№ 12
гр. К., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:К. М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500232 по описа за 2022 година
С решение № 260014 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 387/
2020 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявените от В. И. П. от гр. К. и М. П.
К. от гр. К. против К. И. К. от гр. К. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено спрямо ответника К. И. К., че не е собственик на
1/3 идеална част от ПИ с идентификатор № 40909.123.99 по КККР на гр. К.,
одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.06г. на ИД на АК, находящ се в гр.К.,
ул.“А.М.“ № 26, с площ 1 196 кв. м., с номер по предходен план № 134, при
посочени съседи, и на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор №
40909.123.94 по КККР на гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-
66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в гр.К., ул.“А.М.“ № 26 с площ 501
кв. м., с номер по предходен план № 4145, при посочени съседи, като
неоснователни. С решението съдът е осъдил В. И. П. и М. П. К. да заплатят на
К. И. К. направените по делото разноски от 1 200 – адвокатско
възнаграждение и 832 лева - обща сума на депозити за вещи лица.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В.
И. П. и М. П. К., които чрез своя представител по пълномощие го обжалват
като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се подробни съображения за необоснованост на постановения
1
съдебен акт. Твърди се, че общия на страните наследодател К. К. В. още
приживе изцяло се е разпоредил с притежавания от него имот с пл. сн. № 165
в кв. 21 по плана на с. В. от 1955 г., част от който са и процесните два
поземлени имота с идентификатори № 40909.123.99 и № 40909.123.94 по
КККР на гр. К.. В тази връзка се твърди, че с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 703/1975 г. общият наследодател К. К. В. е продал на
въззивниците В. И. П. и М. П. К., и на С. Д. Д. по 1/4 идеална част на всеки
поотделно от имот с пл. сн. № 165 кв. 21 по плана на кв. „В.“, като запазената
за наследодателя К. К. В. 1/4 идеална част от имота била тази, която същият
дарил на сина си И. К.ов К., а той на неговия син К. И. К. (ответник в
първоинстанционното производство), която част е обособена като отделен
имот с пл. сн. № 4146 и понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор № 40909.123.96. Във връзка с изложеното се твърди, че след
извършените от наследодателя К. К. В. разпореждания с имот с пл. сн. № 165
кв. 21 по плана на с. В. от 1955 г. на последният не му е останала никаква
собственост от този имот, поради което и ответника К. И. К. няма как да
наследи такава част от имота, още по-малко 1/3 идеална част от него. Поради
изложеното, молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново,
с което да уважи предявените от тях срещу ответника отрицателни
установителни искове. Претендират разноски.
В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържат
жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият К. И. К., чрез
представителя си по пълномощие, е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба, като излага подробни съображения за нейната
неоснователност, както и за правилността на атакуваното решение.
В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, моли съда
да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие зе установено следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото са били предявени от В. И. П. и М. П. К. (въззивници в тази
2
инстанция) срещу К. И. К. (въззиваем) отрицателни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че К. И. К. не е собственик
на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор № 40909.123.99 по КККР на гр.
К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.06г. на ИД на АК, находящ се в
гр.К., ул.“А.М.“ № 26, с площ 1 196 кв. м., с номер по предходен план № 134,
при посочени съседи, и на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор №
40909.123.94 по КККР на гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-
66/18.10.2006г. на ИД на АК, находящ се в гр.К., ул.“А.М.“ № 26 с площ 501
кв. м., с номер по предходен план № 4145, при посочени съседи.
Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт № 18/2017 и
нотариален акт № 19/2017 г., и двата по описа на нотариус с рег. № 658 на
НК, ответникът К. И. К. е признат за собственик на по 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 40909.123.99 и поземлен имот с
идентификатор № 40909.123.94, и двата по КККР на гр. К.. Твърденията на
ищците са, че те са собственици на процесните два поземлени имота с
идентификатор № 40909.123.99 и № 40909.123.94, и двата по КККР на гр. К.,
придобити през 1975 г. чрез покупко-продажба от наследодателя на ответника
К. К. В., поради което и тези имоти нямат наследствен характер и не могат да
бъдат наследявани от ответника К. И. К. или неговия баща. В тази връзка
твърдят в исковата молба, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 703/1975 г. общият наследодател К. К. В. е продал на въззивниците В. И. П.
и М. П. К., и на С. Д. Д. по 1/4 идеална част на всеки поотделно от имот с пл.
сн. № 165 кв. 21 по плана на кв. „В.“, като запазената за наследодателя К. К.
В. 1/4 идеална част от имота била тази, която същият дарил на сина си И. К.ов
К., а той на неговия син К. И. К. (ответник в първоинстанционното
производство), която част е обособена като отделен имот с пл. сн. № 4146 и
понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 40909.123.96.
От удостоверение за наследници изх. № 737/11.06.2019 г. на община К.
се установява, че страните по делото имат общ наследодател – К. К. В. (техен
дядо), починал на **,**,**** г., като първата ищца В. И. П. и ответникът К. И.
К.х са брат и сестра, а втората ищца М. П. К. е тяхна първа братовчедка.
Установява се, че с нотариален акт № 23, т. I, дело № 87/1956г. по
описа на PC – К. общия на страните наследодател К. К. В. е придобил
собствеността върху 5 ниви в землището на с. В., в т. ч. нива в местността „К.
3
Я.” от 4 декара и нива в местността „К. Я.” от 1 декара, при посочени
граници.
Не е спорно и се установява по делото, че за с. В., К.йска околия е
изготвен кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №
1304/17.03.1955 г., в разписния лист към който имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 е
записан на името на общия наследодател К. К. В. на основание горецитирания
нотариален акт № 23/1956 г. В тази връзка от заключението на назначената по
делото съдебно – техническа експертиза с вещо лице Д. А. – С. се установява,
че нивата в местността „К. Я.” от 4 декара и нивата в местността „К. Я.” от 1
декара са идентични по местоположение с имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по
плана на с. В. от 1955 г., в каквато насока е и заключението на назначената по
делото съдебно – техническа експертиза с вещо лице Н. Н..
Установява се също така, че по регулационния план на с. В., одобрен
със заповед № 1304/17.03.1955 г., от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 са
образувани парцели VІІ-165, VІІІ-165, ІХ-170, ХІ-165, ХІІ-165 и ХІІІ-165. В
тази насока са приетите по делото писмени доказателства и назначените две
съдебно – технически експертизи, ведно с изготвените към тях скици.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 288 от
18.12.1957 г., т. II, дело № 481/1957 г. по описа на К.йски народен съдия,
общият на страните наследодател К. К. В. продава на Г. С. М. 1/2 идеална част
от парцел XIII в кв. 21 с пл. сн. № 165, състоящ се от 789.50 кв.м., при
граница на парцела: нова улица, К. С., И. Д. К., Т. Д. К. и К. В., а с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 289 от 18.12.1957 г., т. I, дело
№/1957г. по описа на К.йски народен съдия, наследодателят на страните К. К.
В. продава на И. Д. К. и Т. Д. К. и другата 1/2 идеална част от парцел XIII в кв.
21 с пл. сн. № 165, състоящ се от 789.50 кв. м., при граница на парцела: нова
улица, К. С., И. Д. К. и Г. С. М..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48 от
04.09.1959 г., т. I, дело № 243/1959г. по описа на К.йски народен съдия,
наследодателят на страните К. К. В. продава на А. Г. В. 1/2 идеална част от
парцел XII в кв. 21 с пл. сн. № 165, състоящ се от 783 кв.м., при посочени
граници на парцела, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 49, т. I, дело № 244/1959г. по описа на К.йски народен съдия, К. К. В.
продава на Х. С. Х. другата 1/2 идеална част от парцел XII в кв. 21 с пл. сн. №
4
165 състоящ се от 783 кв.м., при посочени граници на парцела.
Установява се също, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 262 от 18.12.1959 г., т. I, дело № 407/1959г. по описа на К.йски народен
съдия, наследодателят К. К. В. дарява на И. К.ов К. (баща на ответника К. И.
К. и първата ищца В. И. П.) парцел VII в кв. 21 с пл. сн. № 165, ведно със
застроената на него двуетажна къща, при посочени граници на парцела.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 703 от 28.04.1975
г., т. I, дело № 1077/1975 г. по описа на К.йски народен съдия, наследодателят
К. К. В., продава на внуците си: В. И. П., М. П. К. (ищци по делото) и С. Д. Д.
по 1/4 идеална част на всеки поотделно от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по
плана на кв. ”В.”, целият от 2807 кв. м. От цитирания нотариален акт, на
основание на който ищците в първоинстанционното производство
(въззивници в настоящото) В. И. П. и М. П. К. твърдят, че са придобили
собственосттта върху процесните поземлени имоти с идентификатори №
40909.123.99 и № 40909.123.94 по действаща КККР на гр. К., се установява,
че след извършеното разпореждане в собственост на наследодателя на
страните К. К. В. остава 1/4 идеална част от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по
плана на кв.”В.“, целият от 2807 кв.м. В тази връзка, предвид извършените до
този момент разпореждания от наследодателя К. К. В. с горепосочените
нотариални актове, касаещи парцел ХІІІ, парцел ХІІ и парцел VІІ, следва да се
приеме, че с нотариален акт № 703 от 28.04.1975 г. наследодателят К. К. В. се
е разпоредил с останалата част от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по плана на с.
В. от 1955 г., попадаща в парцели VІІІ-165, ІХ-170 и ХІ-165. В тази насока е и
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза с
вещо лице Д. А. – С. – приложение № 4 към него.
Установява се също така по делото, че съгласно одобрения със заповед
№ 1947/07.05.1975 г. втори застроителен и регулационен план на кв. В.“, през
бившия имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по плана от 1955 г. се предвижда
провеждане на нова улица, с която улица имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по
плана от 1955 г. е разделен на две зони – източна, попадаща в кв. 55 по
застроителния план от 1975 г., отреден за нискоетажно жилищно застрояване,
и западна, попадаща в квартал, отреден за жилищен комплекс. В източната
част на бившия имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по плана от 1955 г. се образуват:
1.) парцел V-131 (отреден за имот с пл. сн. № 131) в кв. 55, записан по
5
разписен лист на Г. В. Г. и Г. С. М., съгласно нотариален акт № 288, д. №
461/1957 г., нотариален акт № 274, д. № 535/1972 г., идентичен по
местоположение с 1/2 част от парцел ХІІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г., 2.)
парцел VІ-132 (отреден за имот с пл. сн. № 132) в кв. 55, записан по разписен
лист на А. Г. В. и Х. С. Х., идентичен по местоположение с 1/2 част от парцел
ХІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г., и 3.) парцел VІІ-134 в кв. 55, за който
няма запис в разписния лист, попадащ като местоположение частично в
парцел ХІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г. Посочените новообразувани
парцели V-131, VІ-132 и VІІ-134 в кв. 55 по застроителния план от 1975 г. са
отредени за нискоетажно жилищно застрояване и са застроени с дву и
триетажни жилищни сгради. Западната част от бившия имот с пл. сн. № 165 в
кв. 21 по плана от 1955 г. се оформя по плана от 1975 г. в имот с пл. сн. №
134, в който попада парцел VІІІ-165 по плана от 1955 г. Горните
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени
доказателства и назначените по делото съдебно – технически експертизи,
които в тази си част не си противоречат.
С нотариално заверен договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 27.09.1979 г., рег. № 1413/27.09.1979 г. на К.йски народен
съдия, вх. № 387/27.09.1979 г., том 45, стр.7, наследодателят на страните К.
К. В., В. И. П. (ищца), М. П. К. (ищца) и С. Д. Д., в качеството си на
съсобственици на имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по регулационния план на гр.
К., кв. “В.“, целият състоящ се от 2807 кв.м., по 1/4 идеална част за всеки по
отделно, по силата на нотариален акт № 703, том I, дело № 1047/75 год. по
описа К.йски народен съдия, от който се отрежда по новия регулационен план
гр. К. парцел VII-134 в кв. 55 по действащия регулационен план, състоящ се
от 360 кв. м., при посочени граници, се съгласяват В. И. П. (първата ищца) да
придобие в дял новообразувания парцел VII-134 в кв. 55 по регулационния
план на кв. “В.“, състоящ се от 360 кв.м. при посочени граници, като същата
няма да има други претенции от останалото дворно място в размер на своята
1/4 идеална част от имот с пл. сн. № 165 в кв.21 по плана на гр. К..
През 1983 г., на основание чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.), със заповед
№ 1531/16.11.1983 год. на председателя на ОбНССС – К., от имот с пл. сн.№
134, собственост на И. К.ов К. (баща на ответника в първоинстанционното
производство К. И. К.), К. К. В. (наследодател на страните), В. И. П. ищца), М.
П. К. (ищца) и С. Д. В., се отчуждават 128 кв.м.
6
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103 от 22.07.1983 г.,
т. I, дело № 225/1983г. по описа на К.йски народен съдия, И. К.ов К. (баща на
ответника К. И. К. и първата ищца В. И. П.) дарява на сина си К. И. К. дворно
място от 1 200 кв. м., съставляващо парцел VII в кв. 21 с пл. сн. № 165 по
плана на с. В., сега включен в регулационния план на гр. К., кв. ”В.” под пл.
сн. № 134 в кв. 55, при граници: улица и собствено място на праводателя на
имота, ведно със застроената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда,
състояща се от две стаи в приземния етаж и две стаи на втория етаж със
застроена площ от 65 кв.м., с вътрешно стълбище, представляващо
еднофамилно жилище. При извършеното разпореждане праводателят И. К.ов
К. се легитимира като собственик на основание горецитирания нотариален №
262т. I, дело № 407/1959 г.
През 1987 год. всички наследници, с изключение на ответника К. И. К.,
а именно – В. И. П. (първата ищца), Г. Т. Г., С. Г. Г., М. А. К.а, М. К. В.а, П.
К.ов К. (наследодател на втората ищца – неин баща), К. К.ов К., П. Г. Г. и Й.
К. Д. правят отказ от наследството останало от покойния наследодател К. К.
В., акт за смърт № ***-** г., от покойната им наследодателка П. К. Г., акт за
смърт № ***-** г. и от покойния наследодател И. К.ов К. (баща на ответника),
акт за смърт № ***-**,**,**** г. Отказът е вписан в особената книга при
Pайонен съд – К. под № 65/ 22.11.1987 г.
Видно от представеното по делото заверено копие от декларация от
16.01.1989 г., С. Д. Д. и М. П. К. (втората ищца) разрешават на К. И. К.
(ответник в първоинстанционното производство), в качеството му на
съсобственик на имот с пл. сн. № 134 по регулационния план на гр. К., кв.
„В.“, да построи временна полиетиленова оранжерия за стопански нужди в
съсобствения им имот.
По делото е прието като доказателство заверено копие от молба с вх.
№ 94-00-31/21.02.89 г,. подадена от К. И. К. (ответник в
първоинстанционното производство), М. П. К. (втората ищца) и С. Д. Д. до
ОбНС-К., за допълване кадастралната основа на кв. 55 имот с пл. сн. № 134
по плана на кв. „В.“, гр. К., като бъде заснет като самостоятелен имот със
свой планоснимачен номер бившия парцел VІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955
г. Посочено е, че след попълването на кадастралната основа, останалата част
от имот с пл. сн. № 134 в кв. 55 по плана кв. „В.“ гр. К., без парцел VІІ-134,
7
следва да се запише на тримата молители при равни части, тъй като са го
придобили с нотариален акт № 703/28.04.1975 г. на PC К., договор за
доброволна делба том 45, стр.7 от 27.09.1979 год. и отказ от наследство –
удостоверение № 65/ 22.12.1987 год. на PC К.. Във връзка с цитираната по-
горе молба, от постъпило по делото писмо изх. № 11-03-1183/30.07.2020 г. на
община К. се установява, че в архива на община К. не е налична преписката
по молба с вх. № 94-00-31/21.02.1989 г. Посочено е, че в плана на кв. „В.“ гр.
К., одобрен със заповед № 546/ 09.05.1988 г., е отразено изменението и
допълването на кадастралния план относно имот с пл. сн. № 134 в кв. 55. В
тази връзка, от назначените по делото съдебно – технически експертизи се
установява, че със заповед № 546/09.05.1988 г. е одобрен трети застроителен и
регулационен план на кв. „В.“ гр. К., като по молба на М. П. К. (втората ищца)
със заповед № 570/07.05.1990 г. е одобрено и извършено попълване на
кадастралния план с нови имотни граници, като са създадени нови имоти с
номера 4145, 4146 и 4147. В тази връзка, съгласно удостоверение №
112/24.01.1990 г. на Общински народен съвет – К., за собственици на имот с
пл. сн. № 134 и имот с пл. сн. № 4145 (с който е допълнен плана) са записани
К. К. В. (наследодател на страните по делото), М. П. К. (втората ищца) и С. Д.
Д., за собственик на имот с пл. сн. № 4146 (с който е допълнен плана) е
записан К. И. К. (ответник в първоинстанционното производство) и за
собственик на имот с пл. сн. № 4147 (с който е допълнен плана) е записана В.
И. П. (първата ищца).
Във връзка с горезложеното, от назначената по делото съдебно –
техническа експертиза с вещо лице Н. Н., неразделна част от която са и
съставените 3 броя скици, се установява, че имот с пл. сн. № 4145 (с който е
допълнен плана) е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор №
40909.123.94 по действащата КККР на гр. Къджали, имот с пл. сн. № 134 е
идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор № 40909.123.99 по
действащата КККР на гр. Къджали, имот с пл. сн. № 4146 (с който е допълнен
плана) е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 40909.123.96, а имот
с пл. сн. № 4147 (с който е допълнен плана) е идентичен с поземлен имот с
идентификатор № 40909.123.98. От цитираното заключение и съставените 3
броя скици към него, което съдът възприема като обосновано и мотивирано,
се установява, че имот с пл. сн. № 4146, с който е допълнена кадастралната
основа на кв. „В.“ през 1990 г., и представляващ понастоящем поземлен имот
8
с идентификатор № 40909.123.96, се идентифицира с парцел VІІ-165 в кв. 21
по плана от 1955 г., който е дарен през 1959 г. (с нотариален акт № 262/1959
г.) от наследодателя на страните К. К. В. на И. К.ов К. (негов син и
наследодател на ответника К. И. К. и първата ищца В. И. П.), и именно който
имот последният през 1983 г. дарява на своя син К. И. К. (ответник по делото)
с нотариален акт № 103/1983 г. В тази връзка, настоящата инстанция не
кредитира заключението на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза с вещо лице Д. А. – С., в частта, с която удостоверява, че не може
да се идентифицира парцел VІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г. с допълнения
имот с пл. сн. № 4146 по плана от 1988 г. Впрочем, същото в тази му част
противоречи на удостовереното от самото вещо лице в изготвените към
заключението скици – Приложение № 5 и Приложение № 6, от които се
изрично се установява, че имот с пл. сн. № 4146, с който е допълнена
кадастралната основа на кв. „В.“ през 1990 г., и представляващ понастоящем
поземлен имот с идентификатор № 40909.123.96, се идентифицира с парцел
VІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза с вещо лице Н. Н., както и от заключението на съдебно –
техническата експертиза с вещо лице Д. А. – С. се установява, че процесния
поземлен имот с идентификатор № 40909.123.94 по КККР на гр. К., е
идентичен с допълнения имот с пл. сн. № 4145, който от своя страна по
местоположение представлява западната част от парцел ХІІІ-165 в кв. 21 по
плана от 1955 г.
Установено е също по делото, че впоследствие с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 124 от 20.06.1991 г., т. II, дело № 554/1991 г.
по описа на нотариус при К.йски районен съд, С. Д. Д. и М. П. К. (втората
ищца) продават на В. И. П. (първата ищца), първият – 558 кв. м., а втората-81
кв. м., или общо 669 кв. м., съставляващи идеална част от имот с пл. сн. № 134
в кв. 55 по плана на кв.”В.” гр. К..
При така установената по делото фактическа обстановка, предявените
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на 1/3 идеална част от позезмлени имоти с
идентификатори № 40909.123.99 и № 40909.123.94, са неоснователни. От
гореизложеното се установи, че процесните позезмлени имоти с
9
идентификатори № 40909.123.99 и № 40909.123.94 по КККНР на гр. К. са част
от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по плана на с. Вечелчани от 1955 г.,
собственост на общия наследодател на страните К. К. В., образуван от
придобитите от последния ниви в местността „К. Я.”, съответно – от 4 декара
и 1 декар, в землището на с. В..
Установи се също така, че по регулационния план на с. В., одобрен със
заповед № 1304/17.03.1955 г., от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 са образувани
парцели VІІ-165, VІІІ-165, ІХ-170, ХІ-165, ХІІ-165 и ХІІІ-165, както и че през
1957 г. и 1959 г. наследодателят К. К. В. е прехвърлил собствеността на
парцел ХІІІ-165 и парцел ХІІ-165 на трети лица, и е дарил собствеността на
парцел VІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г., ведно със застроената на него
двуетажна къща, на своя син И. К.ов К. (баща на ответника К. И. К. и първата
ищца В. И. П.). На 28.04.1975 г., с нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 703/1975 г. по описа на К.йски народен съдия, наследодателят К. К. В.
продава на внуците си: В. И. П., М. П. К. (ищци по делото) и С. Д. Д. по 1/4
идеална част на всеки поотделно от останалата част от имот с пл. сн. № 165 в
кв. 21 по плана на с. В. от 1955 г., попадаща в парцели VІІІ-165, ІХ-170 и ХІ-
165.
От цитирания нотариален акт, на основание на който ищците в
първоинстанционното производство (въззивници в настоящото) В. И. П. и М.
П. К. твърдят, че са придобили собственосттта върху процесните поземлени
имоти с идентификатори № 40909.123.99 и № 40909.123.94 по действаща
КККР на гр. К., се установява, че след извършеното разпореждане в
собственост на наследодателя на страните К. К. В. остава 1/4 идеална част от
останалата част от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по плана на кв. ”В.“, целият
от 2807 кв.м., попадаща в парцели VІІІ-165, ІХ-170 и ХІ-165. В тази връзка,
неоснователен е довода на ищците, че запазената от наследодателя К. К. В. 1/4
идеална част от имота била тази, която той дарява на сина си И. К.ов К., а
последния от своя страна дарява на своя син К. И. К. (ответник по делото),
която част е обособена като отделен имот с пл. сн. № 4146, а понастоящем
представлява поземлен имот с идентификатор № 40909.123.96. Безспорно е по
делото, че още през 1959 г., с нотариален акт за дарение № 262/1959 г.,
общият на страните наследодател К. К. В. е дарил на своя син И. К.ов К.
собствеността на парцел VІІ-165 в кв. 21 по плана от 1955 г., ведно със
застроената в него двуетажна къща, представляващ имот с пл. сн. № 4146, с
10
който е допълнена кадастралната основа на кв. „В.“ през 1990 г., и
представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор №
40909.123.96.
Именно поради това, че е съсобственик на 1/4 идеална част от
останалата част от имот с пл. сн. № 165 в кв. 21 по регулационния план на гр.
К., на 27.09.1979 г. между К. К. В. и останалите съсобственици – В. И. П.
(ищца), М. П. К. (ищца) и С. Д. Д., всеки от тях притежаващ по 1/4 идеална
част от имота, е сключен договора за доброволна делба, по силата на който В.
И. П. (първата ищца) придобива в дял новообразувания парцел VII-134 в кв.
55 по регулационния план на кв. “В.“, състоящ се от 360 кв.м. при посочени
граници, като ликвидира съсобствеността си в останалата част от имот с пл.
сн. № 165 в кв.21 по плана на гр. К.. По силата на сключения договор за
делба, след 27.09.1979 г. съсобственици в останалата част от имот с пл. сн. №
164 в кв. 21 по плана от 1955 г. остават наследодателя К. К. В., М. П. К.
(втората ищца) и С. Д. Д.. А в резултат на направения през 1987 г от всички
наследници, с изключение на ответника К. И. К., отказ от наследството
останало от покойния наследодател К. К. В., от покойната им наследодателка
П. К. Г. и от покойния наследодател И. К.ов К. (баща на ответника), вписан в
особената книга при Pайонен съд – К. под № 65/22.11.1987 г., ответникът К.
И. К. остава единствен наследник на имуществото на дядо си по бащина
линия – К. К. В., в това число – притежаваната от последния, в качеството му
на съсобственик, 1/3 идеална част от имот с пл. сн. № 134 в кв. 55 по плана на
кв. „В.“ (без имот с пл. сн. № 4146, с който е допълнена кадастралната основа
на кв. „В.“ през 1990 г., и представляващ понастоящем поземлен имот с
идентификатор № 40909.123.96, собственост на ответника К. И. К.),
идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор № 40909.123.99 по
действащата КККР на гр. Къджали, и 1/3 идеална част от имот с пл. сн. №
4145 (с който е допълнен плана), идентичен с процесния поземлен имот с
идентификатор № 40909.123.94 по действащата КККР на гр. Къджали.
Обстоятелството, че след извършената през 1979 г. делба и направения през
1987 г. отказ от наследство съсобственици на имот с пл. сн. № 134 в кв. 55 по
плана на кв. „В.“ са ответникът К. И. К. (като наследник на К. К. В.), М. П. К.
(втората ищца) и С. Д. Д., е видно и от цитираната по-горе декларация от
16.01.1989 г., с която С. Д. Д. и М. П. К. (втората ищца) разрешават на К. И. К.
(ответник в първоинстанционното производство), в качеството му на
11
съсобственик на имот с пл. сн. № 134 по регулационния план на гр. К., кв.
„В.“, да построи временна полиетиленова оранжерия за стопански нужди в
съсобствения им имот.
Ирелевантна за притежаваното от ответника К. И. К. право на
собственост в размер на 1/3 идеална част от процесните поземлени имоти с
идентификатори № 40909.123.99 и № 40909.123.94 по КККР на гр. К., е
извършената с нотариален акт № 124 от 20.06.1991 г. продажба, по силата на
която С. Д. Д. и М. П. К. (втората ищца) продават на В. И. П. (първата ищца),
първият – 558 кв. м., а втората – 81 кв. м., или общо 669 кв. м., съставляващи
идеална част от имот с пл. сн. № 134 в кв. 55 по плана на кв.”В.” гр. К..
Впрочем, притежаваното от ответника право на собственост върху 1/3
идеална част от процесните поземлени имоти с идентификатори №
40909.123.99 и № 40909.123.94 по КККР на гр. К., е изрично удостоверено със
съставените на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК констативни нотариални
актове по документи – № 18 от 05.04.2017 г. и № 19 от 05.04.2017 г., и двата
по описа на тнотариус с рег. № 658 на НК.
Поради изложеното, предявените отрицателни установителни искове
за признаване на установено, че К. И. К. не е собственик на 1/3 идеална част
от поземлен имот с идентификатор № 40909.123.99 по КККР на гр. К., с площ
1 196 кв. м., с номер по предходен план № 134, при посочени съседи, и на 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 40909.123.94 по КККР на
гр.К., с площ 501 кв. м., с номер по предходен план № 4145, са неоснователни
и следвеа да бъдат отхвърлени. Ето защо, като е приел същото и е отхвърлил
исковете, районният съд е постановил правилно решение, което като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят
на въззиваемия направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в
размер на 1 200 лева.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014 от 27.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 387/2020 г. по описа на Районен съд – К..
12
ОСЪЖДА В. И. П. с адрес: гр. К., ул. “А.М.“ № 26А, с ЕГН **********
и М. П. К. с адрес: гр. К., ул. “Първи май“ № 39, с ЕГН **********, да
заплатят на К. И. К. с адрес: гр. К., ул. “Пролет“ № 1, с ЕГН **********,
направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1 200
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13