№ 15836
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110140654 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно Решение №15339/21.09.2023 г., постановено по
настоящето дело, е допусната делба на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., съставляващ УПИ V-644,
кв.41, с площ от 933 кв.м., находящ се на адрес – гр. София, ....;
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор .....1, с
предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от
72 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;
МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....2, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 44 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;
МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....3, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 30 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....,
при следните ДЯЛОВЕ: - 1/2 идеална част за Д. В. Х. и 1/2 идеална
част за С. В. Х..
В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата от
28.03.2024 г. съделителят Д. В. Х., чрез процесуалния си представител – адв.
В. Ц.., своевременно е предявил, а съдът е приел за съвместно разглеждане
1
срещу съделителя С. В. Х. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл.
346 от ГПК за заплащане на сума в размер на 500.00 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за
периода от 29.07.2022 г. до прекратяване на съсобствеността между страните с
влязло в сила съдебно решение (съобразно направеното уточнение в
проведеното на 30.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото).
В установения в закона срок – първото заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата съделителят Д. В. Х., чрез процесуалния
си представител – адв. В. Ц.., своевременно е заявил и претенция по чл. 349,
ал. 1 ГПК за поставяне в неейн дял на допуснатите до делба недвижими
имоти, като обосновава искането си с мотива, че не притежава друго жилище
и към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот.
В установения в закона срок – първото заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата съделителят С. В. Х., чрез процесуалния
си представител – адв. Т. Т., своевременно също е заявил претенция по чл. 349,
ал. 1 ГПК за поставяне в негов дял на допуснатите до делба недвижими имоти,
като обосновава искането си с мотива, че не притежава друго жилище и към
момента на откриване на наследството е живял в делбения имот.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната и приета по
делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се
установява, че процесните недвижими имоти са неподеляеми, а пазарната им
стойност е съответно за: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....,
съставляващ УПИ V-644, кв.41, с площ от 933 кв.м., находящ се на адрес – гр.
София, .... – 246 400.00 лв., ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с
идентификатор .....1, с предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 72 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 159 000.00
лв., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....2, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 44 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 2 050.00 лв.,
и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....3, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 30 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 18 169.00
лв.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По претенцията на съделителите за възлагане на недвижимите
имоти по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК
По силата на чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата
от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави
в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с
пари. По силата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и
не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение
първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се
онзи, който предложи по-висока цена.
Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост
на нормата на чл. 349 ГПК, респективно – обосновава отхвърляне на искането
за възлагане като неоснователно.
В случая от събраните в първата фаза на делбеното производство
доказателства се установи, че съсобствеността е възникнала по наследяване от
С. М. Х., починала на 15.11.2021 г., която е оставила за свои законни
наследници ищцата Д. В. Х. (дъщеря) и ответника С. В. Х. (син), видно от
представено по делото удостоверение за наследници №РКР22-УГ51-
630/28.03.2022 г. издадено от Столична община, Район „Враждебна”.
В производството по настоящето дело обаче не се ангажираха
доказателства, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителите
Д. В. Х. и С. В. Х. са живеели в делбения имот.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. Н. П. се
установява, че Д. В. Х. е живяла в имота в кв. Враждебна до зимата на 2022 г.,
когато била изгонена от брат си след смъртта на тяхната майка. Свидетелката
сочи, че С. В. Х. се нанесъл да живее за постоянно в имота след смъртта на
3
майка си, като преди това понякога идвал в имота, а в дните, когато
свидетелката е посещавала имота, и дори оставала да преспива, не била
виждала С. В. Х. там.
Показанията на свидетеля К. Н. П. са крайно недостатъчни, за да
обосноват извод, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителят
Д. В. Х. е живеела в делбения имот, доколкото свидетелят не е посещавал
често процесния недвижим имот към момента на откриване на наследството и
впечатленията й почиват основно на споделяното й от съделителя Д. В. Х..
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.Р.П. се установява,
че С. В. Х. е напуснал имота през 2014 г., защото му била издадена
ограничителна заповед, 6-7 години въобще не бил посещавал имота, а от 2020
г. започнал да идва периодично. Сочи, че С. В. Х. се настанил за постоянно в
имота, заедно със своята дъщеря след смъртта на неговата майка,
Свидетелства, че от 2013 г. е във фактическо съжителство с Д. В. Х., като до
2021 г. живял заедно с нея в процесния имот, когато напуснал жилището
поради честите скандали, а Д. останала да живее там. Сочи, че няколко месеца
преди смъртта на майка й, Д. В. Х. периодично посещавала къщата, но не
живеела там. Д. В. Х. започнала да ходи по-рядко в имота, преди смъртта на
майка си, защото била бременна и имала нужда от спокойствие. Сочи, че 3-4
месеца преди смъртта на майка й, Д. В. Х. посещавала къщата, само ако колата
на С. не е отпред.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.А.М. се установява,
че към настоящия момент в процесните недвижими имоти живеят С. В. Х. и
дъщеря му, а Д. В. Х. е живяла там до преди около 3 години. Сочи, че С. се е
нанесъл за постоянно в имота 5-6 месеца преди смъртта на майка му, а Д. се
изнесла 15-20 дни след като той се върнал.
Показанията на свидетеля М.А.М. са крайно недостатъчни, за да
обосноват извод, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителят
С. В. Х. е живеел в делбения имот, доколкото впечатленията му почиват
основно на споделяното му от съделителя С. В. Х. и не кореспондират с
показанията на свидетелите П. и П..
В производството по настоящето дело не се ангажираха доказателства от
страна на съделителителите Д. В. Х. и С. В. Х., и за това че същите не
притежават друго жилище освен това, чието възлагане искат, освен
4
представените по делото декларации за материално и гражданско състояние
(на лист 99 и лист 105-107 от делото). Следва да се има предвид, че с
горепосочените декларации и двамата съделители са декларирали, че не
притежават никакви недвижими имоти, включително и процесните, чието
възлагане претендират в производството по настоящето дело, поради което
горепосочените декларации не следва да се кредитират с доверие.
Поради това, претенциите на съделителите Д. В. Х. и С. В. Х. за
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на процесните недвижими имоти, като
неоснователни и недоказани, следва да бъде оставени без уважение.
По извършването на делбата
Основният способ предвиден в чл. 348, ал. 1 ГПК за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот, е изнасянето му на публична продан, поради което единственият
възможен способ за извършване на делбата се явява изнасянето на
недвижимия имот на публична продан, при което всеки съделител ще получи
паричната равностойност на своя дял.
В конкретния случай безспорно се установи, че имотите,
предмет на делбата, са неподеляеми, тъй като не могат да се образуват дялове
в натура за всеки един от съделителите. Съобразно задължителната за
съдилищата съдебна практика, поначало делбата се извършва чрез теглене на
жребий щом броя на допуснатите до делба имоти съответства на броя на
съделителите. (в този смисъл - Решение №127/24.02.1987г. по гр.д.№12/1987г.
на ОСГК). В конкретния случай не съществува възможност всеки съделител
да получи реален дял, което изключва приложението на тегленето на жребий,
като способ за извършване на делбата.
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато допуснатият до делба недвижим
имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, то имотът
се изнася на публична продан, поради което и по изложените съображения
допуснатите до делба имоти следва да бъде изнесени на публична продан.
По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС
Предявената от съделителя Д. В. Х. претенция по сметки е
неоснователна. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Видно от
законовата разпоредба фактическият състав на това обезщетение включва
следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта, 2)
5
ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на
свои собствени нужди, и 3) писмена покана за заплащане на подобно
обезщетение от друг съсобственик – така решение № 721/28.10.1992 г. по гр.
д. № 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I
г. о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г., ТР № 129/30.06.1986
г., ОСГК – ВС и др.
Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата
вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я
ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от
2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от
20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011
г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д.
№ 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о., вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и
имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен
от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи
обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на
блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата
си. Непретендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва
вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Материална предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на
писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата може да бъде
отправена преди завеждане на делото за делба, както и с исковата молба или в
хода на висящото производство, най-късно в първото заседание от втората
фаза на делбата. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който
момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал.
2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Достатъчно е
писмената покана да е достигнала до своя адресат- ползващия имота
6
съсобственик (напр. решение № 121 от 7.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г.,
ВКС, IV г. о., решение № 112 от 2.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г., ВКС, II г.
о.). Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във
времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
Личното ползване на общата вещ само от някои от съсобствениците,
съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходима предпоставка за основателност на
претенцията за обезщетение за ползата, от която останалите съсобственици са
лишени. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК, постановено по т.д. № 7 по
описа на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове.
Претенцията за обезщетение ще е основателна и когато ползващият
съсобственик не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, след като е получил писмена покана, не допуска друг
съсобственик да си служи с вещта. Прякото ползване на вещта от единия
съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази
полза другият съсобственик е лишен, той разполага с възможността да
претендира заплащане на съответното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на
съсобствената вещ, "служенето" с нея за задоволяване на лични нужди,
съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански плодове
и без вещта да бъде използвана като средство за производство или стока, като
не поставя условие общата вещ да бъде използвана по предназначение.
Състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при определяне размера
на дължимото обезпечение.
От кредитираните от съда показанията на свидетеля К. Н. П. се
установява, че преди около 2-3 месеца свидетелката заедно със съделителя Д.
В. Х. посетили процесния имот, но не могли да влязат, защото Д. нямала
достъп, тъй като ключалките били сменени. Сочи, че още два пъти е ходила с
Д. в имота, единият път – през месец декември 2021 г., но не успели да влязал,
защото Д. нямала ключ от новите ключалки.
7
От кредитираните от съда показанията на свидетеля Г.Р.П. се
установява, че Д. В. Х. за последно е имала достъп до имота през пролетта на
2022 г. Свидетелства, че след смъртта на майка й Д. 2-3 пъти е влизала в
къщата, докато все още имала ключове. Сочи, че първо й бил ограничен
достъпа до вратата на къщата, а в последствие и до вратата на двора.
От кредитираните от съда показанията на свидетеля М.А.М. се
установява, че преди смъртта на майката на страните била сменена
ключалката на вратата на дворното място, защото Д. и децата й били идвали и
били отрязали кабелната телевизия, а С. В. Х. не искал те да влизат и „да
правят вандалщини“. Сочи, че Д. не била поискала ключ от входната врата.
По мнение на настоящия състав с поведението си съделителят С. В. Х. е
възпрепятствал възможността на съделителя Д. В. Х. да получи достъп до
съсобствения имот.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производство
по чл. 344, ал. 2 ГПК, като привременна мярка до приключване на делбата и/
или с решението по втората фаза на делбата. В първия случай обезщетението
е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
приключване на делбата. По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна
мярка съдът не може да присъжда обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствената вещ за минало време. Във втория случай съдът присъжда
обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената
покана до съдебното предявяване на претенцията.
В конкретния случай не е налице третата предпоставка от фактическия
състав, доколкото ищецът по иска Д. В. Х. не установи при условията на
пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, че е отправила писмена покана за заплащане на претендираното
обезщетение от другия съсобственик, а такава не е направена и с исковата
молба.
По изложените съображения искът чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС
следва да бъде отхвърлен за периода от 29.07.2022 г. до 28.03.2024 г.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната и приета по
делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се
установява, че средната наемна пазарна цена на процесните недвижими
8
имоти, за периода от 29.07.2022 г. до 28.03.2024 г. възлиза на сумата от общо
9 500.00 лв. (475.00 лв. месечно).
От събраните по делото доказателства се установява, че недвижимите
имототи - предмет на делбата се ползват само от съделителя С. В. Х..
Поради това и претенцията на Д. В. Х. за определяне на обезщетение в
нейна полза за периода до извършване на делбата следва да бъде уважена.
Предвид изслушаното в настоящето производство заключение на СТЕ, съдът
намира, че съделителят С. В. Х. следва да заплаща на съделителя Д. В. Х.
обезщетение за ползване само от него на съсобствения имот в размер на 475.00
лева месечно.
По разноските
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се
установи, че общата пазарна стойност на процесните имоти е 425 610.00 лева.
Страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на
4% от горепосочената стойност, съразмерно на квотите им в съсобствеността,
както следва: Д. В. Х. - 8 512.20 лв. и С. В. Х. - 8 512.20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348, ал. 1 ГПК
следните допуснати до съдебна делба недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., съставляващ УПИ V-644,
кв.41, с площ от 933 кв.м., находящ се на адрес – гр. София, ....;
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор .....1, с
предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от
72 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;
МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....2, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 44 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;
МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....3, с
предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, с площ от 30 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....,
9
като получената парична сума от продажбата се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им, както следва: 1/2 идеална част за Д. В.
Х. и 1/2 идеална част за С. В. Х..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съделителя Д. В. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ..., по реда на чл.349, ал.1 от ГПК
за ВЪЗЛАГАНЕ в нейн дял на делбените имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съделителя С. В. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ..., по реда на чл.349, ал.1 от ГПК
за ВЪЗЛАГАНЕ в негов дял на делбените имоти.
ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...,
на основание чл. 344, ал.2 от ГПК да заплаща на Д. В. Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ..., сумата от 475.00 лева, месечно за ползване
на нейната идеална част от горепосочените съсобствени недвижими имоти,
считано от 28.03.2024 г. до влизане на решението за извършването на делбата
по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ..., срещу С. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ..., иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК за
заплащане на сумата от 500.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на процесния имот за периода от от 29.07.2022 г. до
28.03.2024 г.
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...,
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 от ГПК сумата 8 512.20
лв.- държавна такса за делбеното производство.
ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ...,
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 от ГПК сумата 8 512.20
лв.- държавна такса за делбеното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10