№ 232
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство В. К. Д. срещу Решение № 218 от 13.10.2023 г. по гр. д. №
886/2022 г. по описа на РС – И., с което съдът е отхвърлил предявените от
него искове за прогласяване на нищожност на два договора за дарение,
обективирани в Нотариален акт № 043, том I, pег. № 422, дело № 038 от
28.02.2019 г. и Нотариален акт № 174, том I, peг. № 1332, дело № 154 от
11.07.2019 г. на нотариус Соня Владимирова, поради привидност, като
прикриващи договори за покупко-продажба.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че съдът е постановил
решението си без да изясни спора от фактическа страна, като е отказал да
разгледа представените обратни писма за разкриване на симулацията.
Искането е за отмяна на обжалвания акт и за постановяване на ново решение,
с което да бъдат уважени предявените искове за разкриване на симулацията.
В срока по 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва.
При служебната проверка за валидността и допустимостта на съдебното
решение по реда на чл. 269 ГПК окръжният съд намери, че постановеното
решение е валиден, но недопустим съдебен акт.
Единият от предявените искове е за недействителност в цялост на
договора за дарение от 28.02.2019 г., обективирани в Нотариален акт № 043,
1
поради привидност като прикриващ договор за покупко-продажба. С
посочения договор Н.Ц. Г., чрез пълномощника си – Т.М.С., дарява на ищеца
В. К. Д. 2/3 идеални части, а на Н. Г. Д. 1/3 идеална част от поземлен имот с
начин на трайно ползване нива, цялата с площ от 12,716 дка, шеста категория
на земята при неполивни условия, находящ се в землището на село В.,
ЕКАТТЕ 10690, община И., област С., местност „Г.“, съставляващ имот №
048001 по плана за земеразделяне на същото землище, при граници (съседи)
на имота: имот № 066442 - полски път на Община И., имот № 199441 - полски
път на Община И., имот № 048012 - нива на Т.Й.Н., имот № 048009 - нива на
наследниците на И.А.М. и имот № 088010 - нива на наследниците на В.А.М.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по иск за
прогласяване на нищожност на договор страните по договора са
задължителни необходими другари в производството. Вярно е, че в
тълкувателното решение е посочено, че страните по договора са
задължителни необходими другари по иск предявен от трето лице, но
настоящата съдебна инстанция намира, че и в процесния случай е налице
задължително другарство, тъй като се иска прогласяването на нищожност на
договора за дарение в неговата цялост, т. е. както по отношение на дарените
на В. К. Д. 2/3 идеални части, така и на дарените на Н. Г. Д. 1/3 идеална част
от посочения по-горе поземлен имот. Нещо повече волеизявлението на
дарителя Н.Ц. Г. е едно, обективирано във формата на Нотариален акт № 043
и в конкретния случай не е възможно да се разграничи действителността или
недействителността му в определени негови части.
Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо
другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за
неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички
другари, чието участие в производството е задължително, представлява
абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която
исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за
съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за
която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си
съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния
необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се
санира чрез конституирането му във въззивното производство с оглед
въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за
събиране на доказателства във въззивното производство.
В настоящият случай първоинстанционното производство е протекло без
участието на страна по договора, а именно приобретателя по договора за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 043 – Н. Г. Д.. Въззивният съд е
указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да посочи дали предявява иска
си за недействителност на договора от 28.02.2019 г. и срещу приобретателя по
сделката Н. Г. Д.. В изпълнение на указанията на съда жалбоподателят В. Д. е
уточнил, че предявява иска си и срещу г-жа Н. Г. Д..
Когато обаче правото на участие в процеса на задължителния необходим
другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без
2
неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез
конституирането му във въззивното производство с оглед въведените в ГПК
преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на
доказателства във въззивното производство, поради което постановеното
съдебно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния
съд, който да продължи разглеждането на делото с участието на всички
задължителни страни в процеса.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските,
когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице константна
съдебна практика на ВКС, намерила израз в Определение № 45/21.01.2013 г.
по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 178/30.03.2012 г.
по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г.
по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Решението, с което се
обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава
правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на
разноски по чл. 78, ал. 1 за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК -за ответника. Когато
първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд и делото е
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при
новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се
произнесе по разноските, направени във въззивното производство, съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 218 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 886/2022 г. по
описа на РС – И..
ВРЪЩА делото на РС – И. за ново разглеждане от друг съдебен състав
при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3