Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3973/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Б.К., действащ лично и като законен
представител на Б.М.Б. и А.М.Б. срещу З. „Б.и.“ АД за осъждането му да им заплати
съответно 200 000 лева и по 215 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Т.А.Д. при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че на 23.11.2016 г. около 16.20 часа в близост до с. Вирове на път
ІІ-81 км. на кръстовището с път ІІІ-10123 настъпило ПТП, в резултат на което
починала Т.А.Д., пътник на задна седалка в л.а. „Опел“, модел „Астра“. Автомобилът
реализирал удар в л.а. „БМВ“, модел „Х6“ с ДК № *****. Т.Д.получила политравма
и множество фрактури и вътрешни разкъсвания на органите, кръвоизлив в коремната
кухина и обилна кръвозагуба. По спешност била откарана в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“
АД – гр. Монтона. Въпреки предприетите животоспасяващи мерки, Д. починала.
Вина
за настъпване на произшествието имал В.А.Д., водач на л.а. „Опел“, модел
„Астра“ с ДК № *****, който бил неправоспособен и грубо нарушил правилата за
движение по пътищата. При навлизане в кръстовище не спрял пред знак „СТОП“ и
отнел предимството на л.а. „БМВ“.
Смъртта
на Т.причинила шок на съжителстващия с нея М. и на двете им деца. Т.била млада,
енергична и любяща жена и майка. Преди катастрофата ищците и пострадалата
живели задружно, с много разбирателство и любов. Т.се грижила за децата, а М.
работил и се грижил за прехраната на семейството. Т.и М. имали планове и се
опитвали да градят общото си бъдеще. Броени дни преди смъртта си Т.предприела
действия за започване на бизнес като земеделски производител за отглеждане на
рогат добитък с цел млекодобив.
Между
Т.и останалите членове на семейството й имало изградена силна емоционална
връзка. След внезапната и нелепа смърт на Т.Д.семейството останало без своя
стожер а децата – без най-важния човек в живота си. Появила се празнина,
неутешима тъга и непреодолима мъка и страдание. А. непрекъснато питал за майка
си, плачел безпричинно и не можел да спи. Променило се и емоционалното
състояние на Б., която от спокойно и тихо дете се превърнал в избухлив и гневен
човек. Изпадала в истерични кризи, редуващи се със самовглъбеност и изолация от
външния свят.
Към
23.11.2016 г. за л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ***** имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Б.и.“ АД.
Ищците не били обезщетени за търпените от тях болки и страдания от загубата на Т.Д.,
поради което молят съдът да постанови решение, с което да осъди З. „Б.и.“ АД да
заплати на М.К. 200 000 лева обезщетение, а на Б.Б. и А.Б. – по
215 000 лева обезщетение, ведно със законните лихви от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Твърди завишен размер на претендираните обезщетения, както и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т.Д., която
била без поставен обезопасителен колан.
Третото
лице помагач на страната на ответника – В.А.Д., оспорва исковете. Счита, че
претенциите на Б.Б. и А.Б. са завишени. М.К. не търпял вреди от смъртта на Т.Д.,
тъй като още преди 23.11.2016 г. той се дезинтересирал от децата и от
отношенията си с майка им. Месец след смъртта на Т.той заживял с друга жена в
друго населено място, а децата били оставени изцяло на грижите на тяхната баба А.Д..
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта им е предявяване на претенции пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана при З. „Б.и.“ АД молба вх. № 73869/07.02.2017 г.,
че ищците М.Б.К., Б.М.Б. и А.М.Б. са предявили претенции пред З. „Б.и.“ АД за
определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП на 23.11.2016
г., в която молба са посочени банкови сметки на молителите.
С писмо от
24.02.2017 г. ответникът е отказал определяне и изплащане на обезщетения, тъй
като липсвали безспорни доказателства относно виновността на водача на л.а.
„Опел“, модел „Астра“.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ***** и З. „Б.и.“ АД – обстоятелство, което
се установява по безспорен начин от справка на информационен център към
Гаранционен фонд.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищците е да докажат наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
В заключението на приетата по делото първоначална
авто-техническа експертиза е описан механизмът на процесното ПТП. В светлата
част на денонощието на 23.11.2016 г. по второкласен път ІІ-81 от гр. Монтана
към гр. Лом се движил л.а. „БМВ“, модел „Х6“ със скорост около 102 км/ч. При
достигане на кръстовището с третокласен път ІІІ-10123 в края на с. Вирове за с.
Габровница водачът не намалил скоростта, предвид табелата за населено място. В
същото време по път ІІІ-10123 в посока от с. Габровница към с. Вирове се движил
л.а. „Опел“, модел „Астра“. При наличие на знак „СТОП“ не спрял, а навлязъл в
кръстовището със скорост 44 км/ч. При пресичане на траекториите на двата
автомобила настъпил удар между предната част на л.а. „БМВ“ и левите врати на
л.а. „Опел Астра“.От удара л.а. „Опел“ се отклонил по посоката на движение на
л.а. „БМВ“ и с остатъчната си скорост продължил напред с отклонение надясно
спрямо първоначалната си посока. Придобил ротация в посока, обратна на
часовниковите стрелки и със задна част прегазил мрежата на частен имот. Тялото
на Т.Д.политнало наляво и напред от ротацията на автомобила. Л.а. „Опел“
извършил сложно транслационно и ротационно движение с подскачане и удряне на
колелата му в асфалта. Телата на пътниците отскачали леко нагоре от седалките.
Настъпил удар и в левия бордюр на платното за движение и удар на дясна задна
врата в бетонен кол, при който удар телата на пътниците политнали надясно.
При така даденото заключение и независимо от данните в
допълнителното такова за възможност л.а. „Опел“ да успее да премине през
кръстовището пред л.а. „БМВ“, съдът намира за доказана вината на водача на л.а.
„Опел Астра“ В.А.Д.. Вдясно преди кръстовището в посока с. Габровница е бил
поставен предупредителен знак Б2 „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Това свое задължение Д. не е изпълнил. Дали поради
неправоспособност, самонадеяност или по друга причина Д. е реализирал
противоправно поведение за нарушение на правилата за движение по пътищата,
отнемайки предимството на л.а. „БМВ“.
Спорът относно самоличността на водача на л.а. „Опел
Астра“ съдът намира за разрешен, въз основа на показания, дадени от свидетеля П.Н.,
водач на л.а. „БМВ“, който непосредствено след произшествието лично е възприел
кой управлява л.а. „Опел Астра“. В същия смисъл са и показанията на свидетеля В.Я.,
който оказал помощ на пътниците в л.а. „Опел“: на шофьорското място се намирало
лице от мъжки пол.
Недоказано остана и възражението на ответника, че
водачът на л.а. „Опел“ противозаконно го е отнел, което изключва отговорността
му за вреди от произшествието, настъпило по вина на неговия водач В.Д..
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Налице са всички
предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищците Б.Б. и А.Б. са съответно дъщеря и син на починалата
при ПТП на 23.11.2016 г. Т.А.Д., съгласно удостоверение за наследници изх. № 106/05.12.2016
г. на кметство в с. Връбница, Община Враца.
В това си качество най-близките родственици на Т.Д.имат
право на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната
материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д.И.се установи, че Б.Б. е реагирала на
смъртта на майка си с отрицание, нежелание да приеме ужасяващата новина за
нелепата й кончина и с последваща нервност и агресия. А.Б. все още трудно
приемал липсата на майка си. Децата на пострадалата Т.Д.са били съответно на 7
г. и на 2 г. Във важен момент от живота си те са загубили най-близкия си човек,
а с това и обичта и грижите на майка си. В периода на израстването си и
оформянето си като личности те ще чувстват липсата на майчина закрила, съвети и
подкрепа.
Предвид събраните по делото доказателства,
обстоятелството, че невръстните деца на Т.Д.ежедневно усещат празнота, мъка и
несигурност, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетения в размер на по
120 000 лева.
В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен
обем претърпените и продължаващи страдания на ищците. Размерите на
обезщетенията съдът определи и при съобразяване на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно
пострадало лице - 2 000 000 лв., а за
всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 23.11.2016 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Що се отнася до болките и страданията, изпитвани от М.К.,
съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Л.А., прабаба на децата Б. и А..
Нейните показания са подробни, пълни и се отличават с убедителност, за разлика
от тези на свидетелите З.Ц.и Д.И.. Асенова разказва конкретни случки от живота
на семейството на Т.и М., съдържащи данни за грубо отношение на М. към майката
на децата му: тормоз, побои и незачитане на труда й. Впечатленията на Л.А. за
отношенията между М. и Т.са преки и непосредствени, основани както на лични
нейни възприятия, така и на разкази на самата Т., която споделила с баба си, че
докато дои кравите, М. изсипвал на главата й млякото. Понастоящем М. не
позволявал на децата да ходят при роднините на Т., въпреки че Л.А., синът й и
неговата съпруга помагали в отглеждането на Б. и А., като купували памперси,
храни и лекарства. За разлика от показанията на Л.А., тези на свидетелите З.Ц.и
Д.И.се схематични, непоследователни и бедни откъм факти от живота на Т.и М..
Дори и пострадалата и този ищец да са живели в един дом, техният живот не е бил
основан на обич и разбирателство, а Т.Д.е понасяла унизителното отношение към
нея заради децата си. Не без значение е и обстоятелството, че М. е заживял с
друга жена скоро след смъртта на Т.Д.. Всичко това говори за липса на
твърдяната мъка и непримиримост на М.К. от смъртта на загиналата при процесното
ПТП.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията.
В случая възраженията се изразяват в нарушение на
задължението на Т.Д.като пътник в л.а. „Опел“ да постави обезопасителен колан.
Според заключението на съдебно-медицинската част от
първоначалната експертиза, в резултат на процесното ПТП Т.Д.е получила контузия
на корема, спукване на слезката, кръвоизлив в задната коремна половина и
панкреас, остър вътрешен кръвоизлив, контузия на главата, сътресение на мозъка,
счупвания на лява бедрена кост, на костите на таза вляво и на първи гръден прешлен.
Като причина за смъртта на пострадалата се сочи острата масивна кръвозагуба
вследствие множество увреди на коремните органи и счупвания на кости, довели до
остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Допълнителното заключение пояснява,
че пряка причина за смъртта на Т.Д.е травматичен шок, развил се на базата на
множествена травма със счупване на костите на гръдния кош, таза и ляв долен
крайник, с кръвоизливи в гръдна кухина, белите дробове и в опорациите на
червата и с разкъсване на слезката.
Безспорно е, че Т.Д.е пътувала без поставен
обезопасителен колан. При извършените сложни движения на л.а. „Опел“,
първоначално тялото на пострадалата се е придвижило към задна лява врата и се е
ударило в тялото на седящия до нея пътник. При този удар са получени увредите в
лявата част на тялото – охлузвания в лява половина на главата, счупване на ляво
бедро, на лява половина на таза, увреда на слезката и на другите коремни
органи. Вследствие ротационните сили от завъртането на автомобила тялото на Т.Д.се
е придвижило надясно и назад и поради това вероятно е попаднало в багажното
отделение. В случай, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан,
при придвижване към задна лява врата горната част на тялото й може да се измуши
от колана, тъй като последният преминава отдясно рамо към лява половина на
корема, но напречната част на колана би задържала тялото на мястото му и силата
на удара би се съсредоточила върху долната част на корема и това би
предизвикало увреждания на коремните органи в лява половина – слезка, панкреас
и черва.
При така даденото заключение, предвид сложните
движения, извършени от л.а. „Опел“ и телата на пътуващите в него, ефективността
на колана при страничен удар, какъвто е конкретният случай, съдът намира
възражението за съпричиняване за доказано. Дали тялото ще се измуши под косата
част на колана и ще достигне до това на пътника на лява задна седалка е
хипотеза, която почива на предположения и не е обоснована от силата на удара,
нито от други обективни и безспорни данни по делото. При всички случаи
поставеният предпазен колан не би позволил на тялото на Т.Д.да извърши свободни
движения в купето на автомобила до степен да попадне в багажното отделение. Отделно
от това, летален изход не е настъпил за други пътници в л.а. „Опел“, а
получените увреди в коремните органи (при положение, че са били само в тази
част от тялото на Д.) са позволявали животоспасяващи манипулации.
С нарушение на задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП Т.А.Д. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като приносът й
съдът определя на 1/3.
Дължимите на
ищците Б.Б. и А.Б. обезщетения са в размер на по 80 000 лева и до този
размер исковете следва да бъдат уважени. За горницата до 215 000 лева
исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молба от 07.02.2017 г. за сезиране на З. „Б.и.“ АД ищците са
представили всички доказателства, с които са разполагали и които са приложени
към исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Представени
са и удостоверения за банкови сметки, по които да им бъдат заплатени обезщетенията.
С други писмени доказателства от значение за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение ищците не са разполагали и следователно застрахователят
е дължал произнасяне. На 28.02.2017 е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне.
Не се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да
заплати на Б.Б. и А.Б. обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди от
процесното ПТП, поради което върху главниците от 80 000 лева следва да се
начислят лихви от 01.03.2017 г.
Тъй като ищците са освободени от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 6 400 лева и 177.78 лева депозити
за експертизи по делото.
На ищците е оказана безплатна правна помощ по делото. Адвокатското
възнаграждение е на обща стойност 22 068 лева и съразмерно на уважената
част от исковете, на адв. П. В. се дължи хонорар за производството на обща
стойност 5 604.57 лева.
Разноски претендира и ответникът, но съобразно
представения списък с молба от 22.01.2018 г. и възражение на представителя на
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно, на З.
„Б.и.“ АД се дължат разноски на обща стойност 12 679.54 лева, от които
7 116 лева платими от М.К., а от Б.Б. и А.Б. – по 2 781.77 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.К., ЕГН ********** срещу З.
„Б.и.“ АД, ЕИК *****иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в размер на 200 000 лева от смъртта на Т.А.Д., настъпила при
ПТП на 23.11.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.Б., ЕГН
**********, чрез законния й представител М.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на майка й Т.А.Д. при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва
от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 215 000 лева и за мораторна лихва за периода 23.11.2016
г. – 28.02.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.М.Б., ЕГН
**********, чрез законния му представител М.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на майка му Т.А.Д. при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със
законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 215 000 лева и за мораторна
лихва за периода 23.11.2016 г. – 28.02.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 6 400 лева държавна такса и 177.78 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат П. Й.В., с адрес ***, офис 426 адвокатско
възнаграждение в размер на 5 604.57 лева..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Б.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 7 116 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.М.Б., ЕГН
**********, чрез законния й представител М.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 2 781.77 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.М.Б., ЕГН
**********, чрез законния му представител М.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 2 781.77 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на В.А.Д., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: