Р Е Ш Е Н И Е
№………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 10.06.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 69 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 96 от 16.03.2020г. на П.К.Й.– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – С.З., с което на „Д.“ ЕООД – гр.Г., ЕИК *****, представлявано от Л.Г.Д.- Управител, на основание чл.157, ал.6 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/, за нарушение по чл.135, ал.1, т.1, вр. чл.48, ал.1 от ЗУО е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата си, жалбоподателят – чрез пълномощник моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се аргументи за отмяна на същото. В с.з. не се явява, представя становище, че НП следва да се отмени, а в условията на алтернативност, да се измени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура - С.З., ТО-Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„Д.“ ЕООД, гр.Г. притежава регистрационен документ, издаден от Директора на РИОСВ - С.З. № 13-РД-251-02/ 23.10.2018г. за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци.
Във връзка с
т. 6 от Решение № У 0-56 от 27.09.2018 г. на Министъра на околната среда и
водите, представен в РИОСВ - С.З. Анекс 1Б към Регламент № 1013/
В изпълнение на предписанието в РИОСВ - С.З. е постъпило писмо от „Д.“ ЕООД, вх. № КОС-04-5412(1)/ 14.11.2019 г., с което управителят информира, че към настоящия момент „Д.“ ЕООД не води и няма заверена от Директора на РИОСВ-С.З. отчетна книга за отпадъци.
На 15.11.2019г. от служители на РИОСВ била извършена проверка по последващ контрол на „Д.“ ЕООД, гр. Г., по документи, представени в РИОСВ - С.З. от дружеството с вх. № КОС-04-5412(1)/14.11.2019г. При извършената проверка, се установило, че към дата 15.11.2019г., дружеството „Д.“ ЕООД не води отчетност чрез отчетна книга по Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 и 3 и Приложение № 6 към чл. 7, т. 7 и 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 007228 от 15 ноември 2019г.
На 26.11.2019г. след надлежно връчена покана за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение, в присъствието на упълномощен представител на „Д.“ ЕООД – гр.Г., бил съставен АУАН № 96, в който били отразени установените в Констативен протокол № 007228 от 15 ноември 2019г., обстоятелства. Актосъставителят е приел, че „Д.“ ЕООД – гр.Г., ЕИК:*****, представлявано от Л.Г.Д.– Управител, към дата 15.11.2019г., не води отчетност чрез отчетна книга по Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 и 3 и Приложение № 6 към чл. 7, т. 7 и 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Съгласно изискванията на чл. 9 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г., дружеството „Д.“ ЕООД, гр. Г. е длъжно да поиска заверяване на отчетни книги до 1 месец от издаване на регистрационен документ № 13-РД-251-01 от 02.04.2018 г., при завеждането на нова отчетната книга или в случай на добавяне на нови кодове отпадъци в регистрационния документ.
Актосъставителят е приел, че „Д.“ ЕООД – гр.Г., ЕИК:*****, представлявано от Л.Г.Д.– Управител е извършило нарушение по чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.48, ал.1 – не води отчетност на отпадъците, съгласно изискванията на този закон и наредбата за реда и образците, по които се предоставя информация за дейността по отпадъците, като нарушението е извършено на 03.05.2018г., и е установено на 15.11.2019г.
АУАН № 96/26.11.2019г. бил подписан от упълномощен представител на санкционираното дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН № 96/26.11.2019г. било издадено Наказателно Постановление № 96 от 16.03.2020г. на П.К.Й.– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че осъществен състава на административно нарушение по чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.48, ал.1 ЗУО и на основание на основание чл.157, ал.6 от ЗУО е определил и наложил на „Д.“ ЕООД – гр.Г., ЕИК:*****, представлявано от Л.Г.Д.– Управител, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – актосъставителя Д.Ж.Д., св.Т.Г.И.,
както и от приетите по делото писмени доказателства: заверени преписи от писмени документи, а именно:
Констативен протокол № 007228/15.11.2019г.;
АУАН № 96 от 26.11.2019г.; Наказателно постановление № 96/16.03.2020г.;
Писмо с изх.№ ПО-04-1658/17.03.2020г. на Директора на РИОСВ – С.З. до
Управителя на „Д.“ ЕООД гр.Г., ведно с известие за доставяне; Наказателно
постановление № 96/16.03.2020г.; АУАН № 96/26.11.2019г.; Писмо с изх.№
КОС-06-5412/18.11.2019г. на Директора на РИОСВ – С.З. до Управителя на „Д.“
ЕООД гр.Г., ведно с Известие за доставяне; Констативен протокол №
007228/15.11.2019г.; Информация от „Д.“ ЕООД гр.Г. до Директора на РИОСВ гр.С.З.
с вх.№ КОС-04-541261/14.11.2019г.; Предписание № 530/06.11.2019г. на Директора
на РИОСВ – С.З., ведно с Известие за доставяне; Решение Регистрационен документ
№ 13-РД-251-02/23.10.2018г. на РИОСВ – С.З. и Решение Регистрационен документ №
13-РД-251-01/02.04.2018г. на РИОСВ – С.З..
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. Както съставения АУАН и издаденото наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в същите е отразена датата на установяване на нарушението, описано е самото нарушение с всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е извършено, както и правилно е посочена съответстващата им правна квалификация. При реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на наказателното постановление.
По делото бяха разпитани свидетелите Д.Д. и Т.И., които логично и последователно изясниха всички обстоятелства във връзка с извършената проверка, констатираната липсата на отчетна книга по Приложение № 2 към Наредба № 1/2014 г. и съответно не воденето на никаква. Показанията на свидетелите изцяло съответстват на приложените писмени доказателства и потвърждават констатациите изложени, както в изготвения констативен протокол, така и в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление.
1. Съдът не споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателя, твърдения, че актът за установяване на административно нарушение е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението. В императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1, 6. „в" от ЗАНН е уредено правилото, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за екологични нарушения - две години от извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от АУАН № 96 / 26.11.2019 г. административното нарушение на Закона за управление на отпадъците е извършено на 03.05.2018 г., а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 26.11.2019г. - една година, шест месеца и двадесет и три дни от извършване на нарушението. Следователно, указаният в нормата на чл. 34, ал. 1, б. „в" от ЗАНН, двугодишен срок от извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на административно наказание е спазен.
2. Относно наведените в жалбата твърдения, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочена законовата разпоредба, която се твърди, че е нарушена, а единствено е посочена санкционната разпоредба на чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО, настоящият състав следва да отбележи, че не споделя същите.
Наистина, в случая, нито в АУАН, нито в НП, нарушението е квалифицирано като такова по чл.44 от ЗУО. Това, обаче не означава, че е налице твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и липсва квалификация на нарушението. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 и 2 от Закона за управление на отпадъците: 1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица - от директора на РИОСВ - София. (2) Отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че дружеството-жалбоподател е от кръга лица адресати на задължението по чл. 44, ал.1 от ЗУО за водене на отчетна книга, доколкото дружеството притежава разрешение по чл. 35, ал.3 и 5 от ЗУО за извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци. / л.д.25-35/.
Видно от т. 7 от ДР на Наредба № 1 /2014 г., "Отчетна книга" е документ за водене на отчетност, в който се записва в хронологичен ред информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците, както и други данни, определени с тази наредба.
Според чл. 7, т.2 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г., отчетните книги се водят лицата, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране на отпадъци, с изключение на ОЧЦМ, по образец съгласно приложение № 2.
Съгласно § 1. от Наредба № 1 от 04.06.2014г. - По смисъла на тази наредба: „Водене на отчетност” е попълване на отчетни книги, идентификационни документи и отчети, определени с тази наредба.
Съдът счита, обаче, че разпоредбата на чл.135 от ЗУО няма само санкционен характер. /В този смисъл е Решение № 276 от 07.07.2014г. на Адм.Съд – Шумен по КАНД № 233/2014г./ В тази разпоредба, в няколко точки, са посочени конкретните действия, за които се налагат предвидените в нея санкции, т.е. самата разпоредба вменява конкретни задължения за правните субекти, неспазването на които, е основание за ангажиране на предвидената в разпоредбата административно наказателна отговорност. След като нормата съдържа в себе си и правило за поведение, те не може да е само санкционна. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за това, че изобщо не води никаква отчетност на отпадъците – липсва отчетна книга, а съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО, юридическо лице, което не води отчетност на отпадъците, съгласно този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000лв. до 6000лв. Следователно, съвсем правилно административно наказващият орган, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, е посочил, че с действията си Дила” ЕООД е осъществил състава на нарушение по чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО.
В случая, установено е по безспорен начин, че дружеството не е водило отчетност и няма книги по образец съгласно приложение № 2 към чл.7, т. 2 и 3 и Приложение № 6 към чл.7, т. 7 и 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че е осъществено административното нарушение от страна на дружеството жалбоподател, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл. 135, ал.1, т.1 от ЗУО.
3. За пълнота следва да се отбележи, че не се споделят и изложените в жалбата твърдения, че АНО, в обстоятелствената част от НП, неоснователно бил посочил, че не са представени отчетни книги съгласно разпоредбите на чл.7, т.3 и т.8 от Наредба № 1/2014г., тъй като цитираните текстове касаели дейност, свързана със съхраняване на отпадъци, каквато дейност не се извършвала, тъй като дружеството притежавало регистрационен документ единствено за събиране и транспортиране на отпадъци, но не и за тяхното съхранение. Това не е така.
Санкционираното дружество притежава регистрационен документ, издаден от Директора на РИОСВ - С.З. № 13-РД-251-02 / 23.10.2018г. за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци. Видно от представения такъв по делото /стр.26/, на дружеството е разрешена дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/ на отпадъци, в съответствие с на § 1, т.41 и т.43 от ДР на ЗУО.
По смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗУО: 41. „Събиране” е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.
По смисъла на § 1, т.43 от ДР на ЗУО: „Транспортиране” е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
Съгласно чл.7 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри от четните книги се водят от:
т.7. лицата, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране на ОЧЦМ, по образец съгласно приложение № 6;
т.8. лицата, чиято дейност е свързана със събиране и съхраняване /оползотворяване с код R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО/ на ОЧЦМ, по образец съгласно приложение № 6;
Ето защо, съдът счита, че дружеството следва да води отчетна книга и по т.7 и т.8 на ал.7 от Наредба № 1/2014г.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието.
След като правилно е приел за доказано извършеното административно нарушение, административно наказващият орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 135, ал.1, т.1 от ЗУО, съгласно която: „Наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.: едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което: 1. не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал.1”.
Наложеното административно наказание - имуществена санкция е в близък до минимално предвидения в ЗУО, размер. Нарушението не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта охраняваните от ЗУО обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и качеството на санкционирания субект - лице, което извършва такава дейност по занятие. Със ЗУО е предвиден засилен контрол за нарушенията по този закон, като с него е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на разпоредбите му. Задължение на дружеството е да води съответните отчетни книги още със започването на дейността по събиране и транспортиране на отпадъците от посочения вид. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения, поради което случаят не може да се определи като маловажен. Напротив - санкционираното дружество не само не е изпълнило задължението по чл. 9 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. - да поиска заверяване на отчетни книги до 1 месец от издаване на регистрационни му документ с № 13-РД-251-01 от 02.04.2018г., но и изобщо не е водило такива - повече от година и половина, след като е трябвало да поиска заверяването на книгите. Доказателство в тази насока е и писмо от „Д.“ ЕООД до Директор РИОСВ – С.З. от 14.11.2019г. /л.д.21/. Липсата на отчетна книга по по съществото си е не водене на никаква отчетност по смисъла на чл.135, ал. 1, т.1 от ЗУО, както правилно е квалифицирал деянието, административно наказващия орган. Доколко санкционираното дружество е изпълнило предписание № 530, изх. № КОС-04-5412/ 07.11.2019 г., да се представи в РИОСВ - С.З. за проверка заверена от Директора на РИОСВ - С.З. отчетна книга и по Приложение № 6 към чл.7, т. 7 и 8 от Наредба № 1 и дали води такава, е отделен въпрос. Ето защо съдът прецени, че размера на наложената санкция от 2500 лева - в размер близък до минималния такъв от 2000 лева, е съобразен с тежестта на извършване на нарушението.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски, но не е направено искане за присъждането им в настоящото производство, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна и издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 96 от 16.03.2020г. на П.К.Й.– Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – С.З., с което на „Д.“ ЕООД – гр.Г., ЕИК:*****, представлявано от Л.Г.Д.- Управител, на основание чл.157, ал.6 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/, за нарушение по чл.135, ал.1, т.1, вр. чл.48, ал.1 от ЗУО е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................