ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2185
Варна, 03.08.2023 г.
Административният съд -
Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
сложи на
разглеждане административно дело № 20237050701711 / 2023 г.
Производството
е по реда на чл. 166, ал.4 АПК вр. чл. 172, ал.6 ЗДвП.
Образувано е по искане на К.С.П. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес на
неговия представител по пълномощие адв. А.Д. ***, за спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0433-000119/17.07.2023г., постановена от ВПД Началник
сектор към ОДМВР Варна РУ 01 Варна, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ- по чл.171 т-.2А, б.а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС
л.а. БМВ В****** за срок от 6м. до 1 г., а именно 6 месеца, считано от
17.07.2023г.
Искането
за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се обосновава с
твърдението, че последното ще нанесе значителни и трудно поправими вреди, както
и съществено ще засегне особено важен обществен интерес на К.П. да работи и се
придвижва, защото със заповедта са отнети един бр. СУМПС № ********* и два бр.
табели с рег № В 9203 КР, които са му необходими с оглед управлението на
автомобила, с който удовлетворява
нуждите си от трудови доходи за него и семейството му.
Релевира довод, че работата му е свързана със „ сериозен дневен преход на
различни адреси в града и околностите“. Без отнетите табели и СУМПС се
осуетявало изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, тъй като не е
в състояние да осъществява дейността си. По тези съображения се иска съдът да
спре предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0433-000119/17.07.2023г., постановена от ВПД Началник сектор към ОДМВР
Варна РУ 01 Варна.
С
Разпореждане №7645/02.08.2023г., на жалбоподателя е предоставена възможност да
представи доказателства, сочещи на твърдението му, че чрез управлението на
автомобила удовлетворява нуждите си от трудови доходи за него и семейството му,
както и, че изпълнението на трудовите му задължения се осъществява чрез
управлението на л.а. БМВ В****** и е свързано със сериозен дневен преход.
В
молба вх.№ 11444/03.08.2023г., представителят по пълномощие на жалбоподателя
уточнява, че няма да представя други доказателства.
Административен
съд Варна, за да се произнесе по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК,
от фактическа и правна страна съобрази следното:
Приложимостта
на нормата на чл.
166 от АПК предполага наличието на подадена
жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в
конкретния случай е настоящото – образувано по основна жалба срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0433-000119/17.07.2023г., постановена от
ВПД Началник сектор към ОДМВР Варна РУ 01 Варна. С нея, след като е взето предвид, че е съставен АУАН №995341/17.07.2023г. против
К.С.П., с който е установено, че същият, като водач е управлявал собствено МПС
л.а. БМВ В******, с национално свидетелство за управление на МПС
Р2197-43588-31026, издадено от държава – Канада и невалидно за територията на Р
България, тъй като не е придружено с легализиран превод на български език, е
приложена принудителна административна мярка по реда на чл.171 т-.2А, б.а ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на ППС л.а. БМВ В****** за срок от 6м. до 1 г.,
а именно 6 месеца, считано от 17.07.2023г. На
основание чл. 172, ал.2, т.3 ЗДвП са отнети свидетелството за регистрация на МПС и
табели с регистрационен номер на МПС .
Съобразно
чл.172 ал.6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка. Следователно Заповед 23-0433-000119/17.07.2023г.,
постановена от ВПД Началник сектор към ОДМВР Варна РУ 01 Варна е
такава за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП (ред.
– ДВ, бр.101 от 2016 г., изм., бр.54 и бр.77 от 2017 г.) за прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който като водач
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен за срок от 6 месеца,
изпълнена съгласно чл. 172, ал.2, т.3 ЗДвП чрез отнемането на свидетелството за регистрация
на МПС, като документ по чл. 165, ал.2, т.1 ЗДвП, свързан с управляваното от него превозно средство,
както и чрез отнемане на табелите с регистрационния му номер по чл. 165, ал.2, т.2 ЗДвП. Обжалването на тази заповед по чл. 172, ал.1 за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП по
силата на чл. 172, ал.5 ЗДвП се
извършва по реда на АПК. Подадената жалба съгласно чл. 172, ал.6 ЗДвП не
спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.
Следователно касае се за предварително изпълнение на административен акт по
отделен закон, без предвидена изрична забрана за съдебен контрол, което
съгласно чл. 166, ал.4 АПК може
да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал.2 АПК (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълкувателно дело №
1/2009 г. на Общо събрание на колегиите на ВАС).
Гореизложените
юридически факти в тяхната съвкупност, обуславят допустимостта на направеното
искане за спиране на изпълнението на заповедта.
Макар
предварителното изпълнение на оспорената Заповед №23-0433-000119/17.07.2023г. да не е допуснато с
разпореждане на издалия я орган по чл. 60, ал.1 АПК, а
да следва от специална законова разпоредба – чл. 172, ал.6 ЗДвП,
искането за спиране има годен предмет, без произнасянето по него да е изключено
от изрична законова забрана за такъв съдебен контрол. Подадено е от физическото
лице - адресат на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП,
който оспорва заповедта по чл. 172, ал.1 ЗДвП за
прилагането й и има легитимацията по чл. 166, ал.4 АПК да
претендира спиране на незабавното й изпълнение. Съдът е овластен да го спре във
всяко положение на делото до влизането на решението в сила съгласно чл. 166, ал.4 вр. ал.2, изр.1 АПК -
подадено едновременно с жалбата, искането за спиране не е просрочено.
По
същество искането по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК е
неоснователно.
За
разлика от случаите, в които административният орган разпорежда предварително
изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са
налице предпоставките чл. 60, ал.1 АПК, в
случаите по чл. 166, ал.4 АПК законодателят
е, който нормативно презумира наличието на една или повече от тези критерии, в
чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал.1 АПК и
позволява незабавно изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг
противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или
надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В
съответствие с това всички заповеди по чл. 172, ал.1 ЗДвП за
прилагане на изброените в същата тази разпоредба принудителни административни
мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б."а", т.6 и т.8 ЗДвП са
незабавно изпълняеми на нормативно основание. Обжалваната заповед е такава
по чл. 172, ал.1 вр. чл. 171, т.2а ЗДвП,
има това ex lege предварително изпълнение, без издалият я административен орган
да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК -
съществуване на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо
презумиран от чл. 172, ал.6 ЗДвП.
От формална страна, това предварително изпълнение е ex lege, то стои извън
преценката на административния орган, поради което за него не съществува
задължение го да обосновава в заповедта по чл. 172, ал.1 ЗДвП и
да се разпорежда за допускането му. Липсата на такива мотиви в оспорената тук
заповед не води до незаконосъобразност от формална страна на предварителното
изпълнение и не е основание за спирането му.
Доколкото
специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре
незабавното изпълнение по чл. 172, ал.6 ЗДвП на
заповед по чл. 172, ал.1 ЗДвП,
приложими са общите такива по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК.
Оспорващия, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които това
незабавно изпълнение би могло да му причини по вид, размер, вероятност от
настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост, както
и да ги докаже по делото. В случая, К. С.П. обосновава искането си за спиране с
твърдения, че с посочения в заповедта лек автомобил удовлетворява нуждите си от
трудови доходи за него и семейството му. Без отнетите табели и СУМПС се
осуетявало изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, тъй като не е
в състояние да осъществява дейността си.
Горните
твърдения, наведени като основания за исканото спиране, не се потвърждават от
фактическа страна. Както към депозираната първоначално жалба, така и в
предоставената допълнително възможност, жалбоподателят не представя
доказателства, обосноваващи възникнали трудови правоотношения с него, нито
сочещи на семейното му положение. Предвид последното, съдът счита, че
наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП засяга
единствено неговата правна сфера в качеството на собственик, управлявал
притежаваното от него моторно превозно средство и не ангажира неблагоприятно,
нито вреди върху трети лица-членове на семейството на жалбоподателя. К. С.П. не
обоснова исканото спиране с други доводи, нито ангажира доказателства в
подкрепа на основателността му. В частност не сочи и не установява каквито и да
е вреди, произтичащи за него от незабавното изпълнение на наложената
принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП,
още по-малко такива, които да са значителни или трудно поправими. Такива вреди
не са доказани в производството съгласно чл. 154, ал.1 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Няма законова презумпция по чл. 154, ал.2, изр.1 ГПК вр. чл. 144 АПК за
съществуването им, изключваща доказването им. Същите не могат да се
предполагат, нито да се извеждат от характера на Заповед №23-0433-000119/17.07.2023г., постановена от ВПД Началник сектор
към ОДМВР Варна РУ 01 Варна. От жалбоподателя изобщо не е аргументирана
и доказана по делото изискуемата се от чл. 166, ал.4 вр. ал.2, изр.1 АПК значителност
или трудна поправимост на съответните вреди от незабавната изпълняемост на
оспорената заповед. Произтичащите за него неудобства от прекратената
регистрация на лек автомобил БМВ В******,
свързани с невъзможността да го ползва по предназначение за срок от шест
месеца, по степен на важност не са съпоставими с основанията по чл. 60, ал.1 АПК,
нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл. 172, ал.6 ЗДвП обществен
интерес по чл. 171 ЗДвП.
Всички останали доводи в жалбата, в която е отправено и искането по чл.166 АПК
касаят спора по същество за валидността й и нейната материална и процесуална
законосъобразност и излизат извън предмета на производството по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК,
поради което тук не подлежат на обсъждане.
Исканото
за спиране на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП не
може да се постанови като обезпечение на подадената жалба, тъй като
жалбоподателят не доказва, че предварителното й изпълнение би могло да му
причини значителни или трудно поправими вреди по чл. 166, ал.4 вр. ал.2, изр.1 АПК,
които да засягат или да накърняват негов личен интерес, който е със същата или
по-висока степен на важност от тази на обществения интерес да се преустановят
административните нарушения по ЗДвП,
който предварителното изпълнение по чл. 172, ал.6 ЗДвП на
принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП охранява.
По
изложените съображения, искането по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК като
неоснователно следва да се отхвърли.
Водим
от горното, Административенсъд Варна, 34 състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.П.
ЕГН **********, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0433-000119/17.07.2023г., постановена от ВПД Началник сектор към ОДМВР
Варна РУ 01 Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.2А, б.а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. БМВ В****** за срок от 6м. до
1 г., а именно 6 месеца, считано от 17.07.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
на страните с връчени преписи.
|
СЪДИЯ: |
||