Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.Ардино, 19.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ардинският
районен съд в публично заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при
участието на секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА, като изслуша докладваното от съдията
гр.д.№ 77 по описа за 2017г. на СЪДА, и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.537 ал.2 от ГПК, както
и по насрещно предявен иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС.
В исковата
молба на ищеца Ф.Л.А. ***, предявена чрез адв.Г.Б. ***, се сочи че
съгласно Н.а. за покупко-продажба на
недвижим
имот №22, том I, дело №41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд-
Ардино е бил собственик по наследство на следният недвижим
имот: Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***. Ищецът твърди, че
описаният недвижим имот е бил собственост на неговите
родители: Джемине Тефик Садър, починала на 10.08.2007г. и Л.М.М., починал на
04.04.2017г.
Ищецът
твърди
още в исковата си молба, че част от така описаният недвижим
имот, негова собственост, е бил завладян незаконно от
ответника РАДИМ А., който по силата на Н.а. № 75, том 1,
рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с вх.№193/08.07.2016г. и
акт
№143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от
нотариус- Н.Б., е бил признат за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***.
Ищецът
заявява, че понастоящем
ответникът е владеел този имот без основание и отказвал
доброволно да му го предаде, и по този начин
ответникът неправомерно го лишавал от ползването на собствения му имот. С
описаните по-горе действия, ответникът неоснователно оспорвал неговото
правото
на собственост върху процесния имот и демонстрирал несъществуващи вещно-правни
претенции за същия. Ищецът твърди, че ответникът неправомерно се
е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесният имот, защото
той не е бил действителният собственик на имота. С оглед
горното и като се има предвид, че издаденият в полза на ответника нотариален
акт за собственост не се ползва с доказателствена сила - същия неправилно
отразява, че титулярят е собственик на спорния имот, а правото на собственост,
признато на ответника върху процесният имот с цитирания
нот.акт,
е било придобито по-рано от него- ищеца по силата на н.а. №22,
том I, дело №41 от 03.04.1972 година, вписан в регистрите на Районен
съд-Ардино. Ищецът счита, че издаденият в полза на ответника Н.а. № 75, том 1,
рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с
вх.№193/08.07.2016г., и Акт №143, том 1,
дело №121/2016г./, издаден от нотариус Н.Б., подлежат на
отмяна на основание чл.537 от ГПК.
Предвид
горното иска съдът да признае за установено по отношение на ответника,
че той- ищецът
е собственик на 1/7 идеална част на следния на недвижим имот, а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ. Ардино, обл. Кърджали, ведно с построената в
него: едноетажна жилищна сграда/плевня/ със застроена площ 27 кв.м. при
следните граници: изток- двор на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***.,
както и да
осъди ответника да върне и предаде владението върху процесния недвижим имот на
него.
Моли съда с
решението си на основание чл.537 от ГПК, да отмени нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016 г., вписан
в СВп при РС- Ардино /с вх.№193/08.07.2016
год. и акт №143, том1, дело №121/2016 г./- издаден от
нотариус Н.Б., с който ответника е признат за
собственик на същия недвижим имот, придобит по давностно владение.
Претендира направени по делото разноски.
По
така предявеният
иск е постъпил отговор от ответника Р.А., представляван от адв.Д.Ш. ***.
По силата на този отговор и в сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 131 от ГПК адв.Ш.,
счита иска за допустим, но по същество неоснователен и необоснован, поради
което го оспорва изцяло. Развива
съответни съображения, че той е бил признат за собственик, тъй като имотът,
който владеел, е бил собственост на неговият баща, който приживе е бил разделил
имота между него и неговия брат /Б.А./. Ето защо, след като са изтекли
съответните срокове, в които е владеел имота, му е бил издаден констативен
нотариален акт. Развиват се допълнителни съображения в тази насока. Затова
счита, че исковата молба е неоснователна, поради и това са направени съответни
възражения, които по съществото си съставляват насрещни искове по чл. 74, ал.2
и чл. 72, ал.1 от ЗС. Сиреч претендират направени подобрения по имота, които са конкретно описани във възражението,
като общата стойност на подобренията са 20 000 лв. Направено е искане и за
задържане на процесният имот до
окончателното заплащане на тези разходи от страна на ищеца.
По така предявеният насрещен иск с правно основание
чл.211 от ГПК вр. чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.1 от ЗС е постъпил отговор от
първоначалният ищец, в който последният намира същият за недопустим и
неоснователен.
Съобразно и това съдът на основание чл.129 ал.2 от ГПК е
оставил насрещно предявеният иск по чл.211 от ГПК вр.чл.74 ал.2 вр.72 ал.1 от
ЗС- за направените в процесният имот подобрения без движение, като в срока,
определен за отстраняване на недостатъците по насрещната искова молба в съда е
депозирана нова, както следва;
В насрещият иск по чл. 211 от ГПК, с правно основание чл. 72 от ЗС, е предявен и насочен срещу първоначалният ищец в съдебното производство, а
именно - Ф.Л.А., като се иска признаване между страните на вземания в полза на настоящия
ищец /по насрещният иск/ за извършени подобрения в процесния
имот на стойност 7 041,14 лева и направените необходими разноски за
запазването му, както и искане за задържане на имота на основание чл.74 ал.2
вр. чл.72 ал.1 от ЗС, до заплащане на тези вземания.
Ищецът
по насрещният иск сочи, че По силата на Н.а. № 75 за собственост върху недвижим
имот, изд. на осн. чл.587 ал.2 ГПК, том 1, per. № 1873, дело 67/2016 год. на Нотариус Н.Б.,
per. №
670 на НК, с район на действие PC - Ардино, Р.А. е бил признат за
собственик по наследство и давностно владение на процесният имот, посочен
по-горе /и описан подробно в цитираният нотариален акт/.
В
иска си Р.А. сочи, че настоящият момент това фактическо положение не се е променило.
Същият твърди, че това негова право е било установено по надлежен начин в хода
на проведена обстоятелствена проверка пред Нотариуса по местонахождение на
имота. Заява, че процесният имот е индивидуализиран по безспорен начин чрез
геодезическо заснемане и изготвена скица, както и е нанесен по плана на
населеното място. Твърди, че от момента на снабдяване с Нотариален акт за
собственост- цитираният по-горе до момента на предявяване на исковата молба-
07.06.2017г. /първоначалната/, е извършил редица подобрения в имота,
съставляващи изпълнени СМР, подробно описани в КСС, неразделна част от
заключението на ВЛ по делото, а именно: а/По
основите на постройката - изкопи, направа и разваляне на кофраж
за стоманобетонни колони, полагане на бетон - на обща стойност 362,36 лв.; Б/По
надземен етаж- направа и разваляне на кофраж за плочи и греди, изработка и
монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тухлена зидария на варов
разтвор - на обща стойност 570,40 лв.; в/. По
вътрешна В и К инсталация - вътрешна водопроводна инсталация от
полипропиленови тръби, ПВЦ тръби муфени с фасонни части Ф 110 и Ф 50 - на обща
стойност 130,54 лв.; г/. По електроинсталацията - полагане
на проводници под мазилката, доставка и монтаж на кутии разклонителни, доставка
и монтаж на табло апартаментно - на обща стойност 154,55 лв.; д/. По
дограмата - доставка и монтаж на метална входна врата, доставка и монтаж
на ПВЦ прозорци на стъклопакет 24 мм - на обща стойност 867,27 лв.; е/. По
тавански етаж - направа и разваляне на кофраж за плочи и греди, изработка
и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тулена зидария на варов разтвор,
дюшеме от дъски 2 см - на обща стойност 1788,76 лв.; ж/. По
направа на нов покрив - демонтаж на лежаща покривна конструкция
в съществуваща сграда, покривна конструкция и дървени скелети от бичен
иглолистен материал, обшивка на стени покриви и тавани с нерендосани дъски,
разваляне на дъсчена обшивка по покрив за керемиди, покриване с керемиди тип
„Марсилски" върху летви - на обща стойност 1460,64 лв. Ищецът по
насрещният иск твърди, че Общата стойност на описаните подобрения в имота, в
това число труд, материали и ДДС, съгласно приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по назначената СТЕ, възлизат на- 7 041.14 лв. Предвид изложеното моли съда, при евентуално уважаване
на първоначалният иск, с решението си да се произнесе и по насрещно предявният иск,
като се признаяг направените от негова подобрения в процесният имот на обща
стойност 7 041.14 лв., и се осъди
първоначалният ищец да заплати тази сума на ответника, ведно с дължимата
законна лихва до окончателното й изплащане, както и иска да се постанови
задържане на имота от негова страна до окончателното изплащане на всички
присъдени суми. Претендира направените
по делото разноски по делото.
В
отговора на Ф.Л.А.- ответник по насрещният иск по настоящото дело /горният/, даден чрез адв. Г.Б. ***, се сочи, че насрещният иск по чл.72 ЗС е
предявен при условията на евентуалност п чл.298 ал.4 от ГПК. Същият е за сумата
от 7041.14 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим имот
вследствие на подобренията, както и за право на задържане върху имота до
заплащане на подобренията. Ответникът по насрещният иск намира същият за недопустим,
тъй като ищецът не е бил добросъвестен владелец на процесният недвижим имот към
извършване на претендиращите подобрения. Същият твърди, че процесният недвижим
имот е негова /на ищеца/ собственост, и затова не следвало да отговаря за
извършените в имота му подобрения. Имотът не е бил увеличил стойността си, тъй
като извършените в него застроявания са били незаконни. Освен това не били приложени доказателства за активната
легитимация на лицата, извършили приемането и предаването на описаните в
исковата молба подобрения. Сочи, че приложените към исковата молба стокови
разписки, бележки и консигнационни протоколи са били с неясно отбелязване на
лицата, предали и приели материалите. Липсвали документи, установяващи
закупуването и превозването на описаните строителни материали до с.Гърбище. Описаните
в насрещната искова молба подобрения по вид и количество не са били подкрепени
с никакви доказателства. Счита, че така описаните в исковата молба
обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца, не отговаряли на
действителното положение между страните, като остойностяването на посочените в
насрещния иск подобрения по вид и количество е извършено голословно и
произволно и липсвали доказателства- като напр.кой, кога, как е извършил
подобренията, дали има разрешения за това, съответните разходни документи и др.
Ето и защо оспорвал
предявеният насрещен иск като
неоснователен и недоказан и иска бъде отхвърлен като такъв.
В
съдебно заседание първоначалният ищец Ф.Л.А., лично и с адв.Г.Б. ***, поддържа
исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание
съображения. В своята пледоария и в представената писмена защита намира
предявеният иск за основателен и доказан, а насрещно предявената претенция за
недопустима и неоснователна.
Ответникът
по иска- Р.А., лично и чрез процесуалния си представител- адв.Д.Ш. ***, оспорва
исковата молба като неоснователна, по изложените в съдебно заседание и в
писмената защита доводи. Поддържа предявеното насрещно искане за заплащане на
подобренията и за задържане на имота до тяхното заплащане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното;
Със представените като доказателства по делото препис-
извлечение от акт за смърт № 0040/ 28.04.2017г. на Община Ардино, и удостоверение
за наследници с № 3304/03.10.2016г. на Община Ардино, се установява, че ищецът
е наследник на ДЖЕМИНЕ ТЕФИК САДЪК- починала на 10.08.2007г. /акт за смърт №
0045/ и Л.М.М. /починал на 04.04.2017г.- в Турция, т.е. няколко месеца преди
завеждане на делото/. Същите са оставили като наследници по закон и други лица- още 5 свои деца, упоменати по
име/.
От копие на Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №22, том I, дело №41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино, се
установява, че родителите на ищеца са закупили следният недвижим
имот: Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***.
От
удостоверение за от 21.04.2017г. на
Община Ардино за данъчна оценка е видно, че посоченият в горният нот.акт имот е
бил записан на името на родителите на ищеца- а именно на името на ДЖЕМИНЕ ТЕФИК
САДЪК- починала на 10.08.2007г. и Л.М.М. /починал на 04.04.2017г./- което води
до извода, че ищецът, както и останалите 5 лица от удостоверението за наследници
/цитирано по-горе/ са законни представители на своите родители, т.к. са техни
деца, и като такива и съобразно правилата на ЗН всеки един от тях има по 1/6
ид.част от посоченият по-горе имот /като това важи и за ищеца по делото,
доколкото няма други доказателства, касаещи промяна в тези наследствени дялове
по възмезден или други начин, нап.делба със възлагане/.
От
копие на Н.а. № 75, том 1,
рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с вх.№193/08.07.2016г. и
акт
№143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от нотариус- Н.Б., е
видно, че ответникът Р.А. е бил признат за собственик по давностно владение по
реда на чл.587 ал.2 от ГПК, на следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***.
По
делото ищецът е приложил скица на имот /процесният/, находящ се урбанизираната
територия на с.Гърбище, общ.Ардино, с ЕКАТТЕ 18321, който е с площ от 132
кв.м., предназначен за индивидуално застрояване, и в която са посочени
границите на имота- изток- двор
на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***; Посочено е, че в имота има 1 сграда- едноетажна, паянтова жилищна с площ
от 27 кв.м.-. т.е. скицата очертава
границите на процесният имот и го описва по съответният начин, вкл. и е
посочено кой го стопанисва и полза /и това е ответникът Р.А./.
Ищецът
е приложил и снимки на сграда, които съдът не ги обсъжда, поради недостатъчните
факти, съдържащи се в тях, както и отношението на същите към предмета на спора.
Ответникът
по иска е приложил копие на част от обсъдените по-горе писмени доказателства,
както следва; Н.а. № 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с
вх.№193/08.07.2016г. и акт №143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от
нотариус- Н.Б., с
което същият е
бил признат за собственик по давностно владение по реда на чл.587
ал.2 от ГПК на процесният имот, както и скица на процесният имот.
Представено
е и техническо описание от 23.04.2016г. на процесният имот, изготвено от инж.Р.Хаджиев,
въз основа на геодезическо заснемане от „Инж.Тачо Чакъров“ ООД- Хасково
/изготвени и 2 бр. скици- представляващи по своята същност гореобсъдената
скица- представена и от ищеца, както и други документи, които съдът не обсъжда,
поради тяхната неотносимост към предмета на спора/, находящ се в урбанизираната
територия на с.Гърбище, общ.Ардино, с ЕКАТТЕ 18321, който е с площ от 132
кв.м., предназначен за индивидуално застрояване, с границите на имота- изток- двор на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***; Посочено е, че имотът е застроен с
едноетажна, паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м. Жилищната сграда е била с каменни зидове на глинен
разтвор и дървена покривна конструкция, била е електрифицирана, но не била
снабдена с вода, и е посочено, че имотът не граници с асфалтирана улица.
Възложител на техн.описание е бил ответникът Р.А., а целта е да се снабди с
документ за собственост.
Ответникът
също е представил снимков материал- 2 снимки на две къщи, които не се обсъждат от
съда поради липсата на достатъчна конкретизация за заснетите имоти, както и
отношението на същите към предмета на спора.
По
делото като доказателство е изискана преписка по издаване на Н.а. № 75, том 1,
рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с вх.№193/08.07.2016г. и
акт
№143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от
нотариус- Н.Б., с
който ответникът Р.А. е бил признат за собственик по давностно владение по
реда на чл.587 ал.2 от ГПК на процесният имот, и към която са приложени както този
нот.акт, така и други документи, както следва; 1/ молба- декларация от Р.А. за
признаване неговото право на собственост върху процесният имот поради упражнено
от него владение в продължение на
законоустановените срокове от 14.06.2016г., с отбелязване от Община Ардино, че
имота не е общинска собственост и че е деклариран и записан на името на
ответника /като не е посочено откога е това обстоятелство/, и удостоверение от
Областна администрация- Кърджали, че имотът не е актуван като държавен; 2/скица
на процесният имот- обсъдена по-горе; 3/ техническо описание на имота- също
обсъдено по-горе; 4/ удостоверение за данъчна оценка на имота от 09.06.2016г.
на Общинска администрация- Ардино- от което е видно, че имотът /едноетажна къща
с площ от 27 кв.м., и земя с площ от 132 кв.м./ е записан на името на Р.А., но
не е посочено кога това се е случило; 5/ Удостоверение № 101/ 06.07.2016г. на
Общинска администрация- Ардино, издадено на осн.§ 16 ал.1 от ПР на ЗУТ- в което
се сочи, че едноетажна, паянтова жилищна
сграда с площ от 27 кв.м, построена върху Неурегулиран поземлен имот с площ
от 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Гърбище, общ.Ардино, с
ЕКАТТЕ 18321, с границите на имота- изток- двор
на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***; Посочено е, че имотът е застроен с едноетажна, паянтова жилищна сграда с
площ от 27 кв.м.- представлява търпим строеж и не подлежи на премахване
или забрана за ползване; 6/ Протокол от 06.07.2016г. за разпит в качеството на
свидетели на 3 лица в производството по чл.587 ал.2 от ГПК- О.Ю.Х., Б.Н.М., и П.Р.М.
/по искането на ответника да бъде признат за собственик по силата давностно
владение над имота/- които в своите показания сочат, че имота, който
претендирал Р. е била негова собственост от 1978/79г. /като се върнал от
казармата/, и представлявал дворно място от 130-150 кв.м. и къща /виличка на
един етаж с две стаи и коридор, като къщата е била построена от него. Не са
чували някой да има претенции за имота, всички в Гърбище знаели, че имотът е на
Р., който живеел иначе в Турция, но много често си идвал в България и редовно
се грижел за имота си. 7/Постановление от 06.07.2016г. на нотариус Н.Б., с
което същият признава ответника Р.А. за собственик на процесният имот /така,
както е описан в исковата молба и в издадениет нот.акт от нот.Барисов/, като
нотариусът е приел, че същият е упражнявал непрекъснато, спокойно и явно
владение на имота в продължение на 39-40 години, и въз основа на това е издал и
посоченият по-горе нот.акт №75, том1, рег. № 1873, дело № 67/ 2016г.
По
делото е извършена съдебно-
техническа експертиза, като в заключението си по същото вещото лице инж.Е.Я. е
посочил следното; 1/ Имотът на ищеца /по н.а. № 22, том 1, дело № 41/1972г. на РС- Ардино/ е бил частично
идентичен- по граници и площ с процесният имот /описан в н.а. № 75, том 1, рег.
№ 1873, дело № 67/2016г. на нотариус Н.Борисов/, като източната и южната част
на описаните в 2-та нот.акта имоти са съвпадали по описание, а площта на
плевнята /по н.а. от 1972г.- издаден на наследодателите на ищеца/ е била 26
кв.м, докато площта на полумасивната жилищна сграда е била 27 кв.м. /по н.а. от
2016г. на ответника/ и разликата е била само от 1 кв.м. /а замерена на място-
площта на сградата е била 27,28 кв.м./;
2/ В същото време вещото лице сочи, че по размер на
дворното място /площта/, конфигурацията и предназначението имотът на ищеца / по
н.а. от 1972г./ не е бил идентичен на имота на ответника- процесният /по н.а.
от 2016г./, като тези параметри били различни по двата нотариална акта.
3/ вещото лице е посочило, че за установяване на
идентичност на имотите следва да бъде изготвена комбинирана скица /на която
следвало да се нанесат и двата имота, със застроените в тях сгради, разстояния,
площи и граници, като е отбелязал, че за имота на ищеца /описан в н.а. от
1972г./ липсват графични и кадастрални документи, удостоверяващи площта;
Предвид на последният извод на вещото лице, отразен в т.3
/предходната/, е допуснато извършването на допълнителна съдебно- техническа
експертиза, като в заключението си по същото вещото лице е посочило следното; 1/
Имотът на ищеца /по н.а. № 22, том 1,
дело № 41/1972г. на РС- Ардино/ е бил частично идентичен- по граници и
площ с процесният имот /описан в н.а. № 75, том 1, рег. № 1873, дело №
67/2016г. на нотариус Н.Борисов/, като източната и южната част на описаните в
2-та нот.акта имоти са съвпадали по описание, а площта на плевнята /по н.а. от
1972г.- издаден на наследодателите на ищеца/ е била 26 кв.м, докато площта на
полумасивната жилищна сграда е била 27 кв.м. /по н.а. от 2016г. на ответника/ и
разликата е била само от 1 кв.м. /а замерена на място- площта на сградата е
била 27,28 кв.м./; 2/ В същото време вещото лице сочи, че по размер на дворното
място /площта/, конфигурацията и предназначението имотът на ищеца / по н.а. от
1972г./ не е бил идентичен на имота на ответника- процесният /по н.а. от
2016г./, като тези параметри били различни
по двата нотариална акта, но това според вещото лице /което се позовава
и на изготвената комбинирана скица/ водело до извода, че процесният имот /Неурегулиран поземлен имот/ с площ от 132 кв.м.
/или част от него/ ведно с една застроена сграда се съдържа /е част/ от имот-
дворно място с площ от 210 кв.м., ведно с две застроени сгради- като именно
горните съвпадения, както и посочените в обстоятелствената част на заключението
характеристики на имотите по двата нот.акта /като местоположение- а именно, че
и 2-та имот се намират в с.Гърбище- „Рам махала“, с ЕКАТТЕ 19321 /и за двата
имота/, идентификаторът е един и същи за
двата имота- 00607. В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключенията си в
тази част, като дава и допълнителни пояснения.
Вещото лице в първоначалната експертиза е оценило и
направените подобрения в едноетажна,
паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м, построена върху
Неурегулиран поземлен имот с площ от 132 кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на с.Гърбище, общ.Ардино, с ЕКАТТЕ 18321, с границите на имота- изток- двор на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***/процесният имот/, както следва: а/По основите на постройката - изкопи, направа и разваляне на кофраж
за стоманобетонни колони, полагане на бетон - на обща стойност 362,36 лв.; Б/По надземен етаж- направа и разваляне на кофраж за плочи
и греди, изработка и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тухлена
зидария на варов разтвор - на обща стойност 570,40 лв.; в/. По вътрешна В и К инсталация - вътрешна водопроводна инсталация от
полипропиленови тръби, ПВЦ тръби муфени с фасонни части Ф 110 и Ф 50 - на обща
стойност 130,54 лв.; г/. По електроинсталацията - полагане на проводници под мазилката,
доставка и монтаж на кутии разклонителни, доставка и монтаж на табло
апартаментно - на обща стойност 154,55 лв.; д/. По дограмата - доставка и монтаж на метална входна
врата, доставка и монтаж на ПВЦ прозорци на стъклопакет 24 мм - на обща
стойност 867,27 лв.; е/. По тавански етаж - направа и разваляне на кофраж за плочи и греди, изработка
и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тулена зидария на варов
разтвор, дюшеме от дъски 2 см - на обща стойност 1788,76 лв.; ж/. По направа на нов покрив - демонтаж на лежаща покривна конструкция
в съществуваща сграда, покривна конструкция и дървени скелети от бичен
иглолистен материал, обшивка на стени покриви и тавани с нерендосани дъски,
разваляне на дъсчена обшивка по покрив за керемиди, покриване с керемиди тип
„Марсилски" върху летви - на обща стойност 1460,64 лв. Или, общата стойност на описаните подобрения в
имота, в това число труд, материали и ДДС, съгласно приетото и неоспорено от
страните по делото заключение по назначената СТЕ, възлизат на 7 041.14 лв. В
обстоятелствената част на заключението, относима за подобренията вещото лице
сочи, че съгласно документи по делото подобренията са били извършени през
2016г., и отбелязва, че липсват приложени строителни книжа и документи за
закупени материали за ремонта, като стойностите по-горе са били установени при
замерванията на място.
От справка на НБДН за адрес на страна /ответник Р.А./, се
установява, че ответникът по делото е с
постоянен адрес-***, а настоящият адрес- Р.Турция от 2015г., като в тази
справка е посочено, че с постоянен адрес в Р.Турция са неговите съпруга и дете,
както и родителите му /като за тях се сочи, че имат турско гражданство- за
българско гражданство не се споменава/.
По делото като свидетели са разпитани лицата Н.Х. /съсед
от с.Гърбище/, Ф.М./родена и живяла в с.Гърбище- понастоящем живуща ***/-
посочени от ищеца, Х.Й. /родена с.Гърбище- понастоящем живущ в Турция/ и П.М. /родена в с.Гърбище, и понастоящем
живуща ***/- посочени от ответника, от чиито показания се установява, че
страните по делото са били съседи в с.Гърбище, общ.Ардино, както и че бащата на
ищеца е закупил имот от чичо на ответника, и в който имот е имало постройки-
къща и плевня.
Свидетелите посочени от
ищеца в своите показания, сочат,
че Л.- бащата на ищеца е купил имота /къща и плевня/ и само те са го
ползвали, и не е виждал други лица да го ползват имота, а самата плевня била на
два етажа- на първият били животните, а на вторият- слагали сено. Тези
свидетели сочат, че преди две и половина години ответникът Р.А. е преустроил
именно тази плевня, като сменил и покрива. Преди 2 години Р. е дошъл от Турция
/където живеел от 1968г. според свидетеля/ да си изкара нотариален акт, като е
останал 2-3 месеца, а преди това е идвал за по два- три дни /или седмица/ в
с.Гърбище и е оставал при някой комшия. Ищецът Ф. също се изселил в Турция и
живеел там, като през лятото идвал за по няколко месеца и в това време е живеел
в друга къща /имал и друга къща/ в същото село.
Посочените от ответника свидетели сочат, че бащата на
ищеца е купил от чичото на ответника- като в парцела, който е бил държавен и
имало една къща и и стара плевня, която е била дървена и покрита с сено, като
към настоящият момент е паднала и мястото дори не личало. Тези свидетели
твърдят, че къщата, която Р. построил отново е била старата им къща два етажа-
на първият били животните, а на вторият- те самите живеели /там живеели бащата,
чичото /продавачът на имота на ищеца през 1972г./ и дядото на Р./ до
изселването си в Турция. Тези свидетели твърдят, че когато бащата на ищеца / а
именно Л./ е купувал имота от своят баджанак /който е чичо на ответника/
парцелът е бил държавен, и той е купил само къщата, ответникът Р. отдавна идвал
в имота, но когато си дойдел от Турция е отсядал при своят брат- който е имал
имот до неговият. И двамата свидетели са категорични, че къщата, която сега е
преустройвал Р. е била къщата на неговият дядо, където е живял последният и
синовете му / в т.ч. бащата и чичото на ответника/ преди да се изселят в
Турция. Единият от свидетели /П.М./ дори сочи, че тази къща е ползвала нейната
майка.
Като доказателства бяха приложени и допълнителни писмени
доказателства от ответника, както следва; : Превозен билет №0155106/22.08.2016 г., Стокова
разписка №049406/19.08.2016 г., Стокова разписка №049411/19.08.2016 г., Стокова
разписка №049430/20.08.2016 г., Стокова разписка №049388/19.08.2016 г., Стокова
разписка №049414/20.08.2016 г., Стокова разписка №052587/15.05.2017 г.,
Консигнационен протокол към договор №23/17.08.2016 г., Консигнационен протокол
към договор №23/24.08.2016 г., Консигнационен протокол към договор
№23/22.08.2016 г., Касова бележка от 19.08.2016 г. и Касова бележка от
27.08.2016 г., които съдът не обсъжда, поради направено изрично изявление от
страна на ответника, който ги представи, че няма да се ползва от тях в
производството по чл. 193, ал.1 и следващите от ГПК вр. със откритото
производство по чл.190 от ГПК за тяхното оспорване. Предвид това съдът е
отменил своето определение, с което е открито производство по оспорване
съдържанието и истинността на представените писмени доказателства с насрещната
искова молба.
При така събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът изгради становището си, както
следва;
По делото са предявени от ищеца иск по чл.108 от ЗС
вр.чл.537 ал.2 от ГПК против ответника, и насрещен иск от ответниците по чл.74
ал.1 вр.чл.72 ал.1 от ЗС против ищците- за заплащане на подобренията във имота
на ст-ст 7 041,14 лева /и по чл.74 ал.3 от ЗС- за признаване право на
задържане на имота от ответника до заплащане на подобренията в размер на
7 041,14 лева/.
Установи се по делото, че страните
/а именно; ищецът Ф.Л.А. и ответникът Р.А. ***, като същите се изселили в
различни години, преди 1989г. в Р.Турция, където и понастоящем живеят.
По делото се установи, че ищецът Ф.Л.А.
е наследник на ДЖЕМИНЕ ТЕФИК САДЪК- починала на 10.08.2007г. /акт за
смърт № 0045/ и Л.М.М. /починал на 04.04.2017г.- в Турция, т.е. преди завеждане
на делото/. Същите са оставили като наследници по закон и други лица- още 5 свои деца, упоменати по
име/. От копие на Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №22, том I, дело №41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино,
се установява, че родителите на ищеца са закупили следният недвижим
имот: Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***. Обстоятелството, че този имот е закупен от родителите
/респ. съставлява СИО/ се установява с удостоверение за от 21.04.2017г. на Община Ардино за данъчна
оценка- където и посочено, че имотът е бил записан на името на родителите на
ищеца. Тези факти водят до извода, че
ищецът, както и останалите 5 лица от удостоверението за наследници /цитирано
по-горе/ по закон на своите родители, т.к. са техни деца, и като такива и
съобразно правилата на ЗН всеки един от тях има по 1/6 ид.част от посоченият
по-горе имот. Писмените доказателства по делото /цитираните по-горе
удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на
наследодателите на ищеца/, както и донякъде гласните доказателства, сочат, че
родителите на ищеца на починали в извън България.
По делото се установи, че така описаният по-горе имот е
бил продаден на родителите на ищеца от чичо на ответника, както и че допреди
продажбата в имота са живели, както чичото, така и бащата и дядото на
ответника, и че именно този имот е бил продаден на родителите на ищеца. Именно
в имота, описан е имало полумасивна двуетажна жилищна сграда от 57 кв.м. и
плевня с площ от 26 кв.м., като преди няколко години /две, две и половина
години/ ответникът е извършил определени преустройства, а най- вече е
преустроил е плевнята в къща, като е извършил съответните СМР /обсъдени по-горе
и посочени в заключението на вещото лице/, както и се е снабдил с констативен
нот.акт- т.е.
с Н.а.
№ 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016г., на нотариус Н.Борисов, с
който ответникът Р.А. е бил признат за собственик по давностно владение по
реда на чл.587 ал.2 от ГПК, на следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***.
Установява със показанията на свидетели, че ищецът след
заминаването си в Турция е посещавал многократно България, и при своите идвания
е оставал в с.Гърбище във своя къща, а не в къщата на своите родители, като в
същото време къщата и плевнята са били ползвани от други лица, но не и от
ответника- който също е живеел извън България, и също е идвал в родината си, но
не е ползвал процесният имот, а оставал у други лица да пренощува.
От справката за адрес на ответника от НБДН и показанията
на свидетелите, видно, че ищецът и ответникът по делото живеят постоянно в
Турция, което води до извода, че никой от посочените лица не е живял във
процесното жилището след 1990г. редовно, но пък сочи на извода, че постоянно са
посещавали родината си, и през време на престоя си никой не е оставал в процесните
къща, и най- вече плевня, която до 2007г.
все още е била на собственост изцяло на родителите им, а след смъртта на
единият от родителите им през същата година- съсобствена между преживелият
родител и ищеца, и неговите братя и сестри/ като от 2017г. насам имотът е
наследствен/.
По делото категорично се установи, че имотът, описан в
Н.а.№22, том 1, дело № 41/03.04.1972г. към настоящият момент е собствен по
наследство на ищеца и неговите братя и сестри. В същото време от СТЕ /вкл.и
допълнителна такава/ се установява, че има частична идентичност между имота на
ищеца /по н.а. № 22, том 1, дело №
41/1972г. на РС- Ардино/- по граници и площ с процесният имот /описан в н.а. №
75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016г. на нотариус Н.Борисов/, като източната
и южната част на описаните в 2-та нот.акта имоти са съвпадали по описание, а
площта на плевнята /по н.а. от 1972г.- издаден на наследодателите на ищеца/ е
била 26 кв.м, докато площта на полумасивната жилищна сграда е била 27 кв.м. /по
н.а. от 2016г. на ответника/ и разликата е била само от 1 кв.м. /а замерена на
място- площта на сградата е била 27,28 кв.м./; В същото време вещото лице е
посочило, че по размер на дворното място /площта/, конфигурацията и
предназначението имотът на ищеца не е бил идентичен на имота на ответника-
процесният /по н.а. от 2016г./, като тези параметри били различни по двата нотариална акта, но това според
вещото лице /което се позовава и на изготвената комбинирана скица/ водело до
извода, че процесният имот /Неурегулиран
поземлен имот/ с площ от 132 кв.м. /или част от него/ ведно с една застроена
сграда се съдържа /е част/ от имот- дворно място с площ от 210 кв.м., ведно с
две застроени сгради- като именно горните съвпадения, както и посочените в
обстоятелствената част на заключението характеристики на имотите по двата
нот.акта /като местоположение- а именно, че и 2-та имот се намират в с.Гърбище-
„Рам махала“, с ЕКАТТЕ 19321 /и за двата имота/, идентификаторът е един и същи за двата имота-
00607.
Съдът приема заключението на вещото лице, като счита, че
същото е съобразено и със останалите гласни доказателства, като от последните е
видно, че на родителите на ищеца е бил продаден парцел с къща и плевня, и че
ответникът е извършил преустройства именно в тази плевня.
Нещо повече, Вещото лице в обстоятелствената част на
своята експертиза, е посочило, че в н.а. от 1972г. е било, че в дворното място
има две сгради- полумасивна жилищна сграда и плевня от 26 кв.м., а в н.а. от
2016г.- на ответника е описана като налична само една едноетажна паянтова
жилищна сграда с площ от 27 кв.м., като при огледа на място е установило,
единствено възможно е именно плевнята от 26 кв.м. и едноетажната паянтова
сграда от 27 кв.м. да са една и съща сграда именно поради горните съвпадащи
елементи.
В същото време,
през 2016г. ответникът е бил признат за собственик на процесният имот по
извършена обстоятелствена проверка, за което му е бил издаден съответен нот.акт
за собственост по давност.
От събраните по делото
доказателства се установи, че в процесният имот са извършвани ремонтни дейности
от ответника към 2016г. Както свидетелските показания, така и заключенията по двете
извършени технически експертизи, сочат на извода, че са извършена множество
строително-ремонтни дейности- описани подробно в мотивировъчните части на
приетите от съда експертни заключения. Съдът приема, че така извършените
ремонти са подобрения в имота, със които е увеличена стойността на същият, и
като за меродавна приема общата стойност, посочена в първоначалната
съдебно-техническа експертиза, която възлиза на 7 041,14 лева.
Предвид събраните по делото
доказателства съдът приема, че ответникът, като е бил признат за собственик на
имота по давност, а именно по реда на чл.79 от ЗС, не се установява владението
на същият да е продължило повече от 10 години, през които като е извършил
ремонтни дейности по описаната в нот.акт сграда /едноетажна паянтова жилищна
сграда с площ от 27 кв.м./ да е владеел и ползвал имота само като свой. Установи
се действително, че преди 1990г. ответникът е заживял за постоянно в чужбина /в
Турция/, където е живеел и ищецът по делото, но не се установи по делото
допреди 2016г. ответникът да е ползвал имота или пък да е живял в имота. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи ответникът да
е демонстрирал спрямо ищеца явно, че владее и ползва имота /или части от него/
като свой. И това е нямало как да стане защото титулярите на правото на
собственост- родителите на ищеца са били живи /до 2007г.- майката, и до 2017г.-
бащата/.
Още повече, по делото не се
установи начинът по който ответникът е упражнява владението на имота до 2016г.,
като се установи, че до 2016г. ответникът изобщо не е ползвал имота- вкл. и
процесната и сграда, посочена в н.а. от 2016г., издаден след извършена констативна
проверка.
Не се установи ответникът да е отблъснал
собственическите претенциите на ищеца
или другите наследници на посочените в н.а. от 1972г. лица, както и не е
противопоставил на същите своите такива. Липсват доказателства, които да водят
до извода, че ползвайки имота от няколко години насам /чрез извършване на
преустройства на намиращата се там сграда- плевня/, ответникът да е показвал
своето намерение да свои същия и от предходен период /най- малкото отпреди
2016г./ и то най- вече спрямо съсобствениците- ищеца по делото и неговите
роднини, по един явен и несъмнен начин. И това е нямало и как да бъде
демонстрирано спрямо ищците до 2007/респ.2017г., т.к., собственици на
процесният имот са били родителите на ищеца, които още са били живи, поради и
което намерението за своене е следвало да бъде отправено спрямо тях. Т.е. от
2007г., респ.2017г. до 2016г., когато ответникът е бил признат за собственик на
процесният имот не са изтекли 10-те години за недобросъвестно владение по
смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, както разбира се и петгодишната придобна давност
по чл.79 ал.2 от ЗС /а за половината идеални части от имота въобще не са
започнали да текат съответните срокове/. Както и по-горе посочих, не се
установи по делото, че допреди няколко години /до 2016г./ ответникът да е
владял или ползвал имота по някакъв начин.
Реалното неползване на една вещ от някой собственик, не
води до извода, че правото на собственост е загубено. Съобразно това съдът
намира, че няма доказателства за обстоятелството, че в полза на ответника по настоящото
производство е изтекла съответната придобивна давност.
Съобразно това съдът намира, че
ответникът не е придобил собствеността върху целия имот по силата на давностно
владение, което води до извода, че същият, може да бъде признат за собственик
само на 6/7 идеална част от дворното място с площ от 132 кв.м. и на построената
в парцела Едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м. по силата на
давностно владение /описаният в
констативният нот.акт от 2016г. Неурегулиран поземлен имот в урбанизираната
част на с.Гърбище, с ЕКАТТЕ19321/, а останалата 1/ 7 ид.част от поземленият имот
и постройката е собственост на ищеца. Съдът приема именно в това съотношение
частите на ищеца и ответника в поземленият имот и постройката, т.к. исковата
претенция досежно дворното място и сградата е такава, поради и което не може и не следва
да се произнася за останалите части.
От горните доказателства се
установява по безспорен начин, че ответникът владее и съответните идеални части
от правото на собственост върху имота на
ищеца /както и върху цялата постройка в имота- описана в констативният н.а. от
2016г., едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м., а в н.а. от
1972г.- като плевня с площ от 26 кв.м./ и не позволява последният да ползва същите
/дворното място в съответна част и цялата постройка/, като по този начин го
лишава да осъществи своите собственически правомощия- да го владее и ползва по
предназначение.
Изложеното по-горе сочи, че ответникът, е бил призната за
собственик на процесния имот /на целият Неурегулиран поземлен имот с плот от
132 кв.м., находящ се в урбанизираната част на с.Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, както
и на построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м. /,
по реда на производството по чл.587 ал.2 от ГПК, чрез издаването на констативен
нотариален акт /оспорвания/, при липса на предпоставките за това. Издадените по
този ред нотариални актове за собственост, не се ползват със сила на присъдено
нещо, и всеки заинтересован може да ги оспорва, но това не значи, че те не са в
състояние да легитимират тяхния титуляр като собственик на визираните в тях
имоти, напротив, целта е именно това. До това производство се прибягва
обикновено когато определен правен субект не разполага със съответен документ
за собственик, а същевременно е ползвател или владелец на имота, на основание,
годно да го направи собственик.
Предвид горните доказателства съдът приема за установено
по отношение на ответника, че ищецът по делото е собственик на 1/7
идеална част от следният недвижим имот,
придобит по наследство, а именно; Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***; поради и което
ответникът следва да бъде осъдени отстъпи собствеността и да предаде владението
на 1/ 7 идеална част от цитирания имот на ищеца.
Съобразно това и следва на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени Н.а. № 75, том 1,
рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп при РС-Ардино/с
вх.№193/08.07.2016г. и акт №143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от
нотариус- Н.Б., до
размер на 1/7 идеална част от имота.
Предвид на горните доказателства и изложените съображения
съдът намира, че искът на ответника за
осъждане на ищците за заплащане на подобрения в имота на ст-ст 7 041,14 лева е основателен, поради и което ищецът следва да заплати
на ответника сумата
в размер на 7 041,14 лева, представляващ размера на извършените в
процесния имот подобрения.
При този изход на делото, и с оглед направеното от
ответника /със насрещният иск по чл.211 от ГПК с правно основание чл.74 ал.2 вр.чл.72
ал.1 от ЗС/ искане по чл.72 ал.3 от ГПК да се признае по отношение на ищеца, че
имат право на задържане на процесният имот до заплащането на подобренията ,
следва да се приеме, че искането е основателно, поради и което определи
ответникът има право на задържане на процесният имот /описан по-горе/ до
заплащане от ищеца на размера на направените от ответника подобрения в имота.
С оглед обстоятелството, че предявният от ищците главен
иск по чл.108 от ЗС и аскесорният иск оп чл.537 ал.2 от ГПК са приети за
основателни, и предявеното насрещно искане за заплащане на подобрения по чл.74
ал.2 вр.72 ал.1 от ЗС, както и искането за задържане на имота до заплащане на
подобренията по чл.72 ал.3 от ЗС, са основателни, съдът намира, че страните
следва да поемат разноските, така, както са направени от тях.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.А. с ЕГН- **********,***, че Ф.Л.А. с ЕГН- **********,***, е
СОБСТВЕНИК на 1/7 идеална част от следният недвижим
имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м.,
находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино,
обл.Кърджали, ведно с построената в него: едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор на Р.А. ***; север -
двор на Б.А.,***.
ОСЪЖДА Р.А.
с ЕГН- **********,***, ДА отстъпи собствеността и да предади владението на Ф.Л.А. с ЕГН- **********,*** върху 1/7 идеална част
от следният недвижим имот; а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***.
ОТМЕНЯВА
Н.а.
№ 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с
вх.№193/08.07.2016г. и акт №143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от
нотариус- Н.Б., до размер на 1/ 7
идеална част от следният имот- Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м.,
находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321,
общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него: едноетажна жилищна сграда
със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор на Р.А. ***;
север - двор на Б.А.,***.
ОСЪЖДА Ф.Л.А. с ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А. с ЕГН- **********,***,
СУМАТА В РАЗМЕР на 7 041,14 лева, представляваща стойността на извършените
подобрения в следният недв.имот- едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м., пoстроена
в Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м.,
находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321,
общ.Ардино, обл.Кърджали, при следните граници: изток - двор на Р.А. ***; север
- двор на Б.А.,***.
На основание чл.72 ал.3 от ЗС ПРИЗНАВА ПРАВОТО на Р.А.
с ЕГН- **********,***, ДА ЗАДЪРЖИ владението над Неурегулиран поземлен
имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с
ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него: едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор
на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***. , ДО
ЗАПЛАЩАНЕТО на подобренията в размер на 7 041,14 лева в процесният имот от
Ф.Л.А. с ЕГН- **********,***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчване на съобщението на страните, че е изготвено, пред Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;