Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,
20. 11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав в закрито
заседание на двадесети номеври ноември
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Митева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Павлова
Йовка Казанджиева
като
разгледа докладваното от съдия Казанджиева в.гр.д № 641 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
Постъпила е жалба вх. № 262071/16.11.2020 г. от П.Й.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.-***,
съдебен адрес:*** срещу Постановление №733/02.09.2020г. по изпълнително дело №20168800400691
по описа на ЧСИ-Румен Димитров, в което е обективиран отказ на ЧСИ-Румен
Димитров да прекрати изпълнително дело №2016880040069. Сочи, че на 10.09. 2020
г. доверителят му е получил съобщение с
изх. № 14149/02.09.2020г. с приложено
към него Постановление №733/02.09.2020г. , с което е отказал да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Счита, че жалбата е
допустима съобразно изискванията на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, поради което
моли да бъде уважена и изпълнителните действия да бъдат отменени като
незаконосъобразни. По отношение на основателността излага подробни съображения,
като счита че са налице и двете предвидени в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК основания. В тази връзка сочи т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на
ОСГТК. Излага, че съгласно тази точка на решението изпълнителни действия са
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до настъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Сочи, че в изпълнителния процес
взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите
действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането
му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за
образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Счита, че за прилагане на прекратителното основание по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на
изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според
мотивите към посочената по-горе точка от тълкувателното решение е от значение за прекъсване на давността по
чл. 116, б. "в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително
основание. Приема, че сумите, които се
събират, в хода на изпълнителното производство, не могат да се приравнят на
„искане", тъй като последното трябва да е от страна на взискателя и същите
не представляват изпълнителни действия, както по смисъла на ГПК, така и по
смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013г. Излага, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Счита, че към 31.08.2020г. са изтекли повече от две години.
С жалбата се прави особено искане
съдът до произнасяне по същата като разпореди спиране на принудителното
изпълнение на процесното изпълнително дело №20168800400691 по описа на
ЧСИ-Румен Димитров.
По изложените съображения моли
настоящата инстанция да отмени отказа на ЧСИ-Румен Димитров по изпълнително
дело № 20168800400691, обективиран в
Постановление №733/02.09.2020г., като претендира и направените в това
производство разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са
постъпили мотиви от от Румен Димитров - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на
КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч.
Същият посочва, че изп. дело №20168800400691 е образувано на
04.10.2016 г., въз основа на Изпълнителен лист, издаден по ЧГД №:538/2008г. на
РАЙОНЕН СЪД ТРОЯН с взискател Райфайзенбанк България ЕАД и длъжници Николай
Димитров Иванов с ЕГН ********** и П.Й.Н. с ЕГН **********. Изтъква, че
първоначално делото е било образувано по описа на ДСИ при Районен съд – гр.
Троян, под номер 297/2008 г., след което по молба на взискателя е изпратено за
продължаване на изпълнителните действия и образувано под номер 2016880040691.
Изтъква, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 17 353,06
(седемнадесет хиляди триста петдесет и три лева и шест стотинки) лв., от които
главница в размер на 5 989,71 лв., законна лихва в размер на 7 446,74 лв. за
периода 26.09.2008 г. - 16.07.2020 г., 2 083,96 лв. неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н ), 161,47лв. присъдени разноски, в ползва
на взискателяи такси и разноски в размер на 1 671,18 лв.
Изтъква че по изпълнителното дело са
извършени следните действия:
-
на
27.03.2017 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение с дата за опис
на движими вещи на двамата длъжници по изпълнителното дело /лист 172-173/.
-
на
02.10.2018 г. отново е насрочена дата за опис на движими вещи, собственост на
длъжниците по изпълнителното дело, за което са им изпратени призовки за
принудително изпълнение/лист 174-175/.
-
на
29.06.2020 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на П.Й.Н. /лист
196/.
-
на
16.07.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с насрочена дата
за опис на движими вещи на Николай Димитров Иванов /лист 231/.
-
на
16.07.2020 г. са наложени запори на банковите сметки и на двамата длъжници
/лист 232-234/.
-
на
01.09.2020 г. е постъпила молба от П.Й.Н., с искане делото да бъде прекратено
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По изложените съображения приема, че
жалбата е процесуално
допустима,
но по същество неоснователна. С оглед на това моли настоящата инстанция да
остави жалбата без уважение, като
неоснователна.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата, мотиви и приложеното изпълнително дело приема за
установено следното:
Компетентен да разгледа делото е
Ловешкия окръжен съд. Жалбата е подадена на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК
от длъжникът по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок ,поради което
се явява процесуално допустима.
Приложеното изпълнително дело е
образувано по молба, вх. № 23.12.2008 г. на „Райфайзенбанк/България/ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Евелина Георгиева, чрез пълномощник адвокат Светла
Дамянова – ЛАК, против Николай Димитров Иванов и П.Й.Н., ЕГН **********, въз
основа на изпълнителен лист от 30.09.2008 г., издадено на основание чл. 418 ал.
1 и ал. 2 по ч.гр.д № 538/2008 г. с който жалбоподателят и П.Й.Н. са осъдени да
заплатят солидарно на банката сумата от 5989,71 лева, главница по договор за
банков кредит от 14.01.2004 г., както и 2083,96 лева просрочена наказателна
лихва за период от 15.01.2007 г. до 25.09.2008 г. до изплащане на вземането,
както и 161,47 лева разноски за държавна такса. С молбата взискателят е посочил
и изпълнителните способи, а именно налагане на запор върху сумите по всички
левови и валутни сметки, върху налични ценни книги и други ценности на
длъжниците, да бъде приложена принудителната
административна мярка по чл. 76 т. 3 от Закона за българските документи
за самоличност, както и да се извърши проверка на имущественото състояние на
същите. От приложеното към делото
Уведомление/л. 19/ е видно ,че жалбоподателят е бил уведомен за образуваното
изпълнително дело. В изпълнение на посочените от взискателя способи ДСИ е
извършил проверка на имущественото състояние на длъжниците, като е наложил и
запори. С молба приложена на л. 58 от делото взискателя е направил искане да се
изпрати призовка за доброволно изпълнение до длъжникът Иванов, както и да
насочи изпълнението върху вземания на жалбоподателя върху трудовото му възнаграждение.
С молба от 12.11.2009 г. /л. 62/ взискателят отново е посочил изпълнителен
способ, а именно насочване на изпълнение върху трудовото възнаграждение на
длъжника Иванов. Молба с идентично съдържание от 29.06.2011 г. /л. 73/ отново е
била подадена от взискателя , като е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор. С молба от 28.01.2013 г. взискателят е направил искане за извършване на
проверка на имущественото състояние на
длъжниците/л. 83/. С молба от 26.06.2014 г. взискателят е внесъл такса за
налагане на запор върху трудово възнаграждение/л. 122/. С молба вх. №
593/11.04.2016 г. /л. 131/ взискателят е направил искане с оглед на
установеното недвижими имущество на жалбоподателят да бъде наложена възбрана на
имотите, като с последваща молба вх. № 762/17.05.2016 г. същият е направи
искане за извършване на справки за регистрирани МПС и за семейно положение. С
молба от 26.05.2016 г. по молба на взискателя изпълнително дело е било
изпратено на ЧСИ Румен Петров/л. 158/, като е било образувано под № 691/2016 г. ЧСИ Румен Димитров е изготвил съобщение изх.
№ 12359/10.10. 2016 г. като е уведомил взискателя, че изпълнителното дело му е
изпратено , както и да посочи следващи
изпълнителни действия. Със съобщение /л. 161 На 27.03.2017 г. и на 02.10.2018 г. ЧСИ е изготвил призовки за
принудително изпълнение/л. 172 и л. 177/до длъжниците, с които ги е уведомил за
извършване на опис и оценка на движими
вещи. ЧСИ Румен Димитров е изготвил съобщение изх. № 12.05.2020 г./л. 176/ ЧСИ и е уведомил
взискателят, че следва да посочи изпълнителни способи, с оглед възможността за
перемция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. На 29.06.2020 г. ЧСИ е изпратил до
жалбоподателя съобщение за наложена възбрана/л. 196/. С молба приложена на л.
224 взискателят е направил искане за извършване на опис и изнасяне на публична
продан на движими вещи на длъжника, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ му е
предоставил правата за определяне способа на изпълнение. С оглед на това са
били изпратени и запорни съобщения. С Постановление № 733/02.09.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното дело, като е посочил, че не са налице основания за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От
посочените по-горе факти е видно, че в конкретния казус не е налице това
основание. Същите не сочат взискателят по изпълнителното дело да се е
дезинтересирал от него в посочения срок. Напротив същия е посочвал различни
способи за изпълнение – налагане на запор
и възбрана, насрочване на опис на движими вещи, които по своята същност
представляват изпълнителни действия.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че жалба вх. № 262071/16.11.2020 г. от П.Й.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.-***,
съдебен адрес:*** срещу Постановление №733/02.09.2020г. по изпълнително дело №20168800400691
по описа на ЧСИ-Румен Димитров, в което е обективиран отказ на ЧСИ-Румен
Димитров да прекрати изпълнително дело №2016880040069 следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
С оглед на произнасяне на съда не
следва същият да се произнася по направеното искане за спиране на
изпълнителното производство.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 262071/16.11.2020 г. от П.Й.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д.-***,
съдебен адрес:*** срещу Постановление №733/02.09.2020г. по изпълнително дело
№20168800400691 по описа на ЧСИ-Румен Димитров, в което е обективиран отказ на
ЧСИ-Румен Димитров да прекрати изпълнително дело №2016880040069 като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.