Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 843 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „В.Б.Д.” ЕООД /н/,
представляван от синдика на дружеството Б.Б., твърди, че
въз основа на договор за цесия от 11.10.2011 г. е придобил от „Ню експрес
финанс“ ЕООД следните вземания срещу ответника: 1975120 лева главница по
договор за финансова помощ от 06.01.2011 г.; 90855.04 лева лихва; 12241.58 лева
комисионна и 156899.82 лева неустойка. Посочва, че длъжникът е уведомен за
цесията на 11.10.2011 г., но не и изпълнил задълженията си. Заявява, че не може
да уточни периода за начисляване на прехвърлената с договора за цесия лихва и
какъв е характера на прехвърленото вземане за неустойка, както и кога длъжникът
е изпаднал в забава да плати претендираната главница. Иска от съда да осъди ответинка да му заплати горепосочените
суми, както и сумата от 1 530887.83 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 12.10.2011 г. до датата на исковата молба. Претендира направените в производството разноски. В
молба-уточнение от 04.08.2020 г. към
исковата молба е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127,
ал. 4 от ГПК.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника „Ч.” ЕООД, като в законоустановения срок има подаден отговор на исковата молба. С него ответникът
оспорва предявените искове, като погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените в
производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Ищецът представя договор за прехвърляне
на вземане от 11.10.2011 г., с който „Ню експрес финанс“ ЕООД прехвърля на ищеца
свои вземания, част от които са вземания срещу „Ч.“ ЕООД с общ размер от
2235116.44 лева, от които главница 1975120 лева, натрупана до момента лихва от
90855.04 лева, натрупана комисионна 12241.58 лева и неустойка от 156899.82
лева, произтичащи от договор за финансова помощ от 06.01.2011 г.
Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
от цедента до „Ч.“ ЕООД, което е получено на 11.10.2011 г. от Ч.П., който е
вписаният към тази дата законен представител на дружеството.
На 06.02.2020 г. синдикът на дружеството ищец кани
„Ч.” ЕООД да заплати задълженията си по договора за цесия.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът възприема като компетентно
и безпристрастно дадено, се установява, в счетоводството на ищеца няма
потвърждавания на годишни счетоводни салда между двете дружества за периода
20212 г. – 2019 г., като представител на
несъстоятелното дружество е дал сведение на вещото лице, че няма двустранно
подписани писма за потвърждение на салдата между ищцовото дружество и
ответника. На вещото лице не е предоставен достъп до счетоводството на
ответника, поради което вещото лице анализира обявения от ответника ГФО за 2011 г. /тъй като предполага, че
задълженията по договора за финансова помощ от 06.01.2011 г. са възникнали през 2011 г./. В този отчет са
отразени постъпления от получени заеми в размер на 2089 хил. лева и плащания по
предоставени заеми в размер на 1672 хил. лв.
Съгласно разпределената
от съда доказателствена тежест, за установяване основателността на исковете,
ищецът следва да установи освен
наличието на валиден договор за цесия, с
който са му прехвърлени процесните вземания от цедента и обстоятелството, че
ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД /доказателства за които обстоятелства са представени по делото/, така и наличието
на валидно облигационно правоотношение между ответника и цедента, с типичното
за договора за заем съдържание, съществуването на писмена уговорка за дължимостта на
претендираната от него възнаградителна
лихва и нейният размер, валидно
облигационно отношение между цедента и ответника, част от съдържанието на което
да е вземането за комисионна и процесната неустойка, както и изпадането в
забава на ответника за плати задължението за главницата и размерът на дължимата
лихва.
С договора за цесия се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в
нея, т.е. едно вземане се отстъпва от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. С теорията и практиката този договор се
определя като каузален, неформален и
консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува,
към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са
имуществените права/. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху
цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да
бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Затова предмет на пълно главно доказване
от страна на цесионера в настоящето производство е с какви вземания е
разполагал цедентът срещу ответника по процесния договор за финансова помощ.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че между цедентът и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на договора от 06.01.2011 г. Валидността на договора
за заем не е обвързана със спазването на
някаква форма, а е необходимо страните да постигнат съгласие и вещта –
предмет на договора, да бъде предадена. След като ищецът твърди, че е налице
договорна връзка между ответника и цедента и претендира вземания по този
договор, той носи доказателствената
тежест да установи всички правопораждащи факти – чл. 154 от ГПК. В случая ищецът,
в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не установи наличието
на предаване на парите, както и наличето на писмена уговорка за дължимост на
възнаградителната лихва, комисионна и предварително уговорена от страните
санкция за неизпълнение. Предвид липсата на установени главни вземания, то
неустановено по основание се явява и претендираното акцесорно вземане за лихва.
Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени. В този смисъл Съдът следва да приеме, че не се налице
твърдените от страна на ищеца вземания на цедента срещу ответника.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход
на производството, ответникът има право на направените разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото няма доказателства за реално направени от
ответника разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
дължимата държавна такса по исковете, от предварителното заплащане на която е
освободен, съобразно разпоредбата на чл.
620, ал. 5 от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „В.Б.Д.” ЕООД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правна квалификация чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните
вземания, прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от
11.10.2011 г.: 1975120 лева главница по договор за
финансова помощ от 06.01.2011 г.; 90855.04 лева лихва; 12241.58 лева комисионна,
156899.82 лева неустойка, както и сумата от 1 530887.83 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.10.2011 г. до
датата на исковата молба, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„В.Б.Д.” ЕООД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 150640.17
лева /сто и петдесет хиляди шестстотин и четиридесет лева и 17 ст./,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: