МОТИВИ по
НЧХД № 2112/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н. с.
Производството по делото е образувано въз основа на тъжба,
депозирана от М.Д.Г., понастоящем Д., с която е повдигнал обвинение и предала
на съд подсъдимия Д.П.Й., за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 147, ал. 1 НК, а именно за това, че на 06.06.2018г., в град Русе е написал
и депозирал Заявление с вх. № 339300-3732/06.06.2018г. във Второ РУ при ОДМВР –
Русе, в което посочил - „М. каза, че приятелите й щели да дойдат и да се
изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми е курва, както и
че имала връзки и щели да го изселят от Русе“, с което публично и по друг начин
- посредством писмени материали, разгласил неистински позорни обстоятелства за
личността на частната тъжителка М.Д.Г. и и приписал престъпления.
В хода и по реда на съдебните прения, частната
тъжителка, чрез упълномощения от нея повереник, поддържа повдигнатите срещу подсъдимия
обвинения, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на
деянието. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира доводи, че изложените в тъжбата факти, безспорно
се подкрепят от събраните по реда на съдебното следствие доказателства. Моли се
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо
наказание. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения,
моли подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му
обвинения. В подкрепа на застъпваната теза се релевират доводи за несъставомерност
деянието.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият
заявява, че е депозирал жалба, защото е бил застрашен от частната тъжителка и
нейни близки, а не е ходил да я разгласява в обществото.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият заявява,
че го обвиняват в нещо, което не е направил.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.П.Й. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, с висше образование, работи, ЕГН:**********,
неосъждан.
Подсъдимият Й. и частната
тъжителка имали интимна връзка до месец юни 2017г. След приключването на
същата, отношенията между двамата се влошили. Във връзка с действия извършени
15.05.2018г. от подсъдимия спрямо частната тъжителка в град Русе, в района на
паметника „Альоша“ и ул. „Александровска“, същата подала жалба до РсРП, въз
основа на която била разпоредено да бъде извършена проверка във Второ РУ на
ОДМВР – Русе. В хода на извършената проверка подсъдимият бил извикан да
депозира обяснения във връзка с подадената от частната тъжителка жалба. След
като разбрал за депозираната срещу нещо жалба, подсъдимият на свой ред решил да
подаде жалба.
В изпълнение на това свое
решение, подсъдимият на 06.06.2018г.,
написал и депозирал Заявление с вх. № 339300-3732/06.06.2018г. във Второ РУ при
ОДМВР – Русе, в което посочил, че на 14.05.2018г. по обед до паметника „Альоша“
видял частната тъжителка и баща и същите започнали да го заплашват, като
изрично за частната тъжителка написал „М. каза, че приятелите й щели да дойдат
и да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми е курва,
както и че имала връзки и щели да го изселят от Русе“.
Във връзка с депозираната от
подсъдимия жалба била извършена проверка, която приключила с отказ да бъде
образувано досъдебно производство.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия
Д.П.Й. (частично) и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели И.Л.С.(частично) и П.Р.В. (частично), както и от прочетените и
приобщени по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства и писмените
доказателствени средства.
Не се налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти,
включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, което от своя страна да
налага, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни
мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля, а както гласните така и
писмените доказателства и доказателствени средства, досежно фактите включени в
предмета на обвинението, така както е очертан с депозираната тъжба се намират в
корелативно единство и еднозначно установяват и доказват приетите от съда за
осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствата по
делото съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
147, ал. 1 НК, като на 06.06.2018г., в
град Русе е написал и депозирал Заявление с вх. № 339300-3732/06.06.2018г. във
Второ РУ при ОДМВР – Русе, в което посочил - „М. каза, че приятелите й щели да
дойдат и да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми е
курва, както и че имала връзки и щели да го изселят от Русе“, с което разгласил
неистински позорни обстоятелства за личността на частната тъжителка М.Д.Г.,
понастоящем Д., поради и което и на основание чл. 147, ал. 1 НК
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото
и на положителната обществена оценка за неговата личност.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действие, изразяващо се в довеждане до знанието на трети лица на несъществуващи
обстоятелства, които придават негативна оценка на личността на частната
тъжителка, което от своя страна накърнява нейното добро име в обществото и
положителната обществена оценка за нейната.
В депозираното от подсъдимия заявление подсъдимият е
обективирал твърдения, касаещи съществуването на определени факти, които са от
естеството да накърнят доброто има на частната тъжителка в обществото, касаещи
поведение на същата – нейни действия и изявления, които са укорими от гледна
точна на господстващия морал.
Касае се за довършен състав на престъпление, тъй като
разгласеното от подсъдимата позорно обстоятелство е непосредствено възприето от
трето лице, като за съставомерността на деянието не се изисква това лице да е
повярвало или да са настъпили каквито и да било други последици.
Не е налице втората форма на изпълнителното деяние –
приписване на престъпление, тъй като липсват обективирани от страна на
подсъдимия твърдения, досежно осъществен състав на престъпление от страна на
частната тъжителка. За да е осъществен състава на това престъпление е
необходимо да са обективирани твърдения, че дадено лице е осъществило
елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно конкретизирано по
време, място и признаци, а такива твърдения липсват в депозираното от
подсъдимия заявление.
Не е налице е
квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, деянието да е извършено
публично, тъй като самото изпълнително деяние, чрез начина на изложените в
тъжбата фактически твърдения във връзка с неговото осъществяване, а именно чрез
депозиране на заявление, в което са обективирани позорящите твърдения, изключва
сам по себе си публичността, тъй като самото изпълнително деяние не е
осъществено на публично място. Обстоятелството, че впоследствие обстоятелствата
изложени от подсъдимия са били узнати и от други лица, не променя този факт.
Не е налице и квалифициращото
обстоятелство по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, а именно клеветата да е
разпространена по друг начин.
Разпространяването представлява довеждане на клеветата
до знанието на по-широк кръг хора, което става чрез различни печатни
произведения или чрез аудиовизуални средства за масова информация – радио,
телевизия, интернет и др. Депозираното заявление пред органите на МВР,
съдържащо позорни обстоятелства за частната тъжителка , предвид липсата на
характерния, за това квалифициращо обстоятелство белег – довеждането и достъпа
до тези обстоятелства до неограничен кръг лица, изключва и тази квалификация на
деянието.
Съдът намира за
неоснователни доводите на защитата за несъставомерност на деянието. Безспорно
всеки има право да потърси защита на своите права, когато счита, че същите са
накърнени, но упражняването на това право не може да се използва за накърняване
на доброто име и правата на трето лице. В конкретния случай, видно от
обясненията на подсъдимия, същият е депозирал заявлението си, именно в отговор
на депозираната от страна на частната тъжителка жалба преди това и в случая не
може да се приеме, че чрез депозирането му, подсъдимият е упражнил правомерно
едно свое право, а посредством депозираното от него заявление, имащо характера
на жалба, същият не е имал за цел да потърси помощ от страна на властите, а е
искал само и единствено да изрази своето отношение към частната тъжителка и да
накърни доброто и име, във връзка с депозирана от нея жалба, което се
установява от обясненията на подсъдимия.
Отделно от това правата на
лицата регламентирани, както в чл. 10 ЕКЗПЧОС,
така и в чл. 45 от КРБ, съдържат ограниченията, предвидени в § 2 на чл. 10 от
цитираната конвенция и чл. 39, ал. 2 КРБ, а именно чрез упражняването на същите
лицата не следва да накърняват репутацията, доброто име и правата на другите
граждани. Същественото в случая е, че от обективираното от страна на подсъдимия
в подаденото от него заявление до полицията, не може да бъде обосноват и
най-общ извод, че посредством него лицето е търсело защита на свои права и
законни интереси, а според настоящия съдебен състав същото е имало само и
единствено за цел, посредством подаването му подсъдимият да изрази своята
отрицателна оценка за личността на частната тъжителка по един недопустим от
закона начин, като това негово отношение да стане достояние на трето лице.
Налице е злоупотреба с право от страна на подсъдимия и доколкото са налице
всички признаци от фактическия състав на престъплението, за което е предаден на
съд, то той е осъществил състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК.
В този смисъл е и Решение
№ 266 от 17.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 633/2015 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Р.П.
Субект на престъплението е
пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са
изискуемите интелектуални и волеви
характеристики на формата на вина. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, че твърдените от него факти от обективната действителност не отговорят
на истината, както и че същите поставят
под съмнение доброто име на частната тъжителка и положителната обществена
оценка за нейната личност, а във волево отношение пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл.
78а НК. Деецът е пълнолетен, към момента на извършване на инкриминираното
деяние, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание до този момент, като същевременно
причинените от деянието не са причинени имуществени вреди.
При индивидуализация размера на
административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне
конкретния размер на административното наказание, което следва да бъде наложено
на дееца, съдът съобрази, тежестта на извършената престъпна проява, която
намира за ниска, с оглед начина на извършването на престъплението.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
С оглед на всички изложени
по-горе обстоятелства, релевантни при индивидуализацията на наказанието, съдът
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание
„Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер от 1000
(хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен, освен с тежестта извършеното от него и установените
обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на наказанието. Дори и това
минимално наказание би постигнало в пълнота целите на наказанието по чл. 36 НК,
както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, а така също
би била постигната и генералната превантивна функция на наказанието, като бъде
въздействано предупредително и възпитателно, и върху останалите членове на
обществото.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати
на частната тъжителка сумата размер на 432 лева, представляваща разноски в
производството.
По гореизложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: