№ 186
гр. Нова Загора, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100227 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните
директори: Маргарита Добрева Петрова-Кариди и Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника
си юрисконсулт ХР. Щ. Г., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг.№
11879/09.10.2017 г. за заверка на подпис и peг.№ 11880/09.10.2017 г., Том 6, Акт 23 за
заверка на съдържание от помощник-нотариус по заместване Илияна Станоева, при
Маргарита Шамлиян - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра
на Нотариалната камара, против Г. СТ. Й. с ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на
съществуването на вземане в полза на „Банка ДСК” АД срещу Г. СТ. Й. в размер 18618.62
лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление
от 15.06.2015 г. и допълнително споразумение към него от 29.11.2016 г., сключен между
Банка ДСК ЕАД като кредитор и Г. СТ. Й. – кредитополучател в размер на 17000.00 лева.
Претендират се: главница от 16117.51 лева; 2325.47 лева – договорна лихва за
периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 55.64 лева – наказателна лихва за забава за периода
от 28.03.2017 г. до 28.03.2018 г.; 120.00 лева - заемни такси и 422.37 лева - представляващи
разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските в настоящото производство.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на
вземането на „Банка ДСК“ АД били следните:
Сочи се, че на 15.06.2015 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Г. СТ. Й. като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление.
Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК“ АД отпуснала на Г. СТ. Й.
кредит в размер на 17000 лв., която сума била усвоена еднократно от него, чрез
разплащателната му сметка IBAN: BG44STSA 93000022552671, BIC: STSABGSF. Кредитът
следвало да се издължи на 120 месечни вноски, при променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора бил 9,95 % годишно.
На 07.11.2016 г. Г. СТ. Й. подал искане за преструктуриране на кредита и същият
бил преструктуриран, съгласно Допълнително споразумение от 29.11.2016 г.
1
Посочва се, че предвид допуснатото неизпълнение по договор за кредит и
допълнителното споразумение към него, изразяващо се в неиздължаване от страна на
кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 28.03.2018
г. кредитът станал предсрочно изискуем изцяло, съгласно т.18.2 от Общите условия и
„Банка ДСК“ АД предприела необходимите действия за събиране на вземането си по
съдебен ред.
В исковата молба се твърди, че с оглед разрешението в т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако съда приеме, че
независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при условията
на т.18.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК“ АД е следвало да уведоми длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост, моли съдът да приеме уточнението, че
кредитополучателя Г. СТ. Й. е надлежно уведомен за предсрочната изискуем с Нотариална
покана, чрез Нотариус Янка Василева Попова, рег.№ 183 в НК, с район на действие - района
на PC Нова Загора, изх.№ на „Банка ДСК“ АД 12-20-00294/16.03.2018 г. Сочи се, че лицето е
получило поканата, лично срещу разписка на 20.03.2018 г.
Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ „Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги.“.
В съответствие с цитираната разпоредба, а също и тази на чл.417, т.2 от ГПК,
„БАНКА ДСК“ АД подала срещу Г. СТ. Й. Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, на 29.03.2018 г. до Районен съд - Нова Загора, с което претендирала
дължимите й във връзка с договора за кредит суми, образувано било ч.гр.д.№ 435/2018 г. по
описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 03.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 03.04.2018 г., съгласно
които кредитополучателят Г. СТ. Й. бил осъден да заплати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК
*********, горепосочените суми.
Сочи се, че на основание издадените по ч.гр.д. № 435/2018 г. по описа на PC Нова
Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК“ АД, срещу ответника било
образувано изпълнително дело № 1930/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Г., с peг. № 837 на
КЧСИ, и район на действие ОС - Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Поканите за
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на
кредитополучателя и поръчителя, чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията,
заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч.гр.д.
2008/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г., peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението
на ЧСИ по чл.418, ал.5 от ГПК.
Ищеца моли съда да постанови решение, с което да се установи със сила на
присъдено нещо по отношение на Г. СТ. Й. с ЕГН **********, съществуването на вземания
на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Московска“ № 19, за които били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
чъз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.04.2018 г. и Изпълнителен лист от
03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 435/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, произтичащи
от Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015 г. и Допълнително споразумение
към него от 29.11.2016 г., включващи: 16117.51 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2325.47 лева –
договорна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.; 55.64 лева – наказателна лихва
за забава за периода от 28.03.2017 г. до 28.03.2018 г.; 120.00 лева – дължими такси и
разноски;
Отправя следните доказателствени искания :
Моли съдът, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която
след като се запознае със счетоводните документи, намиращи се в „Банка ДСК” АД, ФЦ
Казанлък да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба, както и да бъде
приложено като доказателство ч.гр.д.№ 435 по описа за 2018 г. на Районен съд – Нова
загора.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства по опис и моли съдът да ги приеме.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
2
представител адв.Г.А. Х. от АК – Сливен, с който се изразява становище, че искът е
недопустим, неоснователен и недоказан по основание и по размер.
Счита предявения иск за недопустим, тъй като макар и подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес, същият бил подаден извън законоустановения преклузивен срок по
чл.422, във вр. чл.415, ал.4 от ГПК.
Производството било образувано въз основа на искова молба с вх.№ 756 от
26.02.2021 г. подадена пред Pайонен съд - Нова Загора, с която са предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания от
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, против Г. СТ. Й., ЕГН **********.
Сочи, че специалният установителен иск по чл.422 от ГПК бил иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане била издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника
било абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не
е налице предявеният установителен иск бил недопустим.
С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника или както било в
настоящият случай заповедта му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се целяло да се
установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или
връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК представлява пречка за влизането й
в сила.
Съгласно задължителните разяснения в TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, съществувало при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК, предявяването на установителния
иск било ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя
на указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК, да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение или с оглед на връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Спазването на установения от законодателя преклузивен срок било абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая
произтичала от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването, на което също било ограничено със срок
или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства, заповедта за изпълнение
на парично задължение № 323 била издадена на 03.04.2018 г., от която дата бил издаден и
Изпълнителен лист по ЧГД № 435/2018 г. по описа на PC Нова Загора, а исковата молба
била предявена на 26.02.2021 г.
Видно от твърденията на стр.3 от ИМ - с Разпореждане № 260017 по ч.гр.д. №
435/2018 г. на PC Чирпан (верояно се имало предвид PC Нова Загора) от 21.01.2021 г. съдът
указал едномесечен срок за предявяване на установителния иск. А видно от входящият
номер на исковата молба, същата била депозирана с вх.№ 756 от 26.02.2021 г. пред PC Нова
Загора.
Счита предявените искове за неоснователни и ги оспорва като такива, като мотивите
й за това били следните:
- На 15.06.2015 г. ответника Г.Й., като кредитополучател по Договор за кредит за
текущо потребление усвоил сума в размер на 17000 лв., със срок на договора 120 месеца. В
края на погасителния период следвало да заплати 27418.84 лв. Кредитът се обслужвал
редовно, но видно от последващото Допълнително споразумение към договор за текущо
потребление, дългът не бил особено намалял и към датата на сключване на допълнителното
споразумение 29.11.2016 г. бил в размер на 16050.64 лв. В края на погасителния период е
следвало да заплати 27153.41 лв.
Неговото обслужване се преустановило и тъй кредитополучателят изпаднал в
забава, кредитът се превърнал в предсрочно изискуем изцяло от 28.03.2018 г..
На 29.03.2018 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД пристъпил към принудително
3
събиране на вземането, като за целта подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било и ИД № 2008/2019 г. по описа
на ЧСИ Павел Г. с район на действие ОС Сливен.
Видно от данните по делото депозираната исковата молба, въз основа на която било
образувано настоящото гражданско дело № 227/2021 г. по описа на PC гр. Нова Загора била
с вх.№ 756 от 26.02.2021 г., т.е. извън законовия срок за предявяване на иска.
И не на последно място според ал.3 на чл.13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск (отм.), не била преструктурирана експозиция, по която били
налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2
години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната
настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/
банката имала основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не били налице
обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника“. Ключово, за
да има преструктуриране на кредита, по смисъла на чл.13 от наредбата, било даването на
отстъпки от банките към длъжника, когато той не може да плати в срок пълния размер на
дълга, тъй като било влошено финансовото му състояние. И от разпоредбата било видно, че
„отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга - главница и/или лихви, а не
в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника
условия (рефинансиране) и други“. Целта на предоговарянето на кредита била да се облекчи
положението на кредитоискателя, а не нарастване на дълга му или излишно утежняване на
финансовото му положение.
Особеният представител на ответника оспорва и исковете за договорна лихва и за
лихва за забава, тъй като лихвите имали акцесорен характер и с отпадане на главното
задължение се погасявало и акцесорното такова, каквито били лихвите.
Заявява, че няма да сочи доказателства и ще се ползва от приложените от ищцовата
страна доказателства.
Счита, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза било
неоснователно и не било необходимо, поради недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
В случай, че съда прецени исковете за допустими и основателни и намери за
необходимо, относимо и своевременно направено доказателственото искане от страна на
ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, ако допусне такава, същата да
отговори на поставените от ищеца въпроси.
Моли предявения иск да бъде оставен без уважение, тъй като същия бил
недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съдът е назначил на вещото лице С.К. С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза,
като същата е изготвена и представена в срок.
Постъпила е молба от писмената защита от адв.Х. от АК - Сливен, в качеството й на
особен представител на ответника по делото Г. СТ. Й., с която заявява, че поради служебна
ангажираност била в невъзможност да се яви в последното открито съдебно заседание, за
което представяла настоящото становище и моли съда да го приеме. Заявява, че няма
въпроси към вещото лице и няма да сочи други доказателства. Изразява подробно становище
по същество, като заявява че предявения иск бил недопустим, тъй като същият бил подаден
извън законоустановения преклузивен срок по чл.422 във вр. чл.415, ал.4 от ГПК излага
подробно становище за това. С молбата си адв.Х. заявява, че предявените искове са
неоснователни и ги оспорва като такива – излага подробно становище за това.
Оспорва предявените искове за договорна лихва и за лихва за забава, тъй като
лихвите имали акцесорен характер и с отпадане на главното задължение се погасявало и
аксецорното такова, каквито били лихвите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015 г. ,
4
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Приложение № 3 такси
по кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, Допълнително споразумение
към Договор за кредит за текущо потребление № 11/22728906 от 15.06.2015 г., Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, такси по кредити за текущо
потребление – приложение № 3 Погасителен план и ГПР, искане от Г. СТ. Й., Изпълнителен
лист от 03.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 453/2018 г., Заповед от 03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 2018 г. по
описа на РС - Нова Загора, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
с изх.№ 1361/29.03.2018 г., молба от Банка ДСК ЕАД до ЧСИ Павел Г. рег.№ 837 с район на
действие –съдебен район на ОС - Сливен, извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“
ЕАД за сметка № 22728906 от 29.03.2018 г. по Договор за кредит от 15.06.2018 г. и
Допълнително споразумение към Договор за кредит от 29.11.2016 г., нотариална покана с
изх.№ Банка ДСК 12-20-00294/16.03.2018 г., разписка с изх.№ 14/10.03.2018 г., пълномощно
и ч.гр.д.№ 435/2018 г. по описа на РС - Нова Загора, както и приобщената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” АД и
ответника Г. СТ. Й. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015
г., по силата на който, Банката му е предоставила сума под формата на кредит за текущо
потребление в размер на 17000 лв. при лихва 9,95 % годишно. Впоследствие между страните
на 29.11.2016 г. е сключено и Допълнително споразумение към Договор за кредит за текущо
потребление № 11/22728906 от 15.06.2015 г.
Кредитът е усвоен на 17.06.2015 г., видно от извлечение от разплащателна сметка на
длъжника Й..
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по процесния договор и
допълнителното споразумение към него, докато ответникът не е изпълнил задълженията си
по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в
плащанията на главница и лихва над 90 дни.
От заключението по изготвената от вещото лице С.К. С. съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за погасяване на кредита по процесния договор са постъпили
3337.19 лв., който са погасили съответно 1417.32 лв. главница, 1911.61 лв. договорна лихва
и 8.26 лв. санкционираща лихва, както и по допълнителното споразумение 477.71 лв., от тях
сумата 117.86 лв., намаляща общия дълг и 359.85 лв, намаляща дължимата договорна лихва.
Погасяването на кредита от ответника е преустановено на 28.03.2017 г., вследствие
на което са останали неиздължени 99 броя вноски главница на стойност 15930.00 лв., 4 броя
частично неиздължени вноски лихва на стойност 351.33 лв.
След посочената дата кредитополучателят не е извършил никакви действия за
погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси
защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. №
435/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу
ответника, на 26.02.2021 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от
„БАНКА ДСК” АД против Г. СТ. Й..
Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е
издадена Заповед за изпълнение № 323 от 03.04.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата,
които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Г. с рег.№
837 на КЧСИ с район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително
дело № 2008/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на
длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Към 29.03.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК процесните задължения са в размер на 18618.62 лв., от които:
- 16117.51лв. - дължима главница /15930.00 лв + 187.51 лв./;
- 2325.47 лв. - дължима договорна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.;
- 55.64 лв. – обезщетение за забава от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г.;
- 120.00 лв. - заемни такси.
Така посочения размер на задълженията се запазва, тъй като няма новопостъпили
плащания от ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Страните също са посочили, че приемат заключението на експертизата.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца,
досежно стойността на неизплатени суми по договор за кредит за текущо потребление
между „БАНКА ДСК” АД и Г. СТ. Й.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило
задълженията си и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е
изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие и преустановил погасяването на
дължимите вноски по кредита на 28.03.2017 г., поради което кредитът е станал
изискуем.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе
да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това число размера на
дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнението на задължението си изцяло или
частично, лично или чрез трето лице.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства,
от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „БАНКА ДСК” АД и Г. СТ. Й. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му предоставило
кредит в размер на 17000.00 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви,
такси и разходи на 120 месечни вноски, при лихва 9,95% годишно, а впоследствие кредитът
е бил преструкруриран, съгласно клаузите на допълнително споразумение към процесния
договор, потвърдено и от назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
С индивидуализираните договор и допълнително споразумение към него ответникът
е поел задължение да заплаща и договорна /възнаградителна/ лихва върху чистата сума на
заема за целия период.
Размерите на претендираните от ищцова страна суми се доказаха от приетата по
делото и от страните и от съда експертиза.
Съдът намира възраженията на особения представител на ответника за
недопустимост на иска, като подаден извън законоустановения преклузивен срок по чл.422,
във вр. чл.415, ал.4 от ГПК за неоснователни, тъй като видно от представените по делото
доказателства, Разпореждане № 260017 от 21.01.2021 г. на Районен съд, с което е указано на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението, е получено от ищеца в настоящото производство на 27.01.2021
г., а исковата молба е депозирана на 26.02.2021 г.
Ответникът, в качеството си на заемател, е получил в заем сумата в размер на
17000.00 лв., срещу поето задължение за връщането й, уговорено като разсрочено на 120
месечни вноски, включващи главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да
бъде уважен изцяло, а ведно с него и исковете за договорна лихва и за лихва за забава, които
имат акцесорен характер.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 1872.37 лв. общо,
от които 372.37 лв. държавна такса, 850.00 лв. възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице 250.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение 400.00 лв,
определено съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
6
правната помощ.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски в
размер общо на 422.37 лв., от които 372.37 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415
ГПК, по отношение на Г. СТ. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
гр.Нова Загора, ***, ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.„Московска“ № 19,
представлявана от юрисконсулт ХР. Щ. Г., СУМА в общ размер 18618.62 лв. /осемнадесет
хиляди шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляващи
неизплатено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2015 г. и
Допълнително споразумение към Договор за кредит за текущо потребление № 11/22728906
от 15.06.2015 г., сключен между страните, от които: главница - 16117.51 лв. /шестнадесет
хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет и една стотинки/, договорна лихва - 2325.47 лв.
/две хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ за периода от
28.02.2017 г. до 28.03.2018 г., наказателна лихва - 55.64 лв. /петдесет и пет лева и шестдесет
и четири стотинки/ за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2018 г., такси и несъдебни разноски -
120.00 лв. /сто и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. СТ. Й. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********, СУМАТА от 1872.37 лв. /хиляди
осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, Г. СТ. Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД с
ЕИК *********, СУМАТА от 422.37 лв. /четиристотин двадесет и два лева и тридесет и
седем стотинки/, разноски по ч.гр.д.№ 435 по описа за 2018 г. на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7