РЕШЕНИЕ
№ 2045
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330111389 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250 против Р. А. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 30.11.2015г. – 30.09.2019г., в качеството си на потребител на водоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П. ***, имал задължения към ищеца за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 970.31 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 173.03 лева, за периода 31.01.2016г. – 29.02.2020 г.
Ползвания от ответника имот, за който имал задължения към дружеството - ищец
представлява къща, с идентификатор № ***, с площ от 173 кв.м., собственост на
наследодателя на ответника – А. Р. А.. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали
от публично известни общи условия. Потребеното количество предоставени ВИК услуги за
процесния период се определяло, съгласно чл.23, ал.5 от Общите условия - поради липсващо
измервателно устройство. Съгласно ОУ всеки потребител е задължен да монтира годно
измервателно устройство в имота си. Поради липса на такова са били начислени количества
вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и
по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено
завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на
задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било
количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.
1
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 5486/2020 г. на ПдРС, ХII гр.
състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението, а именно 22.05.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.
Д.З., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и
размер. Оспорва качеството на потребител на ответника. Липсвали данни, че именно
ответникът и легитимиран да отговаря по така предявените искове, както и доказателства
същият да е подал заявление за регистрация като клиент на дружество – ищец. Оспорва
представените отчетни документи - карнети, същите били нередовно водени, липсвали и
подписи на ответника, който се твърди, да е абонат. Не били представени доказателства,
затова че са налице предпоставки за служебно начисляване по тарифа, както и
доказателства, които да установят по какъв начин се е определял размера на вписаните в
карнетите стойности на куб.м. съобразно това, колко човека обитават имота. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
С Молба с вх. № 42435/28.07.2021 г., депозирана лично от ответника Р. А. А.,
признава, че дължи исканите суми на ВиК. Сочи, че имотът е негова собственост и е
потребител на водата. Заявява, че ще заплаща дължимото на касите на дружеството.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2021 г., с оглед постъпилата молба
от 28.07.2021 г. лично от ответника Р. А. А., с която заявява, че признава исканите суми от
ищеца, съдът е освободил адв. Д.З. – от по - нататъшно участие по делото като особен
представител на ответника Р. А. А..
По делото като писмено доказателство е прието и Споразумение за разсрочване на
задължение № 21678/28.07.2021 г., сключено между страните по делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2021 г., ищецът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е
уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се
разпорежда – ответникът лично е извършил признанието, признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявения иск.
2
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в
заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът, изрично в открито съдебно
заседание, проведено на 13.10.2021 г. заявява, че се отказва от юрисконсултското си
възнаграждение за настоящото производство. В исковото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 75 лева и възнаграждение за особен представител в
размер на 300 лева, общо 375 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 100 лева, общо
125 лева. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 500 лева,
който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 970.31 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. *** , за
периода от 30.11.2015 г. до 30.09.2019 г., както и сумата от 173.03 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2016 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 22.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2388 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2020 г. по частно гр. дело № 5486/2020 г. на
ПРС, ХІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П. *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от общо 500 лева /петстотин лева/ –
деловодни разноски, от които сумата от 125 лева- деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 5486/2020 г. на ПРС, ХІІ гр.с-в и сумата от 375 лева – деловодни
разноски по настоящото гр.д. № 11389 по описа за 2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3