РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. гр. Хасково, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20245640100215 по описа за 2024 година
Предявен е от Д. Т. Г. с ЕГН:********** от *********, против ДП
„Национална железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ №110, представляван от
директора М. Г., чрез Г. К. – директор на Железопътна секция-гр.Пловдив,
иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023г. на ищеца била връчена
срещу подпис заповед №181/05.12.2023г., с която на основание чл.192,
вр.чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.7 от КТ му било наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“. Не бил съгласен с така наложеното му
дисциплинарно наказание, тъй като не били налице материалноправните
предпоставки за налагането му.
Преди издаване на процесната заповед и в изпълнение на изискванията
на чл.193 от КТ ищецът депозирал пред работодателя си писмени обяснения,
в които подробно, аргументирано и в съответствие с фактите по случая
изложил своите доводи. Независимо от това последвала горецитираната
заповед за наказание, която била незаконосъобразна и което обосновавало
правния интерес да бъде атакувана същата.
Ищецът твърди, че не е допуснал визираните в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина.
При издаването на заповедта като основание бил посочен законовия
текст на чл.187, ал.1, т.7 от КТ, а именно неизпълнение на законни
нареждания на работодателя и били описани три случая, представляващи
1
неизпълнение от негова страна. За всеки един от случаите ищецът дал
подробни обяснения.
По повод нарушението, което му се вменявало за дата 17.10.2023г.
твърди, че не е налице отказ от негова страна да изпълни законни
нареждания, тъй като не можел да изпълни нареждане да отиде до работното
място с моторна дрезина, която била неизправна. Твърди, че пътуването по
този начин с неизправно техническо съоръжение би довело до
непредсказуеми последици, както за неговото лично здраве и живот, така и за
подчинените му.
По отношение на второто нарушение, а именно че не положил подпис в
присъствената тетрадка за дата 19.10.2023г., фактическото положение не
отговаряло на описаното в заповедта. Посочено било, че ищецът не е положил
подпис в присъствената книга /тетрадка/. В обясненията си подробно описал,
че имало допуснати нарушения в тази присъствена тетрадка от други
длъжностни лица, поради което неговият подпис стои не точно срещу името
му. Освен това счита, че това не представлява нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като важно било дали на посочената дата работникът е бил
на работа или не. Нямало данни той да не се е явил на работното си място на
посочената дата, поради което ако се приеме, че е допуснато някакво
нарушение, то това била абсолютна формалност, която не следвало да дава
основание за налагане на дисциплинарно наказание. Според ищеца,
присъствието или отсъствието от работа следвало да се отразява в
присъствени форми, одобрени по съответен ред, а не в тетрадка.
За твърдението, че на 01.11.2023г. ищецът отказал да работи с
осигурените му ЕШП също дал обяснение, че отказа му да работи с тези
съоръжения не се дължи на каприз или друга неоснователна причина, а на
факта, че няма квалифицирани работници, което било добре известно на
началник участъка, с които специалисти да осъществи тази си дейност и
липсата на квалифицирана работна ръка /специалисти/ би могла да доведе до
грубо нарушаване на условията за безопасност на труда.
Предвид изложеното се твърди, че не са били допуснати визираните
нарушения на трудовата дисциплина. Действително трудовото
правоотношение предполагало всеки работник или служител да бъде на
разположение за изпълнение на възложена работа, включително и да се
подчинява на указанията относно начина на изпълнение. Тази подчиненост
обаче не била безгранична и нейната граница била правомерността на
нареждането на работодателя, защото никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. В тази смисъл ищецът не дължал изпълнение
на разпореждания, които биха довели до създаване на реална опасност за
неговите и на околните здраве и живот, като счита, че това не било в полза на
службата.
Твърди, че процесната заповед е плод на субективното отношение и
настроение на прекия му ръководител и не почива на обективни дадености. В
тази връзка твърди, че направил всичко необходимо за разрешаване на спора
по доброволен начин, като депозирал възражение до работодателя си. В
2
отговор на което получил отговор изх.№35/01.01.2024г., с който спора не бил
разрешен и затова предявявал настоящата искова молба.
Твърди, че за целия си трудов стаж при ответника нямал наложени
никакви дисциплинарни наказания, което още веднъж идвало да покаже
субективно отношение в конкретния случай.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се отмени Заповед №181/05.12.2023г., връчена на ищеца на 28.12.2023г., като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от закона
срок по чл.131 от ГПК, в който сочи, че предявения иск се явява недопустим
и неоснователен.
Доколкото иска бил предявен в рамките на преклузивния срок по чл.358,
ал.1, т.1 от КТ, се явявал допустим.
В същото време законодателят предвидил, че на основание чл.198, ал.1
от КТ дисциплинарните наказания с изключение на уволнението, могат да
бъдат заличени от работодателя преди изтичане на срока по чл.197, ал.1 от
КТ. Със заповед №20/23.01.2024г., връчена на ищеца на 09.02.2024г.,
процесната заповед била заличена. Това обстоятелство обосновавало извод, че
правният интерес от разглеждане на настоящия иск следвало да се приеме за
отпаднал. Ефектът от заличаване на наложеното дисциплинарно наказание от
страна на работодателя бил със същата правна стойност като евентуално
съдебно решение, с което се уважава предявения иск за отмяна на заповедта,
с която е наложено.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба като
неоснователни и недоказани, като твърди, че преди да наложи
дисциплинарното наказание спазил предвидената в КТ процедура –
установил нарушението, поискал писмени обяснения, събрал и оценил
доказателствата по случая, издал заповед за дисциплинарно наказание.
Последвало възражение, на което работодателят отговорил с писмо, като
отчитайки загрижеността на ищеца относно наложеното наказание, изразил
готовност за провеждане на разговор за обсъждане на обстоятелствата около
случилото се и намиране на подходящо решение. Ищецът се възползвал от
предложението за разговор, след който работодателят взел решение да заличи
наложеното наказание със заповед. Със заявление от 11.12.2023г. ищецът
поискал да бъде преназначен на същата длъжност – ТРГ в друг участък – жп
участък Димитровград. С допълнително споразумение от 19.12.2023г. било
уважено това негово желание.
По отношение на визираните нарушения на трудовата дисциплина в
заповедта за налагане на наказание фактите и обстоятелствата били следните :
Невярно било твърдението на ищеца, че моторната дрезина била
неизправна. В жп участък Кърджали имало две работещи дрезини. Обособено
било място за домуване на дрезините в гара Хасково и гара Мост. Независимо
от това къде местодомуват дрезините, същите били на разположение
навсякъде в участъка, където били необходими. За същите имало създадени
3
технически паспорти с техническа характеристика на дрезините. Моментното
техническо състояние на дрезините се отразявало в бордови дневник, от
който било видно, че и двете са изправни и в движение.
Нарушение било и самото използване на личния автомобил за служебни
цели. Не било разрешено използването на личен автомобил за служебни цели
точно заради непредсказуеми последици, които биха могли да застрашат
здравето и живота на работниците.
Относно второто нарушение се твърди, че във връзка със зачестили
нарушения на ПВТР на ЖПС Пловдив било възложено на преките
ръководители да упражняват постоянен контрол за спазване на работното
време – явяване навреме за началото на работни ден и подпис в присъствена
книга, уплътняване на работното време и недопускане напускането на
работното място преди края на работния ден. В жп участък Кърджали /гара
Хасково/ била въведена присъствена книга, започната на 08.02.2022г., която
била прошнурована – прономерована и съдържала 100 листа. Твърди се, че
ищецът изобщо не фигурира за дати от 09.10. до 13.10. и не се е подписал.
Същото се повтаряло и на други страници от присъствената книга, които не
били относими към настоящия спор.
Относно третото нарушение се твърди, че не е необходима специална
квалификация и умения за работа с машината. Необходимо било обаче,
работещите с тази машина да бъдат запознати с правилата за безопасна
работа. От списъка на работниците от жп участък Кърджали било видно, че
всички са запознати с инструкция и правила за безопасна работа с машината,
включително ищецът. Въпреки направената организация на хората за работа с
машините, след пристигане на същите в гр.Хасково на 01.11.2023г. ищецът
отказал да работи с осигурените вибрационни подбивни машини.
Ответникът твърди, че след като били обсъдени в съвкупност
гореизложените обстоятелства относно извършените нарушения на трудовата
дисциплина, можел да наложи и по-строго дисциплинарно наказание, с много
по-тежки последици за ищеца. Отчитайки явно влошената работна среда
между него и началника на участъка, наложено било възможно най-лекото
наказание при това общо за трите нарушения. В случая следвало да се наложи
един морален укор с цел превенция срещу бъдещо извършване на такива
нарушения.
Предвид гореизложените съображения ответната страна намира
предявения иск за неоснователен и счита, че следва да бъде оставена без
уважение исковата молба за отмяна на заповед №181/05.12.2023г., с която е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Със заповед от 17.03.1995г. на началник секция ищецът Д. Т. Г. е
назначен, считано от 20.03.1995г.на длъжност „жп работник 1 чета“ при жп
участък Хасково. С допълнително споразумение от 01.10.2019г. е
преназначен на длъжност „техник, ръководител група по ПЖП“ в жп участък
4
Кърджали. На 19.10.2021г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за
длъжността „техник, ръководител на група по поддържане на железния път“.
С допълнително споразумение от 19.12.2023г. ищецът е преназначен на
длъжност „техник, ръководител група по поддържане на железния път“, жп
участък Димитровград.
На 06.11.2023г. Т. А. М. – началник ЖП участък Кърджали подава
рапорт до директора на ЖП секция Пловдив Г. К. с искане да се потърси
дисциплинарна отговорност на ищеца за описаните нарушения. В рапорта се
твърди, че ищецът се опитва да налага правила, от които само той да има
облаги, говорейки от името на колектива. Ищецът не ползвал помещението и
шкафчето, които му били осигурени, като не се вписал в присъствената книга
на 19.10.2023г. В тетрадката за ежедневен инструктаж вписал на 17.10.2023г.,
че ще работят в междугарие и предвижването до работното място ще се
извърши с личния му автомобил, което било грубо нарушение. На
30.10.2023г. отказал да работи с осигурени ЕШП. На 02.11.2023г. устно
уведомил началника на участъка, че има претенция и се нуждае от два шкафа
и по-голяма маса в четното помещение, като до 06.11.2023г. не бил
представил писмено своите претенции за вида на шкафа и размера на масата.
Като доказателства по делото са приложени технически паспорти на моторни
дрезини, бордови дневници, протоколи на комисия за определяне на
изразходвано количество гориво за месец октомври 2023г., месец ноември
2023г., месец декември 2023г., лимитни карти за машините. Представен е
списък на работниците от жп участък Кърджали, запознати с правилата за
безопасна работа с траверсоподбивна машина, както и самите правила,
утвърдени на 31.07.2015г. и инструкция за безопасна работа с ЕШП-6.
Със заповед от 12.02.2024г. на генералния директор на ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура“ е наредено, считано от същата дата –
12.02.2024г. регистрацията на явяването на работа на служителите с работно
място – сградата на ЦУ да се извършва само чрез системата за контрол на
достъп, чрез персонална магнитна карта. Отпада поддържането на
присъствени книги. Отчитането на работното време в края на месеца ще се
извършва след подавана информация от инспекция ВСиГЗ за регистрация на
всеки служител в системата за контрол на достъп. За служителите с работни
места извън горепосочените регистрацията на явяването на работа ще
продължи да се извършва в присъствени книги за всяко структурно звено.
Със заповедта се дават указания за засилване на контрола от преките
ръководители върху служителите в структурите, които ръководят за спазване
на работното време и регламентираните почивки, установени в правилника за
вътрешния трудов ред. Представена е по делото присъствена книга, започната
на 08.02.2022г., съдържаща 100 листа и извадки от същата.
С рапорт от 04.09.2023г. до директор жп секция Пловдив ищецът Д. Т.
Г. сигнализира, че санитарно битовите условия, при които работят
работниците от първа, втора и трета чета на участък Кърджали, не отговарят
на здравословните и безопасни условия на труд, като описва подробно
констатирани проблеми и прави искане за извършване на проверка на
работната среда и съдействие за решаване на възникнали проблеми. Във
5
връзка с така подадения от ищеца рапорт е изготвен доклад от ръководител
звено/служба „ЗБР“ до директор Железопътна секция Пловдив, входиран на
11.09.2023г.
На 15.11.2023г. ищецът отново подава рапорт до директора на жп
секция Пловдив, в която уведомява, че след подадения от него рапорт на
04.09.2023г. вместо да разрешава създалите се проблеми прекият му началник
създава още по-голямо напрежение с действията си, описани подробно, като
този рапорт е подписан и от другите жп работници.
На 23.11.2023г. от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка с
описаните случаи на 17.10.2023г., 19.10.2023г., 01.11.2023г. В искането е
посочено, че обясненията следва да бъдат представени на основание чл.193,
ал.1, вр. чл.194, ал.1 от КТ в петдневен срок от връчването му. На 29.11.2023г.
ищецът депозира поисканите му писмени обяснения.
Със заповед от 05.12.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, поради нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че на 17.10.2023г., въпреки наличието на моторна
вагонетка, в тетрадката за ежедневен инструктаж записал, че ще се работи в
междугарие и предвижването до там ще се извърши с личния му автомобил;
на 19.10.2023г. не се подписал в присъствената книга; на 01.11.2023г. отказал
да работи с осигурените по негово искане ЕШП. Така описаните случаи
съставлявали нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ –
неизпълнение на законните нареждания на работодателя във връзка с чл.126,
т.3 от КТ – да изпълнява законните нареждания на работодателя. Заповедта е
връчена на ищеца срещу подпис на 28.12.2023г.
На 02.01.2024г. ищецът прави възражение във връзка с наложеното му
дисциплинарно наказание „забележка“ и излага подробни съображения за
несъгласието си с така наложеното наказание. С писмо от 10.01.2024г.
директор жп секция Пловдив предлага на ищеца да проведат разговор във
връзка с наложеното му наказание и възражението срещу това наказание, като
предлага да обсъдят обстоятелствата около случилото се и да намерят
подходящо решение за разрешаване на проблема, съгласно КТ и в интерес на
всички страни.
Със заповед на директора на ЖП секция Пловдив от 23.01.2024г. на
основание чл.198, ал.1 от КТ се заличава заповед №181/05.12.2023г., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на основание
чл.192, ал.1, вр.чл.188, т.1, вр.чл.187, ал.1, т.7 от КТ, изразяващо се в
неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
От показанията на свидетеля А. К. Г. се установява, че са работили
заедно с ищеца. Според свидетеля, наложили наказание на ищеца за един
рапорт, който те написали против тяхното ръководство. Ищецът изготвил
рапорта. Написали го заради отношението към хората и заради един колега,
на който написали самоотлъчка без да е виновен и за други неща. Св.Г.
твърди, че ищецът не е отказвал да върши служебните си задължения.
Ищецът отказал да отиде до работното място с дрезина заради атмосферните
условия. Температурите били около нулата, машината била открита,
6
минавали се километри с нея и нямало защита от дъжд и от сняг. Той
трябвало да пропътува с машината около 10 километра. Не му предоставили
некакъв транспорт. Свидетелят твърди, че имало тетрадка, в която полагали
подпис в колко часа са дошли на работа и тази тетрадка я води колегата Я. Н..
Имало случаи някой да пропусне да се отбележи, но да е бил на работа.
Свидетелят работел в службата от 4 години, а ищецът около 20 години.
Твърди, че напуска работа заради негативното отношение на Т. М. и
ръководството. Подал си предизвестието и напускал, защото отношението
към хората било много негативно. Св.Г. бил наказан с „предупреждение за
уволнение“, защото някой счупил прозорците на фургона до тяхната стая, а
той не забелязал, но това не било негово задължение. Не знаел дали ищеца е
наказван. В присъствената книга сами полагали името и подписа си, всеки в
тетрадката си пишел името, подписа и часа. Свидетелят твърди, че в края на
всеки месец пише график, по който е работил. Това го нямало в никой друг
участък, само в техния.
От показанията на свидетеля Т. А. М. се установява, че след като
изпратил доклада за констатираните от него нарушения на ищеца, разговарял
с директора на жп секция и му обяснил подробно за създалата се ситуация и
нарушения. След разговора отново разбрал, че ще бъдат поискани обяснения
от ищеца. Свидетелят твърди, че моторната дрезина е изправна. При всяко
излизане и ползване на дрезината си имало бордови дневник, в който се
записвали направените проверки. На 17.10.2023г. дрезината била изправна,
поне така било записано в бордовата книга. Проверките се правили от водача.
В началото на всяка година се провеждала беседа за опресняване на знанието
по охрана на труда и винаги се споменавало, че ползването на лични
автомобили за служебни цели е забранено, както излизането с работни дрехи
извън работното място. Не било допустимо да се пише, още повече в
тетрадката за инструктаж. Свидетелят твърди, че във всяко едно помещение,
обитавано от техни служители, понеже района е голям, имало книга за
присъствие. Всеки, който идва на работа си записвал името и се подписвал.
Твърди, че тетрадката не е хвърчаща, а е прошнурована, въведена в норма,
това била специална тетрадка и на нея си пишело „Присъствена тетрадка“.
Св.М. не я проверявал всеки ден, защото нямал тази възможност да ходи
всеки ден по местата, където има такива тетрадки, но периодично ги
проверявал. Имало заповед на директора за въвеждане на присъствена
тетрадка. На 19.11.2023г. сутринта ищецът не се обадил, за да каже къде ще
работи и какво. Така се получило, че свидетелят пристигнал в гр.Хасково и
проверил тетрадката, установил, че ищецът няма подпис на тази дата. Твърди,
че имало и други дати, на които са липсвали подписи, но тогава просто се
виждали и се уточнявали без крайни мерки. Относно отказа на ищеца да
пътува с вагонетката свидетелят не разбрал поради каква причина е отказал.
За да пътуват другите с вагонетката на 17.10.2023г., значи не било валяло,
като само той е още един работник не се качили. Казал, че няма да се качи,
защото нямало инструкции, но такива имало. Според свидетеля,
атестационната оценка на ищеца е много добра, но това било защото е пред
пенсия. Ищецът получил бонус за 2023г. въз основа на оценката от
7
атестацията си. За 19.10.2023г. свидетелят твърди, че липсвал подпис на
ищеца в присъствената книга и не е направил инструктаж на работниците,
затова за него той не е бил на работа. Същият ден ищецът мерил гара
Хасково, като това измерване се извършвало самостоятелно, вземал си уреда
и отивал да мери. За придвижването с личния автомобил на ищеца
първоначално свидетелят твърди, че нарушение е самото вписване в
тетрадката за инструктаж, а след това, че пътуването с личен превоз е
нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения иск:
Съдът намира иска за допустим, тъй като е предявен в предвидения
едномесечен преклузивен срок по чл.358 ал.1 т.1 от КТ. Атакуваната в
настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка” е издадена на 05.12.2023г. и е връчена на ищеца срещу подпис на
28.12.2023г., а исковата молба е депозирана в съда на 29.01.2024г.
/понеделник/, поради което съдът намира същата за допустима.
Съдът счита, че при издаване на атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца са спазени законовите изисквания за
мотивираност на същата, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. В
заповедта са посочени имената на нарушителя, описано е нарушението на
трудовата дисциплина, кога е извършено същото, визирани са наказанието и
законовия текст, въз основа на който същото се налага.
Спазени са законовите изисквания на чл.193, ал.1 от КТ, като
работодателят е изискал и приел писмените обяснения на ищеца преди да
издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При тези данни по
делото следва извода, че преди да пристъпи към налагане на наказание
работодателят е обсъдил и изложените от ищеца доводи в дадените от него
писмени обяснения.
Ето защо, съдът намира, че са спазени формалните законови изисквания
при издаване на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
като работодателят е провел коректно и законосъобразно дисциплинарно
производство, завършило с издаване на обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“.
В заповедта е посочено, че наказанието „забележка“ се налага на ищеца
за нарушение на трудовата дисциплина на 17.10.2023г., 19.10.2023г. и
01.11.2023г. На 17.10.2023г. в тетрадката за ежедневен инструктаж записал,
8
че ще работи в междугарие и предвижването до там ще се извърши с личния
му автомобил. Съдът счита, че работодателят не доказа по несъмнен начин
наличието на извършено нарушение на трудовата дисциплина на тази дата,
изразяващо се в отразяване в тетрадката за инструктаж на пътуване до
работното място с личния автомобил на ищеца. От една страна не се
представиха по делото писмени доказателства, от които да се установи
наличието на подобна забрана за придвижване до работното място с личен
превоз на работника, от друга страна в своите показания св.М. също не успя
да уточни къде се намира подобна разпоредба, с която работниците да са
запознати и която да съдържа подобна забрана. В същото време свидетелят не
успя да уточни и в какво точно се състои нарушението на трудовата
дисциплина в този случай, като веднъж твърдеше, че самото нарушение е
вписването в тетрадката за инструктаж, а след това, че нарушението е самото
придвижване с личен автомобил. Ето защо, съдът намира, че извършването на
нарушение на посочената в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ дата 17.10.2023г. не се доказва от работодателя, чиято
е тежестта на доказване в случая.
По отношение на липсата на подпис в присъствената книга за датата
19.10.2023г. от приложеното извлечение от стр.51 от тази тетрадка се вижда,
че действително липсва името на ищеца. В тази връзка и двамата свидетели,
разпитани в съдебно заседание, заявиха категорично, че всеки от работниците
идвайки сутрин на работа собственоръчно си изписва имената и часа на
пристигане и се подписва срещу името си. При тези данни по делото и
предвид липсата на имената на ищеца под датата 19.10.2023г. следва извода,
че действително липсва негов подпис в присъствената тетрадка за този ден.
Твърденията на свидетелите относно начина на отразяване на присъствието
на работниците всекидневно в присъствената тетрадка се потвърждава и от
представената по делото заповед от 12.02.2024г. на генералния директор на
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, с която е наредено
за служителите с работни места извън централното управление в гр.София
регистрацията на явяването на работа да продължи да се извършва в
присъствени книги за всяко структурно звено. Със същата заповед се дават
указания за засилване на контрола от преките ръководители върху
служителите в структурите, които ръководят за спазване на работното време
и регламентираните почивки, установени в правилника за вътрешния трудов
9
ред. В този конкретен случай, касаещ датата 19.10.2023г. съдът счита, че
твърденията на ищеца, че е налице негов подпис и е присъствал на работното
си място остават неподкрепени с доказателства. Напротив, ответникът
доказва с извлечението от съответната страница на присъствената книга, че за
тази конкретна дата 19.10.2023г. липсва изписване на името на ищеца и
положен от него подпис срещу името му.
По отношение на третото нарушение на трудовата дисциплина, описано в
обжалваната в настоящото производство заповед, а именно отказа на ищеца
да работи с ЕШП на 01.11.2023г., съдът също намира, че остава недоказано от
ответната страна. Твърденията на ответника, че не е необходима
квалификация за работа с тези машини и тези на ищеца, че е необходима
такава не се подкрепят отново нито от свидетелските показания, нито от
писмените доказателства по делото. В същото време обаче се представя
инструкция за безопасна работа с ЕШП-6, като не става ясно дали
действително работниците, които е трябвало да работят с ЕШП на
01.11.2023г. са преминали подобен инструктаж или не, както и дали е имало
на тази дата на разположение агрегатчик, под чийто постоянен контрол
трябва да се извършва работата с машината.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че при съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин извършването на описаните нарушения на
трудовата дисциплина от страна на ищеца, като за едното от тях дори не става
ясно дали съставлява нарушение или не. Наред с тези съображения следва да
се вземе предвид, че самият работодател е приел, че следва да се заличи
наложеното на ищеца наказание и е издал заповед за това. Още един аргумент
за липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание е
атестационната оценка, получена от ищеца в края на 2023г., когато му е
наложено и наказанието и бонуса, който е получил за хубавата оценка от
атестацията си. Тези факти навеждат на извод за пълно противоречие между
високо оценената работа на ищеца и същевременно наложеното наказание,
като взаимно се изключват помежду си.
При тези данни по делото съдът счита, че следва да се уважи предявения
иск, като се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“, като незаконосъобразна.
10
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 550лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение, а на
основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 50лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №181/05.12.2023г. на директора на ЖП станция
Пловдив, с която на основание чл.192, ал.1 вр.чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.7 от
КТ на Д. Т. Г. с ЕГН:********** от *********, е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ДП „Национална железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“
№110, представляван от директора М. Г., чрез Г. К. – директор на
Железопътна секция-гр.Пловдив, да заплати на Д. Т. Г. с ЕГН:********** от
*********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550лв.
ОСЪЖДА ДП „Национална железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“
№110, представляван от директора М. Г., чрез Г. К. – директор на
Железопътна секция-гр.Пловдив, да заплати по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
11