№ 2902
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120105235 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. *** ЧРЕЗ АДВ.Б. Я. ОТ АК –БУРГАС, със служебен адрес: гр. Б.
*** ПРОТИВ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГР.БУРГАС
представлявана от Старши комисар К. К.-Директор с адрес: гр. Б. ***.
Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.1 КТ да се постанови решение, с което да се
отмени заповед № УРИ 251з-3298/22.06.2022 година на Директор на ОДМВР – БУРГАС, с
която се прекратява трудовото правоотношение между страните, като се признае за
незаконосъобразна.
Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.2 КТ възстановяване на заеманата длъжност -
*** в група „***“ при ОДМВР - Бургас, която ищецът е заемал преди прекратяване на
трудовото правоотношение.
Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.3 КТ обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
времето през което ищецът е останал без работа за не повече от шест месеца, считано от
01.08.2022 година, ведно със законната лихва върху това обезщетение до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
Твърди се, че със Заповед №3282з-535/15.02.2016г. на основание чл.226 ал.1 т.13 от
ЗМВР във вр. с чл.69 ал.2 и §50 от ПЗР на КСО (обн.ДВ бр.61/2015г. в сила от 01.01.2016г.)
на ищеца е прекратено служебното правоотношение с МВР. От 04.04.2016г. с разпореждане
№********** на ТП на НОИ гр. Бургас е отпусната пенсия за стаж от 06.06.2016г. Пенсията
е отпусната на основание чл. 69 ал.2 от КОС във връзка с §50 от ПЗР на КСО (обн.ДВ
бр.61/2015г. в сила от 01.01.2016г. ), а именно: Лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015
1
г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се
пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Отпусната пенсия е за
навършен осигурителен стаж, без да бъде изискуема възраст за това.Сочи се, че на
11.04.2022г. ищецът сключил Трудов договор № УРИ 251з-1609/11.04.2022г. с ОДМВР –
Бургас, а на 30.06.2022г. получил писмено предизвестие рег.№251р- 22662/22.06.2022г., с
което е информиран, че ще му бъде прекратено трудовото правоотношение в 30 - дневен
срок поради придобито право на пенсия за възраст.
На 01.08.2022г. му е връчена Заповед №УРИ 25Тз-3298/13.07.2022г. и е прекратено
трудовото правоотношение на основание придобито право на пенсия за възраст.
На отделно основание твърди, че процесната Заповед е незаконосъобразна поради
дискриминационни съображения.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба. В него
се признава, че ищецът е бивш служител в Министерството на вътрешните работи, заемал
длъжността „***” в група „***” към Областна дирекция на МВР Бургас. Трудовото
правоотношение е възникнало между ищеца и ОДМВР - Бургас по силата на трудов договор
УРИ 251з-1609/11.04.2022г., считано от 11.04.2022г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1
от КТ и чл.159, ал.2 от ЗМВР, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. С чл.1 от договора ОДМВР - Бургас като работодател е възложила, а ищецът
като служителят е приел да изпълнява длъжността, посочена по-горе за пълно работно време
от 8 часа при петдневна работна седмица, с продължителност на работното време от 40 часа.
С чл. 8 от договора страните са уговорили прекратяването на трудовия договор да се
извърши по реда на глава 16, раздел I от Кодекса на труда. Излага се, че на 30.06.2022г. на
ищеца е връчено писмено предизвестие с рег.№251р-22662/22.06.2022г. за прекратяване на
трудовия договор, с което е уведомен от работодателя, че трудовото му правоотношение е
възникнало след като е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Уведомен е също така, че след изтичане на 30 дни на основание чл.328, ал.1, т.10б
от КТ ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. Това е сторено със заповед УРИ
251з-3298/13.07.2022г., издадена от директора на ОДМВР - Бургас на основание чл.328, ал.1,
т.10б във вр.чл.326, ал.2 от КТ.
Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за
незаконно. Този иск е съединен с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност- „***” в група „***” към Областна
дирекция на МВР Бургас и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за
заплащането на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за не
повече от шест месеца, считано от 01.08.2022 година, ведно със законната лихва върху това
обезщетение до окончателното изплащане.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
2
Не се спори между страните, че на 11.04.2022г. ищецът е сключил с ответника трудов
договор УРИ 251-з-1609/11.04.2022г., с който работодателят възлага, а служителят приема
да изпълнява длъжността „***“ в група „***“ при ОД на МВР – Бургас.
От приложеното по делото Разпореждане № ********** от Териториално поделение
на НОИ– Бургас се установява, че от 24.11.2015г. ищецът е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С предизвестие с рег. № 251р-22662/22.06.2022 г. работодателят е отправил
предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито и
упражнено право на пенсия за възраст на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ във връзка с чл.
326, ал. 2 от КТ. Предизвестието е връчено на 30.06.2022 г.
Със заповед УРИ 251з-3298/13.07.2022г. трудовото правоотношение между страните
е прекратено, считано от 01.08.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във връзка с чл.
326, ал. 3 КТ. Заповедта е връчена на служителя на 01.08.2022г.
Представено по делото е и писмо с вх. № 251000-11731 по описа на ОД на МВР -
Бургас, издадено от Териториално поделение на НОИ – Бургас до ответника, от което се
установява, че ищецът получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на
основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 24.11.2015г.
По делото е приложено писмо от Б. Р. – министър на вътрешните работи, от което е
видно, че във връзка с подписано Коалиционно споразумение и предприемане на мерки в
сектор „Вътрешна сигурност“ за оптимизиране щатовете на структурите е следвало
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР да изпратят предложения за поетапно
прекратяване на служебните и трудови правоотношения на служителите, възникнали след
като назначения служител ве придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В чл. 328 КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на работодателя
за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговото съдържание се състои в
предоставената му възможност да прекрати трудовия договор със служителя при наличието
на определените в посочения текст основания. Основанията от своя страна представляват
изрично определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на
трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи законосъобразността на
уволнението е на работодателя, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца
основания за незаконосъобразност.
Основанията, на които ищецът твърди незаконосъобразно упражнено от
3
работодателя право на уволнение в случая са, че към момента на отправяне на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение Д. е имал придобито и
упражнено право на пенсия за придобит осигурителен стаж, но не и за възраст, както е
посочено в процесната заповед.
Предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал.1, т.10б КТ са работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и да го е упражнил, както и - трудовото правоотношение да е възникнало
след упражняване на правото на пенсия. От приобщените по делото писмо от НОИ, както и
от разпореждане № **********, издадено от НОИ се установява, че Д. Д. е упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.11.2015 г. Трудовият
договор е сключен на 11.04.2022 г. т.е., процесното трудово правоотношение е възникнало
именно след упражняване от ищеца на правото му на пенсия.
Съдът не споделя становището на ищеца, че нe са налице основанията по чл. 328, ал.
1, т. 10б от КТ, тъй като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
преди възникването на трудовото правоотношение и именно защото ищецът е придобил и
упражнил правото си на пенсия преди сключване на трудовия договор с ответната страна, за
ответника е възникнала възможността да приложи разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10б от КТ.
Предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед УРИ 251з-3298/13.07.2022
г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. Д. на основание чл. 328, ал.
1, т. 10б КТ – когато трудовото отношение е възникнало, след като работникът е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст . В заповедта е посочено, че
причина за прекратяване на трудовия договор е именно това. Ясно и точно е посочено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като в този смисъл е
неоснователно възражението на ищеца, че не е ясно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение.
На самостоятелно основание, ищецът счита, че процесната заповед е
незаконосъобразна, поради дискриминационни съображения спрямо него. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗД забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Ал. 2 дава дефиниция на
пряката дискриминация: всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. А пар. 1, т. 7 ДР на ЗЗД дава дефиниция на
термина неблагоприятно третиране: всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. Ищецът твърди, че в ответната дирекция
работят и други служители, придобили право на пенсия, на които не са прекратени
4
трудовите правоотношения. Възражението е неоснователно. Установи се от приетото като
доказателство по делото писмо с рег. № 8121р-10195/23.05.2022г. на министъра на
вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, че същият ги
уведомява, че следва в срок до 31.05.2022г. да представят предложения за поетапно
прекратяване на служебните и трудови правоотношения на служителите в структурата,
възникнали след като назначеният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. От представеното уверение с рег. № 41681/31.10.2022г.,
издадено от началник на сектор „Човешки ресурси“ към от ОД на МВР – Бургас се
установява, че във връзка с писмото на министъра, са прекратени трудовите
правоотношения на общо 13 броя служители, възникнали след като назначения служител е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като 11 броя от
тях заемали длъжност, аналогична с тази на ищеца.
На следващо място, ищецът не сочи по-неблагоприятно третиране на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр.
работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на
труда. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице доказателства за злоупотреба с
права от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че уволнението на ищеца е
законосъобразно извършено, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяната му като незаконно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, поради което
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските.
Предвид изхода на спора право на разноски има ответната страна. Ответникът е
поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 37
от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида на делото,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ищецът следва да
заплати на ответника сумата в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
5
Б. ***, чрез адв. Б. Я. – БАК, съдебен адрес: гр. Б. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР - Бургас, с адрес: гр. Б. ***, представлявана от ст. комисар К. К., иск за признаване на
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед УРИ 251з-3298/13.07.2022 г. на директора на
ОДМВР, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Г. Д., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б от КТ във вр. чл. 326, ал. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. ***, чрез адв. Б. Я. – БАК, съдебен адрес: гр. Б. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР - Бургас, с адрес: гр. Б. ***, представлявана от ст. комисар К. К., иск за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност- „***“ в група „***“ при ОД
на МВР – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. ***, чрез адв. Б. Я. – БАК, съдебен адрес: гр. Б. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР - Бургас, с адрес: гр. Б. ***, представлявана от ст. комисар К. К., иск за заплащане на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето на оставане без работа за
срок от не повече от 6 (шест) месеца, считано от 01.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.08.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Б. Я. – БАК, съдебен
адрес: гр. Б. *** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - Бургас, с адрес: гр. Б.
***, представлявана от ст. комисар К. К. сумата в размер на 100 лева (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6