Р Е Ш
Е Н И Е № 38/28.2.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
12
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 312 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
вх.№2453/06.12.2018г. от М.Г.К. ***, против Заповед № ТУ/04-00036/20.11.2018г.
на кмета на Община Ямбол. Със същата, на осн. чл.57а,
ал.3 от Закона за устройство на територията(ЗУТ) е наредено на жалбоподателя да
премахне преместваем обект 2(съгл. Скица“Заснемане
павилиони ул.“Д.А.“), с площ от 138 кв.м., в срок 5(пет) дни от дата на
връчване или обявяване на заповедта. Твърди се, че заповедта е нищожна,
алтернативно се иска да бъде отменена като незаконосъобразна, с аргумент, че не
са налице основания за премахване на преместваем
обект, тъй като процесният обект представлява масивна
сграда, построена в собствен имот на жалбоподателя. Излагат се съображения за
това, че процесният търговски обект от павилион е
преустроен във временен строеж през 1991г. въз основа на строително разрешение
№81/05.12.1991г., по-късно е преустроен
в сграда за търговски услуги, състояща се от магазини за промишлени стоки и
заведение за бързи закуски, издадено е строително разрешение №445/18.12.1997г.
на осн. чл.226 ППЗТСУ и съответно са изготвени и
одобрени архитектурни планове. Сградата представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, в цялост не може да бъде преместена или демонтирана, без да
бъде разрушена.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.
Ж.Г. К.от АК – Ямбол, която моли да се уважи жалбата.Счита, че от събраните доказателства
безспорно се установява статута на сградата - същата не е преместваем
обект по смисъла на чл. 56 и чл.57 ЗУТ, поради което моли да се обяви процесната заповед за нищожна.Поддържа основните изложени
съображения в жалбата, че предмет на заповедта е строеж, а не преместваме
обект. По тази причина твърди нарушения на процесуалните правила и неспазване
на материалния закон. По отношение на приложимостта на § 17 от ПР на ЗУТ счита,
че не е налице одобрена инвестиционна инициатива и в този ред на мисли,
независимо от статута на наредения за премахване обект на временен строеж, той
не следва да бъде премахван. Моли да се присъдят направените по делото разноски,
за които представя списък.
Ответната страна, кмета на Община Ямбол, се
представлява от юрисконсултК., която моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователна депозираната жалба.
Счита, че при издаването на процесния акт не са допуснати твърдените от ищеца нарушения
на административно производствените правила. От изготвеното и прието по делото
заключение на вещото лице става ясно, че разпоредения
за премахване обект не е самостоятелен такъв, а част от обект, който при поставянето
му е бил преместваем, след неговата експлоатация и
извършените във времето преустройства статутът му е променен, но това не
променя факта, че М.Г.К. е закупила една
движима вещ, и тя винаги е била със статут на преместваемо
съоръжение.От представените допълнителни доказателства е видно, че
инвестиционните намерения за имота не могат да бъдат реализирани, защото
собственикът на имота не може да влезе в законово владение на имота си, тъй
като има разположени в него преместваеми обекти. С
оглед на изложеното, моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди
издадената заповед на кмета на община Ямбол.Поддържа съображенията за законосъобраност в
представения писмен отговор по жалбата.
Като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и като отдели спорното от безспорното, съдът
намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна,
собственик на обекта, чието премахване е наредено, неблагоприятно засегната от
издадената заповед, при което за жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорване. Подадена е в рамките на 14-дневния срок за оспорване по чл.215, ал.4
от ЗУТ, пред съда по местонахождението на имота.С оглед на това съдът я преценя
като допустима за разглеждане.
По същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Не е спорна собствеността върху наредения за
премахване обект, същият е закупен от жалбоподателя с договор за
покупко-продажба от 17.10.1997г.(л.65 от делото), и след решение на Общински
съвет Ямбол(л.66 от делото), като изграден в дворно място, съставляващо
пл.№3808 в кв.68 по плана на гр.Ямбол, преустроен
от „павилион за амбалаж“ в „пекарна“ въз основа на строително разрешение от 1991г.
Обектът е с площ 138 кв.м. и представлява част
от сграда за търговия с идентификатор 87374.538.172.1 по КК на гр.Ямбол,
означен е като обект 2 на Скица
заснемане павилиони ул.“Д.А.“, която е неразделна част от Констативен протокол
№147/07.11.2018г., съставен от общински служители в качеството им на длъжностни
лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ с възложени функции по осъществяване на контрол
върху строителството. Въз основа на този констативен протокол е съставен
Констативен акт №19/09.11.2018г. от същите общински служители, с който е
открито производство по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обекта, поради
наличие на предпоставки по чл.57а, т.1 от ЗУТ(поставен без разрешение за
поставяне) и по чл.57а, т.7 от ЗУТ(в нарушение на изисквания на местната
Наредба за разполагане на преместваеми обекти на
територията на Община Ямбол, предвидени в чл.12, т.5 и т.6).
Със Заповед № ТУ/04 00036/20.11.2018г. на
кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл.57а, ал.3
от Закона за устройство на територията(ЗУТ) е наредено на жалбоподателя да
премахне преместваем обект 2(съгл. Скица“Заснемане
павилиони ул.“Д.А.“), с площ от 138 кв.м., в срок 5(пет) дни от дата на
връчване или обявяване на заповедта.
На соченото нормативно основание чл.57а, ал.3
от ЗУТ кметът на общината е издал процесната заповед въз
основа на констативния акт на общински служители с №19/09.11.2018г. за
установен преместваем обект, собственост на
жалбоподателя, за който е счетено, че е поставен без разрешение за поставяне в
имот общинска собственост, за който не се допуска поставяне на преместваеми
съоръжения съобразно правилата на местната Наредба за разполагане на преместваеми обекти на територията на Община Ямбол(чл.12,
т.5, и т.6 от наредбата не допускат поставяне на преместваеми
обекти - павилиони и каравани върху имоти - общинска собственост по ул.“Д.А.“ и
ул.“Х.Т.“).
Заповедта е издадена от компетентен
орган(кмета на общината), който има предоставени правомощия от ЗУТ за издаване
на административни актове както по отношение на преместваеми
обекти, така по отношение на строежи от четвърта до шеста категория. Обективирана е в писмена форма, с излагане на мотиви от
фактическа и правна страна, но същевременно е издадена при неправилна преценка
за основните характеристики на обекта, според които той не е преместваем обект по смисъла на чл.56 и §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ– надземна
постройка, част от сграда за търговия, заснета като обект на кадастъра, и със
статут на временен строеж по смисъла на §17 от ПР на ЗУТ и чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ(отм.). С оглед на това съдът счита, че заповедта е издадена при
недоказано фактическо основание, при несъответстващ процесуален ред, при
неправилно приложение на материалноправните
предпоставки и целта на закона, предвид статута на обекта, чието премахване е
наредено. Тези несъотвествия сочат наличие на отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
За изясняване на главния спорен въпрос дали
обектът е преместваем или според основните си
характеристики представлява строеж, по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице архитект. Същото е дало заключение, че процесният павилион се явява „строеж“ по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, а също и „временен строеж“ по смисъла на същия закон(§17 от
ПР на ЗУТ).
След проверка на наличните строителни книжа в
Община Ямбол, предоставените архивни такива от собственика М.Г.К., проверка на
действалите за имота устройствени планове и в СГКК-Ямбол,
вещото лице е установило следното:
·
Първоначално
обектът е построен през 1978г. с временен статут като „Сграда за търговия“;
·
С
Разрешение за строеж №81/05.12.1991г. по смисъла на чл.120.(4) от ППЗТСУ „Преместваем обект 2“ е преустроен в „пекарня“;
·
С
Разрешение за строеж №445/18.12.1997г. „пекарнята“ се преустройва в „сграда за
търговия и услуги“ състояща се от 2 /два/ магазина за промишлени стоки, магазин
за хранителни стоки и заведение за бърза закуска с обслужващи помещения,
свързващ коридор и общ санитарен възел (Приложение №2 към СТЕ ).
·
Съгласно
справка в СГКК – Ямбол, павилионът няма самостоятелен идентификатор. Той заема
южната част от нанесената на скицата по КККР на гр.Ямбол „сграда за търговия“ с
идентификатор 87374.538.172.1 на пресечка по ул.“Д.А.“ и ул.“Х.Т.“ (Приложение
№1 към СТЕ ).
·
В
периода от 1983 до настоящия момент за имота, в който попада процесната постройка са влезли в сила и действали 3 /три/
регулационни и застроителни плана за Централна
градска част на гр.Ямбол. Според одобрения през 1983г. „Кадастрален, застроителен и регулационен план на ЦГЧ – гр.Ямбол“ част от
квартала, в който попада процесният имот е обозначен
с индекс К-31, отреден за „монументална украса“ с ниско застрояване. Според
одобрения „Застроителен и регулационен план и
попълване на кадастрален план на ЦГЧ – гр.Ямбол“ през 2001г. част от процесният имот образува УПИ V, обозначен с индекс А-7,
отреден за „административна делова сграда“ с 4-етажно /средно/ застрояване. Съгласно последната актуализация на ЗРП на ЦГЧ
– гр.Ямбол“ от 2007 г., част от процесния имот
образува УПИ III103, кв.73, отреден „за ОДО“ с 4-етажно /средно/ застрояване.
Видно от приложената извадка от Плана на застрояване, съществуващата на настоящия
момент застройка в имота не съвпада с предвиденото застроително
петно. С последната актуализация на ЗРП на ЦГЧ – гр.Ямбол, търговските обекти
/павилиони/ се явяват временни строежи по смисъла на ЗУТ и не придобиват траен
градоустройствен статут. Същите подлежат на премах-ване
при реализиране на основното застрояване в УПИ III103.
·
Първоначално,
през 1978г., сградата е построена като „немасивна“, „сглобяем павилионен тип“. След последното вътрешно преустройство
през 1997г., съгласно одобрените строителни книжа, в павилиона с помощта на
преградни тухлени стени с дебелина 12 см се оформят 4 /четири/ отделни
търговски обекта с помощни помещения, общ коридор и тоалетна. В конструктивно
отношение, към момента на събарянето, обектът представлява немасивна сграда със
смесена конструкция, монолитно изградени основи, фундаменти и настилки,
сглобяем надземен скелет от стоманени колони и преградни вътрешни неносещи
тухлени стени, греди и стоманен сглобяем покрив, покрит с два пласта гофрирана
ламарина, стоманени остъклени фасадни витрини и врати. Конструктивните елементи
помежду си са заварени и замонолитени към
фундаментите.Всичко това, имайки предвид размерите и конструкцията на сградата,
прави невъзможно премахването или преместването на обекта в цялост без да бъде
разрушен.
В съдебно заседание вещото лице е заявило, че
поддържа представеното писмено заключение, същото не е оспорено от страните.
Съдът го счита за обективно и компетентно изготвено. Основано е на събраните
писмени доказателства по делото, при съобразяване на наличните строителни
книжа, на одобрените устройствени планове в частта за
имота, отразяванията в КККР на гр.Ямбол.Становището на вещото лице, че обектът
е със статут на „строеж“ и „временен
строеж“ е обосновано с основните характеристики на обекта и е изградено след оглед
на място и анализ на строителни разрешения за преустройството му от момента на
изграждане до демонтирането му през декември 2018г..
С оглед на горното, съдът счита, че по отношение
на процесния обект приложим ред е не реализираният по
чл.57а от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, а
§17, ал.1 от ПЗ на ЗУТ. Сочената преходна разпоредба предвижда, че строежи с
временен устройствен статут, изградени по реда на
отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ върху земя общинска собственост, могат да
се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна
инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен
план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед
на кмета на общината, издадена по реда на чл.195 и чл.196 от ЗУТ.
В хода на производството се обори
констатацията на административния орган, че нареденото за премахване е с
характеристики на „преместваем обект“. Категорично в обратната
насока е становището на вещото лице архитект, а именно, че обектът представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ и е със статут на „временен строеж“. В
конструктивно отношение, към момента на събарянето, обектът представлява
немасивна сграда със смесена конструкция, монолитно изградени основи,
фундаменти и настилки, сглобяем надземен скелет от стоманени колони и преградни
вътрешни неносещи тухлени стени, греди и стоманен сглобяем покрив, покрит с два
пласта гофрирана ламарина, стоманени остъклени фасадни витрини и врати.
Конструктивните елементи помежду си са заварени и замонолитени
към фундаментите. Всичко това, предвид и размерите и конструкцията на сградата,
прави невъзможно премахването или преместването на обекта в цялост без да бъде
разрушен. Следователно същият не е преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Извършеното му преустройство още преди придобиването му от жалбоподателя с
разрешение по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ го определя като „временен строеж“, който
може да бъде премахнат при осъществяване на хипотезата на §17, ал.1 от ПЗ на
ЗУТ – при наличие на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията
на подробния устройствен план, въз основа на заповед
на кмета за премахването му, издадена по реда глава тринадесета, раздел ІІІ от ЗУТ, т.е. по реда
за премахване на негодни за ползване строежи. Процесната
заповед нито е издадена по този предвиден от закона процесуален ред, нито е
аргументирана с предприета инициатива за реализиране на плана, още повече че за
доказателство в тази насока би могло да се счете наличие на внесен за
съгласуване и одобряване инвестиционен проект, а не представеното от кмета на
община Ямбол писмо за инвестиционно намерение(л.129 от делото).
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваната заповед следва да се отмени. При този изход на спора основателна е
и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по
производството, общо в размер на 1180 лв., от които 600лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 570лв. заплатен депозит за вещо лице и 10 лв. заплатена държавна
такса.
Водим от горното и на осн.
чл.213 от ЗУТ вр. с чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ТУ/04-00036/20.11.2018г. на
кмета на Община Ямбол.
ОСЪЖДА Община Ямбол, гр.Ямбол, ул.***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.К. ***, направените от него разноски по производството, общо в
размер на 1180 (хиляда сто и осемдесет) лева, от които 600лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 570лв. заплатен депозит за вещо лице и 10 лв.
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете