РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. К., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
в присъствието на прокурора Р. Г. И.
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320100121 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът - Л. Ц. С. твърди, че с Постановление на наблюдаващ прокурор
при ОП-П., ТО К. била образувана пр. преписка с вх. № 2456/2023г. и ДП
№94/2023г. по описа на РУ К.. В ДП било установено, че предвид събраните
доказателства е налице основание за привличането му и третирането му като
престъпник, вследствие на действие продиктувано от гражданската му съвест.
Влошило се и здравословното му състояние под формата на безсъние и липса
на апетит. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в
дома си, отчуждил се дори от членовете на семейството си, общувал малко и
се затворил в себе си. Преместил се е да живее в друго населено място,
защото там където живеел всички се познавали. Чувал коментари, че е
наркоман, че е пропаднал и т.н. Намира, че е налице основание за завеждане
на иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ затова, че бил
превличането в качеството му на обвиняем по ДП 94/2023г. по описа на РУ К.,
пр.пр. №2456/2023г. по описа на РП П., ТО-К., за престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК и за последващото прекратяване на наказателното производство,
1
поради липсата на безспорно установено престъпление от негова страна.
Воденото срещу него производство му повлияло, както в личен, така и
професионален план, разколебал вярата му в закона и справедливостта.
Твърди, че полицейската регистрация била следствие именно на
привличането му, в качеството на обвиняем от ответната прокуратура.
Неудобството, което търпял било в пряка причинно-следствена връзка с
действия на П., а предвид оневиняването му, полицейската регистрация се
явявала незаконосъобразна.
Твърди, че са налице предпоставка за ангажиране на отговорността на
държавата, поради обективният факт, че спрямо ищеца било образувано
наказателно производство и той бил привлечен в качеството му на обвиняем,
като му било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по
НК и в последствие същото било прекратено. Това било достатъчно
основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо
дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.
По ЗОДОВ, незаконосъобразността се разглеждала на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя
следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
Намира, че в случая били налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане
на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това
последващи действия, като например - предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия, задържане под стража, налагане на принудителна мярка и други
следствени действия, предявяване на разследването и пън., и второ,
оневиняване на обвиняемия. От тези факти може да се изведе и субектът на
деянието в лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни
2
актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи П., по
чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е
упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на
разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала
указания по разследването (чл. 196, ал. 1 от НПК). В случая, причинените му
неимуществени вреди по принцип били ясни и дори не се нуждаят от
доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно
производство винаги води до негативни преживявания, свързани с
психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и
познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност,
които са довели да сериозен дискомфорт в начина на живот на привлеченото,
като обвиняем лице. Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за
невиновност и конституционно защитените основни човешки права - чест и
достойнство на личността, право на лична свобода и правото на изразяване на
гражданска позиция.
Твърди, че безспорно изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били пряка и
непосредствена последица от обвинението. За периода на производството - от
27.02.2023г. до 25.08.2023г., т.е. за шест месеца претърпял неимуществени
вреди, свързани със страх от постановяване на осъдителна присъда и
ограничения на правната му сфера, които биха настъпили при евентуалното
му осъждане. През този период изпитвал силно безпокойство, което оставило
трайна следа в него. Изпитвал неудобство и притеснение от това, че е
третиран, като престъпник вследствие на действие продиктувано от
гражданската му съвест. Влошило се и здравословното му състояние под
формата на безсъние и липса на апетит. Ограничил социалните си контакти,
прекарвал повечето време в дома си, отчуждил се дори от членовете на
семейството си, общувал малко и се затворил в себе си. Преместил се е да
живее в друго населено място, защото там където живее всички се познават.
Чувал е коментари, че е наркоман, че е пропаднал и т.н.
С допълнително молба, ищецът уточнява, че увреждането било
вследствие от обвинение за извършено престъпление, затова че на
27.02.2023г. около 22.30 часа, в гр. К., на ул. ******, полицейски служители
3
от РПУ К. го спрели за проверка, като водач на лек автомобил ****** с peг.
№ ******. При извършената проверка бил тестван за алкохол и наркотични
вещества. Тестът за алкохол бил отрицателен. Тестът за наркотици е
извършен в РУ К. с Драг тест 5000, с фабр. № АРАМ-0008. Техническото
средство е отчело наличието на наркотично вещество - амфетамин. Твърди, че
не е приел показанията на техническо средство и поискал кръвна проба. В
тази връзка бил издаден Талон с № ****** и бил съпроводен до ФСМП К.,
където дал кръвна проба и проба урина.
Твърди, че срещу него било образувано ДП, като същото в последствие
било прекратено с Постановление на РП П., ТО К. от 25.08.2023г., поради
това, че не е доказано деянието да е извършено от него. Самото досъдебно
производство било образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За
същото, с Постановление на прокурора му била взета МНО „Подписка“.
Прекратяването на наказателното производство срещу него станало факт на
25.08.2023г., с Постановление от същата дата, като със същото това
постановление била отменена и МНО „Подписка“. Твърди,че бил задържан за
24 часа на 27.02.2023г. след извършване на проверката с дрег чек 5000.
Хипотезата, която счита, че е налице в настоящето производство е по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди
твърди, че в продължение на 6 месеца бил с клеймото наркоман и престъпник,
вследствие на повдигнатото му обвинение от РП П., ТО К.. Отнето му било
свидетелството за управление на МПС за срок от 6 месеца. Поради липсата на
автобусен транспорт от населеното му място до общинския център, това
затруднило начина му на живот. В предвид това, че същият живеел в малко
населено място и всички се познавали, а новините се движели със скоростта
на светлината, понасял не веднъж обиди, говорене зад гърба, чувал
подмятания, слагани му били епитети и др. Всичко това довело до нарушен
сън, необходимост от приемане на медикаменти, главоболие, наложило се е
дори да се премести в друго населено място, за да търси работа. Същият бил в
изолация от близки и приятели, което довело да затварянето му в себе си.
Всичко това било в целия период от 6 месеца, в който обвинението срещу
него бил факт. Сочи, че много трудно веднъж, когато е сложен етикет и то в
малко консервативно общество, каквото е това в с. М. отново да си върне
уважението и доверието на хората. Задържането, снемането на отпечатъци,
отношението на полицейските служители и съселяните към него оставили
4
дълбока диря в неговото съзнание. И до днес този неприятен етап от
живота му носи своя негативизъм и отпечатък.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б. да
заплати на ищеца сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на повдигнато му незаконно
обвинение по ДП № 94/2023г. по описа на РУ - К., пр.пр. 2456/2023г. по описа
на РП П., ТО-К., за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 28.02.2023г. - датата на образуване на ДП
до окончателното и изплащане. Претендира за направените по делото
разноски, възлизащи в размер на 20.00 лева за внесена държавна такса и
600.00 лева за заплатен адвокатски хонорар. Моли присъдените суми да
бъдат изплатени по банковата сметка на адв. Г. Г., приложена с исковата
молба.
Ответникът П. НА Р. Б. намира исковата молба за редовна от гледна
точка на изискванията по чл. 127 от ГПК, но е неоснователна. В тази връзка
оспорва претенцията за законна лихва върху търсената главница от датата на
образуване на досъдебното производство - 28.02.2023г., тъй като съгласно т. 4
от ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д. № 3/2004г., началният момент на
дължимата лихва върху сумата за претендирано обезщетение е влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Освен
това, намира предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан по
основание и размер, поради следните съображения:
Образуването и воденето на наказателно производство (впоследствие
прекратено), в хода на което дадено лице не е привлечено като обвиняем за
престъпление от общ характер, не е сред изчерпателно изброените хипотези
на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл претенцията е недопустима.
Основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ се обуславя от неоснователно (незаконно) поддържано обвинение.
Разпоредбата на тази норма е ясна - неоснователността (незаконността) на
обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във
всички изброени от тази норма хипотези – 1. когато лицето е оправдано или,
2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление; 3.
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
5
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. С т. 7 от ТР № 3/2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС, което е задължително за съдилищата се прие, че съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението. ЗОДОВ
определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в
закона случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД.
Твърди, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“,
използван в чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се тълкува в тесния му
наказателно-процесуален смисъл, а не да се тълкува по широко за нуждите на
специалния деликт. В исковата молба били изложени твърдения, че
досъдебното производство било образувано от П., С. бил привлечен като
обвиняем и спрямо него била постановена МН „Подписка“. Бил задържан за
24 часа по реда на ЗМВР и свидетелството му за управление на МПС било
отнето за 6 месеца. Между изложените от ищеца оплаквания и действията на
П. няма причинно-следствена връзка, а описаните вредоносни действия са
осъществени изцяло и само от полицейски служители, които са упражнили
своите правомощия по ЗМВР и НПК. Досъдебното производство било
образувано от полицейски орган при хипотезата на чл.356, ал.3 от НПК и
Районна прокуратура гр.П., ТО-К. била уведомена писмено за вече
образуваното производство, но на наблюдаващия прокурор, макар теоретично
да има правомощия да прекрати едно новообразувано производство, не били
представени доказателства, че започнатото разследване е незаконосъобразно
и необосновано. Това се дължи на обществено известния факт, че
изпълнителната власт не е осигурила необходимия ресурс за срочно
изследване на биологичните проби за наличие на наркотични вещества. Това
заключение е единственото доказателство, което може да обоснове
наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, съгласно реда регламентиран
в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. В тази
връзка, ищецът С. не е бил привличан в качеството му на обвиняем, не му е
налагана мярка за неотклонение, не му е извършвана полицейска регистрация
6
и не били извършвани никакви действия по разследване с негово участие, а
единственото процесуално действие от страна на П. се е изразило в
прекратяване на наказателното производство, което действие е в полза на
ищеца и няма увреждащ характер. Действията на полицейските органи, които
били упражнили правомощия по съставяне на АУАН, заповед по чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП били извънпроцесуална дейност, върху която П. не
упражнявала ръководство и надзор, и съответно не е пасивно-легитимирана
да отговаря.
Претендираните неимуществени вреди по размер били неоснователно
завишени и сумата е несъответстваща на принципа на справедливостта,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, и социално-икономическите условия в страната.
Същата била недоказана, тъй като не било посочено как точно е формирана.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя на първо място - според
вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви
процесуални действия са извършени с участието на ищеца, как са извършени
действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и т. н. В случая ищецът е изложил голословни
твърдения за нарушен сън, прием на медикаменти и че се наложило да се
премести да живее в друго населено място, тъй като чувал обидни
квалификации по свой адрес. Видно от изготвената по негови данни
характеристика, приложена по ДП, той не е променил местоживеенето си
заради образуваното производство, а защото е работил в строителството и
съответно е полагал труд в гр.С. и гр. Перник.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
7
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че:
срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, на основанията
посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не съставлява
престъпление, че по посоченото производство ищецът е бил задържан на
основанията, предвидени в НПК; че по отношение на него е била взета мярка
за неотклонение; следва да докаже реалното претърпяване на описаните в
исковата молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него
наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
Не се спори и се установява от представеното по делото в заверен
препис постановление и от приетото досъдебно производство № 94/2023г. по
описа на РУ на МВР К., че на 28.02.2023г. е било образувано бързо
производство затова, че на 27.02.2023г. около 22.30 часа, в гр. К., на ул.
******, полицейски служители от РПУ К. спрели за проверка Л. Ц. С., като
водач на лек автомобил ****** с peг. № ******. Същият бил тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, което отчел отрицателен
резултат, след което бил поканен в сградата на РУ К., за да бъде тестван и за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В РУ К., на ищеца била
извършена проба с техническо средство - Дрегер Drug test 5000 с фабр. №
ARAM-0008 за употреба на наркотични вещества. Техническото средство
отчело положителен резултат за наркотичното вещество - амфетамин. Л. Ц. С.
не приел показанието на техническото средство, отрекъл да е употребявал
наркотично вещество. В тази връзка бил издаден талон за медицинско
изследване №****** и същият бил съпроводен до сградата на ФСМП К.,
където дал кръвна проба и проба урина за изследване. Досъдебно
производство е образувано при условията на чл.356, ал.1 от НПК, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Бързото производство е започнало с
действие по разследването - разпит на свидетели, очевидци.
От фактическа страна не се спори, че при управление на посочения
автомобил, ищецът е бил спрян за проверка от полицейски служители и
8
тестван за наличие на наркотични вещества с техническо средство, което е
отчело наличие на наркотични вещества или техни аналози. При проверката
на ищеца е съставен АУАН № 906508 от 28.02.2023г., при който ищецът е
заявил, че желае кръвна проба и е оспорил показанията на техническото
средство. Не се спори, че е издаден талон за медицинско изследване на
кръвта, приложен по досъдебното производство.
По делото е безспорно, че е било временно отнето свидетелството за
управление на МПС на ищеца, до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца или както се твърди в исковата молба –
свидетелството му за управление на МПС е отнето за 6 месеца.
Със заповед № 281зз- 43/27.02.2023г. на полицейски служител, ищецът
бил задържан за 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. По делото
няма данни заповедта да е била обжалвана. В рамките на досъдебното
производство са разпитани в качеството на свидетели полицейските
служители, извършили проверката – В.И.Р. и Д.Р.П..
С Постановление на разследващия полицай е назначена
химикотоксилогична експертиза за наличие или липса на наркотични и
упойващи вещества в представените от ищеца проби от кръв и урина. От
изготвената съдебна химикотоксилогична експертиза, рег. № И-
70711/01.08.2023г. се установява, че от представените проби на кръв и урина
от ищеца се установява наличие на наркотични вещества
Други процесуални действия не са извършвани в рамките на
досъдебното производство, ищецът не е бил привличан в качеството на
обвиняем, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, не се
установяват актове - действия по разследването, от които да се установява, че
същият е имал качество на обвиняем по смисъла на НПК. Всички
принудителни действия срещу ищеца са извършени в рамките на
административно производство - по ЗМВР и по ЗДвП.
От справката за съдимост на ищеца се установява, че същият не е
осъждан. С постановление № 2456/2023г. от 25.08.2023г., прокурорът
прекратил наказателното производство, водено срещу ищеца като е приел, че
е налице хипотезата на чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 НПК, а именно -
поради липса на осъществен състав на престъпление
Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът
9
приема, че от страна на ищеца не се доказа по образуваното наказателно
производство същият да е имал качеството на обвиняем. Фактът, че е било
образувано досъдебно производство, започнало като бързо за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества не означава, че спрямо ищеца е
упражнена наказателно правна репресия. Срещу него не са били извършвани
процесуални действия, осъществяващи принуда по смисъла на НПК, същият
не е привличан в качеството на обвиняем, спрямо него не е била вземана
мярка за неотклонение. Действията по процесуална принуда - задържане в
поделенията на МВР за 24 часа и временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС не съставляват процесуални действия, осъществени в
рамките на наказателното производство. Касае се за действия, извършени от
административен орган, по административен ред.
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са
необходими две предпоставки:
- повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
- прекратяване на образуваното наказателно производство на някое от
посочените в разпоредбата основания - в конкретния случай, че деянието,
което ищецът е извършил не съставлява престъпление.
В настоящия случай не се установи първата предпоставка да е налице -
срещу ищеца да е било повдигано обвинение, което с прекратяване на
наказателното производство да е незаконно по смисъла на ЗОДОВ, с оглед
гаранционно-обезщетителната функция на разпоредбата. За да възникне
отговорността на П., от значение е срещу ищеца да е била упражнена
наказателно-правна репресия по смисъла на НПК и крайния резултат от
воденото наказателно производство.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че не са налице всички
изискуеми от закона предпоставки, поради което предявеният иск за
репариране на неимуществени вреди в размер на 3000 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен само на това основание - липса на незаконно
обвинение. Съдът не следва да обсъжда евентуално търпените от ищеца вреди
вследствие действията на други органи, които са били извършени извън
рамките на наказателното производство, доколкото липсва първата
предпоставка за уважаване на иска - наличие на незаконно обвинение. В тази
връзка съдът не обсъжда и събраните доказателства чрез разпит на свидетел,
10
относими към търпените вреди. Всички вреди, които са настъпили, следва да
са в резултат именно на такова обвинение, факт, който в рамките на
настоящото производство не се установи при условията на пълно и главно
доказване.
С отхвърляне на главния иск, съдът следва да отхвърли и акцесорния за
присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
На ответника разноски не се присъждат, тъй като не се претендират и
установяват реализирани такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
предявен от Л. Ц. С. от с. П., област П., ул. ****** с ЕГН ********** за
осъждане П. НА Р. Б., с адрес: гр. С., бул. ******, да му заплати сумата от
3000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се негативни преживявания, свързани с
психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и
познати, загубата на вярата в закона и реда, и чувството за безнаказаност,
които са довели да сериозен дискомфорт в начина на живот, вследствие на
повдигнато му незаконно обвинение по досъдебно производство № 94/2023г.
по описа на РУ - К., пр.пр. 2456/2023г. по описа на РП П., ТО-К., за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2023г. - датата на образуване на ДП до
окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11