началник на Отдел "Оперативни
дейности" - С. в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, на „Т.Д.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С. район „Л.“, ж.к. „Л., ул. “***“ № *, представлявано от управителя Р. К. М. е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 700 лева за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от
АПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
5
делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 80 лева, като следва тези разноски да бъдат възложени на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 568862-F575303/31.03.2021 г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – гр. С., с което на „Т.Д.К. ЕООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ж.к. „Л.“, ул. “***“ № *,
представлявано от управителя Р.К.М., за извършено административно нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185,
ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Т.Д.К.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Л.“, ж.к. „Л., ул. “***-та“ № * представлявано от управителя Р.К.М., да заплати на НАП –
С., сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването на страните,
пред Административен съд – Б.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6