№ 1525
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110169519 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца С. А. Д. срещу
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги за имот, находящ се в гр.
София, жк. Иван Вазов, ул. „Краище“ № 3, ет. 7, ап. 18, сума в размер на
934,03 лева, представляваща сума за потребени ВиК услуги за периода от
16.02.2016 г. до 16.06.2018 г., обективирани във издадени в периода от
16.02.2016 г. до 17.05.2018 г. фактури и във Фактура №
**********/16.11.2022 г. за партида с клиентски номер **********, поради
погасяване на сумата по давност.
Ищецът твърди, че според ответното дружество за откритата за
горепосочения имот партида се дължали суми от ищеца за предоставени на
последния ВиК услуги. Излагат се твърдения, че процесната сума е била
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.08.2018 г.,
издадена по ч.гр.д. № 47248/2018 г. на СРС, 162 състав, като последната
включвала: 816,01 лева – главница за ВиК услуги за периода от 16.02.2016 г.
до 16.06.2018 г., 118,02 лева – мораторна лихва за периода от 18.03.2016 г. до
16.06.2018 г. Посочва се, че заповедта била обезсилена с Разпореждане №
79432/29.03.2019 г., постановено по същото дело, като разпореждането влязло
в сила на 19.04.2019 г. Твърди се, че изискуемостта настъпила най-късно на
16.06.2018 г. и с обезсилването било заличено прекъсването на давността,
като 3-годишната давност е настъпила на 16.06.2021 г. – преди издаване на
фактурата от 16.11.2022 г. Посочва се, че след запитване до дружеството,
същото уведомило ищцата, че след обезсилване на заповедта създадената
съдебна договорна сметка била закрита, а сумата е била възстановена като
дължима по текущата договорна сметка, като направил изявление, че
съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно. Направено е
1
искане за приемане за установено, че сочената сума е недължима поради
погасяване по давност и за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор. Признава иска по основание и размер. Излага
съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от
ответника, тъй като последният не дал повод за завеждането му. Посочва се,
че дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на
сумата. Твърди се, че било без правно значение дали кредиторът е отписал
вземането си, отчитайки го като загуба, или продължавал да го води по
избран от него начин, за да осчетоводи последващо доброволно плащане.
Поддържа се, че извънсъдебната покана за плащане, дори и съдържаща
заплаха за съдебни мерки, не била повод за предявяване на иска. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания,
само ищцата е била представлявана. Пълномощникът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска и присъждане на сторените
разноски, доколкото ответникът бил дал повод за завеждане на делото,
включвайки в сметката по партидата на ищцата погасените по давност суми,
отказвайки да отпише сумите и изрично указвайки, че няма да ги отпише като
погасени по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“
АД недължимостта на сума в размер на 934,03 лева, представляваща сума за
потребени ВиК услуги за периода от 16.02.2016 г. до 16.06.2018 г.,
обективирани във издадени в периода от 16.02.2016 г. до 17.05.2018 г.
фактури и във Фактура № **********/16.11.2022 г. за партида с клиентски
номер **********, поради погасяване на сумата по давност.
Ищецът, чрез надлежно упълномощения си представител, в съдебно
заседание на 02.11.2023 г. е поискал постановяване на решение при признание
на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал иска.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка,
по делото не са събирани допълнителни доказателства извън представените и
приети писмени доказателства в разменените между страните искова молба и
отговор на исковата молба, като с оглед изявлението на страните не е
провеждано допълнително съдебно дирене и е даден ход на устните
състезания. По съществото си признанието на исковата претенция е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен, и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение. Това води до
съвпадение на насрещните позиции на страните.
Настоящото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.
3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право,
с което ответната страна може да се разпорежда, като изявлението за това
2
изхожда от оправомощен представител на ответника, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание.
Предвид гореизложеното, съдът следва да се постанови решение при
признание на иска, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Съдът счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, която освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана
съдебна процедура. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК се изисква кумулативното
наличие на две предпоставки, за да се възложи върху ищеца отговорността за
направените по делото разноски, дори и при основателност на предявения
иск, а именно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и да признае иска. Видимо от волеизявлението на ответното
дружество в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва настъпилата
погасителна давност за посочената от ищеца сума и изрично признава иска,
което волеизявление поддържа до края на производството пред районния съд.
Настоящият състав се съгласява с установеното в практика на ВКС
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.,
III г. о., ГК), че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Предвид това, от аргумент за по-малкото, следва да се приеме, че
неотписвайки процесната сума ответникът не е дал повод за завеждане на
делото - отписването на вземанията представлява единствено счетоводна
операция, която не е скрепена с правни последици относно съществуването на
вземането. Отговорност за разноски би възникнала за ответното дружество,
ако то реално беше предприело съдебни мерки или беше оспорило
предявения иск, каквато хипотеза не се установява да е налице в конкретния
случай. Предвид това, сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка. Ответникът не е правил искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Краище“ № 3, ет. 7, ап. 18, срещу
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. А. Д., ЕГН
**********, не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК .............., сумата в
размер на 934,03 лева, представляваща сума за потребени ВиК услуги за имот,
находящ се в гр. София, жк. Иван Вазов, ул. „Краище“ № 3, ет. 7, ап. 18, за
периода от 16.02.2016 г. до 16.06.2018 г., обективирани във издадени в
периода от 16.02.2016 г. до 17.05.2018 г. фактури и във Фактура №
3
**********/16.11.2022 г. за партида с клиентски номер **********, поради
погасяване на сумата по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4